ВОДЕНИЧАРОВЩИНИ-идат винаги преди Коледа, като Дядо Коледа!
Публикувано на: 13 Дек 2007, 10:58
Бартер с декан
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=406944
Да отпадне ограничението за два последователни мандата на деканите. Тази промяна в Закона за висшето образование прие вчера на първо четене парламентарната комисия по образование. Ако текстът мине през пленарната зала на Народното събрание, това ще означава, че някои декани могат да бъдат пожизнени. Колко мандата ще имат ще решава университетът. В същото време за ректорите не се предлага подобно изменение.
Промяната в закона е внесена от независимите депутати Петър Берон и Христо Величков и Станислав Станилов от "Атака". Законопроекта подкрепиха депутати от ДПС, НДСВ и "Атака". Против гласуваха социалисти и представители на десницата, по думите им "възмутени от наглостта на колегите си".
Заседанието на комисията премина при бурни спорове и обвинения. Според Мирослав Мурджов от Българския народен съюз колегите му прокарват поправката, за да удовлетворят интересите на скандално известния декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград Александър Воденичаров, който имал намерение да се кандидатира за трети мандат. Според Мурджов поправката ще създаде
предпоставки за корупция
и ще въведе грозен прецедент - промяна на закон заради амбициите на един човек.
Докато депутатите заседаваха, в Благоевград се провеждаше общо събрание, което трябваше да избере декан на факултета. Воденичаров е заемал поста два последователни мандата и според сегашния закон няма право на трети. Депутати веднага казаха, че точно заради това е лобистката атака за поправки в закона по никое време. От факултета не коментираха случая до редакционното приключване на вестника. Оттам се затрудниха да посочат колко точно мандата е бил декан Воденичаров, като предположенията варираха между един и два.
"Деканът е пряко свързан с учебния процес и докато си върши добре работата, няма никакво основание да му се ограничава броят на мандатите." Това е аргументът на вносителя Петър Берон. Депутатът и колегите му се позоваха на
прецедента в Българската академия на науките
Там преди няколко години учените премахнаха ограничението от два мандата на председателя и той може да заема поста доживот.
Според другия от вносителите - Станислав Станилов, мандатността ограничава развитието на факултетите. "Деканът тъкмо е задвижил механизма, но минават 4 години, идва друг, който има нова политика, сменят се и започва бъркотия", твърди депутатът. По думите му обаче това няма да има нищо общо с ректорите. За тях ще настояваме твърдо да бъдат назначавани от министъра, който е техен работодател, и няма да отпада ограничението им за два мандата.
Подобна теза разви и Татяна Калканова, която преди броени дни се отцепи от НДСВ. "С настоящия закон за научните степени и звания често изпадаме в ситуация, в която няма млади и енергични хабилитирани преподаватели, които да станат декани", коментира депутатът. Според нея премахването на мандатността "ще развърже ръцете на факултетите", които имат добър ръководител, който е бил ограничен от мандатност. "Не сте права, госпожо Калканова. Ние сме тези, които доведоха университетите до положение да нямат качествени кадри. Ние създадохме 43 висши училища и куп бъркотии", репликира я Мурджов.
Димитър Камбуров от ДСБ също смята, че законът се променя
под лобистки натиск
По думите му това е подигравка с Народното събрание, което променя закони заради определени хора. Според Мурджов поправката ще ощети всички онези декани, които не са успели да се възползват от нея. По данни на депутатите тази година се провеждат избори за ръководства на университетите в цялата страна. Една малка част обаче се притаяват и изчакват да мине поправката, за да се възползват от нея.
Председателят на комисията по образование Лютви Местан от ДПС също подкрепи поправката. По думите му тя няма нищо общо с изборите на декани, защото имало още много време, докато законът мине и на второ четене. Според Местан висшите училища трябва сами да определят мандатността на деканите и шефовете на катедри, защото това е в унисон с автономията им. Депутатът също се позова на прецедента в БАН.
Последва остро изказване и на Иван Славов от БСП. "Във време, когато министерството на образованието налага мандатност на училищните директори, ние правим обратното. Нека не правим длъжността декан вечна", обърна се депутатът към колегите си. Недоволството си изрази и Андрей Пантев. Според него 12 години мандат са множко на един декан. По думите му поправката се прави за точно определено лице. Вносителите на текста обаче отрекоха да лобират за Воденичаров.
Председателят на съвета на ректорите Йорданка Кузманова коментира пред "Дневник", че такава частична промяна не е демократична спрямо университетските ръководства. По думите й е по-добре мандатността да си остане записана в закона, а не да се определя от университетите. "Отдавна трябваше да се направи нов Закон за висшето образование, а не този да бъде променян толкова пъти заради лобистки интереси", добави Кузманова.
Александър Воденичаров изкара почти пълен мандат като член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Докато беше в кадровия орган на съдебната власт, синът му Асен Воденичаров беше назначен за районен съдия в София без конкурс, а след това рекордно бързо, само след година стаж, беше повишен в градския съд. Професорът не участва в гласуванията, но след това непрекъснато обясняваше какъв добър юрист е синът му и че шеметната му кариера като магистрат е напълно заслужена. Година след това, при една от най-големите групи назначения без конкурс, за които ВСС беше критикуван от европейските посланици, негова близка асистентка в Югозападния университет стана съдия в Благоевград. Отначало тя беше назначена само по заместване, но после със съдействието на Воденичаров щатът й стана постоянен. Професорът разбуни духовете и когато предложи бившият районен прокурор на София Славчо Кържев да получи почетен знак при напускането на системата. Сега Кържев е подсъдим за престъпление по служба и срещу правосъдието.
--------------------------------------------------------------------------------
Като декан на правния факултет в Югозападния университет Александър Воденичаров нашумя с това, че при него дипломи "по бързия начин" получиха известни политически и културни дейци. През 2005 г. в. "Струма" писа за заведените няколко дела от главен асистент Петър Дошков срещу университета заради незаконния прием в специалността "Право" на 200 души. Те са записани директно във 2 и 4 курс в началото на първия декански мандат на Воденичаров.
Сред студентите бяха бившият директор на БНР Поля Станчева, бизнесменът Илия Ризов, моделът Евгения Калканджиева, спортистът Бранимир Кочев, бившият кмет на Дупница Пламен Соколов и съпругата му, шефът на РДВР - Благоевград, ген. Богомил Янев, политикът Гюнер Тахир. Факултетът е завършил и скандалният зам.-министър по бедствията и авариите Делян Пеевски.
Тогава от университета коментираха, че да се поставят под съмнение почтеността и усилията на висококвалифицирани университетски преподаватели, които заемат престижни позиции в образователната и правосъдната система, е, меко казано, позорно.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=406944
Да отпадне ограничението за два последователни мандата на деканите. Тази промяна в Закона за висшето образование прие вчера на първо четене парламентарната комисия по образование. Ако текстът мине през пленарната зала на Народното събрание, това ще означава, че някои декани могат да бъдат пожизнени. Колко мандата ще имат ще решава университетът. В същото време за ректорите не се предлага подобно изменение.
Промяната в закона е внесена от независимите депутати Петър Берон и Христо Величков и Станислав Станилов от "Атака". Законопроекта подкрепиха депутати от ДПС, НДСВ и "Атака". Против гласуваха социалисти и представители на десницата, по думите им "възмутени от наглостта на колегите си".
Заседанието на комисията премина при бурни спорове и обвинения. Според Мирослав Мурджов от Българския народен съюз колегите му прокарват поправката, за да удовлетворят интересите на скандално известния декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград Александър Воденичаров, който имал намерение да се кандидатира за трети мандат. Според Мурджов поправката ще създаде
предпоставки за корупция
и ще въведе грозен прецедент - промяна на закон заради амбициите на един човек.
Докато депутатите заседаваха, в Благоевград се провеждаше общо събрание, което трябваше да избере декан на факултета. Воденичаров е заемал поста два последователни мандата и според сегашния закон няма право на трети. Депутати веднага казаха, че точно заради това е лобистката атака за поправки в закона по никое време. От факултета не коментираха случая до редакционното приключване на вестника. Оттам се затрудниха да посочат колко точно мандата е бил декан Воденичаров, като предположенията варираха между един и два.
"Деканът е пряко свързан с учебния процес и докато си върши добре работата, няма никакво основание да му се ограничава броят на мандатите." Това е аргументът на вносителя Петър Берон. Депутатът и колегите му се позоваха на
прецедента в Българската академия на науките
Там преди няколко години учените премахнаха ограничението от два мандата на председателя и той може да заема поста доживот.
Според другия от вносителите - Станислав Станилов, мандатността ограничава развитието на факултетите. "Деканът тъкмо е задвижил механизма, но минават 4 години, идва друг, който има нова политика, сменят се и започва бъркотия", твърди депутатът. По думите му обаче това няма да има нищо общо с ректорите. За тях ще настояваме твърдо да бъдат назначавани от министъра, който е техен работодател, и няма да отпада ограничението им за два мандата.
Подобна теза разви и Татяна Калканова, която преди броени дни се отцепи от НДСВ. "С настоящия закон за научните степени и звания често изпадаме в ситуация, в която няма млади и енергични хабилитирани преподаватели, които да станат декани", коментира депутатът. Според нея премахването на мандатността "ще развърже ръцете на факултетите", които имат добър ръководител, който е бил ограничен от мандатност. "Не сте права, госпожо Калканова. Ние сме тези, които доведоха университетите до положение да нямат качествени кадри. Ние създадохме 43 висши училища и куп бъркотии", репликира я Мурджов.
Димитър Камбуров от ДСБ също смята, че законът се променя
под лобистки натиск
По думите му това е подигравка с Народното събрание, което променя закони заради определени хора. Според Мурджов поправката ще ощети всички онези декани, които не са успели да се възползват от нея. По данни на депутатите тази година се провеждат избори за ръководства на университетите в цялата страна. Една малка част обаче се притаяват и изчакват да мине поправката, за да се възползват от нея.
Председателят на комисията по образование Лютви Местан от ДПС също подкрепи поправката. По думите му тя няма нищо общо с изборите на декани, защото имало още много време, докато законът мине и на второ четене. Според Местан висшите училища трябва сами да определят мандатността на деканите и шефовете на катедри, защото това е в унисон с автономията им. Депутатът също се позова на прецедента в БАН.
Последва остро изказване и на Иван Славов от БСП. "Във време, когато министерството на образованието налага мандатност на училищните директори, ние правим обратното. Нека не правим длъжността декан вечна", обърна се депутатът към колегите си. Недоволството си изрази и Андрей Пантев. Според него 12 години мандат са множко на един декан. По думите му поправката се прави за точно определено лице. Вносителите на текста обаче отрекоха да лобират за Воденичаров.
Председателят на съвета на ректорите Йорданка Кузманова коментира пред "Дневник", че такава частична промяна не е демократична спрямо университетските ръководства. По думите й е по-добре мандатността да си остане записана в закона, а не да се определя от университетите. "Отдавна трябваше да се направи нов Закон за висшето образование, а не този да бъде променян толкова пъти заради лобистки интереси", добави Кузманова.
Александър Воденичаров изкара почти пълен мандат като член на Висшия съдебен съвет (ВСС). Докато беше в кадровия орган на съдебната власт, синът му Асен Воденичаров беше назначен за районен съдия в София без конкурс, а след това рекордно бързо, само след година стаж, беше повишен в градския съд. Професорът не участва в гласуванията, но след това непрекъснато обясняваше какъв добър юрист е синът му и че шеметната му кариера като магистрат е напълно заслужена. Година след това, при една от най-големите групи назначения без конкурс, за които ВСС беше критикуван от европейските посланици, негова близка асистентка в Югозападния университет стана съдия в Благоевград. Отначало тя беше назначена само по заместване, но после със съдействието на Воденичаров щатът й стана постоянен. Професорът разбуни духовете и когато предложи бившият районен прокурор на София Славчо Кържев да получи почетен знак при напускането на системата. Сега Кържев е подсъдим за престъпление по служба и срещу правосъдието.
--------------------------------------------------------------------------------
Като декан на правния факултет в Югозападния университет Александър Воденичаров нашумя с това, че при него дипломи "по бързия начин" получиха известни политически и културни дейци. През 2005 г. в. "Струма" писа за заведените няколко дела от главен асистент Петър Дошков срещу университета заради незаконния прием в специалността "Право" на 200 души. Те са записани директно във 2 и 4 курс в началото на първия декански мандат на Воденичаров.
Сред студентите бяха бившият директор на БНР Поля Станчева, бизнесменът Илия Ризов, моделът Евгения Калканджиева, спортистът Бранимир Кочев, бившият кмет на Дупница Пламен Соколов и съпругата му, шефът на РДВР - Благоевград, ген. Богомил Янев, политикът Гюнер Тахир. Факултетът е завършил и скандалният зам.-министър по бедствията и авариите Делян Пеевски.
Тогава от университета коментираха, че да се поставят под съмнение почтеността и усилията на висококвалифицирани университетски преподаватели, които заемат престижни позиции в образователната и правосъдната система, е, меко казано, позорно.