незаконно заснемане
Публикувано на: 23 Мар 2007, 19:49
разрешено ли е заснемането на студентите от университетски предовател по време на лекция без тяхното знание и съгласие ? [/b]
hebigatsu написа::lol: Виж kursant_amvr , ако я мерне тази тема...
kursant_amvr написа:За отбелязване в конкретния случай е, че действията на преподавателя са противоправни, но според мен, САМО при ИЗРИЧНО обективирано несъгласие на сниманите лица. Само и единствено тогава, деянието е противоправно, защото доколкото разбирам от написаното, той извършва заснемането явно, поне доколкото Ви е направило впечатление, че го прави.
hektor2270 написа:ВъпроснияТ преподаател прави снимки от време на време с вградената в лаптоп-а си камера и на база това вижда после кой е присъствал и кой не
без знанието на студентите разбира че го прави това
kursant_amvr написа:Heibigatsu, станаха ми любопитни изключенията:
- Когато това става на публични места, при обществени прояви и масови събирания.
- Когато заснемането се извършва от представители на медиите с цел документиране на обществена информация, изяви на обществени лица др.подобни.
Разписани ли са изрично в НА ?
kontrol написа:Явно са разбрали впоследствие. Не можем да презюмираме знанието. Трябвало е да го обяви.
kursant_amvr написа:Изискването на чл. 32 КРБ, е снимането да не бъде скрито. Няма изискване да бъде предварително и изрично обявено.
Достатъчно е според мен снимането да бъде извършено по ЯВЕН начин, и да няма изрично несъгласие на сниамания, за да бъде то правомерно.
проф. Ф. Рачев, 'Гр. право', изд. 'Стопанство', 2003 г. написа:Правото върху външността, образа и гласа е право (гарантирана от закона възможност) на отделния гражданин само той да се ползва и да се разпорежда със своя външен вид, образ и глас. Съгл. чл. 32, ал. 2 КРБ никой гражданин не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на подобни действия без неговото знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените в съответния закон случаи.
Правото върху външността и образа на гражданина е изключително право върху собственото му изображение (Основи на държ и пр. на НРБ, ч. 1, с.: 1972, стр. 127 - 130). Предмет на това право е собственото изображение (външност, образ) на гражданина като специфичен индивид. Но това право търпи ограничения в случаите, когато гражданинът се е съгласил да участва в публични прояви (митинги, стачки, изложби и пр.) или когато се е съгласил да заеме определен обществен (държавен) пост или служба. В тези случаи практиката приема, че е допустимо да бъде заснет гражданинът на филм, да бъде рисуван, фотографиран, записан на магнетофонна лента, да бъде показван по телевизията и пр. Но извън публичните прояви на гражданина или извън изпълняването му на функции на държавен или обществен ръководител други правни субекти нямат право без негово съгласие да възпроизвеждат образа или външността му, освен ако става въпрос за извършено престъпление и полицията събира доказателства против него. В подкрепа на това становище би могъл да се посочи чл. 23, т. 3 от ЗАвПСП, съгласно който без съгласие на автора могат да се използват като текуща информация в периодичния печат и другите средства за масово осведомяване речи, отчети, проповеди и други, произнесени на публични събрания, както и пледоарии, произнесени в съдебни процеси. А съгл. т. 4 на същата правна норма, може да се извършва без съгласието на автора възпроизвеждането по фотографски, кинематографичен или аналогичен на тях начин, както и чрез звукозаписване или видеозаписване на произведения, свързани с актуално събитие, за да бъдат използвани тези произведения от средствата за масово осведомяване в ограничен обем, оправдан от целите на информацията. По аналогия на тези правни норми би могло да се направи същото и с външността и образа на обществени или държавни дейци при изпълнение на техни обществени или служебни функции, или при участие на обикновени граждани в публични прояви.
Правото върху гласа....