Днес е последният ден на ГПК
Публикувано на: 29 Фев 2008, 12:51Днес е последният ден на Гражданския процесуален кодекс.
За мен, това е тъжна дата.
Не мога да го изразя по-добре отколкото го е написал колегата Брайков. Затова си позволявам отново да припомня статията му.
Вечная памят за ГПК-1952
Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга
Валентин Брайков, Адвокат
Има нещо, което много и отдавна дразни българските младотурци в законодателството - това е равносметката, че цялата гражданскоправна система се крепи на четири стълба. Това са Законът за задълженията и договорите, Законът за собствеността, Законът за наследството и Гражданският процесуален кодекс. Всички те са създадени между 1949 и1952 година, т.е. при апогея на сталинизма. Следващият в класацията е Законът за нормативните актове от 1973 г. - върхът на тоталитаризма. Тези пет закона са трън в суетата на днешните законодателни занаятчии, защото ги плаши споменът за легендарните аристократи на българската юридическа мисъл от онова време и библейската мъдрост "По плодовете им ще ги познаете". Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга. Вече е ред и на горните пет дъба. Оттам дойде великденската радостна вест, че нов ГПК-2006 е приет на първо четене, т.е. че ГПК-1952 е почти катурнат.
"Живеем в законов потоп", каза виенският кардинал Кристоф Шьонборн на 23.10.2005. България навлиза в този потоп чрез нормативния водопад на присъединяването към ЕС. В този юридически катаклизъм единствената опора за правата на обикновения гражданин е процесуалният закон, чрез който той може да ги брани в съд. В такъв момент да сменяте бронята и меча на субективните граждански права е равно на умишленото им жертване в разгара на сражение. Това означава да отнемете на съдилищата и на търсещите правосъдие 55 години всестранна съдебна практика и авторитетна процесуална литература, осигуряващи стабилност, приемственост и предвидимост. Дори да е съвършен, ГПК-2006 ще се нуждае поне от 10-15 години, за да стабилизира приложението си. Колко субективни граждански права ще паднат беззащитни по време на този хаос? Не можеше ли да се мисли за нов ГПК след шока и стреса на присъединяването, най-рано след петата му година? Колко страни членки на ЕС си смениха процесуалните кодекси в такъв момент? Кой сменя самолет във въздуха?
Неизбежният правосъден хаос от нов ГПК е може би истинската цел. Забележете, че в почти всеки нов закон има глава за собствено производство или особени процесуални норми, изключващи общите на ГПК. Отделни материални права си шият по поръчка индивидуални процедурни костюми. Така първо се разбива единството на процесуалната стража, а после се елиминира нейната системност. Тя се раздробява, става партикуларна, несинхронизирана, фрагментарна и по такъв начин не само безпомощна срещу произвола на силния, но и оръжие на този произвол. Връх на тази тенденция е динозавърът на българския Кодекс - стан, Данъчно-осигурителният (т.н.) процесуален (и т.н.) кодекс, напомнящ затворнически устав тип "Гуантанамо". Разбиването на процесуалноправната система е тих триумф на организираната престъпност.
Пробутването на ГПК-2006 е своеобразен процесуален преврат. То е и един насилствен отказ от 55 години съдебно и научно наследство. Някой иска да отстрани органа в храма на българското гражданско право, какъвто е ГПК-1952.
Сигурно вече са готови за печат "Предварителни бележки към увода в новия ГПК", защото всичко започва от днес. Не че ГПК-1952 е свещена и неприкосновена крава. Неговият приемник обаче трябва да се роди след най-широко, най-дълго и най-спокойно обсъждане. Какво пречи проектът да се издаде и представи на обществеността с коментар на неговите автори? Да се бърза бавно. Не бива да правим процесуален кодекс чрез четническо-хайдушка тактика на анонимни будители, които изстрелват в мъглата от засада своите законодателни скрижали, после симулират дискусия и накрая си гласуват своя проект. Хилядите практикуващи юристи не са безгласни пациенти на няколко процесуални доктора.
Липсва прозрачност в зачатието на ГПК-2006. Наистина, в доклада на Европейската комисия за България от 26.09.2006 на стр.10,15 и 23 се споменава забава в приемането на нов ГПК. Кой обаче докладва на Брюксел, че ГПК-1952 е негоден и трябва нов? Защо Брюксел не казва кое му е негодното? Къде е прозрачността в мнението на ЕК за българския ГПК? Ситуацията подозрително напомня затварянето на ядрените реактори на Козлодуй - там не стана ясно защо, след като са безопасни и годни, ЕК иска да ги изхвърлим. И сега не е ясно кой ще отговаря, ако смяната на ГПК се окаже безрезултатна и вредна. Дори божествен ГПК няма да излекува българския съд от лошото материално право, с което е принуден да борави, нито ще го спаси от неграмотното дипломирано опълчение, идващо от множеството юридически факултети.
Не можеш да станеш Комисар Лекс, ако си по природа Комисар Рекс. Това трябва да помнят всички, които считат новия ГПК за свой кариерен трамплин. Тъжно е да гледаш как политиката превръща впечатляващи процесуалисти в партийни ДАтчици или живи приложения към нотариални актове. На тях предлагам следните цитати:
стр.66: "…законодателят предпочете да отмени, респ. да измени отделни разпоредби на ГПК и да го допълни с нови вместо да го отмени и замени с нов ГПК. Този подход бе мъдър….Той обезпечава приемственост и възможност да бъде използвана богатата практика на ВС и ВДА по прилагане на ГПК повече от 55 години, изтекли от неговото влизане в сила през 1952".
стр.67: "…време е законодателят да ограничи активността си в гражданскопроцесуалната материя до най-наложителното, за да се постигне желаната стабилност на закона и практиката".
Тези пасажи са от учебника по Българско Гражданско Процесуално Право-2006г. на патриарха на българския граждански процес проф. Живко Сталев - духовен баща на поколения български юристи. Колко такива духовни синове и дъщери се отказаха от него преди първи европейски петли? Можеше ли на неговите 95 години да не го огорчаваме?
Съзнателно оставям на други колеги конкретен коментар на новия ГПК. За истинското отношение на властта към него говори новоприетият чл.293А от Наказателния кодекс, предвиждащ затвор за неплатен дълг. Така във връзка с принципите на процеса се сещам за една крилата фраза на Тодор Живков, казана по друг повод, но пак за принципи: "Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари". Имам само две предложения към ГПК-2006: първо, емблемата му да бъде лебед, яхнал крокодил и второ, бланките на съдебните решения да започват с "Вимето на народа" вместо "В името на народа".
Ако все пак ГПК-2006 мине на второ четене, предлагам на колегите-съмишленици да запалят по една свещ за Вечна Памет на ГПК-1952 и тихо да си кажем: "Този грях не е мой, Господи".
За мен, това е тъжна дата.
Не мога да го изразя по-добре отколкото го е написал колегата Брайков. Затова си позволявам отново да припомня статията му.
Вечная памят за ГПК-1952
Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга
Валентин Брайков, Адвокат
Има нещо, което много и отдавна дразни българските младотурци в законодателството - това е равносметката, че цялата гражданскоправна система се крепи на четири стълба. Това са Законът за задълженията и договорите, Законът за собствеността, Законът за наследството и Гражданският процесуален кодекс. Всички те са създадени между 1949 и1952 година, т.е. при апогея на сталинизма. Следващият в класацията е Законът за нормативните актове от 1973 г. - върхът на тоталитаризма. Тези пет закона са трън в суетата на днешните законодателни занаятчии, защото ги плаши споменът за легендарните аристократи на българската юридическа мисъл от онова време и библейската мъдрост "По плодовете им ще ги познаете". Не случайно сега нашето право прилича на гора, в която вилнее циганска сеч и се пее законодателна чалга. Вече е ред и на горните пет дъба. Оттам дойде великденската радостна вест, че нов ГПК-2006 е приет на първо четене, т.е. че ГПК-1952 е почти катурнат.
"Живеем в законов потоп", каза виенският кардинал Кристоф Шьонборн на 23.10.2005. България навлиза в този потоп чрез нормативния водопад на присъединяването към ЕС. В този юридически катаклизъм единствената опора за правата на обикновения гражданин е процесуалният закон, чрез който той може да ги брани в съд. В такъв момент да сменяте бронята и меча на субективните граждански права е равно на умишленото им жертване в разгара на сражение. Това означава да отнемете на съдилищата и на търсещите правосъдие 55 години всестранна съдебна практика и авторитетна процесуална литература, осигуряващи стабилност, приемственост и предвидимост. Дори да е съвършен, ГПК-2006 ще се нуждае поне от 10-15 години, за да стабилизира приложението си. Колко субективни граждански права ще паднат беззащитни по време на този хаос? Не можеше ли да се мисли за нов ГПК след шока и стреса на присъединяването, най-рано след петата му година? Колко страни членки на ЕС си смениха процесуалните кодекси в такъв момент? Кой сменя самолет във въздуха?
Неизбежният правосъден хаос от нов ГПК е може би истинската цел. Забележете, че в почти всеки нов закон има глава за собствено производство или особени процесуални норми, изключващи общите на ГПК. Отделни материални права си шият по поръчка индивидуални процедурни костюми. Така първо се разбива единството на процесуалната стража, а после се елиминира нейната системност. Тя се раздробява, става партикуларна, несинхронизирана, фрагментарна и по такъв начин не само безпомощна срещу произвола на силния, но и оръжие на този произвол. Връх на тази тенденция е динозавърът на българския Кодекс - стан, Данъчно-осигурителният (т.н.) процесуален (и т.н.) кодекс, напомнящ затворнически устав тип "Гуантанамо". Разбиването на процесуалноправната система е тих триумф на организираната престъпност.
Пробутването на ГПК-2006 е своеобразен процесуален преврат. То е и един насилствен отказ от 55 години съдебно и научно наследство. Някой иска да отстрани органа в храма на българското гражданско право, какъвто е ГПК-1952.
Сигурно вече са готови за печат "Предварителни бележки към увода в новия ГПК", защото всичко започва от днес. Не че ГПК-1952 е свещена и неприкосновена крава. Неговият приемник обаче трябва да се роди след най-широко, най-дълго и най-спокойно обсъждане. Какво пречи проектът да се издаде и представи на обществеността с коментар на неговите автори? Да се бърза бавно. Не бива да правим процесуален кодекс чрез четническо-хайдушка тактика на анонимни будители, които изстрелват в мъглата от засада своите законодателни скрижали, после симулират дискусия и накрая си гласуват своя проект. Хилядите практикуващи юристи не са безгласни пациенти на няколко процесуални доктора.
Липсва прозрачност в зачатието на ГПК-2006. Наистина, в доклада на Европейската комисия за България от 26.09.2006 на стр.10,15 и 23 се споменава забава в приемането на нов ГПК. Кой обаче докладва на Брюксел, че ГПК-1952 е негоден и трябва нов? Защо Брюксел не казва кое му е негодното? Къде е прозрачността в мнението на ЕК за българския ГПК? Ситуацията подозрително напомня затварянето на ядрените реактори на Козлодуй - там не стана ясно защо, след като са безопасни и годни, ЕК иска да ги изхвърлим. И сега не е ясно кой ще отговаря, ако смяната на ГПК се окаже безрезултатна и вредна. Дори божествен ГПК няма да излекува българския съд от лошото материално право, с което е принуден да борави, нито ще го спаси от неграмотното дипломирано опълчение, идващо от множеството юридически факултети.
Не можеш да станеш Комисар Лекс, ако си по природа Комисар Рекс. Това трябва да помнят всички, които считат новия ГПК за свой кариерен трамплин. Тъжно е да гледаш как политиката превръща впечатляващи процесуалисти в партийни ДАтчици или живи приложения към нотариални актове. На тях предлагам следните цитати:
стр.66: "…законодателят предпочете да отмени, респ. да измени отделни разпоредби на ГПК и да го допълни с нови вместо да го отмени и замени с нов ГПК. Този подход бе мъдър….Той обезпечава приемственост и възможност да бъде използвана богатата практика на ВС и ВДА по прилагане на ГПК повече от 55 години, изтекли от неговото влизане в сила през 1952".
стр.67: "…време е законодателят да ограничи активността си в гражданскопроцесуалната материя до най-наложителното, за да се постигне желаната стабилност на закона и практиката".
Тези пасажи са от учебника по Българско Гражданско Процесуално Право-2006г. на патриарха на българския граждански процес проф. Живко Сталев - духовен баща на поколения български юристи. Колко такива духовни синове и дъщери се отказаха от него преди първи европейски петли? Можеше ли на неговите 95 години да не го огорчаваме?
Съзнателно оставям на други колеги конкретен коментар на новия ГПК. За истинското отношение на властта към него говори новоприетият чл.293А от Наказателния кодекс, предвиждащ затвор за неплатен дълг. Така във връзка с принципите на процеса се сещам за една крилата фраза на Тодор Живков, казана по друг повод, но пак за принципи: "Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари". Имам само две предложения към ГПК-2006: първо, емблемата му да бъде лебед, яхнал крокодил и второ, бланките на съдебните решения да започват с "Вимето на народа" вместо "В името на народа".
Ако все пак ГПК-2006 мине на второ четене, предлагам на колегите-съмишленици да запалят по една свещ за Вечна Памет на ГПК-1952 и тихо да си кажем: "Този грях не е мой, Господи".
