Проблемът с достъпа на света чрез външните лица до децата рано или късно ще се реши- със или без съдебна намеса.Светът ще има достъп до тях.Не намирам обаче надежда за решение на въпроса за достъпа на "децата до света".Той не ги желае, те не са удобни за него.Филмът за Могилино ме потресе.Но, нека си кажем истината, и във Версай да бяха снимани децата, пак щеше да е потресаващо така осакатеното човешко, така безпомощното човешко.Потресоха ме повече репортажи за протестиращи хора от един квартал, където децата или част от децата, щели да бъдат преместени.Тези хора не искаха идиоти и стенания на идиоти под прозорците си, срещу спирката, когато отиват на работа.Почти цитирам.Другаде и другояче да си решала проблема държавата.Освирепели сме до пълна загуба на човешко лице, за това и администрацията, и правораздаването ни, нямат човешко лице.
Казусът е отпреди 4-5 години.Тежка телесна повреда, ампутация на крайник на 1,6г дете от подобен дом , "за ГРИЖА", по професионална непредпазливост .Крайникът е пристяган с ластик, по полумедицински, разбирайте хигиенни съображения/ детето е повръщало, провокирало повръщане с ръчичката си/, и така до степен на некроза, повече от 24 часа.Делото се развива две години срещу неизв.извършител.После имаше обвиняеми, и то достатъчно, друг е въпросът за верността на подбора.Една цяла смяна - лекари, санитари, сестри.Крайният съдебен акт е оправдателен, може би справедливо такъв, макар да не вярвам каквато и да било справедливост да може да тържествува в дело от подобно естество.Обяснявайте си го както щете- за експертите по СМЕ - с гарван гарвану око не вади, от правна страна - с колективната отговорност, равнозначна на пълна безотговорност.Както и да е, "влязох" в този дом, който е с много повече "звезди" от Могилино, в отделение за "безнадеждни" деца, говорих с персонала, бяха свидетели по делото, повечето.Това отделение му викаха за "умирающи", а децата без никакъв шанс за осиновяване, просто "гаснеха " там.Те не биват малтретирани, нито убивани, а оставяни да гаснат в домовете.
На детето му бяха направени всички необходими хирург.интервенции,дължими още с рождението му, така, че да спре да повръща, заради медийния и прокурорския интерес.На цената на ръката му.
Това дело ме промени в много отношения, без да съм "сълзлива" по природа.Когато проблемът е по-дълбоко социален е еднакво трудно да обвиняваш и да оправдаваш конкретно заетите с грижа за децата.
По арийска приумица в татово време домовете за деца с тежка степен на увреда биваха съграждани далече от цивилизацията, за да се опази цивилизацията от тези деца.Сега сме в друго време и те пак са там, или ако някой иска да ги премести другаде, на светло, това ни разстройва.Истината е, че това не са ДОМОВЕ, защото нищо домашно няма в тях.Дали са за "ГРИЖА" , не зная, грижата" за човека "не е само хляб и подслон за човека.
Дали домовете ще бъдат луксозни или не, е без значение, повярвайте.Това са ИЗОЛАТОРИ.Дали клетката е дървена или златна, от това не се променя нейната същност.Ние се страхуваме от осакатените деца, а не ги предпазваме - и когато ги обгрижваме в домове на края на света, и когато забраняваме достъпа на посетители без разрешение.От детските инвалидни колички ние настръхваме, за това е по-добре да са далече от очите ни.
За мен истината е ,че трябва да ги виждаме такива деца на нашата улица, срещу нашата спирка, в съседния двор.Законодателно не зная дали този въпрос е решен и как е решен, със сигурност е скъпо начинание, но всичко друго е геноцидна проява.Трябва да ги виждаме всеки ден, за да осъзнаваме от какво изначално са лишени и от какво биват лишавани ежеминутно.Иначе просто ги оставяме да угасват, но в по-добри условия.Портокалите и подаръците за Коледа са за успокоение на собствените ни съвести, когато заспиваме до децата си.
Нелепо е да искаме нечия оторизация за достъп до страданието им.
Преценката на "перспективност" за интеграция, сама по себе си е преценка дали да пристъпим към социално/психическо умъртвяване или не, това е решение за евтаназия.А Законът за здравето я "забранява" евтаназията, в един или друг смисъл.
Какво ще стане обаче, когато всякакви ограничения на достъпа отпаднат, ще ли се възползваме от възможността си да влезем там ?
Не сме узрели да сме съпричастни към такова страдание или просто това е несъвместимо с човешката природа.Или можем да сме съпричастни, но ако то, страданието , е някъде другаде, така, че винаги да можем да си тръгнем.
Простете ,че бях емоционална и ако съм Ви отегчила, а сте ме изтърпели до край / дълго беше изложението, а и далеч от идеята за админ.контрол и съд.контрол/
!
Нито са заразни, нито са по друг начин опасни... Гледката не му харесвала на някой, моля ви се! Че утре и моят съсед може да реши, че не му харесва да ме гледа мен и семейството ми, аз да се преместя ли?