SRAMNO I NEDOSTOINO! SRAMAT V BLAGOEVGRAD

[fixxxer]

Казусът "Воденичаров" от Югозападния университет
Преподаватели търсят намеса на Брюксел срещу незаконен декан
Мартина Бозукова
15 Април 2008


Преподаватели от Югозападния университет (ЮЗУ) "Неофит Рилски" в Благоевград готвят петиция до Европейския парламент и ще се обърнат към еврокомисаря по сигурността и вътрешния ред за нарушаване на правата на човека във висшето учебно заведение, ако ресорното министерство не се намеси, научи Mediapool. Те ще поискат и среща с посланиците на ЕС у нас.

Осемнадесет преподаватели от университета са подписали и изпратили жалба до просветния министър Даниел Вълчев срещу незаконния, според тях, избор на проф. Александър Воденичаров за декан на Правно-историческия факултет (ПИФ). Макар да са уведомени, че отговорът е готов, те все още не са го получили. Протестът им е срещу незаконното кадруване на Воденичаров и репресиите срещу всеки преподавател, който му се противопоставя. С това те обясняват и обстоятелството, че само 18 от общо сто преподаватели в учебното заведение са подписали жалбата - повечето им колеги се страхуват от близките връзки на декана с висши политици и магистрати.

Способността на един професор да се телепортира

Законът за висшето образование разрешава постът декан във висши учебни заведения да се заема от едно лице най-много два последователни мандата. Воденичаров започва първия си мандат през 1999 г. Четири години по-късно е преизбран. Той обаче твърди, че през 2005 г. е освободен от поста за два месеца заради дипломатическа работа. Предложението за работа във Финландия, което е получил, обаче не го устройвало и той се върнал в университета. Тогава била в ход процедура за нов избор на нов декан на Правно-историческия факултет и той се кандидатирал и бил избран.

Официалните документи обаче разкриват друга истина. Финландия е мит, а мандатът му отдавна е изтекъл.

Какво се случва в действителност? На 19 юни 2005 г. Воденичаров подава молба, а на 23 юни ректорът подписва заповед за прекратяване на трудовите му правоотношения с ЮЗУ по взаимно съгласие. Така Воденичаров престава да бъде както декан, така и член на академичния състав на учебното заведение. При това положение, за да бъде законно, завръщането на професора в университета трябва да стане след конкурс с тримесечен срок, обявен в Държавен вестник. Такъв не е имало.

Той става отново декан с фалшив протокол от несъстояло се изборно заседание. То се провежда шест дни след освобождаването му - на 29 юни. Преподавател, присъствал на въпросното заседание, е готов да свидетелства, че заседанието по същество не е представлявало избор, а “гласуване на вот на доверие”, което няма правна стойност. Бюлетините от този вот обаче се прилагат към фалшивия протокол. Именно този протокол е изпратен на министъра на образованието Даниел Вълчев.

Въпросният избор е нелегитимен и защото стенограма от заседание на Висшия съдебен съвет от 29 юни доказва, че Воденичаров, който по това време е член на съвета, е бил в София, а не в Благоевград, където по същото време трябва да се е състояло избирането му за декан.

Професорът не само е бил на заседанието на ВСС, но дори му е било възложено да води разговори със съдиите от Софийския градски съд във връзка с тяхно обръщение към съвета за недопустими назначения в съдийската колегия и “светкавично израстване в кариерата” на младши съдии, включително и на сина на самия Александър Воденичаров.

Освен това подобен избор е незаконен и поради факта, че той трябва да се състои най-малко седем дни след освобождаването му като декан. Изборът е незаконен и по още една причина - навършването от Воденичаров на пенсионна възраст.

От академичната общност в ЮЗУ твърдят, че министър Даниел Вълчев е запознат с казуса "Воденичаров", но по някакви причини не се намесва. Възможно е обаче Вълчев да не знае, че ръководството на университета му е предоставило фалшив протокол от избора на декана.

Според преподаватели всички документи, подписвани от Воденичаров след този “избор”, са нищожни, тъй като е избран нелегитимно. Тъй като Воденичаров е и председател на Общото събрание на университета и де факто подписва трудовия договор на ректора, запознати твърдят, че това прави и управлението на ректора незаконно.

Така се получава "особена" взаимна свързаност между ректора и декана, които се подкрепят и заради козовете срещу единия и другия.

Предсрочно оттегляне от поста?

Самият Александър Воденичаров бе категоричен, че изборът му е напълно легитимен, тъй като е бил избран с мнозинство. Въпреки, че по неговите сметки мандатът му изтича през 2009 г., той намекна, че изборът на ново факултетно ръководство може да се случи и по-рано. Това, по думите му, може да стане във връзка “с новите стратегии за развитие на факултета в контекста на членството ни в Европейския съюз".

Истината е обаче, че на 18 август тази година изтича последният възможен срок, до който Воденичаров може да бъде декан, преподавател или да заема академична щатна длъжност. Тогава изтича допустимата по закон отсрочка след навършване на пенсионна възраст, до която един преподавател може да е на щатна работа.

Професорът не пожела да обясни от юридическа гледна точка имал ли е право да се кандидатира за декан, при положение, че не е член на академичния състав на университета и е навършил пенсионна възраст. "Това не е точно така", заяви той, но не обясни точно "как е".

Александър Воденичаров категорично отрече разпространяваните твърдения за ширещо се в правния факултет издаване на фалшиви дипломи и прием на студенти в горни курсове, без необходимия хорариум. "Бяха направени много проверки и никоя не установи издаване на фалшиви дипломи", каза той. Издаването на фалшиви дипломи било невъзможно, тъй като всички положени изпити се вписват в главната книга, а на Воденичаров му било трудно да си представи, че в нея могат да бъдат фалшифицирани подписи.

Приемът на студенти в горен курс без нужния хорариум, по думите му, е невъзможен, защото "компютърът не би го допуснал".

Скандалите следват "Благоевградския Макиевали" навсякъде

Воденичаров, наричан още "Благоевградския Макиевали", е известен с добрите си контакти сред управляващите и в съдебната система. Самият той бе член на предишния Висш съдебен съвет (ВСС), където името му също бе замесено в скандали.

В края на 2005 г. синът му Асен стана съдия в Софийския градски съд с около 9 месеца стаж в районния съд. Тогава гилдията написа гневни декларации, на които ВСС не обърна особено внимание. Наложи се ВСС да се обяснява пред посланици от ЕС, а тогавашният министър по европейските въпроси Меглена Кунева заяви, че с действията си членовете на съвета отправят покана за екзекуция. През 2006 г. пък асистентката на Воденичаров беше назначена без конкурс в Районен съд Благоевград директно като съдия.

Властовите ресурси, съсредоточени от години в ръцете на Воденичаров, му осигурявали възможности да раздава дипломи, в това число на известни политици, генерали от МВР, бизнесмени и модели, се твърди в академичните среди на ЮЗУ.

Преподавателят от катедрата по български език в ЮЗУ Петър Дошков, който пръв надигна завесата около фалшивите дипломи по право, бе уволнен, но в началото на април тази година бе върнат на работа с решение на съда.

Дошков разказа, че скандалната диплома на зам.-вътрешния министър Камен Пенков е издадена, след като той дори не влязъл в ЮЗУ по каналния ред, а като "спонсор". Това, дори и облечено в някакви законови форми, е със съмнителен морален привкус.

По същия начин за студент се е цанил и политикът Гюнер Тахир. Сред студентите на Воденичаров са още бившият директор на Българското национално радио и сегашен общински съветник от ГЕРБ Поля Станчева, бизнесменът Илия Ризов, моделът Евгения Калканджиева, бившият кмет на Дупница Пламен Соколов и съпругата му, ексшефът на РДВР - Благоевград ген. Богомил Янев и др.

Според Дошков изброените през 2004 г. по лично настояване на Воденичаров са записани във втори и трети курс в специалност право без нужния хорариум от часове. Освен тях около 200 души са взели дипломи “скоропостижно” срещу известно заплащане.

След завършването на право в ЮЗУ зам.-министърът на вътрешните работи Камен Пенков дори получава и научната степен "Доктор на юридическите науки”.

Воденичаров и бъдещето на правораздавателната ни система

Във факултета на Воденичаров се обучават повече бъдещи юристи, отколкото в правните факултети на всички държавни висши училища в България. Това би трябвало да повдигне много високо летвата за професионалните и морални качества на преподавателите и на декана.

Как просветният министър ще прави реформа във висшето образование, след като не може да наложи спазването на закона, питат преподаватели от ЮЗУ? Как Воденичаров, който произвежда научни кадри, сам има скромни научни трудове, посветени предимно на теми като "Участието на ДКМС в държавното управление на НРБ", “Организационно-правни форми за привличане на трудещите се в управлението на вътрешната търговия", "Кооперацията – обновен гражданско-правен и административно-правен субект".

Те, а и не само те, очакват отговора на просветния министър, който е и преподавател в Юридическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски".

[REVOLUTION]

Аз пък четох това , според мен е наистина скандално.Дали е истина?

http://www.capital.bg/show.php?storyid=456982

Кратко ръководство по макиавелизъм
Александър Воденичаров умее да създава социални мрежи. И да ги експлоатираС Още по темата
За един мандат повече

Хитър ход и празнота в закона може да бетонира Александър Воденичаров като декан

Aлександър Воденичаров - човекът, който записва в университета, дава дипломи, назначава в съдебната система, раздава научни звания

Фотограф: Валентина Петрова
След като се вземе решение, ако искаш да си с тоя колектив и да крачиш в една стъпка, крачиш. Ако не - излизаш извън строя. Искам ясно и точно да го кажа. Може да съм много категоричен, но ще го направим. Аз ви казвам, че като юрист ще намеря съответните правни механизми да го реализирам. Деканското ръководство има подготвени варианти за управленска реакция, ако нещата не утихнат. Дали е правилно решението, не го дискутираме. Мога да кажа, че много бързо мога да разбера от кой интернет клуб е излязло и мога да изясня точно кой го е подал. И утре във "Вяра" или в "Струма" да напиша, че еди-кой си не смее да излезе тук и да го каже открито, използва анонимно. И този интернет клуб да бъде закрит или съответно от кой личен компютър... И да се разберем ясно и точно. Не прекъснат ли тези неща [преподаватели, които пишат срещу Воденичаров интернет-форуми], ние ще ги прекъснем чрез кадрови промени.
из словото на проф. Александър Воденичаров от заседание на катедрите по история на Правно-историческия факултет

Проф. Воденичаров е емблематична фигура в българската юридическа общност. Ако не го познавате - време е да го направите. Наближаващ своя 70-и юбилей, с кариера на комсомолски и кооперативен деятел. Той е декан на правно-историческия факултет на Югозападния университет (ЮЗО); професор по административно право; председател на общото събрание на факултета; председател на Специализирания научен съвет по право към Висшата атестационна комисия; бивш член на Висшия съдебен съвет (ВСС) и негов говорител; постоянен експерт към конгреса на местните и регионалните власти към Съвета на Европа...

Той е човекът, който може да събере на едно място каузите на ДПС и АТАКА; да претендира, че се бори с корупцията, а в същото време да лансира в съдебната система свои роднини и приятели; да създава мрежи от връзки и зависимости, да изгражда стабилни лостове за влияние във всички власти. Александър Воденичаров говори на ти с всички. Когато си хареса някого, го кани да "чете лекции". Обича да прави купони, които бързо се превръщат в демонстрация на тема "Виж-кои-са-ми познатите"...

Комсомолец, кооператор, кадровик

Преходът заварва родения през 1940 г. юрист на щатна длъжност в Централния кооперативен съюз, където от инспектор се издига до висш управленски пост. По линия на кооперациите той попада в ръководството на Централна кооперативна банка. Там остава като представител на кооперативния съюз и след като банката е купена от варненската група ТИМ през 2001 г. Заема позицията и до ден днешен. Ролята на Воденичаров в управлението на ЦКБ явно не е без значение, тъй като според информация на самата банка той е с най-високо възнаграждение от целия УС. В края на 90-те е избран за декан на Правно-историческия факултет на Югозападния университет в Благоевград.

През 2005 г. местният благоевградски вестник "Струма" публикува разгласената от гл. асистент Петър Дошков информация за незаконен прием в специалността "Право" на 200 души. Те са били записани директно във втори и четвърти курс в началото на първия декански мандат на Воденичаров. Тогава, Александър Воденичаров нашумя с това, че при него дипломи "по бързия начин" получиха известни политически и културни фигури, митничари и полицаи (Евгения Калканджиева, политика Гюнер Тахир, общинския съветник от ГЕРБ Поля Станчева, зам.-министъра на вътрешните работи Камен Пенков, бившият кмет на Дупница Пламен Соколов и съпругата му, ексшефът на РДВР - Благоевград ген. Богомил Янев). За същия период студентка в ПИФ разказва как никога тя и колегите й не виждали на лекции и упражнения дъщерята на кмета Костадин Паскалев, която била бременна, но винаги в края на списъците с оценки от изпити името й, Елена Паскалева, било дописано на ръка и имала оценка поне 3.

В действителност обаче, Воденичаров попада под светлините на прожекторите няколко години по-рано - през 2003 г., когато управляващата коалиция (ДПС и НДСВ) го прави член на предишния състав на ВСС.

На татко синчето

Като член на висшия кадрови орган на Темида проф. Воденичаров се забърка в един от най-емблематичните шуробаджанашки скандали в българската съдебна система. В края на 2005 г. ВСС повиши сина му - Асен, от съдия в Софийския районен съд в съдия в Софийския градски съд, въпреки че младежът имаше по-малко от година стаж. Тогава Воденичаров отсече: "Стажът е комунистически критерий."

"В районния съд имаше съдии с много повече опит от неговия, с доказани качества, но бяха пренебрегнати", коментираха магистрати, пожелали анонимност. Резултатът от скандалното назначение предизвика остра реакция от страна на Европейската комисия и членовете на съвета бяха принудени да дават обяснения пред посланици от ЕС. Среща, която Воденичаров коментира с думите: "Нито ние ги критикувахме, нито те нас."

Случилото се накара магистратите от Софийския районен съд да изпратят отворено писмо до Висшия съдебен съвет, с което се противопоставят "на някои трудно защитими кадрови решения" на кадровия орган. "Воденичаров запомни имената на подписалите се съдии и правеше всичко възможно, за да спъва израстването им в кариерата", коментира висш магистрат и бивш член на съвета. Шест месеца по-късно Воденичаров отново произведе скандал, като успешно лобира за назначението (пак без конкурс) на своя асистент от университета Мирослава Ангелова. Тя стана съдия в районния съд в Благоевград. Според висш магистрат, докато е бил в съвета, деканът успял ефективно да кадрува и минира със "свои" съдебната система. В крайна сметка мандатът на Воденичаров във ВСС беше прекратен преждевременно, след като съветът бе разпуснат в края на миналата година. Съвсем на сериозно името на всестранно развития професор бе спрягано от благоевградската преса за потенциален председател на Върховния касационен съд...

Мрежите на Воденицата

Колеги на Воденичаров във ВСС си спомнят как той имал навика да изпраща поздравителни sms-и на повишените магистрати, без значение дали ги познава или не. И не се ограничавал до там. "Няма да забравя деня, малко след като бях повишен в ранг, получих на домашния си адрес картичка от Югозападния университет", разказва за "Капитал" млад съдия, пожелал анонимност, и ядосано допълва: "Нито съм учил там, нито съм давал на когото и да било домашния си адрес, за да ми изпраща картичка." Преподавател от ЮЗУ коментира тази негова практика по следния начин: "Той има отработени механизми, за да изгражда мрежи - фамилиарничи с хора, които не познава, стига да са известни и във властта."

И явно чарът му има ефект - Александър Воденичаров е неразделна част от хайлайфа на Благоевград. Винаги верните регионални вестници "Струма" и "Вяра" го следват във всяко организирано от него събитие. Там негови гости са местни полицейски шефове, магистрати, политици, депутати, голяма част от които са абсолвенти на местния правно-исторически факултет. Миналия четвъртък например той събрал депутатите Снежана Гроздилова (НДСВ), Ясен Попвасилев (БСП), Борис Ячев (БНС) (и тримата гласували за поправката в Закона за висшето образование, която щеше да разреши на Воденичаров да изкара още един мандат), областните управители на Благоевград и София Владимир Димитров и Тодор Модев, кмета на Благоевград Костадин Паскалев (чиято дъщеря е възпитаник на университета), председателя на общинския съвет Костадин Хаджигаев, бившия кмет Лазар Причкапов. В подобна конфигурация елитът присъства и на събитията на университета. Така преди няколко години в пристъп на откровение тогавашният правосъден министър Георги Петканов се обърнал към абсолвентите с репликата: "Все още не осъзнавате в какъв факултет сте завършили."

"Забележете - става дума за един и същ човек. Човекът, който записва в университета, дава дипломи, назначава в съдебната система, раздава научни звания", коментира за "Капитал" преподавател в университета. "Той е като учебник за макиавелизъм", допълва го висш магистрат, пожелал анонимност.

Тези, които познават Александър Воденичаров, твърдят за него, че е злопаметен. Преследва хората, които засегнат интересите му. За това не се учудвайте, че тези, които разказват за него по-горе, търсят анонимност. Други, които потърсихме за коментар, пък ни отклониха с думите, че не искат да си цапат ръцете. А приятелите му предпочитат да казват, че е благодетел и човек с голям замах.

[zoom]

Много хубаво, само дето нямам време да чета глупости
Ако някой се навие да ми го преразкаже с две изречения ще съм му благодарен