Никакви петъци, на мен ми е
директно ... времето за пенсиониране, годината е 2030
(млада съм аз) пенсиите са станали 3000 лв.- месечно!!!, пенсионерите в унес се разхождаме из почистените улици, няма шум, няма коли, хванати за ръце припкаме по зеления тротоар изпъстрен с маргаритки, детелина и подскачащи зайци в храсталака ... Минава кмета, здрависва се с нас и ни съобщава щастливата новина, че и тази седмица има безплатни карти по избор: за Маямите, Толедо, Алпите и френската ривиера, но догодина ще има и повече дестинации. После се прибираме при милата социална служителка, която ни е сготвила, измила е прозорците и бърше прахта от портретите... Натискам 3 звездички на телефона и си поръчам полагаемото ми меню (в петък е суши). Хапвам и лееека-полееека задремвам в люлеещия се бамбуков стол с антицелулитна покривка, дарен ми от Американско-Европео-Арабско-Еврейския съюз задремвааааам ...
зрррррррррррррръннннннннннннн - звъни телефон!
Скачам и изненадващо чувам в слушалката един почти извънземен глас:
"Телефоооонната ви сметка не е платеееена; Можете да платите във всеки клон на БТК, ако вече сте платили, съжаляяяваме за безспокойството!"
... И аз съжалявам, че ми прекъснаха спокойствието