forum.lex.bg

По телевизията има едно предаване: "10-те най..."
Предлагам и ние да си спретнем едно такова: "10-те най-абсурдни и забавни нормативни разпоредби в България"
Моите предложения са следните:

Предложение 1:
Наказателен кодекс:
Чл.232. (1) (изм.,ДВ,бр.103 от 2004 г.) Продавач, който измами купувач при тегленето или меренето на стоката или който си служи с неверни мерки и теглилки, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
(2) Със същото наказание се наказва:
а) който измами купувач чрез примесване на чужди вещества или влошаване качеството на стоката по друг начин;
б) който измами клиент относно качеството на стоките, материалите или услугите.
(3) (изм.,ДВ,бр.28 от 1982 г.,бр.10 от 1993 г.) Когато с едно или повече деяния по предходните алинеи е причинена вреда до 0,01 лева, наказанието е глоба до три лева, налагана по административен ред.

Предложение 2:
пак НК:
Чл.243. (1) Който изготви неистински или преправи истински парични знаци с курс в страната или в чужбина, се наказва за подправка на парични знаци с лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подправи:
1. таксови или пощенски марки

Предложение 3:
пак НК (аман! )
Чл.349. (1) Който умишлено тури или примеси опасен за живота или здравето предмет в кладенец, извор, водопровод или в друго приспособление, предназначено за общо ползуване, откъдето или с което да се черпи вода за пиене, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Предложение 4:
ЗОДФЛ:
Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 110 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) За посочените по-долу дейности данъкът се определя в следния годишен размер:
............
7. други дейности - в зависимост от групите по функционалния тип на населеното място:
...............
т) компаньонки и компаньони:
Група/лв.
0; I II III IV, V VI, VII, VIII
6440 5200 4200 3520 3000
ф) гадатели, екстрасенси и биоенерготерапевти:
Група/лв.
0; I II III IV, V VI, VII, VIII
5600 4550 3600 2750 2000

Предложение 5:
ДОПК (да си дойдем на думата )
Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Налагането на възбрана върху недвижим имот или кораб се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. За възбраната се изпраща съобщение до Централния регистър на особените залози. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане.

(възбрана...КОРАБ-а защо на самолета е "само" запор??? възбрана...ЦРОЗ ??? ) )

Предложение 6:
пак ДОПК:
Чл. 162. (1) Държавните и общинските вземания са публични и частни.
(2) Публични са държавните и общинските вземания:
.........
5. за паричната равностойност на вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата;
..........
7. по влезли в сила наказателни постановления;
8. лихвите за вземанията по т. 1 - 6.

(ако гледаме т.8 вр. т.5 - в/у им. санкции се начисляват лихви; ако гледаме т. 8 вр. т. 7 -не )

Предложение 7:
ЗАНН:
Чл. 73.
........
(2) Когато предложението е основателно, съдът постъпва съгласно разпоредбите на чл. 68.

а какво пише в чл. 68 ?
Чл. 65. - 69. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 1998 г.)

Очаквам някой друг да допълни списъка

Пак сме тук... (мания, к`во да се прави)
Явно не ти е преподавал нито Д.Михайлов, известен като "Митьо Секирата", нито.. Борис Велчев. Последният ни обръщаше специално внимание на това, че "проф. Михайлов особено държи на поливалентната лексема "тури", с която законодателят е обозначил едната от формите на изпълнителното деяние на чл. 349"
Легендата разказва за нещастен студент, който все не могъл да си спомни на изпита въпросната "поливалентна лексема". Мънкал - "ми, който пусне, забърка, хвърли, сложи..." "Не, колега !" - креснал Митьо Сек. "Не и не !! Не сте подготвен ! Който "тури", колега - явно не знаете формата на изпълнителното деяние" "Е-е-е-х...", тихичко прошепнал студентът, "ми то не е ли все едно дали ще ти го турят или ще ти го сложат..." :twisted: "Не е все едно, колега и това подробно ще го обсъдим с Вас като се видим наесен" - строго завъртял двойка в студ. му книжка проф. Д.Михайлов.

А за предложение 5 и на мен ми е много странно. Нали има
КОДЕКС НА ТЪРГОВСКОТО КОРАБОПЛАВАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 113 ОТ 2002 Г.)
В сила от 01.01.1971 г.

Глава трета.
ВЕЩНИ ПРАВА И ПРИВИЛЕГИИ
Раздел I.
Прехвърляне и ипотекиране на кораби
Тия неща се вписват в корабния регистър (чл.38 КТК), какъв съдия по вписванията и какъв ЦРОЗ ?!

Е нали връзката е възбрана-недвижим имот (и кораб), особен залог-движима вещ или съвкупност от вещи за особен залог на предприятие с включено в него недвижимо имущество ли става дума

Gudio, след толкова кахърене по ДДС-то, изпуснал си явно една закачка:
Чл. 180 ЗДДС
(1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.

nemesis написа:Gudio, след толкова кахърене по ДДС-то, изпуснал си явно една закачка:
Чл. 180 ЗДДС
(1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв.

Нещо не схващам закачката "Имуществената санкция" я измислиха, за да могат да санкционират ЮЛ за админ. нарушения, а не само да глобяват управляващите го физически лица - действителни носители на админ. наказ. отговорност. Една от простотиите която се получи е "еволюцията" на съдебната практика, че отговорността за "имуществена санкция" е безвиновна, тъй като ЮЛ не може да формира психол. отношение към деянието, няма "вина" и оттам - никакво намаление или изключване на отговорността по силата на препращането в ЗАНН към НК по тези въпроси... Окрилени от тази "еволюция" на пра(з)вната мисъл, законодателите масово почнаха да блъскат "имущ. санкции" вместо глоби и на търговците - ЕТ.
Та, къде е "закачката" ?

ianeva написа:Ако аз като взискател си впиша една морска ипотека върху кораб в корабния регистър по реда на КТМ, да речем в понеделник, но в същия този понеделник, върху същия този кораб, бъде вписана запоро-възбрана по реда на 205 ДОПК /съобщението за която пристига естествено след понеделник/, кое вписване ще бъде предпочетено?

Не разбрах точно-как е вписана запоро-възбраната преди да е дошло постановлението от АДВ/НАП? Иначе редът на вписване е по реда на постъпване-ако в 14 ч. си впишете ипотеката, а постановлението за запоро-възбраната дойде в 16 ч., първо ще е ипотеката.
Не знам дали разбрах правилно въпроса.

Аха, разбрах въпроса, имате предвид вписването в кой регистър трябва да има приоритет. Ами според мен си е регистърът по КТК, а ако има особен залог върху кораба-регистърът на ЦРОЗ, и то само по отношение на особения залог. Само ми е малко странно как върху кораба може да има хем ипотека, хем особен залог, хем възбрана, хем запор.
Представяте ли си как публичният изпълнител налага възбрана върху кораба и праща съобщението с постановлението до регистъра по КТК, а пък след това (или преди това, няма значение) идва и запорно съобщение за налагане на запор от СИ (защото по ГПК върху корабите не е изрично упоменато, че се налага възбрана). Ще се гледа ли редът на постъпване? (запор...възбрана...)
Същевременно върху кораба може да има учреден особен залог в полза на някоя банка, да речем, вписан в ЦРОЗ, и морска ипотека в полза на друга банка, вписан в регистъра по КТК...
Нещо се пооплетох.......
(от всичко това стигнах до извода, че не е лошо да си имаш кораб )
А за Съдията по вписванията и какво общо има той с вписването на възбраната върху кораба май най-добре е да отговори Каранедев... Ще ми е интересно и да ни каже дали има такива случаи досега.

едно предложение към 10-те (пак от НК): Чл. 329. (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., бр. 92 от 2002 г., в сила от 1.01.2005 г., по отношение на наказанието пробация - изм., бр. 26 от 2004 г., в сила от 1.01.2004 г., бр. 103 от 2004 г.) Пълнолетно работоспособно лице, което продължително време не се занимава с общественополезен труд, като получава нетрудови доходи по непозволен или неморален начин, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.
на мен ми звучи смешно, не знам на вас

и още едно предложение (от ЗУТ): Чл. 87. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., изм., бр. 65 от 2006 г.) В населени места и селищни образувания със зони за ниско застрояване или в части от тях без канализация битовите отпадъчни води се заустват в индивидуални съоръжения за отвеждане и пречистване на водите (водоплътни изгребни ями), които отговарят на техническите и санитарно-хигиенните изисквания.[/b]

замислих се за етимологията на думата. от устие ли идва? там където се събира водата?

очевидно само на мен ми е смешен термина "зауствам". и все пак си мисля, че можеше да се използва вливам освен това смятам, че няма да срещнете никъде другаде този глагол нито в речта, нито в литературата, освен в тези наредби и зут.

Преходните и заключителните разпоредби на законите винаги са ми били много забавни. Например в Закона за биологичното разнообразие открих названията на всички класове и разреди животни и растения. Ето представителна извадка от тях:

РАЗРЕД СКОРПИДОПОДОБНИ SCORPAENIFORMES
Сем. Главочи Cottidae
Главоч Cottus gobio
...................
РАЗРЕД ТВЪРДОКРИЛИ COLEOPTERA
.....
Сем. Сечковци Cerambycidae
Обикновен сечко Cerambyx cerdo
Буков сечко Morimus funereus
( а къде са Малък и Голям Сечко )
...............
Късозъба детелина Trifolium squamosum
(от кога на тези детелини и зъби им пораснаха? А уж носели щастие )
....................
Препоръчвам ви закона, много забавни имена имали тези живи създания

КОЛЕГИ, ТОВА ЗА МЕН Е ИСТИНСКИ ХИТ !!!


ЗАКОН за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството
Обн., ДВ, бр. 154 от 7.07.1947 г., изм., бр. 2 от 4.01.1952 г., изгубил значение, отм., бр. 34 от 25.04.2000 г.
I. Намаляване броя на кръчмите
Чл. 1. Във всяко населено място може да има най-много по една кръчма на всеки 800 жители, а в селища над З0 000 жители - на 1 000, според последното преброяване.
По решение на общинския съвет, в населени места с по-малко от 800 жители, може да се остави една кръчма.
Забранява се откриването на нови кръчми от частни питиепродавци.
Чл. 2. Всяко населено място се разделя на толкова еднакви района, колкото е броят на кръчмите, които му се падат, съгласно чл. 1 . Във всеки район може да има само една кръчма.
Чл. 3. Комисия, в срок не по-късно от 1 септември 1947 година в състав: председател - кмета или негов заместник и членове: - един общински съветник, избран от общинския съвет, представители на милицията, на местния комитет на О. Ф., на ОРПС в градовете, ОЗПС в селата, на градските и селски женски дружества, на санитарните власти и на Сдружението на търговците, определя районите и решава коя от наличните в района кръчми да се остави.
Всички останали кръчми се затварят в тримесечен срок от решението на комисията, без право на обезщетение.
Чл. 4. Затварят се всички кръчми, които се намират на разстояние до 200 метра от минните и фабричните предприятия, училищата, казармите, читалищата и военните клубове.
При определяне коя кръчма да бъде оставена в района, комисията взема пред вид местонахождението, размерите, удобствата, приспособленията и хигиеничните условия на помещенията.
При равни условия затварят се онези кръчми, чиито собственици са били наказани за нарушения на законите или административните наредби.
Чл. 5. Счита се за кръчма всяко заведение, което има като особена търговска дейност продажбата на спиртни питиета на дребно и в което се извършва консумация на спиртни питиета. Такива са например всички питиепродавници, аперитиви, механи, бирхалета и други подобни. Ресторантите и гостилниците, в които продажбата на дребно и консумацията на спиртни питиета е странична и допълнителна дейност, не се засягат от ограниченията, предвидени по-горе. Такива ресторанти и гостилници, които се намират до 200 метра от заведенията, посочени в чл. 4 , алинея първа, не могат да продават спиртни питиета.
При спор дали едно заведение е кръчма или ресторант, въпросът се разрешава от областния директор, а за София - от директора на милицията. Решението на областния директор или на директора на милицията могат да бъдат отменявани или изменявани само от министра на вътрешните работи.
Чл. 6. Общинският съвет решава колко и кои от допуснатите по закона кръчми да се превърнат в общински, но във всяка община трябва да има най-малко една общинска кръчма. Общината преустройва поне едно от заетите от нея заведения в хотел-ресторант.
Във всички кръчми, ресторанти, бозаджийници и други подобни заведения, задължително се продават безалкохолни вина.
Чл. 7. С оглед на местните нужди, общинският съвет може да реши да не се закриват съществуващите страноприемници (ханища), ако се преустроят и обзаведат в ресторанти и хотели.
Чл. 8. Помещенията, които са били използувани за кръчми, затворени по силата на този закон, се предоставят на разположение на комисията, предвидена в глава IV от закона за наемите.
На същата комисия се предоставят помещенията, използувани за кръчми към 1 януари 1947 г., макар и след тази дата съдържателите им да ги използуват за други цели.
Същата комисия дава по предпочитание закритите питейни заведения - близките до училищата, за детски занимални за деца от училищна възраст, а близките до мини, фабрики и учреждения, за дневни детски домове, столове за работници и служащи и други техни нужди, а всички останали - за нужди на други културно-обществени организации.
По решение на общинския съвет, общината може да откупи инвентара на тези заведения срещу заплащане по пазарната им цена, определена от комисия с председател - представител на Данъчното управление и членове - представител на общината и на Сдружението на питиепродавците.
II. Мерки против пиянството
Чл. 9. Министрът на вътрешните работи или упълномощеното от него лице, определя работното време на кръчмите и времето, през което може да се сервират напитките в ресторантите и гостилниците.
Чл. 10. Забранява се достъпът в кръчмите на лица, проявени за хронически алкохолици или пияници. Общинският съвет съставя списък на такива лица. Списъкът се обявява с заповед от околийския управител.
Чл. 11. На всички питейни заведения се забранява да дават спиртни питиета на шофьори, машинисти и ватмани по време на работа.
Чл. 12. Вземания, които произтичат от продажба на дребно и консумация на спиртни питиета, не могат да се събират по съдебен ред.
Чл. 13. Забранява се продажбата и консумацията на спиртни напитки в лавките и магазините при минните и индустриалните предприятия, в казармите, в бюфетите на читалищата и театрите, в училищните сгради, в лавките при спортните училища, туристическите хижи и почивните домове.
Министрът на вътрешните работи със съгласие на Министерския съвет може да забрани продажбата и консумацията на спиртни напитки на дребно и в други обществени места, когато се налага в интереса на обществения ред и спокойствие, както и да издава общи наредби относно вътрешния ред, начина на продажбата в общинските и частни кръчми, и консумацията на спиртните напитки.
III. Допитване до населението за затваряне на кръчмите
Чл. 14. Допитване до жителите на общината за затваряне на кръчмите се извършва, когато общинският съвет реши, или когато една трета от избирателите подпишат писмено предложение на областния директор. То може да се произведе за всички селища в общината или само на отделни населени места.
Чл. 15. Областният директор със заповед свиква избирателите на определен ден, който трябва да бъде неделен, да се произнесат по въпроса за затваряне на кръчмите.
Тази заповед се разгласява на населението най-малко 10 дни преди датата на допитването.
Един ден преди и в самия ден на допитването всички кръчми в населеното място трябва да бъдат затворени.
Чл. 16. Допитването се извършва по реда на закона за избиране народни представители за обикновено Народно събрание, с измененията и допълненията, предвидени по-долу.
Чл. 17. За затваряне на кръчмите се гласува с бюлетини, с ръкописен или печатен текст: "За затваряне", а против - с бюлетини с текст: "Против затварянето".
Чл. 18. Изборните книжа се изпращат чрез общинското управление на областния съд, който проверява редовността на гласуването и прогласява резултата от допитването.
Ако 60% от подадените гласове са за затваряне на кръчмите, счита се, че населението е решило тяхното затваряне.
В този случай областният директор разпорежда по административен ред да бъдат закрити всички кръчми в общината.
Чл. 19. Общината, в която са затворени кръчмите по реда на тази глава, е длъжна в месечен срок, откакто е приведено в изпълнение решението, да открие според нуждата един или повече общински магазини за продажба на спиртни напитки.
В тези общински магазини се забранява консумацията на спиртни напитки, а се извършва продажба за домашна консумация.
Чл. 20. След допитването се затварят ония заведения, в които продажбата на спиртни питиета е основната търговска дейност, а на онези, в които тази продажба е странична и допълнителна дейност, се забранява продажбата на спиртни питиета.
В случай на спор относно характера на заведението, въпросът се разрешава от областния директор, решенията на когото могат да бъдат отменявани или изменявани само от министра на вътрешните работи със съгласие на Министерския съвет.
IV. Наказания
Чл. 21. Който търгува със спиртни напитки на дребно в други заведения и места, освен в заведенията, определени по настоящия закон, се наказва с лишаване от свобода и глоба от 10 000 лева до 200 000 лева.
Който допуска консумация на спиртни напитки в общодостъпни заведения, освен в ония, определени по настоящия закон, се наказва с глоба до 100 000 лева и лишаване от свобода до 1 месец.
Който консумира спиртни напитки в такива общодостъпни заведения, се наказва с глоба до 50 000 лева.
Чл. 22. За други нарушения на този закон или на издадени въз основа на него заповеди и нареждания на органите на властта, нарушителите се наказват с глоба до 100 000 лева.
Закон за отменяне на закони и нормативни укази
(ДВ, бр. 34 от 2000 г.)
Член единствен. Отменят се:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
5. Законът за намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството (обн., ДВ, бр. 154 от 1947 г.; изм., бр. 2 от 1952 г.).
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

ETO И НЕЩО ЗА КАЛПАЗАНИТЕ!!!!

ЗАКОНЪ за изтребление на разбойниците

Утвърденъ съ Указъ № 721 отъ 7.12.1922 г., обн., ДВ, бр. 205 от 12.12.1922 г.
Чл. 1. Разбойникъ се счита онзи, който по навикъ или занаятъ самъ или съ други лица извършва грабежъ, насилие или убийство съ цель за ограбване.
Чл. 2. Изтреблението на разбойниците въ околията, дето са се появили, се възлага на полицията, жандармерията и войската. Ако тая сила е недостатъчна за изтребление на разбойниците, околийскиятъ началникъ може да образува потери, съ които да ги преследва. Въ всяко населено място където се забележатъ разбойници, кмета веднага назначава потера за преследването имъ и донася на околийския началникъ.
Чл. 3. За началници на потерите ще се назначаватъ лица, каквито околийския началникъ намери за добре.
Чл. 4. На отличилите се при преследването потераджии се дава възнаграждение отъ общия кредитъ, който се отпуска за изтребление разбойничеството. Размера на възнаграждението ще се определи и дава отъ Министра на вътрешните работи.
Чл. 5. Потераджия, който убие или залови разбойникъ, получава награда отъ 5-20 хиляди лева. Ако ли потераджията или длъжностното лице, което ги преследва бъде убито, семейството му получава до 50.000 лв. обезщетение и инвалидна пенсия. Ако ли само осакатее, то получава награда до 20.000 лв. и инвалидна пенсия. Лекуването на всички ранени и заболели по преследване на разбойниците е безплатно.
Наградите се отпускатъ съ заповедь отъ Министра на вътрешните работи.
Чл. 6. Околийскиятъ началникъ или началника на потерата се разпорежда до общинската власть за храненето на потерите отъ самото местно население, дето това е най удобно за потерата. То е длъжно да имъ дава и квартири когато това се намери за нуждно.
Чл. 7. Ако някое лице, посочено отъ общинската власть за членъ въ потера, искана отъ околийския началникъ умишлено откаже да участвува въ нея или като участникъ въ нея скрие или избегне да изпълни дълга си, като откаже да изпълни заповедите давани му отъ началника, наказва се съ тъмниченъ затворъ до 1 година. Съ същото наказание се наказватъ и ония административни и общински власти, които умишлено не изпълнятъ постановленията на настоящия законъ.
Чл. 8. Министерството на вътрешните работи може да назначи, колкото намери за нуждно, специални лица агенти за преследване разбойниците, които агенти могатъ да бъдатъ изпращани въ разпореждане на околийските началници въ борбата имъ съ разбойниците. Тяхната заплата ще бъде определена по щатъ изработенъ отъ Министра на вътрешните работи, одобренъ отъ Министерския съветъ.
Чл. 9. Така образуваните потери и назначени агенти, заедно съ другата въоръжена сила, преследватъ разбойниците. Като общъ началникъ на тая сила въ окръга е окръжния управитель, а въ околията - околийския началникъ.
Чл. 10. За разбойници се обявяватъ и ония лица, за които полицията, възъ основа на събрани доказателства донася на надлежния областенъ съдъ, че те са извършили разбойничества.
Съдътъ на другия день следъ получаване полицейското донесение, прави публикация въ най-близкия местенъ вестникъ и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойникъ, и ако въ двадесеть-дневенъ срокъ никой отъ роднините или познатите на това лице не установятъ къде се намира, съда го обявява за разбойникъ и обнародва това въ "Държавенъ вестникъ".
Чл. 11. Заловените разбойници се съдятъ отъ областния съдъ въ околийския центъръ, въ района на който са заловени, въ 7-дневенъ срокъ отъ залавянето имъ по закона за углавното съдопроизводство (чл. чл. 649-656).
Съдътъ веднага съ пристигането си взема всички мерки и разпоредби да гарантира бързото разглеждане на делото.
Забележка: Всички власти са длъжни да даватъ най-голяма спешность на разпоредбите на съда.
Чл. 12. Осъдениятъ на смърть разбойникъ се обесва на публично място въ центъра на околията.
Чл. 13. *) Осъждатъ се на повече отъ 5 години строгъ тъмниченъ затворъ, или на доживотенъ строгъ тъмниченъ затворъ, онези лица, които като узнаятъ положението и качествата на разбойниците, имъ ставатъ укриватели безъ да са били принудени за това съ насилие.
*) Чл. 13 отъ закона за изтребление на разбойничеството, доколкото се отнася за дела за грабежи се отменява съгласно § 3 отъ закона за допълнение на някой отъ наказанията и на съдопроизводството по делата за грабежи - обнародванъ въ "Държавенъ вестникъ" брой 264 отъ 23 февруарий 1922 година.
Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намиратъ разбойниците и не донесе веднага на властьта, се наказва съ тъмниченъ затворъ до 1 година.
Чл. 15. Настоящиятъ законъ отменя всичките закони, които му противоречатъ.

prof_prof написа:Във всички кръчми, ресторанти, бозаджийници и други подобни заведения, задължително се продават безалкохолни вина.

Някой специалист ще ме "светне" ли що за животно е това?

ааа, с намаляване броя на кръчмите и ограничаване на пиянството категорично не сме съгласни!!! добре, че е отменен
иначе за безалкохолното вино... не важи! аз и бира безалкохолна не пия
ето какво ми изпрати една приятелка вчера, която работи в банка:
МОТИВИ ЗА ЛЕГАЛИЗИРАНЕ НА ПИЕНЕТО В РАБОТНО ВРЕМЕ
Дава възможност да се изявите.
Понижава стреса.
Води до по-искрено общуване.
Отклонява вниманието от ниското заплащане.
Премахва кръшкането от работа поради махмурлук, защото се лекува на място.
Служителите казват на началника си каквото мислят, а не каквото той би искал да чуе.
Намалява разходите за отопление през зимата.
Премахва потребността от отпуски, защото хората идват на работа с удоволствие.
Подобрява вкуса на Сандвича.
Преговорите за повишение на заплатата са далеч по-успешни.
Уригването по време на бизнес среща вече не е толкова смущаващо.

kalahan написа:

prof_prof написа:Във всички кръчми, ресторанти, бозаджийници и други подобни заведения, задължително се продават безалкохолни вина.

Някой специалист ще ме "светне" ли що за животно е това?

Айде сега, колега! Това е нещо като безалкохолна бира и детско шампанско. Топлата вода не е открита в наши дни.

Едно приятелче преди 2-3 години ме светна за

НАРЕДБА № 2 от 26.01.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на предно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови трактори с тясна колея по отношение на предно монтираната защитна конструкция при преобръщане.

НАРЕДБА № 3 от 26.01.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на задно монтирана защитна конструкция при преобръщане и за одобрение на типа на нови трактори с тясна колея по отношение на задно монтираната защитна конструкция при преобръщане

НАРЕДБА № 9 от 11.02.2004 г. за условията и реда за одобрение на типа на безопасно стъкло и на механично теглително-прикачно устройство на нови трактори и за одобрение на типа на нови трактори по отношение на отделни компоненти и характеристики

НАРЕДБА № 49 от 11.11.2003 г. за условията и реда за одобрение на типа на защитна конструкция при преобръщане чрез статично изпитване и за одобрение на типа на нови трактори по отношение на защитната конструкция при преобръщане чрез статично изпитване

И аз се включвам по темата с няколко разпоредби от "любимия" ми НК /как звучи само - НеКа. Пожелателно/.

Чл. 225. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., доп., бр. 89 от 1986 г., изм., бр. 81 от 1990 г., бр. 10 от 1993 г.) Който продаде стока на цена над определената или преди да е определена или утвърдена по установения ред или получи за услуга възнаграждение, по-голямо от законно допустимото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с глоба от сто до триста лева.

(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., доп., бр. 81 от 1990 г., изм., бр. 10 от 1993 г.) Ако деянието по предходната алинея е извършено повторно и е немаловажен случай или ако получената в повече сума е значителна, наказанието е лишаване от свобода от шест месеца до три години и глоба от сто до триста лева.


(3) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм., бр. 89 от 1986 г., отм., нова, бр. 81 от 1990 г.) Който, след като е наказан за нарушение по чл. 3 от Закона за борба със спекулата , извърши същото нарушение, преди да е изтекла една година от влизане на наказателното постановление в сила, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Къде отиде "свободната стопанска инициатива" и пазарните принципи за определяне цените на стоките и услугите според търсенето и предлагането. Не че България е пример за функционираща пазарна икономика, ама все пак...

Законът за борба със спекулата пък е отменен още през 1999г.

Като оставим шегата на страна, какво ще кажете за това:

ЗАКОНЪ за преследване на незаконнообогатените чиновници
Утвърден с указ от 20.12.1894 г., под № 618, обн., ДВ, бр. 13 от 18.01.1895 г.

1. Всеки чиновникъ и служащъ, държавенъ или общински, върху когото има подозрение, е длъженъ, ако му се поиска отъ надлежната власть, да оправдае обогатяването си, като представи точна сметка съ подобно посочване източниците на туй обогатяване.
2. Началството на всеки чиновникъ или служащъ е компетентната власть, която служебно изисква писмено да й се представи сметка.

Срокъ за туй представяне се дава двенеделенъ отъ съобщението. Ако има уважителни причини, срокътъ се уголемява отъ респективната власть, но той не може да бъде по-голямъ отъ три месеци.


Забележка. Чиновникътъ или служащиятъ, който се откаже отъ това време да представи сметката си, се суспендира отъ службата си, ако още служи.

3. Следъ представянето на сметката, административната власть разгледва я по реда на надзора и дисциплината и само, ако открие някое престъпно деяние, препраща делото съ всичките му книжа до надлежното прокурорство за преследване и наказание виновния споредъ общия наказателенъ законъ .
4. За отказване да се представи сметка, съгласно чл. 3 , виновните се наказватъ съ глоба отъ 300 до 3.000 л., независимо отъ наказанието за престъпното обогатяване.
5. Всички суми и имоти на незаконно обогатения чиновникъ или служащъ се задържатъ и присъждатъ въ полза на държавното съкровище.
6. Имотите, прехвърлени отъ незаконно обогатения чиновникъ върху кое и да било трето лице, се отнематъ на общо основание, като се докаже, че те са били прехвърлени така, съ цель на укриване.

Преходенъ членъ. Настоящиятъ законъ има сила и за ония чиновници и служащи, които са престанали отъ служба преди издаването му.