Постъпила е молба от Г.Д.С. против П.Н.С., в която се твърди, че страните имат сключен граждански брак от 18 години Твърди се, че имат родени две деца, едно от които е непълнолетно , а другото е навършило пълнолетие. Посочва се, че от десет години е подложена на физически и психически тормоз от страна на съпруга си в присъствието на децата.Посочва се, че на 21.10.2009г. е изгонена от жилището и последният акт на насилие на 04.02.2010г., когато във входа на блока, където живеят и двамата ответникът я е блъскал, скубал и ритал.Твърди се, че е подавал жалби по полицията и прилага последният протокол за полицейско предупреждение. Въз основа на изложеното моли да се издаде заповед по ЗЗДН, като задължи ответника да се въздържа от домашно насилия по отношение на ищцата и детето Р. да се забрани на ответника да приближава дома на ищцата и детето, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата, да се определи местоживеене на детето при майката и да се задължи ответника да посещава специализирани програми.
Ответникът по делото-П.Н.С., е взел становище, че молбата е неоснователна.
Представителя на ДСП-ОЗД-Плевен, взема становище в представен писмен доклад, с оглед защита интересите на детето.
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните са живели заедно- видно от представеното заверено ксерокопие на л.к. на молителката,от която е видно, че ПА е този и на ответника, а в молбата е посочен друг на адрес на който живее на настоящия момент. Не е представен акт за сключен граждански брак, но не и оспорено това обстоятелство.Безспорно по делото е, че са родители на детето Р.П.Н., ЕГН**********- видно от приложено удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №54/16.01.1996г. от Община-Плевен.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е физически и психически тормоз от страна на ответника спрямо молителката в присъствие на детето.
С оглед на спорните въпроси, дали е упражнено домашно насилие спрямо молителката в присъствие на детето и налице ли са предпоставките, предвидени в ЗЗДН, за налагане на посочените мерки, при съобразяване интересите на детето, са събрани писмени и гласни доказателства.
От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, от ищцата от 08.02.2010г., се установява, че същата е декларирала, че на 04.02.2010г. физическо и психическо насилие от страна на ответника спрямо нея:удари по тялото, блъскане, скубане на косата.В подкрепа на това е представен доклад от Център за социална рехабилитация и интеграция на жени и деца, преживели насилие и медицинско направление №03/05.02.2010г.В представения медицински документ се посочва, че при прегледа са установени множество хематоми с риск за дете, тъй като молителката е бременна. Приложен е и Протокол за предупреждение от органите на полицията от 10.02.2010г. по отношение на ответника да не се саморазправя с нея, да не нанася физически и психически тормоз.В представеният доклад се посочва, че на 05.02.2010г. молителката е насочена към Център от страна на полицейски служител. Посочва се, че молителката живее в същия блок и вход с друг партньор, от който чака дете, като с нея е и детето Р., а пълнолетният син Н.е останал при баща си.посочва се, че на 31.12.2009г. ответникът е нахлул в дома на молителката със закани да отвлече детето , като по този начин е оказал психическо насилие и спрямо него.В доклада е посочено, че след направена цялостна оценка е налице реална опасност за живота и здравето на Г.С. и включването на извършителя в програми и посещение на консултации в Центъра би се отразило за овладяване на агресивното му поведение.Представен е социален доклад от ДСП ОЗД-Плевен, в който се посочва, че е проведен разговор с майката и детето, а с бащата не е проведен по обективни причини. Посочва се ,че майката е споделила за извършвано насилие спрямо нея.Детето е посочило, че е било свидетел на сцени на домашно насилие от страната на ответника спрямо молителката.Посочва се, че детето е споделило, че през м. декември 2009г. бащата е влязъл в жилището ,където живеят майката и детето и е заявил, че ще вземе детето и ще го закара някъде, където никой няма да знае, което е породило страх у детето.същото е заявило, че не желае контакти с баща си.С оглед на извършеното социално проучване е дадено становище, да се уважи молбата по ЗЗДН.В с.з. е изслушано детето Р. в присъствието на социален работник, като е било видимо разстроено. Същото е заявило, че отношенията между родителите не са добри и посочва, че е виждало бащата да посяга на майката ида я нарича”.........”.детето посочва, че много пъти е разтървавало родителите си ,не желае да се среща с бащата ,макар и майката да не го спира да ходи при другия родител, тъй като го е страх да не посегне и на него.
По делото са допуснати до разпит свидетелите М.И. и Д. Х. – посочени от ответника.Свидетелката И. е заявила, че не е виждала от 1999г. молителката и никога не е присъствала на сцена на насилие.Свидетелят К. посочва ,че ответника не е упражнявал насилие спрямо съпругата си, а обратно молителката го е обиждала и унижавала пред други хора.
С оглед на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или обитават едно жилище.В тази връзка, съдът е взел предвид събраните писмени доказателства, които са непротиворечиви, същите кореспондират с изложеното от детето, като се има предвид че се касае за отношения и действия, извършващи се в семейна обстановка, на която рядко присъстват други хора.Съдът не кредитира показанията на свид. И., тъй като същата не е виждала от години страните, а показанията на свид. К. не се подкрепят от събрания писмен доказателствен материал, а от друга страна същите биха имали значение в друго- бракоразводно дело. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от същия закон.
От представените доказателства, се установява, че присъствието на детето на сцени на упражнено физическо и психическо насилие от бащата спрямо майката на детето, са довели до определени негативни психически и емоционални преживявания при майката и детето, които от своя страна препятстват правилното психическо, емоционално и нравственото развитие на детето.
Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени мерки за защита, предвидени в закона.С оглед тежестта на извършените действия на насилие, предвид факта, че молителката е бременна, съдът счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.Д.С., ЕГН********** и детето Р.П.Н. , ЕГН**********, да не приближава жилището- апартамента на Г.Д.С., ЕГН**********,*** за срок от една година, както и местоработата на пострадалата- фирма “Димитров” ООД-Плевен, ул.”****”, местата за отдих за срок от една година, да се определи временно местоживеене на детето Р.П.Н. , ЕГН**********, при майката Г.Д.С., ЕГН********** ***, за срок от една година, както и да бъде включен в програма за работа с извършители на насилие към Центъра за социална рехабилитация и интеграция.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 60лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 400лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАПОВЯДВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, П.Н.С., ЕГН********** , да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.Д.С., ЕГН********** и детето Р.П.Н. , ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие на П.Н.С., ЕГН**********, да приближава жилището- апартамента на Г.Д.С., ЕГН**********,***, както и местоработата на пострадалата- фирма “Димитров”ООД-Плевен, ул.”****”, местата за отдих.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие временно местоживеене на детето Р.П.Н. , ЕГН**********, при пострадал родител от домашно насилие майката Г.Д.С., ЕГН********** ***.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие П.Н.С., ЕГН**********, да посещава специализирана програма за извършители на насилие към “Център за социална рехабилитация и интеграция”- гр.Плевен, ул.”Неофит Рилски”№55.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Н.С., ЕГН**********, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН П.Н.С., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 60лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 400лв. по сметка на ПлРС.
Да се изпрати препис от решението на ДСП-ОЗД-Плевен.
Решението може да се обжалва пред Плевенски районен съд в 7-мо срок от получаване на съобщението, че е постановено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
З А П О В Е Д
Гр.Плевен, 17.03.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Председателя на VII-ми гр. състав при Плевенски районен съд-
Зорница Банкова, по гр.д.№873/2010г., разпореди да се издаде следната
З А П О В Е Д
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл. 5 ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие, както следва:
ЗАПОВЯДВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие, П.Н.С., ЕГН********** , да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Г.Д.С., ЕГН********** и детето Р.П.Н., ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от Закона за защита от домашното насилие на П.Н.С., ЕГН**********, да приближава жилището- апартамента на Г.Д.С., ЕГН**********,***, както и местоработата на пострадалата- фирма “Димитров”ООД-Плевен, ул.”****”, местата за отдих.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.5, ал.1, т.4 от Закона за защита от домашното насилие временно местоживеене на детето Р.П.Н., ЕГН**********, при пострадал родител от домашно насилие майката Г.Д.С., ЕГН********** ***.
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1 т.5 от Закона за защита от домашното насилие П.Н.С., ЕГН**********, да посещава специализирана програма за извършители на насилие към “Център за социална рехабилитация и интеграция”- гр.Плевен, ул.”Неофит Рилски”№55.
ПРЕДУПРЕЖДАВА П.Н.С., ЕГН**********, на основание чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
Тази заповед се издаде на Г.Д.С., ЕГН**********.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
от fenix_52 » 21 Окт 2010, 21:48 
Какво мисля ли? Че никъде не е определен пола на пострадалото лице в посочената норма.