forum.lex.bg

rts написа:Ако от архива става ясно чий е-препратете го на адвоката.

hebigatsu

presel, а ти какво ще го правиш!?!?

rts написа:presel, не мога да разбера, хвалиш ли се с това, което си извършил ? Дори за обикновен човек е ясно, че е престъпление да се рови в чужд компютър, още повече на адвокат. Що за човек си ?!!!

Лични и служебни тайни текат в интернет
вторник, 29 ноември 2005 /
Достъпът до част от документите е регламентиран от Закона за защита на личните данни, други са класифицирана информация, а трети ­ служебна тайна на ведомства.
Добиването им в хода на разследване на "Монитор" не е с хакерски трикове и противозаконни умения, а със съдействието и дори изричното желание на тези, които трябва да опазят информацията.
Информацията, до която стигна "Монитор", е на разположение почти 24 часа в денонощието. Понякога "източникът" изчезва минути преди 17, за да се появи отново в 8 сутринта на следващия ден. Вероятно такова е работното му време. А кабинетът му може да е навсякъде ­ в Министерството на отбраната, в крупен завод, малка община, посолство в чужбина. Ако чиновникът си взема работа "за домашно", важните документи може да светнат в компютъра на сина или дъщеря му в малките часове на денонощието. А всичко е заради страстта към жените, музиката и киното.
Използването на системите за обмен на файлове по системата P2P (peer to peer) ­ директно от компютър до компютър в мрежата, преживя бум след акцията на НСБОП от тази година, която ограничи качването на музика и филми в български интернет сайтове. Пиратите минаха в нелегалност, а българските потребители на интернет започнаха да учат думички като торент и хъб. Най-просто всички системи за подобен Р2Р обмен се свеждат до предоставяне на известно количество файлове от всеки техен потребител, срещу което пък той може да точи от файловете на останалите. Така, ако някой иска да свали най-новото парче на Глория, трябва да пусне другите да точат шлагери на Мишо Шамара, Селин Дион, Бисер Киров или цялата филмотека на Холивуд, примерно.
Тест на различните системи за достъп показа най-голям пробив в програмата за споделяне на файлове "DC++", която може да се свали от десетки места в интернет и особено популярна и дори препоръчвана от български доставчици, които трябваше да свалят материали, обект на авторското право, от сайтовете си.
Хъбовете в света, през които може да се използва DC++, са десетки хиляди. За да се проникне в чужд компютър законно, са напълно достатъчни най-посещаваните у нас dc.data.bg и dc.bol.bg. Всеки потребител си измисля ник, след което споделя напълно доброволно част от компютъра си, примерно 5 гигабайта музика, и тръгва на лов. В търсачката се изписва Mircha и системата изплюва обратно десетки MP3 файлове с популярните през втората половина на миналия век хуморески на Мирча Кришан и, разбира се, за... краставицата, която съдържа 98 процента вода. Ако си пада човек по подобни изпълнения, има опция, която позволява да се види какво още е споделил притежателят на хумореската от другата страна на жицата. Опцията get files дава поглед върху т. нар. шернати файлове и възможност да попълите колекцията си от дебютантските парчета на Мими Иванова.
В част от хъбовете по света и у нас има задължителен минимум от обем файлове, който потребителят трябва да предостави, за да получи достъп до съответния хъб и скачените към него компютри. Ако търсачът на музика чука от компютъра на работа, няма как да има големи музикални ресурси и, за да задоволи изискването на системата, пуска достъп до целия си компютър. Оттук нататък е въпрос на умения какво и как да се търси.
Ако се изпишат като ключови думи за търсене "доклад, doklad, zapoved, писмо, udostoverenie, zapiska" и други от този семантичен кръг, излизат файлове, които съдържат съответната дума в името си, примерно doklad_ekolog.doc. Като се прегледа съдържанието на споделените файлове, ако сред тях е и папката Мy documents, е лесно да се придобие представа за собственика на компютъра и членовете на неговото семейство. Така може да се изясни, че той е доцент, член на катедрен съвет в столичен университет, но не може да има сигурност дали гей клиповете в компютъра му са негови или на 17-годишния му син. Доколкото това са чисто лични неща, ровенето при нездраво любопитство може да продължи в посока четене на катедрени решения и научни разработки.
Най-често търсените думи са sex, porn, teen, XXL, erotic. Репортер на "Монитор" направи елементарен експеримент. Снимка от центъра на Шумен беше преименувана като sex_nude_teen_girl_oral.doc и само след минути започна щура атака от мераклии да смъкнат паметника на трите клюкарки, статуя в центъра на града, от редакционния компютър.
Плюсът, или минусът на програмата, в зависимост от гледната точка, е, че се вижда кой я смъква и може да се правят предположения за неговите предпочитания и съдържанието на неговите споделени ресурси. Предварително изграденият образ за юзъра coyot, който тегли секси голата тийнейджърка, ангажирана с орални ласки се стопява, когато в негово споделено пространство откривам скица на парцелите в едно от столичните гробища и информация как да се изповяда поп.
Друга ключова чиновническа дума е "Писмо", но в търсачката не прави разлика между служебна кореспонденция и лични драми и извежда писма, които е споделила с виртуалния свят жена в пагон, изпратена по силата на служебните си задължения и ангажиментите ни към Североатлантическия пакт в Сухопътния команден компонент (Юг) на НАТО в Мадрид. По останалите документи в компютъра може да се направят изводи за движението на личния състав от българска страна в командировки, за изразходването на средства, за номерацията на заповедите, за йерархичните връзки в воинската част и министерството на отбраната. Възможно е данните да не са толкова тайни, щом ги има в интернет.
Напредъкът на здравната реформа в България направи от всяко джипи активен интернет потребител. До такава степен, че в мрежата протекоха докторски информации за хиляди пациенти. Вписваме в търсачката на DC++ думичката lekar. Резултатите са много, но най-изумителен е ресурсът при един от потребителите. По документите може да се предполага, че отговорна за информацията е столичното джипи д-р Камелия Владимирова. Информацията е скандална, доколкото е под закрилата на Закона за защина на личните данни ­ има ги ЕГН-тата, имената, адресите, заболяванията.
Посочените случаи са с по-голяма или по-малка степен на обществена значимост, но мрежата изобилства с лични данни, за които главните действащи лица не подозират, че са станали достояние на милиони. За техен късмет на български говорят не повече от 10-ина милиона, а още по-малко имат постоянен достъп до интернет.
Вестник Монитор, 29.11.2005