forum.lex.bg

Проблемът за правонарушението е много по-сложен отколкото се предполага. Погледнах няколко курсови работи на студенти по право от СУ и видях, че използваната от тях литература е само на юристи, на преподаватели по право. Може ли да се направи по-голяма грешка от това? Не. Вярно е, че те (преподавателите) са използвали странична литература, по специално по психология, но да се доверяваме само на нея ми се струва прекалено наивно и глупаво. Според мен има много антитези на изложените тези на професорите по право. Чудя се защо не са ги вместили в своите трудове. Според мен проблемата е разгледана твърде едностранчиво.
Най-напред трябва да се знае, че човек иска ли да достигне до истината на "явленията" трябва да се завре максимално надълбоко в тяхната същност. Знаем каква е същността на правото, разбира се най-общо. И точно в нея трябва да се заврем, в същността му, в дъното му, към всеки проблем трябва да подхождаме със съмнение и критично да го отсяваме. Не видях особени съмнения в курсовите работи на студентите. Та нали това е най-старият философски принцип - да се съмняваш във всичко.
Както казах, трябва да изследваме дъното на нещата, а това наистина е огромен труд. Но нали все пак искаме да открием истината. Ами тогава нека пренебрегнем субективното, стереотипното, внушаваното в човешката душа и ум и да погледнем критично, от дъното на кладенеца. Трябва да се изследват причините.
В тази връзка искам да кажа, че въпросът за правонарушението е много повече психологически много повече философски отколкото юридически.
Много е опасно само юристи да се занимават с него и само те да правят заключенията за правонарушението. Ето ви първата субективност, а оттам и погрешна интерпретация. Проблемата за правонарушението трябва да се изследва от философията и психологията. т.е. от метаюридическите качества на правото, от неговите първоизточници. Защото какво е правото, ако не само резултат от цялата психология и философия на човечеството, колкото и абстрактно да звучи - така е. Следователно подценяването на психологията ще ни доведе неминуемо до грешка.

След като се заврях до дълбините на семантиката на този толкова преизпълен със смислова натовареност зов ще се опитам да перефразирам поста на този, който гледа звездите...


"Вие юристите сте тъпи и ограничени.... Мрънкате си разни членчета и изкилеферчени латински лафове... Въпросите за правонарушенията трябва да се решава от хора с тънка психологическа подготовка....

Долу ограничените конформистки настроени юристи - дали нещо е правонарушение или не да се решава от лееекинко изпращели баби /това е доказателство за житейски опит, демек "достигането до дълбините"/ както и от журналисти - те доставят "правото близо до хората"!!!

Шеф на този новосформиран гледащ от дъното на кладенца орган трябва да бъде естествено някой с блестяща философо-психологичекса подготовка, някой който е в пряка връзка с метаюридическото!!! Като бат'Йоло......"

Въпросът е прекалено комплексен. Българският език е богат, но надали би бил достатъчен да се опише всичко за правонарушението. Не трябва да се мисли догматично и със думите-символи. Думите - символи са резултат от въображението и те са следствие, а не причина. Много хора сменят местата им - субективна интерпретация, в крайна сметка всичко е интерпретация. Затова аз предлагам на колегите юристи да тръгнат от въображението и най-вече от опита и тогава да правят теория на правото с думи В крайна сметка всичко е символ, а символът сам по себе си е изпразнен от съдържание Проблемите за правонарушението са много. В момента пиша курсова работа и лошото е, че буквално трябва да зубря написаното от проф. Г. Бойчев, дори да не съм съгласен с него Ето това е правото - то поставя както права, така и граници, за съжаление границите са повече

Astronomer ,
С какво конкретно не сте съгласен,защо,какво е вашето мнение?
На кое РЕАЛНО НЕЩО са сложени граници,защо да ги махнем и как?

Искате конкретика. Да, напълно обяснимо е, но трябва да навляза сериозно в проблема. Не искам да го разглеждам отгоре, а в момента няма как да стане това.
На кое са сложени граници ли? Ами на всичко са сложени граници, на самото човешко поведение са сложени граници. Що за въпрос беше това Както и да е. Не знам какво разбирате под "реално НЕЩО"...

Asronomer, тук няма да те разберат.

Повечето юристи са коне с капаци ; изпълнени с фалшиво самомнение и непокрито самочувствие . Не се хаби, няма смисъл;))

Akademika написа:Asronomer, тук няма да те разберат.

Абе аз разбирам много добре Звездоброеца, но не разбирам защо поставя тази тема.

Астроном, моите уважения , но всяка наука си има цели и задачи.Правото няма за цел и не се опитва да изследва правонарушението като философско понятие.Напротив тя взима от философията “наготово” общоприетото значение за правонарушение и изследва това явление в съвсем друга парадигма , а именно как да уреди социалното отношение , което се поражда при извършване на правонарушението.Така , че ако се занимаваш с философия , няма как да искаш да черпиш аргументи за анализа си от юридическата наука.

kalahan написа:

Akademika написа:Asronomer, тук няма да те разберат.

Абе аз разбирам много добре Звездоброеца, но не разбирам защо поставя тази тема.

Поставям тази тема защото съм враг на убежденията. Опитвам се да изследвам проблема за правонарушението. Изобщо има ли го в обективната действителност и ако го има според кои критерии и "правилни" ли са тези критерии за ценности на обществото, което правото регулира. Целта ми е да се изследва всичко под лупа, т.е. ако юристите вземат "наготово" понятието за правонарушение, то кажете ми къде е "справедливостта" тук, за която правото претендира. Фактът, че правонарушението може да бъде оправдано май подтиква някои юристи да не се занимават с този проблем. А защо ли да се занимават.

REVOLUTION написа:Астроном, моите уважения , но всяка наука си има цели и задачи.Правото няма за цел и не се опитва да изследва правонарушението като философско понятие.Напротив тя взима от философията “наготово” общоприетото значение за правонарушение и изследва това явление в съвсем друга парадигма , а именно как да уреди социалното отношение , което се поражда при извършване на правонарушението.Така , че ако се занимаваш с философия , няма как да искаш да черпиш аргументи за анализа си от юридическата наука.

В първия си пост писах, че не правото трябва да се занимава с тези проблеми, тъй като то е резултат от оценката на тези явления. По-скоро психологията и философията трябва да се занимават. Философията на правото също би трябвало да изследва метаюридическите проблеми. Така че не е изключено и юристи или преподаватели по философия на правото да ги изследват.

Astronomer написа:Поставям тази тема защото съм враг на убежденията. Опитвам се да изследвам проблема за правонарушението. Изобщо има ли го в обективната действителност и ако го има според кои критерии и "правилни" ли са тези критерии за ценности на обществото, което правото регулира. Целта ми е да се изследва всичко под лупа, т.е. ако юристите вземат "наготово" понятието за правонарушение, то кажете ми къде е "справедливостта" тук, за която правото претендира. Фактът, че правонарушението може да бъде оправдано май подтиква някои юристи да не се занимават с този проблем. А защо ли да се занимават.

Тълкувате превратно думите ми.”Наготово” не значи преписване , без да се осмисля.Пак казвам обаче , че правото изследва от друг зрителен ъгъл понятието правонарушение.От философска гледна точка , може да си задавате въпросът дали съществува , оправдано ли е и т.н , но от юридическа , въпросът не се изследва така.За правото правонарушението е определен факт от действителността.Ще се опитам да ви дам пример от наказателното право , тъй като то е класическия представител , които се занимава с правонарушения.За да стане едно явление правонарушение , то 1 е определен факт с характерни белези:
1.Съзнателен волеви акт , насочен да задоволи определени нужди на индивида , тоест деяние.Деянието е предмет на изследване от науката психология , правото черпи познание за него от тази наука(това имам в предвид за наготово).Деянието се извършва при определено психично отношение на дееца към него , което се означава с термина вина, също предмет на изследване от психологията.
2.Деянието винаги променя обществената действителност.Как я променя , това се оценя от гледна точка на интересите на отделния индивид и обществото като цяло.Ако получи отрицателна оценка , защото променя отрицателно обществената действителност , то законодателя ще забрани това деяние в правната норма , като скрепи нейното нарушение със санкция.
3.От този момент всяко деяние(факт от действителността) , което се покрива с описаното в правната норма , вече става юридически факт и поражда юридически последствия , който са абстрактно обединени с правнотехническия термин правоотношение.
В заключение юридическата наука изследва какво е въздействието на правонарушението върху обществената действителност , и как да уреди отношенията така , че да възстанови ако може вредите от него и да стимулира нарушителят и другите членове на обществото да не вършат повече правонарушения.Философските аспекти на правонарушението се изследват от Философията и макар , че Учени-юристи също имат публикации на тази тема , не трябва да размива границите между целите , задачите и методите на 2-те науки.
P.S.Разбира се представил съм горното кратко и елементарно.Проблемът е много сложен.Бих ти препоръчал за повече да прочетеш Обща теория на правото на Р.Ташев , Цеко Торбов , Венелин Ганев и др.

Май няма смисъл от толкова обяснения....
Правото не търси идеалната справедливост, просто защитава установения обществен ред. Добре или зле, това е друга тема....