"Жена" юрист или "юрист" жена?
Публикувано на: 08 Сеп 2008, 14:46Темата на анкетата дойде, след като видях мнение на участник от форума по повод жените адвокати...
Откривам я с една статия от списание "Адвокатски преглед", бр.3/2008
Проф. Й. Фаденхехт за адвокатските права на жените-юристки
Миналата неделя, 22 т.м. [януари, 1928 г.] по покана на дружеството на жените-юристки г. професор Йосиф Фаденхехт държа в салона на Чиновническото дружество публична сказка на тема: „Трябва ли да се дадат адвокатски права на жените-юристки”.
В първата част на своята сказка г. Фаденхехт се спря на текстовете на конституцията, в които почти навсякъде където се говори за правата и длъжностите на българския гражданин не е изрично изключена жената. Обаче в нашето действующо законодателство – продължи сказчика – навсякъде, където става дума за носител на граждански и политически права се разбира мъжа, тъй като жената у нас няма политически права. Така в закона за държавните служители законодателят е имал предвид само мъжа. Ако тоя закон се прилага с абсолютна точност, би трябвало да се изключи жената от заемане на публична служба, т.е. да не й се дава право да бъде носителка на публична власт. В същност обаче, не е така. Днес и жената е чиновничка в държавните учреждения; със закона за народната просвета й се дават права да бъде учителка; често да заема поста директорка на прогимназия, т.е. да изпълнява и чисто административна длъжност, да бъде носителка и на публична власт. Така че у нас надделя убеждението, че жената може да заема публична служба.
Закона за нотариусите, закона за устройството на съдилищата, особено последния, казва изрично че жената изобщо не може да упражнява публична власт. Следователно, за да бъдат допуснати жените до упражняване на публична власт, а от тук и да имат правото на адвокатство, трябва да се създаде и гласува специален закон. Днес жените у нас заемат службата околийски лекар. Така че в много случаи живота се налага и коригира закона.
По-нататък г. Фаденхехт се спря по-подробно върху съображенията на противниците, които отричат правото на жената да бъде адвокатка. Че тя не могла логически да мисли, правилно да умозаключава, да прави обективна преценка и да предава събитията в живота такива, каквито са. И той казва, че тия съображения не издържат сериозна критика. Живота – заключи той – в много случаи е доказал противното. От четвърт век в много европейски държави жената упражнява адвокатска професия. У нас чл. 1 от закона за адвокатите й отрича това право.
Но първата стъпка да й се дават тия права е отварянето на университета – юридическия факултет и за жени.
Във втората част на своята сказка г. Фаденхехт разгледа поставения за разрешение въпрос от чисто социално и икономическо гледище. „Аз смятам, че жената трябва да бъде допусната към адвокатурата от гледище на обществени, социални и икономически съображения.
Може, обаче, някои да поддържат, че от гледище на днешното положение на нашата адвокатура – което е лошо разрешение на тоя въпрос, трябва да бъде отложено за сега. Но така въпроса не може да се постави. Живота на един макар и жесток начин ще изцери злото. Днес имаме много адвокати, които не оправдават званието си. Живота утре ще ги постави там, дето им е мястото. Аз смятам, че ние нямаме основание да държим затворени вратите на жената за адвокатурата, щом като нямаме достатъчно сериозни съображения за това.
Препечатано от „Вестник за жената”, VІІ, 28.І.1928, № 310, с. 1
Откривам я с една статия от списание "Адвокатски преглед", бр.3/2008
Проф. Й. Фаденхехт за адвокатските права на жените-юристки
Миналата неделя, 22 т.м. [януари, 1928 г.] по покана на дружеството на жените-юристки г. професор Йосиф Фаденхехт държа в салона на Чиновническото дружество публична сказка на тема: „Трябва ли да се дадат адвокатски права на жените-юристки”.
В първата част на своята сказка г. Фаденхехт се спря на текстовете на конституцията, в които почти навсякъде където се говори за правата и длъжностите на българския гражданин не е изрично изключена жената. Обаче в нашето действующо законодателство – продължи сказчика – навсякъде, където става дума за носител на граждански и политически права се разбира мъжа, тъй като жената у нас няма политически права. Така в закона за държавните служители законодателят е имал предвид само мъжа. Ако тоя закон се прилага с абсолютна точност, би трябвало да се изключи жената от заемане на публична служба, т.е. да не й се дава право да бъде носителка на публична власт. В същност обаче, не е така. Днес и жената е чиновничка в държавните учреждения; със закона за народната просвета й се дават права да бъде учителка; често да заема поста директорка на прогимназия, т.е. да изпълнява и чисто административна длъжност, да бъде носителка и на публична власт. Така че у нас надделя убеждението, че жената може да заема публична служба.
Закона за нотариусите, закона за устройството на съдилищата, особено последния, казва изрично че жената изобщо не може да упражнява публична власт. Следователно, за да бъдат допуснати жените до упражняване на публична власт, а от тук и да имат правото на адвокатство, трябва да се създаде и гласува специален закон. Днес жените у нас заемат службата околийски лекар. Така че в много случаи живота се налага и коригира закона.
По-нататък г. Фаденхехт се спря по-подробно върху съображенията на противниците, които отричат правото на жената да бъде адвокатка. Че тя не могла логически да мисли, правилно да умозаключава, да прави обективна преценка и да предава събитията в живота такива, каквито са. И той казва, че тия съображения не издържат сериозна критика. Живота – заключи той – в много случаи е доказал противното. От четвърт век в много европейски държави жената упражнява адвокатска професия. У нас чл. 1 от закона за адвокатите й отрича това право.
Но първата стъпка да й се дават тия права е отварянето на университета – юридическия факултет и за жени.
Във втората част на своята сказка г. Фаденхехт разгледа поставения за разрешение въпрос от чисто социално и икономическо гледище. „Аз смятам, че жената трябва да бъде допусната към адвокатурата от гледище на обществени, социални и икономически съображения.
Може, обаче, някои да поддържат, че от гледище на днешното положение на нашата адвокатура – което е лошо разрешение на тоя въпрос, трябва да бъде отложено за сега. Но така въпроса не може да се постави. Живота на един макар и жесток начин ще изцери злото. Днес имаме много адвокати, които не оправдават званието си. Живота утре ще ги постави там, дето им е мястото. Аз смятам, че ние нямаме основание да държим затворени вратите на жената за адвокатурата, щом като нямаме достатъчно сериозни съображения за това.
Препечатано от „Вестник за жената”, VІІ, 28.І.1928, № 310, с. 1
) Така може да стигнем и до "жената като гласоподавател", "жената като дееспособно лице", а после - и до "човек ли е жената и има ли тя безсмъртна душа". 
, но от друга страна историята се използва като оръжие , за да може , целия български народ да изпитва вина , гузно да преглъща и да позволява на определени етнически партии да се развихрят и да правят безобразия 
).
Дори и баща ми, когато на около 25-годишна възраст си купих с парите от заплатата си колело, изтърси: "Вместо да седнеш 
Винаги съм смятал, че са по-добри юристи от мъжете... Сега обаче нямам време да соча подробни аргументи