ПСИХИАТЪР ИЛИ ПСИХОЛОГ?

от **bebitor** » 27 Ное 2008, 22:58

viewtopic.php?f=5&t=33872&p=293265#p293238
bebitor- цитат от съдебно решение: Според приетата обаче съдебно-психологична експертиза,към момента на изготвянето й у ищцата се е проявила адаптационна реакция-депресивен тип
или посттравматично стресово разстройство.Според в.л. психолог е налице
причинна връзка между състоянието на ищцата и данните за преживяното от
нея ухапване от куче през м.07.06.Типичните симптоми за това стресово
разстройство включвали епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под
формата на внезапно оживяване на минали сцени,сънища или кошмари,
избягване на ситуации,напомнящи за травмата.Продължителността зависи от
конкретната личност и от провежданите лечения и психотерапия.Според вещото
лице,по тези съображения спрямо ищцата трябва да се приложи щадящо
отношение и да не бъде подлагана на нови стресови събития..Според
заключението у ищцата са наблюдавани симптоми на повишена тревожност,
изразяваща се в преживяване на несигурност,страх,повишена раздразнител-
ност;хиподепресивно настроение,изразяващо се в склонност към изолация.В с.з.
в.л. психолог е заявило,че към 17.10.06 у ищцата са били все още налице
симптомите на посттравматичното разстройство.
kalahan2008 : Заключението на вещото лице - психолог е много странно. Не е работа на психолога да дава експертно заключение за психиатричния статус на пострадалата и да й слага диагнози. Най-малкото на това основание решението на съда може да бъде оспорено.

от **kalahan2008** » 27 Ное 2008, 23:16

НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПСИХОЛОГИЯ"
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г.
Чл. 6. (1) В практическата си дейност психолозите могат да извършват:
1. психологично интервю и оценка на проблем; оценка на ресурсите и дефицитите на индивида; формулировка на случай;
2. изготвяне на план за психологични изследвания;
3. наблюдаване и анализиране на адаптивни и неадаптивни модели на поведение;
4. психологична диагностика, неизискваща специализирано обучение; оценка на основни психологични функции; оценка на общо ниво на интелигентност; изследване на личността по скринингови въпросници;
5. създаване на терапевтична връзка с пациента и оказване на психологична подкрепа;
6. изграждане на цялостна формулировка на случай, обхващаща биологичните, психологичните и социалните аспекти на проблема и болестта и социалната адаптация, с използване на поне два теоретични модела за описание, оценка и формулировка;
7. психологична оценка на комуникативните способности, индивидуалните и междуличностови проблеми и на емоционалната компетентност на личността;
8. работа със специализирани психометрични методики (тестове) за оценка на когнитивни процеси;
9. изготвяне на профил на личността със специализирани въпросници за личностова диагностика и използване на проективни тестове;
10. изготвяне на комплексна психологична диагноза и заключение, прогноза и терапевтичен план;
11. оценяване на динамиката и ефективността на провежданото лечение с методите на психодиагностиката;
12. изготвяне на трудово-експертни заключения;
13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;
14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес и бедствени ситуации;
15. кризисна интервенция и консултиране;
16. провеждане на психосоциална рехабилитация и подпомагане на пациентите при инвалидизиране, свързано с телесно или психично заболяване;
17. провеждане на психотерапия - индивидуална, фамилна или групова;
18. работа с обучаващи се в областта на клиничната психология;
19. обучение на студенти и специализиращи в областта на психологията; обучение в методите на психодиагностиката, психологичното консултиране и психотерапията;
20. изработване и адаптиране на психодиагностичен инструментариум;
21. извършване на научно-практически изследвания в областта на клиничната психология и биопсихосоциалния подход.

НАРЕДБА № 24 ОТ 7 ЮЛИ 2004 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ПСИХИАТРИЯ"
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.78 от 7 Септември 2004г.
3.9. Програма за справяне с кризи.
3.9.1. Същност:
а) като "криза" се означава срив на годността за справяне с непосредствен житейски преципитат; тази програма се основава на приемането, че преобладаващата част от кризите се овладяват в извънболнични условия; показания за хоспитализация са налице при изчерпване на ресурсите за справяне в извънболнични условия, съпътствуващо психично разстройство с временна загуба на самоконтрола, дължаща се на кризата, както и при такава социална ситуация, която изисква временна изолация или убежище; за целите на това описание в понятието "криза" се включват и "остър стрес" и "посттравматично стресово разстройство", когато отговарят на горните показания за хоспитализиране;
б) като "остър стрес" и "посттравматично стресово разстройство" се означават състоянията, отговарящи на критериите на категории F43.0 и F43 от МКБ-10, както и на други психични разстройства в ремисия, при които моментното поведение се доминира от описаните критерии;
в) различават се три основни типа кризи: кризи на развитието, ситуационни и кризи при бедствие; определят се и специфични фази в развитието на кризата; кризата обикновенно се разрешава за период от четири до шест седмици;
г) кризисната интервенция или терапия продължава кратко време, от една до шест седмици, и се фокусира само или предимно върху актуалнте проблеми; разрешаването на кризата може да приеме три форми; индивидът се връща на предкризисното си ниво на функциониране, на ниво по-високо или по-ниско от него;
д) социалната подкрепа и интервенции повишават ефективното разрешаване; възприетият подход към индивид в криза е обикновено активен и относително директивен; хоспитализацията при криза е къса и има за цел да преодолее острата фаза с чувството за безизходица и загуба на самоконтрол и да постави началото на справяне с кризата;
е) кризисната интервенция може да е полезна за превенция на самоубийство или агресивно поведение; в програмите за кризисното лечение се включва:
- фокусиране върху преципитиращите фактори или стресорите, водещи до събитието;
- изследване с пациента на специфичното или уникално значение и смисъл на неговото суицидално или агресивно поведение (симптоми);
- развиване на списък на допринасящите или етиологичните фактори за периода на последните шест седмици;
- използване насочено на миналата история на суицидално или агресивно поведение, за да се постигне по-дълбоко разбиране на актуалните опасни или рискови симптоми;
- оценяване и търсене помощ от подкрепящата социална мрежа.
ж) индивидът в криза приема активна роля в определяне на целите и планиране на възможните решения;
з) кризи при пациенти с хронични психични разстройства: пациентите с хронични психични проблеми също преживяват кризи; появата на кризата се причинява вследствие на природата на психичната болест; характеристики на пациентите с хронично психична болест:
- неадекватна способност за решаване на проблеми;
- неадекватни комуникативни умения;
- ниска себеоценка;
- ниско ниво на адаптация към изискванията на професионалния живот, училище, както и в социалните отношения;
- провеждане на дългосрочно лечение;
- хоспитализирането е подходящо за пациенти с екстремно сложни психиатрични, соматични и психосоциални фактори, които изискват координирани и интегрирани интервенции; то предоставя: последователна супервизия/наблюдение, уединение на пациента, използване на физически ограничения и медикация.
3.9.2. Интервениране - процесът на кризисната интервенция включва: оценка, планиране и интервенции:
3.9.2.1. Оценка на случая (диагноза).
Равновесието на индивида може да се повлияе неблагоприятно от следните фактори:
а) нереалистично възприемане на преципитиращото събитие;
б) неадекватна ситуативна подкрепа, или
в) неадекватни механизми за справяне.
3.9.2.2. Планиране.
Планирането включва:
а) планиране на съдържателно ниво - поставяне на реалистични цели и идентифицирането на адекватни дейности, които да доведат до постигане на целите;
б) планиране на процесно ниво - включва индивидуалните чувства и поведения на специалиста, които ще определят ефективните интервенции.
3.9.2.3. Интервенции.
Кризисните интервенции имат няколко основни цели:
- предоставяне на външен контрол за подкрепа на пациента;
- намаляване на тревожността и паниката, така че вътрешните ресурси да се приведат в действие;
- връщане на пацинта към предишното или към оптимално ниво на адаптация;
- осигуряване по-добър изход от кризата за пациента;
- ускоряване на процеса на преодоляване на травмата;
- възстановявяне на здравите адаптивни защити.
Психотерапевтични интервенции. В острата фаза терапевтът:
- дава подкрепа и окуражава естествените защити на пациента;
- поддържа топла, конфиденциална, поддържаща среда (т.е. позитивна терапевтична връзка, която предоставя стабилен, траен и валиден източник на помощ);
- емпатично отговаря на чувствата на пациента;
- показва приемане на реакциите на пациента на кризата;
- не провокира регрес и напрежение;
- не определя стриктни граници на времето и не поддържа стриктно специфичния фокус.
След острата фаза терапевтът:
- работи с пациента за разпознаване на потенциалните проблеми, като се оценяват стресовите жизнени събития, които клиентът е преживял;
- конфронтира лицето с неговите неадаптивни защитни механизми;
- провежда обучение в умения за справяне със стресови събития като умения за решаване на проблеми, взимане на решения, повишаване на себеоценката, приемане на медикация, умения за релаксация;
- помага на индивида да оценява адекватно жизнените промени, свързани с възрастовите периоди, възможни средови промени и професионални роли и др.;
- последователно конфронтира пациента с края на терапията.

Наредба №23 за съдебномедицинските, съдебнопсихиатричните и съдебнопсихологичните експертизи

ПРИЕТА ОТ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО И МИНИСТЕРСТВОТО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО,
Обн. ДВ. бр.
45 от 3 Юни 1994г., изм. ДВ. бр.45 от 31 Май 2005г.
Чл. 21. Съдебнопсихиатричната експертиза се назначава за установяване психичното състояние на лице, когато съществува съмнение за психично разстройство.
Чл. 27. Съдебнопсихологичната експертиза има за задача да даде заключение при заподозрян, обвиняем, подсъдим, свидетел, пострадал или страна в гражданския процес относно:
1. равнище на развитието на интелекта и личностовата структура;
2. съответствие на интелект и личностово развитие спрямо календарната възраст;
3. психична годност правилно да се възприемат фактите, които имат значение за делото, и да се дават достоверни обяснения за тях;
4. оценка на личностово развитие и структура - ефективен живот и самоконтрол, интереси и насоченост на личността, умения за решаване на проблеми, други области;
5. анализ на психологичните преживявания и механизми, свързани с инкриминирано деяние, и на психологичните механизми на поведение изобщо;

6. други задачи, определени от органа, назначил експертизата.

от **Melly** » 27 Ное 2008, 23:17

Не ми стана ясно, кое е неправилното, та съдебното Решение да може да бъде оспорено :roll:

от **Melly** » 27 Ное 2008, 23:21

Сега вече добих чувството, че няма кой да ме чуе.
Докато пишех въпроса си се оказах под обстрела на подзаконови нормативни актове, като че да се намирам в библиотеката :roll:

Някой би ли ме осветлил?

от **kalahan2008** » 27 Ное 2008, 23:23

Спорим дали е трябвало експертното заключение на психолога да засяга психиатричния статус на пострадалото лице.

от **Melly** » 27 Ное 2008, 23:31

Аха ....
А как да бъде доказана причинно следствената връзка между вредата и неимуществените щети, изразяващи се в преживени болка и страдание, без да е взето предвид състоянието на пострадалата. Нали става дума за НУ.

от **lexy21** » 27 Ное 2008, 23:41

Ама хич

. Не може психологът да дава такова заключение. То е въпрос за друга експертиза - психиатрична или психологично-психиатрична, ама последната не може да се прави само от психолози - и психиатърче си трябва. Ако действително психолог е дал заключение за психиатричния статус, съдът не е следвало да приеме експертизата. Има си основание за обжалване, даааааа...

от **kalahan2008** » 27 Ное 2008, 23:41

Не е работа на психолог да установява психиатричния статус на пострдалата и да дава диагнози. Това е работа на психиатър, с помощта евентуално и на психолог.

от **Melly** » 28 Ное 2008, 00:07

Извинете ме, имам нужда от разяснение.
От мотивите за мен е ясно, че има две медицински експертизи:
"От събраните по делото доказателства-гласни,писмени,двете съдебно-
медицински експертизи,едната за физическото състояние на ищцата, вследствие на ухапването, а втората за психическото й такова,съдът намира за установено,че ........"

Та от какво съдите, че само психологът дава заключение и то за психичното състояние на пострадалата. Тя нали не е увредена до степен "лудост", че психиатърът да трябва да се произнесе по случая :roll:

Ами я ме осветлете, леките случаи на психично разстройство на съзнанието, само психиатър ли констатира?

Това да не е нова мода при доказване на неимуществени вреди - само чрез СМЕ от психиатър ?????

от **kalahan2008** » 28 Ное 2008, 00:18

Melly, не всяко психично разстройство е "лудост"...но и психиатърът не се произнася само в случите на "лудост". Тук се говори за:
"Според заключението у ищцата са наблюдавани симптоми на повишена тревожност, изразяваща се в преживяване на несигурност,страх,повишена раздразнителност;хиподепресивно настроение,изразяващо се в склонност към изолация.В с.з. в.л. психолог е заявило,че към 17.10.06 у ищцата са били все още налице симптомите на посттравматичното разстройство."

Симптоми...посттравматично разстройство...това си е жива психиатрична анамнеза.
Нима искаш да кажеш, че психиатрите се занимават само с "луди" :?:

от **lexy21** » 28 Ное 2008, 00:22

Двечки са експертизите, както следва:

1. За физическото стояние

От представеното съдебно-медицинско освидетелстване,извършено на
07.07.06г и приетата по делото съдебно-медицинска експертиза,се установи,че на 04.07.06 ищцата е получила „няколко кръвонасядания и две охлузвания по дясното бедро,кръвонасядане и две охлузвания на дясната подбедреница и кръвонасядане на лявата мишница" и същите могат да бъдат получени от ухапване на куче през дреха.

2. За психическото й такова

Според приетата обаче съдебно-психологична експертиза

Ето от това съдя. И да - всеки случай на психично разстройство се установя от психиатър - било само чрез съдебно-психиатрична експертиза, било с участието на психолог чрез съдебно психологично-психиатрична експертиза.

от **Melly** » 28 Ное 2008, 00:48

Не, не казвам това, но ми се видя странно, че според вас в.л. психолог действа извън рамките на своята компетентност, като констатира и към датата на с.з. наличие на посттравматичен стрес у пострадалата.

14. идентифициране и работа със случаи на насилие, посттравматичен стрес.

Та според мен, съгл. т.14 от Наредбата в.л. може да даде заключение, нали?

И да даде заключение:
Според в.л. психолог е налице причинна връзка между състоянието на ищцата и данните за преживяното от нея ухапване от куче през м.07.06.

ИДЕНТИФИЦИРА:
Типичните симптоми за това стресово разстройство включвали епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,сънища или кошмари,избягване на ситуации,напомнящи за травмата.Продължителността зависи отконкретната личност и от провежданите лечения психотерапия.Според вещото лице,по тези съображения спрямо ищцата трябва да се приложи щадящо
отношение и да не бъде подлагана на нови стресови събития..Според
заключението у ищцата са наблюдавани симптоми на повишена тревожност,изразяваща се в преживяване на несигурност,страх,повишена раздразнителност;хиподепресивно настроение,изразяващо се в склонност към изолация.
В с.з. в.л. психолог е заявило,че към 17.10.06 у ищцата са били все още налице симптомите на посттравматичното разстройство.

Затова казах, че не намирам решението да страда от порок.

от **Melly** » 28 Ное 2008, 00:52

Лекси,
Посттравматичният стрес не е психично разтройство, според мен :roll:

от **Melly** » 28 Ное 2008, 00:55

Или, както е дадено в заключението на в.л-психолог, състоянието на пострадалата е стресово разстройство на съзнанието, а не психично разстройство.

от **kalahan2008** » 28 Ное 2008, 00:56

т. 14 от коя Наредба? Ако става дума за НАРЕДБА № 29, се касае не за експертно заключение, а за психотерапевтична работа.
Ако става дума за Наредба №23, аз там т.14 не виждам.

от **kalahan2008** » 28 Ное 2008, 01:00

Melly написа:Или, както е дадено в заключението на в.л-психолог, състоянието на пострадалата е стресово разстройство на съзнанието, а не психично разстройство.

Русенски районен съд написа:В с.з. в.л. психолог е заявило,че към 17.10.06 у ищцата са били все още налице
симптомите на посттравматичното разстройство.

НАРЕДБА № 24 ОТ 7 ЮЛИ 2004 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ПСИХИАТРИЯ"
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.78 от 7 Септември 2004г.
3.9. Програма за справяне с кризи.
3.9.1. Същност:
а) като "криза" се означава срив на годността за справяне с непосредствен житейски преципитат; тази програма се основава на приемането, че преобладаващата част от кризите се овладяват в извънболнични условия; показания за хоспитализация са налице при изчерпване на ресурсите за справяне в извънболнични условия, съпътствуващо психично разстройство с временна загуба на самоконтрола, дължаща се на кризата, както и при такава социална ситуация, която изисква временна изолация или убежище; за целите на това описание в понятието "криза" се включват и "остър стрес" и "посттравматично стресово разстройство", когато отговарят на горните показания за хоспитализиране;
б) като "остър стрес" и "посттравматично стресово разстройство" се означават състоянията, отговарящи на критериите на категории F43.0 и F43 от МКБ-10, както и на други психични разстройства в ремисия, при които моментното поведение се доминира от описаните критерии;

от **Melly** » 28 Ное 2008, 01:17

Калахан,
Следвай логиката ми.

Да, цитирам компетентността на психолога, съгласно НАРЕДБА № 29 ОТ 4 ОКТОМВРИ 2006 Г. ЗА ПРОФЕСИОНАЛНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЛИЦАТА, ЗАВЪРШИЛИ ВИСШЕ ОБРАЗОВАНИЕ ПО СПЕЦИАЛНОСТТА "ПСИХОЛОГИЯ"
ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обн. ДВ. бр.84 от 17 Октомври 2006г.

13. изготвяне на психологични и участие в изготвянето на психологично-психиатрични експертизи;

Та, съгл. т.13, лице със съответната квалификация и вписано в регистрите за вещи лица към съда, има компетентността да изготви експертиза с обхват да идентифицира посттравматичен стрес и да даде заключение за наличие на това състояние у постадалата, с оглед разграничението което правя между "стресово разстройство" и "психично разстройсто" на съзнанието.

от **Melly** » 28 Ное 2008, 01:31

Калахан,
Едва ли "епизодите на повтарящо се изживяване на травмата под формата на внезапно оживяване на минали сцени,сънища или кошмари, като типични симптоми за това стресово разстройство" към момента на експертизата са представлявали "остър стрес,отговарящи на критериите на категории F43.0 и F43 от МКБ-10, или представляват други психични разстройства в ремисия, при които моментното поведение се доминира от описаните критерии;

Никъде в заключението на в.л не е наблегнато, че мометното поведение на посрадалата се доминира от описаните критерии,
Напротив - В с.з. в.л. психолог е заявило,че към 17.10.06 у ищцата са били все още налице симптомите на посттравматичното разстройство.

от **Melly** » 28 Ное 2008, 01:38

Все още... = Тук-там... :!:
Т.е. епизодични прояви на това стресово състояние със затихващи функции.

Е, за такова заключение не ми е нужен психиатър. :wink:

от **Melly** » 28 Ное 2008, 14:53

То по тази логика целокупният български народ трайно (близо 20 години) сме подложени на какви ли не изпитания, причиняващи състояние на "остър стрес", но не всички ходиме с жълти книжки в чантите си, нали така? :roll:

Да си призная, и аз чат-пат се стряскам на сън..... :lol: