ГОЛЯМОТО ПРЕЦАКВАНЕ!!!
Публикувано на: 24 Мар 2009, 18:47Здравейте, колеги!
Обръщам се към всички Вас и най-вече към начинаещите юристи, за да се опитам да Ви предпазя от грешката, която направих аз и която ми костваше изключително психическо натоварване и голямо унижение.
Преди време във форума, раздел "Общи дискусии" беше пусната тема "Има ли безработица при юристите?". За тези, които не са я чели - виж viewtopic.php?f=5&t=35005&st=0&sk=t&sd=a&hilit=elibor
Въпреки че ми остават няколко месеца до края на стажа по ЗСВ, реших да се пробвам. Изпратих CV, в отговор на което получих мейл с тест от 10 въпроса от областта на наказателното право и процес. Отговорих на въпросите, в следствие на което бях поканен на интервю от въпросната персона elibor. Всичко мина добре, водихме непринуден разговор, коментирахме естеството на предлаганата работа и други подобни. След няколко дни ме поканиха на второ интервю - този път с шефа на кантората, което също мина добре, макар да бях видимо притеснен. Както и да е - на следващия ден разбрах, че съм получил работата. Бях изключително щастлив, тъй като ми предоставиха възможност да се занимавам с наказателно право, макар с доста ограничен дял от него и бях решил да дам всичко от себе си и от това, което съм постигнал сам, а не от това, което съм научил в ЮЗУ - Благоевград
Както и да е.. До тук добре, но какво се оказа всъщност...
Първия ден бях на дело в провинцията. Отидох с костюм, защото въпросната elibor имаше изискване, когато влизаме в съдебна зала да сме облечени подобаващо. Е, поизтупах прахта от костюма от абсолвентската, и отидох на първия си работен ден. През цялото време elibor ми обясняваше колко е велика, как до момента няма изгубено дело, как държи на добре свършената работа и т.н. Чувствах се горд, че ще работя с такъв човек. След делото се върнахме в кантората и забелязах, че elibor се държи изключително грубо с останалите колеги. Този факт определено ме смути и тя побърза да ми обясни, че ако аз си върша работата съвестно и коректно - няма да имаме проблеми. Реших (по-скоро се заблудих), че причината може би е в другите... Минаха още няколко дни, в които всичко беше наред, след което обаче започна да ми се прояснява от къде идва проблемът в кантората...
Направи ми впечатление, че всичко, което направя, биваше коригирано. Първоначално си мислех, че проблемът е в мен и се бях стреснал Попитах elibor защо например замества използваната от мен дума "депозира" с "изпратих"; защо премахва използваните от мен юридически термини; защо заменя моите мотиви с нейни и т.н. Отговорът - незнам какво означават тези термини, а основният аргумент бе - аз съм консервативна и не искам някой да променя нещата т.е. трябваше да преписвам всичко от нея и нямах право да излагам собствено си мнение. В този ред на мисли ми каза - аз се спрях на начинаещ юрист, за да го моделирам да мисли като мен и се надявам да успея да го постигна при теб, тъй като преди мен е имало около 4-5 човека, които не са били на нейното мнение и се е наложило да си тръгнат. Каза, че е нужна дисциплина и че ако й противореча, ще се наложи да започне да ме глобява. Освен това нямало смисъл да се оплаквам на шефа, тъй като служителите преди мен са го направили и се е наложило да си тръгнат...
На следващия ден дойде при мен към края на работното време и започна да крещи, че ако не напиша две молби до...., нямало да си тръгна. Останах изумен, тъй като не я бях провокирал с нищо?! Отвърнах, че молбите са написани още сутринта. Тогава тя започна да ме обвинява, че се правя на великия юрист, но всъщност съм никой, пък тя е най-великата, защото е обиколила цяла България. Фактът, че съм прочел цялата съдебна практика не означавал нищо, тъй като не съм се явил на нито едно дело до момента. В заключение заяви да не си мисля, че като се впиша в колегията ще имам собствени дела и ще мога да вземам самостоятелни решения, тъй като всички дела щели да минават през нея и тя ще прецени кое дело да ми бъде предоставено.
Положението започна да става доста сериозно.. Всяка една минута очаквах да избухне и да започне да крещи, което беше адски стресиращо. Да не говоря, че всички тези истерични изблици бяха съпроводени с тряскане на врати, поредица от псувни, обиди, заплахи и т.н.
В крайна сметка не издържах и си тръгнах. Седнах при шефа, който между другото е изключително коректен, обясних му причините и му пожелах успех в търсенето на колега на elibor. Не можех да си представя някой да ме унижава по този начин и то напълно незаслужено, имайки предвид, че съм учил толкова време, давал съм всичко от себе си и съм постигнал всичко сам?! Просто не изтърпях унижението!
Апелирам към всички колеги да не търпят подобно отношение, независимо от предлаганото заплащане, защото ние не сме роби. Вярвам, че всеки амбициозен млад човек ще намери своето място сред останалите и ще успее да се докаже като добър професионалист. Не пожелавам на никого това, което ми се наложи да преживея - тъй като вече втори ден от както напуснах, все още не мога да се успокоя и да забравя преживяното.
Надявам се да изкореня вродената ми наивност и съжалявам, че не обърнах внимание на постингите на някои от колегите, които бяха попитали elibor "Дали причината не у нея самата?". Защото не е невъзможно шефът ти да намери човек – невъзможно е ти да контактуваш по нормален начин с когото и да било.
Ето защо, драга elibor, смятам, че причината наистина е у теб и колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-добре. Не можеш да се държиш с хората по този отвратителен начин, защото ние сме човешки същества и все пак не работиш с овцете на къра. Това да се правиш на велик не е лошо, стига да имаш някакво реално покритие и да не избиваш комплексите си. Все пак всеки човек има самочувствие и аз определено смятам, че моето е заслужено, макар и да нямам нито един ден в съдебна зала. Смея да твърдя, че още не се е родил човекът, който да ми бъде еталон и когото да следвам сляпо. И спри да критикуваш останалите хора - направи си елементарна равносметка и ще прецениш, че поведението ти не е нормално. Още повече, че човек който пледира пред съда да наложи ефективно наказание ЛС с аргумент, че подсъдимият не си признава, че е виновен и не осъзнава вината си, определено не би могъл да ме впечатли по никакъв начин, тъй като тези неща са смешни и абсурдни и хората ги знаят от обща култура, а не поради факта, че са "велики". Желая ти успех и дано намериш това, което търсиш, защото аз не желая толкова посредствен и психически неуравновесен човек да ме "обучава"!
П.П. От уважение към собственика на кантората няма да публикувам имена!
Обръщам се към всички Вас и най-вече към начинаещите юристи, за да се опитам да Ви предпазя от грешката, която направих аз и която ми костваше изключително психическо натоварване и голямо унижение.
Преди време във форума, раздел "Общи дискусии" беше пусната тема "Има ли безработица при юристите?". За тези, които не са я чели - виж viewtopic.php?f=5&t=35005&st=0&sk=t&sd=a&hilit=elibor
Въпреки че ми остават няколко месеца до края на стажа по ЗСВ, реших да се пробвам. Изпратих CV, в отговор на което получих мейл с тест от 10 въпроса от областта на наказателното право и процес. Отговорих на въпросите, в следствие на което бях поканен на интервю от въпросната персона elibor. Всичко мина добре, водихме непринуден разговор, коментирахме естеството на предлаганата работа и други подобни. След няколко дни ме поканиха на второ интервю - този път с шефа на кантората, което също мина добре, макар да бях видимо притеснен. Както и да е - на следващия ден разбрах, че съм получил работата. Бях изключително щастлив, тъй като ми предоставиха възможност да се занимавам с наказателно право, макар с доста ограничен дял от него и бях решил да дам всичко от себе си и от това, което съм постигнал сам, а не от това, което съм научил в ЮЗУ - Благоевград
Както и да е.. До тук добре, но какво се оказа всъщност...
Първия ден бях на дело в провинцията. Отидох с костюм, защото въпросната elibor имаше изискване, когато влизаме в съдебна зала да сме облечени подобаващо. Е, поизтупах прахта от костюма от абсолвентската, и отидох на първия си работен ден. През цялото време elibor ми обясняваше колко е велика, как до момента няма изгубено дело, как държи на добре свършената работа и т.н. Чувствах се горд, че ще работя с такъв човек. След делото се върнахме в кантората и забелязах, че elibor се държи изключително грубо с останалите колеги. Този факт определено ме смути и тя побърза да ми обясни, че ако аз си върша работата съвестно и коректно - няма да имаме проблеми. Реших (по-скоро се заблудих), че причината може би е в другите... Минаха още няколко дни, в които всичко беше наред, след което обаче започна да ми се прояснява от къде идва проблемът в кантората...
Направи ми впечатление, че всичко, което направя, биваше коригирано. Първоначално си мислех, че проблемът е в мен и се бях стреснал Попитах elibor защо например замества използваната от мен дума "депозира" с "изпратих"; защо премахва използваните от мен юридически термини; защо заменя моите мотиви с нейни и т.н. Отговорът - незнам какво означават тези термини, а основният аргумент бе - аз съм консервативна и не искам някой да променя нещата т.е. трябваше да преписвам всичко от нея и нямах право да излагам собствено си мнение. В този ред на мисли ми каза - аз се спрях на начинаещ юрист, за да го моделирам да мисли като мен и се надявам да успея да го постигна при теб, тъй като преди мен е имало около 4-5 човека, които не са били на нейното мнение и се е наложило да си тръгнат. Каза, че е нужна дисциплина и че ако й противореча, ще се наложи да започне да ме глобява. Освен това нямало смисъл да се оплаквам на шефа, тъй като служителите преди мен са го направили и се е наложило да си тръгнат...
На следващия ден дойде при мен към края на работното време и започна да крещи, че ако не напиша две молби до...., нямало да си тръгна. Останах изумен, тъй като не я бях провокирал с нищо?! Отвърнах, че молбите са написани още сутринта. Тогава тя започна да ме обвинява, че се правя на великия юрист, но всъщност съм никой, пък тя е най-великата, защото е обиколила цяла България. Фактът, че съм прочел цялата съдебна практика не означавал нищо, тъй като не съм се явил на нито едно дело до момента. В заключение заяви да не си мисля, че като се впиша в колегията ще имам собствени дела и ще мога да вземам самостоятелни решения, тъй като всички дела щели да минават през нея и тя ще прецени кое дело да ми бъде предоставено.
Положението започна да става доста сериозно.. Всяка една минута очаквах да избухне и да започне да крещи, което беше адски стресиращо. Да не говоря, че всички тези истерични изблици бяха съпроводени с тряскане на врати, поредица от псувни, обиди, заплахи и т.н.
В крайна сметка не издържах и си тръгнах. Седнах при шефа, който между другото е изключително коректен, обясних му причините и му пожелах успех в търсенето на колега на elibor. Не можех да си представя някой да ме унижава по този начин и то напълно незаслужено, имайки предвид, че съм учил толкова време, давал съм всичко от себе си и съм постигнал всичко сам?! Просто не изтърпях унижението!
Апелирам към всички колеги да не търпят подобно отношение, независимо от предлаганото заплащане, защото ние не сме роби. Вярвам, че всеки амбициозен млад човек ще намери своето място сред останалите и ще успее да се докаже като добър професионалист. Не пожелавам на никого това, което ми се наложи да преживея - тъй като вече втори ден от както напуснах, все още не мога да се успокоя и да забравя преживяното.
Надявам се да изкореня вродената ми наивност и съжалявам, че не обърнах внимание на постингите на някои от колегите, които бяха попитали elibor "Дали причината не у нея самата?". Защото не е невъзможно шефът ти да намери човек – невъзможно е ти да контактуваш по нормален начин с когото и да било.
Ето защо, драга elibor, смятам, че причината наистина е у теб и колкото по-бързо го осъзнаеш, толкова по-добре. Не можеш да се държиш с хората по този отвратителен начин, защото ние сме човешки същества и все пак не работиш с овцете на къра. Това да се правиш на велик не е лошо, стига да имаш някакво реално покритие и да не избиваш комплексите си. Все пак всеки човек има самочувствие и аз определено смятам, че моето е заслужено, макар и да нямам нито един ден в съдебна зала. Смея да твърдя, че още не се е родил човекът, който да ми бъде еталон и когото да следвам сляпо. И спри да критикуваш останалите хора - направи си елементарна равносметка и ще прецениш, че поведението ти не е нормално. Още повече, че човек който пледира пред съда да наложи ефективно наказание ЛС с аргумент, че подсъдимият не си признава, че е виновен и не осъзнава вината си, определено не би могъл да ме впечатли по никакъв начин, тъй като тези неща са смешни и абсурдни и хората ги знаят от обща култура, а не поради факта, че са "велики". Желая ти успех и дано намериш това, което търсиш, защото аз не желая толкова посредствен и психически неуравновесен човек да ме "обучава"!
П.П. От уважение към собственика на кантората няма да публикувам имена!
но всяко нещо с времето си .
!