forum.lex.bg

Някой може ли да ми помогне с материал? Къде мога да прочета, в гуугъл нищо не намирам!?

Не мълчи гугъл...
Само дава, че в сайта на ВАС има зловреден софтуер.

http://www.vas.bg/new/ImageUpload/2007-8-1.doc
Приложното поле на Конвенцията на Съвета на Европа от 1990 г. относно изпиране, изземване и конфискация на облагите от престъпление - Катерина Граматикова, адвокат от София, Адвокатско дружество "Добрев, Кинкин и Люцканов"

Международният акт, който към настоящия момент регламентира мерките срещу изпиране на пари, е Конвенцията на Съвета на Европа относно изпиране, изземване и конфискация на облагите от престъпление от 1990 г. В нея договарящите страни, целейки постигането на обща наказателна политика и вярвайки, че борбата срещу тежките престъпления, които все повече се превръщат в международен проблем, изисква своевременни и ефикасни мерки на междудържавно ниво, обединяват усилията си по превенция и разкриване на тази престъпна дейност.
Конвенцията приема една широкообхватна формулировка на престъплението „изпиране на пари”. Общата цел на договарящите страни е унифицирането на наказателното преследване по отношение на това престъпление, поради което те се задължават да приемат във вътрешното си законодателство изчерпателно изброените изпълнителни деяния на престъплението в Конвенцията. Освен това Конвенцията детайлно регламентира и формите на междудържавното сътрудничество по предотвратяване и разкриване на тази престъпна дейност.
Изпирането на пари винаги е предпоставено от наличието на предхождаща престъпна дейност. От значение за съставомерността на деянието е извършването на друго, първоначално (Понятието “първоначално престъпление” е познато в теорията и практиката още и като “предикатно престъпление”) престъпление, от което да бъдат придобити средствата, предмет на престъплението „изпиране на пари”. Конвенцията дефинира понятието “предикатно престъпление” – всяко престъпление, от което са извлечени облаги, които могат да бъдат предмет на престъплението “изпиране на пари”. Широкият обхват на това понятие е продиктуван от нуждата да се препятства в най-голяма степен незаконното обогатяване от престъпна дейност.
Конвенцията допуска възможност договарящите страни да изразяват резерви по приложението на определени разпоредби от нея. Определени държави със силно развит финансов сектор като Княжество Лихтенщайн и Конфедерация Швейцария са изразили редица резерви по прилагането й.
Така например според Конвенцията е допустимо изразяване на резерви, ограничаващи вида на предикатните престъпления според депозираните декларации на страните.
Позовавайки се на тази възможност, с актовете си за ратификация, Конфедерация Швейцария (Свидетелството за ратификация на Конвенцията от Конфедерация Швейцария е издадено на 11 май 1993 г., предварително одобрено от Федералното събрание на Швейцария на 2 март 1993 г.) и Княжество Лихтенщайн (Ратификацията от Княжество Лихтенщайн е извършена със закон, приет от Народно събрание на 15 септември 2000 г., който е влязъл в сила 1.03.2001 г., публикуван в Liechtensteinisches Landesgesetzblatt, № 270/19.12.2000 г.) са направили подобни резерви. На първо място, Княжество Лихтенщайн ограничава предикатните престъпления до деяния, които представляват престъпления съгласно вътрешното законодателството на Княжеството. Тук следва да се уточни, че в наказателния закон на Лихтенщайн е направено разграничение между наказуемите деяния, като последните са разделени в две категории – престъпления и нарушения. Престъпления са тези виновно извършени деяния, които са наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години или доживотен затвор. Следователно само тези деяния могат да бъдат категоризирани като предикатни престъпления съгласно резервите, изразени от Княжество Лихтенщайн.
Поради високата степен на обществена опасност на определена категория нарушения обаче, същите според цитираната резерва са включени в кръга на деянията, които могат да бъдат предикатни по отношение на “изпирането на пари”. Това са всички нарушения (Всички останали наказуеми деяния, които не са престъпления, доколкото в допълнителни наказателни закони не е определено друго) по Закона за упойващите вещества на Лихтенщайн, нарушението по § 278d от Наказателния закон, който третира финансирането на тероризма, както и нарушения по § 304 до § 308 от същия (подкуп).
Конфедеративна Република Швейцария също е ограничила кръга на предикатните престъпления до тези деяния, които представляват престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Швейцария (Швейцарски Наказателен кодекс StGb – приет на 21.12.1937 г., последно изменение на 19.12.2006 г.). Разграничаване на деянията на престъпления и нарушения е проведено в наказателното законодателство и на тази държава. В престъпления са въздигнати деянията, които се наказват с повече от 3 години лишаване от свобода или с по-тежко наказание.
От кръга на първоначалните престъпления са изключени деянията, които подлежат на наказателно преследване по специален ред за военни лица.
Докато изразяването на резерви по отношение на предикатното престъпление е допуснато изрично от Конвенцията, подобна възможност за ограничаване на приложното й поле по отношение на самото престъпление “изпиране на пари” не е предвидена. Изразените обаче резерви от Княжество Лихтенщайн и Конфедерация Швейцария, ограничаващи деянията, които могат да бъдат предикатни по отношение на изпирането на пари, по същество води до стесняване на обхвата на приложение на Конвенцията по отношение и на самото изпиране на пари.
Във връзка с това следва да се отбележи, че с влизането в сила на новата Конвенция относно изпиране на пари, претърсване, изземване и конфискация на облагите, придобити от престъпление, както и относно финансиране на тероризма, открита за подписване на 16.05.2005 г. във Варшава, обхватът на резервите, които договарящите страни могат да изразяват по отношение на предикатните престъпления, ще бъде рестриктивно определен.
Що се касае до самото престъпление “изпиране на пари”, Швейцарският наказателен кодекс въвежда един обобщен фактически състав, в сравнение с по-изчерпателната формулировка, дадена от Конвенцията. Съгласно текста на чл. 305 от Наказателния кодекс на Конфедерацията, престъпно е деянието, с което деецът цели да попречи на установяването на произхода, разкриването и конфискацията на собственост, знаейки или предполагайки, че тя е придобита в резултат на престъпна дейност. Предвидени са и квалифицирани състави с оглед на размера на придобитото имущество или участието на дееца в организирана престъпна дейност.
От своя страна, Наказателният закон на Княжество Лихтенщайн инкриминира скриването или премълчаването на произхода на имуществени блага, които са придобити чрез гореизброените предикатни престъпления. Нормата предвижда наказуемост и при даване на неверни данни за произхода или за истинското качество на тези имуществени блага, за собствеността или други права върху тях, за разпоредителната власт на дееца върху тях, за тяхното прехвърляне или местоположение.
На следващо място, изпълнителното деяние на престъплението “изпиране на пари” в Княжество Лихтенщайн е разширено и до всяко действие на получаване, приемане в съхранение, държане или управление, преобразуване, осребряване или превеждане на трето лице на имуществени блага, които произлизат от предикатно престъпление по смисъла на Наказателния закон на Лихтенщайн.
Квалифицирани състави са предвидени отново с оглед на размера на имуществените блага, чийто произход се укрива. Като квалифициращ признак е възведено и участието на дееца в престъпна група, формирана с цел системно изпиране на пари.
Позовавайки се на възможността, допусната от Конвенцията, лихтенщайнският Наказателен закон изрично постановява ненаказуемост за изпиране на пари по отношение на този, който е участвал и е наказан за извършването на предикатното престъпление или за съучастие в извършването му. Подобна ненаказуемост не е предвидена в швейцарския Наказателен кодекс – деецът носи наказателна отговорност както за изпиране на пари, така и за извършването на предикатното престъпление, от което е получена облагата, като в зависимост от наличието или липсата на наказателно преследване по отношение на предикатното престъпление двете престъпления ще бъдат извършени или в реална съвкупност, или при условията на рецидив.
Наказателният закон на Лихтенщайн предвижда ненаказуемост за лицето, което узнавайки за обвинението в изпиране на пари, чрез съдействие на властите или по друг начин е предоставило обезпечение на имуществените блага, свързани с изпирането на пари. Когато обезпечаването на засегнатите блага е осъществено и без съдействието на дееца, последният не се наказва, когато в незнанието си за това доброволно и сериозно се е постарал да ги гарантира.
Конфедерация Швейцария, за разлика от Княжество Лихтенщайн, не предвижда подобно освобождаване от наказателна отговорност. Деянието ще е наказуемо независимо от съдействието на дееца за разкриване на престъпния произход на средствата и за обезпечаване на имуществените вреди от престъплението. Швейцарският закон за мерките против изпирането на пари предвижда механизъм за замразяване на средства, за които има съобщение, че са свързани с организирана престъпна дейност или са предмет на престъпление “изпиране на пари”. Законът задължава всички банки и други финансови и нефинансови образувания, изрично изброени и наричани “финансови посредници”, да съобщават при всяко подозрение за извършване на престъпление “изпиране на пари”. По този начин, дори само при наличие на съмнение относно престъпния произход на дадени финансови средства, те се блокират, за което не се съобщава на притежателя им. Във връзка с това е важно да се отбележи, че швейцарският Закон за мерките против изпиране на пари изрично освобождава лицата, които са съобщили по съответния ред за съмнителния характер на средствата, от всякаква отговорност по разкриването на информация, която би представлявала банкова, служебна или търговска тайна.
Блокирането на средства на практика представлява временна мярка, която може да продължи до получаването на съответно решение на органа на наказателно преследване, с което тази мярка се потвърждава или отменя. С оглед на защитата на конституционно признатото право на собственост на всеки индивид обаче законът е предвидил максимален срок, в който блокирането на средствата може да продължи – пет дни, считано от момента на съобщаването на съответния орган за наличието на подозрение относно съответните средства.
Интерес буди резервата на Княжество Лихтенщайн по отношение на искането за сътрудничество от друга държава по разкриване на престъплението или изземване на средствата, представляващи облага. Според разпоредбите на Конвенцията процедурата по конфискацията протича по реда на вътрешното законодателство на замолената държава, която е обвързана от констатацията на фактите, доколкото те са изложени в присъдата или съдебното решение на молещата страна или доколкото тази присъда или съдебно решение са вътрешно основани на тях. Конвенцията е предоставила възможност договарящите страни да направят резерва по прилагането на тази разпоредба. Такава е изразена от Княжество Лихтенщайн – ограничена е обвързаността на държавата от констатациите относно фактите до случаите, когато това не противоречи на конституционните принципи и принципите на правната уредба на Княжеството. По този начин, позовавайки се на вътрешноправните си принципи, Княжество Лихтенщайн ще може да извършва преценка по отношение на дължимото съдействие за всеки конкретен случай.
Подобна резерва не е изразена от Конфедерация Швейцария, а това я лишава от правото да преценява съответствието на искането за конфискация с вътрешноправните й принципи.
Според Конвенцията при поискване страните следва да си оказват в най-голяма степен взаимопомощ при идентифициране и проследяване на средствата, които могат да бъдат конфискувани. Тази взаимопомощ включва всяка мярка по събирането и опазването на доказателства, свързани с тези средства и тяхното движение, като редът за прилагане на мерките се определя от вътрешното законодателство на замолената държава.
Според подписаното Споразумение за сътрудничество (Споразумение за сътрудничество между Европейската общност и страните – членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамата и други незаконни действия, извършвани във вреда на финансовите интереси на тези страни, подписано на 25.10.2004 г. в Брюксел) между Европейската общност и нейните страни – членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга, разкриването на информация за наличието и движението на средства, подлежащи на конфискация, се извършва въз основа на съдебна поръчка, отправена от специално посочен централен орган на съответната молеща държава. Споразумението за сътрудничество изисква съдебната поръчка да се основава на деяние, наказуемо според правото на двете договарящи страни (молещата и замолената) с наказание лишаване от свобода не по-малко от 6 месеца, или наказуемо с еквивалентно наказание в едната държава и представляващо административно нарушение според законодателството на другата, когато решението на административния орган може да даде основание за наказателно преследване.
За допустимостта на съдебната поръчка е необходимо също така и самото предикатно престъпление да бъде наказуемо по законодателствата на молещата и на замолената държава с наказание лишаване от свобода не по-малко от 6 месеца. Съдебната поръчка трябва да съдържа информация във връзка с относимостта на исканата информация към конкретното разследване, основанията, на които се предполага, че разследваното лице има сметки в съответната държава, както и всяка друга информация, от значение за улесняване на изпълнението на поръчката.
При отправена съдебна поръчка, която отговаря на описаните условия, замолената държава е длъжна да предостави информация за наличието на банкови сметки на разследваното лице на територията й, както и информация за банковите транзакции и операции, извършени по тези сметки.
След извършване на конфискацията последващото разпореждане с тази собственост е оставено на вътрешното законодателство на замолената държава. Швейцарската конфедеративна република например е създала правила за разпределението на конфискуваните средства както между отделните кантони, така и между самата Конфедерация и трети страни. Принципът е, че при конфискуване на средства във връзка с водено наказателно производство на територията на Швейцария в сътрудничество с трета държава или по искане на такава разпределение на конфискуваните средства не се извършва, освен ако между двете страни съществува споразумение, което гарантира реципрочност.
При наличието на такова споразумение средствата се разпределят по равно между Конфедерация Швейцария и другата страна по споразумението, освен когато поради определени обстоятелства (например местоположението на конфискуваното имущество) или поради значимостта на участието на другата страна при разследването на престъплението разпределението се извършва в съответно договорени размери. Във всички случаи обаче другата страна няма право самостоятелно да претендира за цялото конфискувано имущество.