forum.lex.bg

Колеги, гледайте "Пропукване", на мене много ми хареса...

Мдам...... Как само опушка жена си, а накрая се оказа, че иначе много нахакания прокурор не разполага със достатъчно доказателства, за да бъде осъден.

филмът е интересен, а Хопкинс ,както почти винаги - в ролята на психар.Прокурорчето е много готин актъор обаче, това е началото на една кариера,според мене. Давай напред,коте

гледайте The Notebook

все си мислех, че юристите сте по-интелигентни хора и си падате по Пазолини, Фелини и т.н., но май бъркам.Сигурно четете Гришам и припадате по Коелю.....ужас.После защо съдебната ни система и законите ни слаби.Та как не с тази култура!

Gildenlow написа:все си мислех, че юристите сте по-интелигентни хора и си падате по Пазолини, Фелини и т.н., но май бъркам.Сигурно четете Гришам и припадате по Коелю.....ужас. После защо съдебната ни система и законите ни слаби.Та как не с тази култура!

И критикът се появи, да ни осветли какво трябва да харесваме!

Gildenlow написа:все си мислех, че юристите сте по-интелигентни хора и си падате по Пазолини, Фелини и т.н., но май бъркам.Сигурно четете Гришам и припадате по Коелю.....ужас.После защо съдебната ни система и законите ни слаби.Та как не с тази култура!

9 октомври 2005 год., някъде по пладне….
Черен фолксваген спря пред наскоро открития и веднага станал култов бар в един от крайните квартали на града. Младия мъж завъртя ключовете на колата и двигателя спря своето мъркане. Вратата се отвори. Мъжът излезе и бързо се шмугна през вратата на заведението. "Маса за пушачи" беше мисълта, която се въртеше в главата му. Ранния час се беше отразил на посещаемостта на бара и той бързо се ориентира към желаната маса.
Още с влизането си беше доловил плачещата китара на Джеймс Хетвилд…"Nothing else matters", безпогрешно разпозна той една от любимите си балади. Тъкмо посягаше към менюто, когато Джубокса прещрака и от колоната над главата му се разнесе "Найтуиш". "Дотук добре", помисли си мъжът, "Сега да видим има ли и други приятни изненади в менюто". "Зелен боб, доматена супа….не-е-е…". Здравия разум веднага отхвърли предложеното от очите, които се рееха в безкрайното меню. "А ето нещо добро – 2 палачинки с една салата от Тринидат и Тобаго, обилно полята с сос винегрет от Кот`дивоар."

-Нещо за пиене? – попита сервитьорката
-Да, определено. Джин с тоник и чаша бяло вино.Благодаря.

Мъжът бръкна в джоба на сакото и извади една пурета. Запалката просветна и той погълна жадно никотиновия дим. Смеси джина и тоника и посегна към чашата, когато се разнесе тежкия звук на Рамщайн – "Benzin"…
Салата малко се бавеше и той реши да запълни времето с нещо приятно. Отвори чантата – Паулу Куелю, Джон Конъли, Дан Браун…конкуренцията беше голяма. А и един роман щеше да го погълне в по-голяма степен отколкото някой стих например. Затова накрая мъжът се спря на Дамян Дамянов. Така се беше отнесъл, че не забеляза салатата и питиетата пред него, докато една дама с домашен любимец, не му поиска огънче. Остави книгата, отпи малка глътка от виното и се зае със салатата.
………
Мъжът стана отпи още една глътка вино, плати сметката и излезе. Чакаше го дълго пътуване. Трябваше на другият ден да бъде в Париж. Искаше му се пак да види Лувъра.
Седна в колата, завъртя ключа и си помисли: "Дюнери….аре моля ви се."

***

Да ме прощава автора на това разказче, ама не се стърпях да не го сложа тук