forum.lex.bg

SMS:
"zdravei!Sas sigurnost e mnogo nahalno ot moq strana,no te molq ako ne ti predstavlqva problem da mi prati6 i sledva6tite vaprosi na tozi adres- *****@abv.Bg. Razbira se ima6 palnoto pravo da mi otkaje6, za6toto znam kolko usiliq ti kostva – Mariq ot *******. I vse pak blagodarq za prednata usluga"

ОТГОВОР чрез e-mail:
Уважаеми Колега,
мислех, че сме приключили всякакви облигационни отношения помежду ни, като визирам най-вече дарствените такива! Но ето, че ме приканвате да Ви (прена)даря отново (за трети път! - веднъж преснимахте мои лекции, след това Ви пратих по електронен път други, а сега настоявате за трети... дано само не ме обвините в злопаметност, но аз просто смирено се придържам към фактите). Ако потретя този безвъзмезден акт, рискувам наистина да изглеждам глупаво, не мислите ли?:)
Считам настоящият Ви смс за оферта (виж чл.13,ал.1 и 3 от ЗЗД), отправена по електронен път лично до мен. А Вас ще третирам като оферент (предложител). Т.е. с този Ваш смс ние недвусмислено изпадаме в преддоговорни отношения от момента на получаването на смс-а, които отношения, съгласно закона взаимно ни обвързват. Офертата-смс трябва да се тълкува разширително, тъй като от нея не става ясно какъв точно договор предлагате да сключим (чл.20 от ЗЗД: „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.”). В този контекст, позовавайки се на договорите, които сключихме предните два пъти, а именно Договор за дарение, считам че настоящата Ви оферта-смс, още повече, че представлява молба по своето естество ("...no te molq..." - вж. началото, където съм приложил точен цитат на смс-а Ви), е също с намерение за договор от този тип.
Ако това е действителното Ви намерение, смятам на Вашата оферта-смс да Ви противопоставя перемпторното възражение на субективното си потестативно право на отказ поради липса на основание, а именно - дарственото ми намерение!
Относно мотивите на отказа ми, имплицитно съдържащи се в липсата на основание:
І. Законни (релевантни) мотиви:
1. Наличието на спекулативен елемент в офертата Ви спрямо моята особа и най-вече по отношение нравственото качество - добрина, което притежавам и рядко проявявам, и което благосклонно разкрих спрямо Вас, и недвусмислено специално заради Вас, и с което злоупотребихте, като сама дори го признавате ("Sas sigurnost e mn nahalno ot moq strana...")! Тъй като законът защитава правилата на морала, Ви заявявам, че на основание чл. 12 от ЗЗД, а именно: „При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.”, с пълно основание отклонявам офертата Ви и по този начин изпадаме в недвусмислена невъзможност за сключване на договор.
2. При все това, ако Договорът за дарение се сключи за трети път има риск да се превърне в „безсрочен Договор за дарение с доставка”, а такова „животно” в правото няма.
ІІ. Лични (нерелевантни) мотиви:
1. Елемент на реваншизъм, който проявявам спрямо Вас, породен от предните два Договора за дарение, които сключихме. А именно:
- по отношение на първия Договор за дарение – не придадохте тежест на обещанието си да почерпите след транслативния ефект на акта на предаване на лекциите ми у Ваше притежание и по този начин не придадохте възмезден привкус на облигационните отношения помежду ни и те останаха дарствени по своята същина!
- по отношение на втория Договор за дарение – не проявихте нужната благодарност за това, че ви дарих повторно с лекции, още повече, че „си затворих очите” за обстоятелствата по предният (първият) ни договор!
- обстоятелството, че все пак ми благодарихте не ви оправдава, тъй като го сторихте с настоящия си смс-оферта („I vse pak blagodarq za prednata usluga”), с което считам Вашето благодарствено волеизявление за покрито с давност и освен това го считам и като акт на подмазване, с пренебрежителен и омаловажителен елемент („I vse pak...), което лично ме накърнява. „И все пак” допускам, че това е плод на неумело езиково боравене и Ви прощавам този „лапсус лингве”.
2. Оценявам като голям пропуск възможността да ме почерпи красиво момиче, като Вас, което си има гадже, при това! 
И тъй като с този свой отказ и на основание всички мотиви изтъкнати от мен по-горе (законни и лични), рискуваме да не сключим никакъв договор, Ви заявявам и респективно Ви офертирам, встъпвайки този път Аз в качеството на оферент, че бихме могли да сключим друг тип договор, който по естеството си да бъде възмезден и по този начин да бъда овъзмезден (по-скоро морално отколкото имуществено) за предните два Договора за дарение.

Затова Ви предлагам с настоящата ми оферта да приемете да сключим Договор за замяна, с което аз се задължавам да Ви предам останалата част от лекциите, а срещу това и постфактум, Вие, да ми престирате почерпка (изразяваща се конкретно в кафе със суха сметана и „Кока-кола”... много съм евтин нали?) и Вашето присъствие (телесно и душевно), в рамките на минимум 2 часа.
Времеизпълнение на моята престация - на един по-късен и срочно необременен етап, тъй като в момента не съм ги доразработил, но не по-късно от 2 седмици преди датата на изпита. Времеизпълнение на Вашата престация – не по-късно от датата на изпита, а именно - 20 ноември.
Местоизпълнението на моята престация личи от естеството си и от смс-а Ви, а именно – посоченият имейл. Местоизпълнението на Вашата престация очаквам да бъде в гр. Благоевград-център.
Считам, че с Вашето приемане (евентуално) на офертата ми ще е налице съгласие под формата на смс или e-mail (по Ваш избор) и по този начин Договорът за замяна ще бъде сключен и така ще породи действие.
Считам и за нужно да уговорим и Неустойка в случай на евентуално Ваше неизпълнение – колкото повече просрочвате във времето неизпълнението си, толкова по-скъпа ще е почерпката, с нейните модалитети.
Очаквам Вашето волеизявление с интерес, не по-късно от 3 дни от датата и часа на получаването на смс от мен, че имате поща (e-mail)! 

P.S. Не мога да не изразя хедонистично възхищението си от собствената ми оферта и въобще от всичко изложено от мен по-горе, като по този начин приложих наяве и обективно познанията си по Облигационно право. Считам, че това начинание (а не оферта в крайна сметка), което подех с настоящия e-mail, всъщност се оказа добра автотренировка за предстоящия изпит, като в същото време си позволявам и да Ви посъветвам да сторите същото! Внушавам Ви всичко това, за да не си правите погрешни изводи относно истинските мотиви на писмото ми, адресирано до Вас! 

С уважение: Hedonist

хахахх
яко!
Бравос!

Hedonist,
Радвам се да те видя отново ( извини ме за обръщението, но все пак се поназнайваме от посещенията си във друг вид форуми ). приятно изложение си направил.

колега, възхитена съм от писмото ти. За подобен род услуги трябва да се практикува потози начин. БРАВО , ОВАЦИИ

За съжаление, колежката се оказа недобросъвестна и този път! След като прие офертата ми, не изпълни задълженията си отново

Браво, колега! А фактът, че Вашата колежка не си е изпълнила обещанието, ми звучи доста познато и направо типично за женската част от колегите, и по - точно за манипулативно настроената такава.

Колега, dinev
да не изпадаме в подобни класификации... жените са прекрасни създания!

ayurveda написа:... жените са прекрасни създания!

... да ги цункаш направо...

Толкова загубено време за един обикновен отговор "НЕ".
Какво толкова има в това да ви помолят да "потретите" услугата, а може би сте се надявали да ви предложат незабравима нощ в оргия с 10 жени? Човек е добър не защото трябва да го доказва, а защото не обръща внимание на добрините, които прави. Виждам, че при вас това е трудно постижимо, вършите добрината с усилие. Все пак успех и здраве ви желая.

Чудесен отговор/оферта.
Колежката в случая е загубила от компанията ви на живо.

ayurveda написа:Колега, dinev
да не изпадаме в подобни класификации... жените са прекрасни създания!

Така е. А някои са още по - прекрасни.

Да-а-а! Един колега от университета казваше, че юристите са вербални *** - това е поредното доказателство!

На мен пък един работодател /също юрист/ ми казваше, че жените-юристи не са нито жени, ниго юристи.

Kinshasa, заради обидното заглавие на вашия постинг, а и заради това, че за моя приятна изненада се получи нещо като дискусия, ще си позволя нова доза „загубено време” в словесна еквилибристика като евфемизъм на иначе точния израз „вербална ***” (това в отговор на постинга на Black , който вероятно не е юрист, и в защита на колегите юристи, макар от позицията ми на все още недипломиран такъв). А и като потвърждение на това, че е по-добре да си красив и умен, отколкото само първото, нескромно ще добавя, че нееднократно съм обективирал вербалните си чекии в хоризонтални взаимоотношения с противоположния пол :Р, но държа да подчертая – не на всяка „цена” и не с всяка жена, както ще се опитам да изтъкна (да го докажа няма как, за съжаление), разкривайки фактическите подробности от моя гледна точка в следното леко художествено изложение.
Вероятно, Kinshasa, не сте стигнали до края в прочита на писмото-отговор, за да разберете истинските мотиви, а те са далеч от тези, които предполагате.
Преди това държа да подчертая също, че по съвсем разбираеми причини (основно морални и не само...) тактично съм спестил истинското име на колежката (ще я наричам условно Мария), нейният действителен e-mail и местоживеене дори.
Та, с Мария се запознахме при случайни обстоятелства, тъй като макар и колеги в един ВУЗ, не сме в един курс (аз съм от по-горен, а и двамата сме задочници). Моето желание бе да посетя очните занятия на многоуважавания проф. Попов, които той водеше с нейния курс, за да си „сверя часовника”. До тоя момент вече бях хвърлил двумесечен усилен труд в подготовка и бях решил този път да положа успешно предстоящия изпит по облигационно право. Бях изръшкал няколко пъти двата учебника като синтезирах съществените неща от тях на РС-то си, които прилежно принтирах в 3 папки и се получи нещо като компендиумче :Р, въпреки че последните няколко въпроса от конспекта още не бях доразвил. Бях доволен от себе си, защото този начин на (само)подготовка за мен не само че бе без алтернатива, но и желан от мен... все пак съм задочник, не можех да разчитам на лекции, четени в 2 семестъра за по 4-5 дни - става въпрос за една такава обемна дисциплина като облигационното право. Освен това, подхождам принципно педантично към материята, доверявайки се на източници от извора и обикновено пренебрегвам чужди записки на колеги, от чисто емпиричен опит.
Случи се така, че леко закъснях за първата лекция и се наложи да седна на единственото свободно място в тясната аудитория. За моя, признавам си – приятна изненада, мястото бе точно до въпросната колежка и дори си спомням, че докато се приближавах си казах „Как е възможно около толкова красиво момиче да има свободно място !” Отговорът на този въпрос дойде конклудентно бързо – от умишлено поставения й багаж на това място с цел да се отърве от „досадни” колеги и от леееко, едва доловимия недружелюбен поглед, който ми хвърли докато се приближавах – вярно, възможно бе погледът й да се дължеше на това, че се наложи да търси ново място за багажа си. Отговорът не на последно място дойде и от интуицията ми френологично да сканирам хората още от пръв поглед, без естествено безусловно да й се осланям – човек винаги може да сгреши.
Категорично реших да разсея съмненията й (като тайно се надявах да греша по отношение на тях) като се правех, че не я забелязвам дори – това е принципен мой подход към такива прекрасни създания, които осъзнават силата на красотата си и страдат от вредния и за двата пола предразсъдък, че абсолютно всеки „хомо сапиенс” с пенис между бедрата си е готов да ги ухажва на всяка цена. Трябва да призная, че тя имаше своите основания за това, особено след като впоследствие забелязах как голяма част от колегите й нетактично, откровено досадно дори, се опитваха да я впечатлят. Да, ама не и аз – да се наслаждавам на красотата й – да, но не и да я свалям!
Извадих първата си папка от разработките и ЗЗД-то, и се заслушах с интерес в лекцията. Колежката се скъса да пише (и не само тя) и отвреме-навреме периферно забелязвах, че ме изпитваше с поглед - явно бе изненадана от факта, че аз не си водих записки. В тоя момент мъжкото ми его взе връх и ми хрумна да експериментирам като се опитам да привлека вниманието й по възможно най-ненатрапчивия начин. За целта просто сложих уж небрежно и разтворена папката си с разработките помежду ни и то на съответната тема, която проф. Попов така компетентно разискваше. Погледът й започна да се плъзга все по-често по папката.
Минаха няколко почивки между лекциите, за да преодолее притеснението (вероятно) си и в крайна сметка да ме заговори – това беше малка победа, която констатирах с прикрито задоволство. Естествено поводът за инициирания от нея разговор не бе лек флирт с моята особа, а въпросната папка и скоро последва такава молба от нейна страна да я ксерокопира, че еуфоричното ми чувство пред красотата й надделя и аз с охота реших да ги споделя с нея. Докато подавах папката в ръцете й, успях обаче да вмъкна на шега (но и насериозно, макар да бях изначално песимистично настроен), че трябва да почерпи, тъй като съм положил много труд, за да ги разработя. Подбудите ми за това не бяха възмездни, а чисто и просто се водех от приятното чувство, което изпитва един мъж в компанията на една красива жена, макар че лично аз си имам сериозна приятелка.
Тук ще вметна и то неслучайно, че винаги съм смятал, че един малък флирт на един обвързан мъж (или жена), действа освежаващо за неговото самочувствие и за неговата сериозна връзка ако щете, тъй като понякога рутината й действа потискащо. Разбира се, не бива да се прекрачват границите, които конкретна двойка взаимно (къде изрично, къде негласно) са си поставили в това отношение. Те – границите, са разтегливо понятие. Някои двойки, раздирани от ревност и консервативни нрави не си позволяват дори и флиртуване, други пък дори са склонни и на взаимни изневери, стига партньорът им да не разбере, трети пък са още по-крайни.
В тоя контекст на мисли, не бих ви изложил границите, които сме си поставили аз и моята приятелка, защото това не е ваша работа, но ще разкрия, че са далеч по-либерални от тези, които въпросната колежка явно си е поставила с нейното гадже. Казвам това, защото докато ми връщаше лекциите и привидно ми благодари за тях, реших да поведа непринуден разговор с нея като я попитах „Откъде сте?”. Тук меко казано тя ме шокира с отговора си като каза „Ми, аз и моето гадже сме от Еди-къде-си!!!”. Подозренията ми относно това, че тя се застрахова предварително (а не опасява, тъй като не й дадох никакъв повод) да не я свалям и глупавия начин, по който го стори, абсолютно бяха потвърдени вече. Да, аз флиртувах с нея, но някъде в собственото ми съзнание като някакъв необективиран волево психически процес. Да, аз флиртувах с нея, доколкото едно учтиво поведение на един мъж по отношение на една красива жена може да се приеме за флирт, и доколкото един такъв мъж може да прикрие подобно нещо . Но в никакъв случай не я свалях! За по-голяма обективност на ситуацията и за мое оправдание съм длъжен да отбележа, че споделих лекциите си (без знанието на Мария) и с други колежки – макар и не с особеното чувство, с което ги споделих на нея.
Та, този неин неуместен отговор ме накара да се дистанцирам и до известна степен притъпи желанието ми за какъвто и да е флирт, което пък от друга страна беше добро дошло, тъй като се концентрирах изцяло върху лекциите на професора .
Да, обаче на петия, последен ден, в който се провеждаха лекциите и след който едва ли с нея щяхме да се видим отново (освен може би на изпита) бях с втората и третата папка. Естествено тя забеляза това и, естествено, пожела да ксерокопира мои разработки за втори път. Еуфоричното чувство, под чието влияние удовлетворих първата й молба сега се бе изпарило, но съвестта ми не позволи да й откажа. Отново успях да вметна, но вече резервирано, че трябва да почерпи. Обаче, стана така, че скоро се върна и каза, че не може да ги принтира, тъй като ксерокса е развелен, което наложи да й ги пратя по e-mail по мое предложение. Оказа се, че тя не бе чувала за подобно животно, което пък от своя страна наложи да й дам моят телефонен номер (по нейно предложение), за да може като се прибере в Еди-къде-си да си направи поща и да ми прати смс със съответния адрес, за да й ги пратя. Е, пратих й ги. Като този път не само, че не почерпи, което бе и физически невъзможно де, но и дори не ми благодари, макар и привидно. След месец получих нов смс, чието съдържание вече ви е известно и така стигаме до писмото-оферта. Въпросната оферта тя прие със следващ смс до мен, но така и не изпълни задълженията си!
В заключение ще добавя само, че целта ми беше да й дам урок. Ако беше се обадила да изпълни задължението си, т.е. да ме почерпи според уговорката ни, аз имах намерение да й откажа великодушно с думите „Няма нужда, колега... пък и имам среща с гаджето!” . За мое съжаление, не се стигна до там, но пък получих малък реванш няколко месеца по-късно, когато случайно се засякохме в коридорите на ЮЗУ. Достатъчен ми беше гузния й поглед (особено сравнен с първия, с който ме удостои) и начинът, по който се шмугна набързо в една от аудиториите, за да се чувствам хедонистично удовлетворен !

P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!

Пишете значи, чудесно в художествен стил, почти толкова добре в правно-иноричекси , остава да видим и как Ви се е отдал компендиумът!

Ами аз, след като прочетох двата поста със словоизляния на автора на темата, не знам защо, се сетих за това :

"Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е живота."
Чарлз Робърт Дарвин

"Загубено злато може да се намери, загубено време - никога."
Китайска поговорка

"Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време."
Теофраст

"Суета на суетите и всичко е суета..."
Еклисиаст

Доста време си загубил да извадиш тия цитати

felix, не се взимай насериозно... аз си знам само един афоризъм и си го приложих в подписа ми :Р ! Дано ти хареса

Ти си я разбил тая шматка пич.

Тя ти е отказала просто щото не те разбрала!!!!!!!!!!!!!!
Ха-ха.