Съдебноизпълнителска
Публикувано на: 10 Юни 2008, 17:10
Заглавието е такова, защото какво друго да ти дойде наум, освен "Огняро-интелигентска"... Темата пък може би не е точно за раздела "Общи дискусии", но в чест на модератора...
А отговорът може би е прост, но не го знам.
Имаме длъжник, задлъжнял до ушите към двама кредитори.
2003 г. - ипотека в полза на кредитор А.
2004 г. - прехвърляне на ипотекирания имот от длъжника на сестра му. Кредитор А, разбира се, това не го засяга, затова пък кредитор Б (необезпечен) го засяга и той предявява иск по чл. 135 от ЗЗД.
2005 г. - изпълнително дело, започнато от кредитор А, към което с молба се присъединява кредитор Б.
Междувременно Павловият иск е уважен на две инстанции и решението се обжалва пред ВКС, т.е. не е влязло в сила.
Продава се ипотекираният имот. Няма купувачи и за купувач се обявява взискателят Б.
Според съдебния изпълнител той може да приспадне съответната част от вземането си, т.е. да внесе само вземането на ипотекарния кредитор и разноските.
Може и така да е, обаче мен ме смущава това, че решението по Павловия иск (който, да кажа за всеки случай, е конститутивен иск) не е влязло в сила. В момента все още по отношение на Б имотът принадлежи не на длъжника, а на сестра му и Б не може да го "използва" за удовлетворяване на своето вземане.
Какво става тогава?
Ако взискателят внесе само вземането на ипотекарния кредитор, а Павловият иск впоследствие бъде отхвърлен - по какъв ред ще я довнесе тази разлика и какво става, ако откаже? Иск за неоснователно обогатяване?
Ако бъде задължен да внесе цялата сума и остатъкът се изплати на длъжника – също, разбира се, не става (взискателят при уважаване на Павловия иск няма да си види парите).
Да внесе цялата цена и разликата да остане по сметката на съдебния изпълнител до приключване на делото по Павловия иск – на мен най-много ми харесва, но никъде не е предвидено.
Надявам се никой да не реши, че се излагам с този въпрос; във всеки случай ако и аз смятах така, нямаше да пускам темата.
А отговорът може би е прост, но не го знам.
Имаме длъжник, задлъжнял до ушите към двама кредитори.
2003 г. - ипотека в полза на кредитор А.
2004 г. - прехвърляне на ипотекирания имот от длъжника на сестра му. Кредитор А, разбира се, това не го засяга, затова пък кредитор Б (необезпечен) го засяга и той предявява иск по чл. 135 от ЗЗД.
2005 г. - изпълнително дело, започнато от кредитор А, към което с молба се присъединява кредитор Б.
Междувременно Павловият иск е уважен на две инстанции и решението се обжалва пред ВКС, т.е. не е влязло в сила.
Продава се ипотекираният имот. Няма купувачи и за купувач се обявява взискателят Б.
Според съдебния изпълнител той може да приспадне съответната част от вземането си, т.е. да внесе само вземането на ипотекарния кредитор и разноските.
Може и така да е, обаче мен ме смущава това, че решението по Павловия иск (който, да кажа за всеки случай, е конститутивен иск) не е влязло в сила. В момента все още по отношение на Б имотът принадлежи не на длъжника, а на сестра му и Б не може да го "използва" за удовлетворяване на своето вземане.
Какво става тогава?
Ако взискателят внесе само вземането на ипотекарния кредитор, а Павловият иск впоследствие бъде отхвърлен - по какъв ред ще я довнесе тази разлика и какво става, ако откаже? Иск за неоснователно обогатяване?
Ако бъде задължен да внесе цялата сума и остатъкът се изплати на длъжника – също, разбира се, не става (взискателят при уважаване на Павловия иск няма да си види парите).
Да внесе цялата цена и разликата да остане по сметката на съдебния изпълнител до приключване на делото по Павловия иск – на мен най-много ми харесва, но никъде не е предвидено.
Надявам се никой да не реши, че се излагам с този въпрос; във всеки случай ако и аз смятах така, нямаше да пускам темата.