Браво!
Публикувано на: 24 Юли 2007, 10:01http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1073199
Те се завръщат в България
Кои са Кристияна, Нася, Валя, Валентина, Снежана, Здравко и Ашраф, затворени невинни над 8 години зад решетките на либийския режим
24.07.2007
Българските медици, арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г., прекараха до днес в затворите в Либия общо 2755 дни.
Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина
Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и съпругът на Кристияна - д-р Здравко Георгиев, заедно с палестинския студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха обвинени през 2000 г.в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията.
Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия.
През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.
На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса.
През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане.
През 2006 г. присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007г. - окончателно потвърдени от Върховния съд.
На 17 юли 2007г. смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия.
През юни 2007г. молбата на Ашраф ал-Хаджудж да получи българско
гражданство бе удовлетворена.
Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж пристигат днес със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над 8 години, завършиха с посредничеството на ЕС и Франция.
Снимки: БТАКристияна Вълчева е на 48 г. Тя пристига в Либия през 1991 г. заедно със втория си съпруг д-р Здравко Георгиев, който е на 58 г. Той бе арестуван заедно с медицинските сестри и бе държан в затвора 5 години след което през 2004 г. бе освободен. Кристияна пристига на работа в Либия без посредничеството на фирма.
Арестувана е на 9 февруари 1999 г. В дома на Кристияна и Здравко са намерени банки от плазма протеин, за които обвинението твърди, че са били заразени с ХИВ. Подписва самопризнания, че се е снабдявала с банките по поръчка на две неизвестни лица, за да организира заразяването на около 1000 деца.
Кристияна се е омъжила на 17 г. и има син Слави, който сега е на 29 г. След като се развежда, продължава медицинското си образование и се омъжва за д-р Здравко Георгиев. Майката на Кристияна, Зорка Аначкова, шивачка по професия, е отгледала внука си. Тя участва на всички протести в подкрепа на осъдените медици.
Нася Ненова на 40 г. е от Сливен. Тя е в Либия от 1998 г. Арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази в момент, когато се готвела да се завърне в България. Работила е в болницата "Ал Фатах".
Подписва самопризнания, в които се твърди, че е инжектирала умишлено деца, за да получи пари, като е мислела, че участва в експеримент с ново лекарство. След това прави опит за самоубийство през април 1999г.
Когато заминава за Либия синът й Радослав е на 9 г. В момента е студент във Франция. Съпругът й Иван Ненов, анестезиолог в болницата в Сливен, остро критикуваше българските политици, че не правят необходимото за освобождаване на сестрите.
След произнасянето на смъртните присъди през май 2004 г. той спря да говори пред медиите. Майката на Нася, Станка Стойкова, която е бивш преподавател по биология и химия, след началото на процеса преживя инфаркт.
Валя Червеняшка е на 55 г., от Бяла Слатина. Арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази, елакъдето е работи в болницата "Ал Фатах". Пристигнала в Либия чрез посредничеството на държавната фирма "Експомед".
Работила е в болницата в Тарбуха от 1994 г. до 1997 г., след което през февруари 1998 г. е наета в педиатричната болница в Бенгази. Въпреки мъченията в хода на следствието, тя не подписва самопризнания.
Съпругът й Емил Узунов обвиняваше бившия министър на външните работи Надежда Михайлова, че не е реагирала на информациите в края на 1999 г., че сестрите са подложени на мъчения. Строителен работник, той бе арестуван по същото време, когато бяха задържани сестрите, но бе освободен след няколко часа. Валя и Емил са родители на две момичета.
Валентина Сиропулу е на 48 г. от Пазарджик. Арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази, където работи в болницата "Ал Фатах".
Пристига в Либия през февруари 1998 г. чрез фирма "Експомед". Решава да замине, когато синът й Любомир завършва средно образование и трябва да се финансира следването му. Любомир вижда майка си през 2003 г.
Снежана Димитрова е на 54 г., от Габрово. Пристига в Либия чрез "Експомед" през август 1998 г., арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази, където работи в болница "Ал Фатах. Тя страда от диабет. Съпругът й Георги живее сам и отказва да говори публично.
Снежана е арестувана първо през декември 1998 г. заедно с други медицински сестри и е пусната след два дни. Отново е арестувана през февруари 1999 г. Има две деца - 28-годишна дъщеря Полина и син на 34 години - Ивайло. Те живеят със съпруга й.
Здравко Георгиев е от Силистра. По време на арестите през 1999 г. работи във фирма "Донг" в либийската пустиня. Преди това е работил в Мозамбик. В Либия пристига през 1991 г. През 1995 г. напуска болницата в Бенгази. Заедно с рентгенолога Смилян Тачев е арестуван, докато търси информация за изчезналата си съпруга.
Оправдан напълно на 19 декември 2006 г. от Наказателнияя съд в Бенгази. Не е получил разрешение да напусне Либия, но и той не иска да го стори преди освобождаването на колегите му.
Палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, който е осъден заедно с петте медицински сестри е бил на стаж в педиатричната болница в Бенгази когато го арестуват през февруари 1999 г. Семейството му го открива в затвор след 10-месечно издирване.
Баща му Ахмед, професор по математика и сестра му Дареен, която е адвокат, напускат Либия през декември 2005 г., за да предпочетат изгнание в Холандия.
Те твърдят, че цялото им семейство е било преследвано. Ахмед и Дареен се спасили от опит за убийство. Майка му, учителка, била уволнена от работа, а другите три сестри на 28, 25 и 24 г. са изгонени от университета в Либия. Д-р Ашраф получи българско гражданство преди два месеца.
Те се завръщат в България
Кои са Кристияна, Нася, Валя, Валентина, Снежана, Здравко и Ашраф, затворени невинни над 8 години зад решетките на либийския режим
24.07.2007
Българските медици, арестувани в Бенгази на 9 февруари 1999 г., прекараха до днес в затворите в Либия общо 2755 дни.
Медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина
Сиропуло, Валя Червеняшка и Снежана Димитрова, както и съпругът на Кристияна - д-р Здравко Георгиев, заедно с палестинския студент по медицина Ашраф ал-Хаджудж, бяха обвинени през 2000 г.в умишлено причиняване на епидемия от СПИН в Бенгази с цел дестабилизация на Джамахирията.
Към процеса бяха задочно привлечени и още двама български граждани - Емануела Колева и Смилян Тачев, обвинени заедно с основната група подсъдими в нарушение на моралните норми и валутните закони на Либия.
През 2002 г. медиците бяха оправдани по обвинението в заговор срещу държавата, но междинна инстанция запази и продължи делото по останалите обвинения - умисъл, отровителство, прелюбодеяние, употреба на алкохол, незаконни трансфери на валута.
На 6 май 2004 г. медицинските сестри и Ашраф получиха смъртни присъди чрез разстрел. Здравко Георгиев бе осъден само по по-леките обвинения, както Колева и Тачев, които бяха напуснали Либия преди началото на процеса.
През 2005 г. Върховният съд на Либия отмени постановените смъртни присъди и върна делото за ново разглеждане.
През 2006 г. присъдите бяха препотвърдени от Апелативния съд, а на 11 юли 2007г. - окончателно потвърдени от Върховния съд.
На 17 юли 2007г. смъртните присъди на българите бяха заменени с доживотен затвор от Висшия съдебен съвет на Либия.
През юни 2007г. молбата на Ашраф ал-Хаджудж да получи българско
гражданство бе удовлетворена.
Вълчева, Ненова, Сиропуло, Червеняшка, Димитрова, Георгиев и Хаджудж пристигат днес със специален полет на летище София, след като преговорите по тяхното освобождаване, продължили над 8 години, завършиха с посредничеството на ЕС и Франция.
Снимки: БТАКристияна Вълчева е на 48 г. Тя пристига в Либия през 1991 г. заедно със втория си съпруг д-р Здравко Георгиев, който е на 58 г. Той бе арестуван заедно с медицинските сестри и бе държан в затвора 5 години след което през 2004 г. бе освободен. Кристияна пристига на работа в Либия без посредничеството на фирма.
Арестувана е на 9 февруари 1999 г. В дома на Кристияна и Здравко са намерени банки от плазма протеин, за които обвинението твърди, че са били заразени с ХИВ. Подписва самопризнания, че се е снабдявала с банките по поръчка на две неизвестни лица, за да организира заразяването на около 1000 деца.
Кристияна се е омъжила на 17 г. и има син Слави, който сега е на 29 г. След като се развежда, продължава медицинското си образование и се омъжва за д-р Здравко Георгиев. Майката на Кристияна, Зорка Аначкова, шивачка по професия, е отгледала внука си. Тя участва на всички протести в подкрепа на осъдените медици.
Нася Ненова на 40 г. е от Сливен. Тя е в Либия от 1998 г. Арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази в момент, когато се готвела да се завърне в България. Работила е в болницата "Ал Фатах".
Подписва самопризнания, в които се твърди, че е инжектирала умишлено деца, за да получи пари, като е мислела, че участва в експеримент с ново лекарство. След това прави опит за самоубийство през април 1999г.
Когато заминава за Либия синът й Радослав е на 9 г. В момента е студент във Франция. Съпругът й Иван Ненов, анестезиолог в болницата в Сливен, остро критикуваше българските политици, че не правят необходимото за освобождаване на сестрите.
След произнасянето на смъртните присъди през май 2004 г. той спря да говори пред медиите. Майката на Нася, Станка Стойкова, която е бивш преподавател по биология и химия, след началото на процеса преживя инфаркт.
Валя Червеняшка е на 55 г., от Бяла Слатина. Арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази, елакъдето е работи в болницата "Ал Фатах". Пристигнала в Либия чрез посредничеството на държавната фирма "Експомед".
Работила е в болницата в Тарбуха от 1994 г. до 1997 г., след което през февруари 1998 г. е наета в педиатричната болница в Бенгази. Въпреки мъченията в хода на следствието, тя не подписва самопризнания.
Съпругът й Емил Узунов обвиняваше бившия министър на външните работи Надежда Михайлова, че не е реагирала на информациите в края на 1999 г., че сестрите са подложени на мъчения. Строителен работник, той бе арестуван по същото време, когато бяха задържани сестрите, но бе освободен след няколко часа. Валя и Емил са родители на две момичета.
Валентина Сиропулу е на 48 г. от Пазарджик. Арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази, където работи в болницата "Ал Фатах".
Пристига в Либия през февруари 1998 г. чрез фирма "Експомед". Решава да замине, когато синът й Любомир завършва средно образование и трябва да се финансира следването му. Любомир вижда майка си през 2003 г.
Снежана Димитрова е на 54 г., от Габрово. Пристига в Либия чрез "Експомед" през август 1998 г., арестувана е на 9 февруари 1999 г. в Бенгази, където работи в болница "Ал Фатах. Тя страда от диабет. Съпругът й Георги живее сам и отказва да говори публично.
Снежана е арестувана първо през декември 1998 г. заедно с други медицински сестри и е пусната след два дни. Отново е арестувана през февруари 1999 г. Има две деца - 28-годишна дъщеря Полина и син на 34 години - Ивайло. Те живеят със съпруга й.
Здравко Георгиев е от Силистра. По време на арестите през 1999 г. работи във фирма "Донг" в либийската пустиня. Преди това е работил в Мозамбик. В Либия пристига през 1991 г. През 1995 г. напуска болницата в Бенгази. Заедно с рентгенолога Смилян Тачев е арестуван, докато търси информация за изчезналата си съпруга.
Оправдан напълно на 19 декември 2006 г. от Наказателнияя съд в Бенгази. Не е получил разрешение да напусне Либия, но и той не иска да го стори преди освобождаването на колегите му.
Палестинският лекар Ашраф ал-Хаджудж, който е осъден заедно с петте медицински сестри е бил на стаж в педиатричната болница в Бенгази когато го арестуват през февруари 1999 г. Семейството му го открива в затвор след 10-месечно издирване.
Баща му Ахмед, професор по математика и сестра му Дареен, която е адвокат, напускат Либия през декември 2005 г., за да предпочетат изгнание в Холандия.
Те твърдят, че цялото им семейство е било преследвано. Ахмед и Дареен се спасили от опит за убийство. Майка му, учителка, била уволнена от работа, а другите три сестри на 28, 25 и 24 г. са изгонени от университета в Либия. Д-р Ашраф получи българско гражданство преди два месеца.
ДОБРЕ ДОШЛИ!!! 
Да живее ЕС! 
от следните думи: