Как да прекратим запора на недължим наем

[pitasht]

Имам един много прост проблем който не мога да реша:
2ма съпрузи се разведоха като в бракоразводното решение ползването на сем жилище се даде на жената докато упражнява род права над двете деца и се определи тя да плаща наем от 50лв на мъжа чиято собственост бе жилището. Веднага след развода той го дари и след една година успя по съдебен ред да получи осъдително решение с което изведоха жана му от жилището. Тя не поиска да обжалва решението. Същото влезе в сила.
Освободи жилището и излезе на свободен наем.
Проблемите са следните - той си взе изп лист за наема и образува изп дело. По делото - изпълнителното, приложихме новото решение и поискахме прекратяване, но не ни отказаха писмено, а и не сме обжалвали, по това време жената беше много зле с финансите. Вече 2 год плаща наем без да живее в жилището и мъжът не иска да прекрати изп дело, тя иска просто да спре да плаща нищо повече засега не си иска обратно парите които е надвнесла.
Преди време бях пуснала едно искане да се обезсили изп лист като приложих новото решение за освобождаване на жилището, но съдът отказа с мотив че нямал такава компетентност.
Не мога да намеря евтин и бърз начин за прекратяване на плащанията.
Докато пишех се сетих че малкото дете скоро сигурно ще стане и на 18год защ май беше в началото на годината. Ще проверя.
Имаше и практика че жената може да търси разликата в наема от мъжа си примерно плащала е 50лв по решение а на свободно 150 или 200лв т.е. да иска да й плати разликата докато малкото дете е под 18год. Някой водил ли е такова дело и дали да не се захвана направо с това?

[Pause]

Според мен може по два начина, единият е чрез прилагане на писмените доказателства за плащанията преди да се образува ИД до СИ образувал изпълнителното производство на основание чл.433,т.1 от ГПК да се прекрати като недопустимо. Вторият начин е чрез, отрицателен установителен иск до съда за недължимост. От,друга страна може да се иска и увеличаване на размера на присъдената издръжка понеже ,както пишете на свободно наема е в повече например за една година назад чл.149 от СК.

[pitasht]

Не първото не е налице. не е плащано доброволно извън изп.дело.
Не знам дали го обясних точно имаме съдебно решение по което ползването се дава на жената срещу плащане на наем докато упражнява род. права. Мъжът продава жилището на др. лице - новата си жена преди да сключат брак и евинцира старата си жена. Тук е мястото да кажа, че не бях съгласна с евикцията, но решението влезе в сила, а жената не искаше да обжалва.
Но наемът остана, т.к. същият е уговорен по бракоразводното решение и мъжът си го събира принудително със запор на заплатата на бившата си. Представихме решението на СИ за евикцията, но СИ отказа да прекрати делото.
Да може да се води дело за възстановяване на неправомерно внесени суми, но как да спре плащанията вбъдеще.

[Pause]

А, за какъв срок е предоставено ползването на отчужедното семейно жилище ,ако няма е до навършване на пълнолетие на деца в този смисъл е ТР №46 от 1965г. ОСГК на ВС т.е. че не дължат наем заеманата от тях жилищна площ ,а на свободно когато е дължат аргумент черпя, че за подслона на децата си са задължени и двамата родители. Било ли е вписано СР даващо право на ползвателя да ползва сем. жилище в служба вписвания ,ако е да могло е да се направи възражение за отстраняването им от имота ,за срок от 1 год. по чл.237,ал.2 от ЗЗД. Може да се прекрати например ако мотивирате взискателя бившия и съпруг да подаде молба до СИ за прекратяване на изпълнителното дело арг. от чл.433,ал.1 т.2 ГПК иначе с дело и евентуално да поискате неговото спиране на ИП до приключване на спора.

[bebitor]

Обезпечаване на бъдещ иск чрез спиране на ИД. Отрицателен установителен иск за недължимост на вземане по изпълнителен лист по чл.124 ал.1 вр. с чл. 439 от ГПК - + осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на даденото. А това, че майката и децата живеят под наем е основание за увеличаване на издръжката.

[Pause]

Доста реална теоретична конструкция ,но може ли да предложа и този вариант ако отрицателният установителен иск се уважи и установи размера на недължимост на сумата въпреки,че не се ползва с ПИ решението може да се изпълни от ответника като плати и така да не се води второ дело по чл.55 ЗЗД предл. трето за получения недължим наем. Също така ,по иска за увеличаване размера на присъдената издръжка може съдът служебно да вземе подходящи обезпечителни мерки по смисъла на чл.391 ГПК.

[pitasht]

А, за какъв срок е предоставено ползването на отчужедното семейно жилище .

Докато майката упражнява родителските права едното дете е вече пълнолетно, другото скоро ще стане но това не е толкова важно за майката в момента иска си обратно парите, нищо друго.

А защо не директо с осъдителен иск за връщане на даденото на отпаднало правно основание- освобождаване на имота предоставен в ползване на майката със съдебното решение?

Това с обезпечаване на бъдещия иск- много добра идея.
Само установителен иск за този човек няма да ми е полезен, трябва да имаме нещо с осъдителен диспозитив.

[Pause]

Защото ,за да е осъществена първата хипотеза на чл.55 ,ал. от ЗЗД е необходимо да има изначална или първоначална липса на основание ,а в случая такова основание има по повод това влязло в сила СР и възникналото с него наемно правоотношение между родителите на децата. Да, но впоследствие НИ е прехвърлен по вашите думи на друг и той ги изважда от имота ,но те продължават да плащат наем без да ползват имота и именно този наем е недължим понеже възникналото наемно правоотноошение е прекратено и за което може да се ангажират писмени доказателства и гласни доказателствени средства за да се установи за какъв период е плащано недължимо и установи размерът на вземането. И едва тогава осъдителен иск по чл.55 ,предл. трето отпаднало основание при липса на доброволното му връщане в този смисъл ТР №122 - 86- ВС допуска.
Имайте напредвид ,че ако може да се защити накърненото благо само с осъдителен иск ГПК не дава възможност да се води по избор с установителен за неговата защита ,и затова не го поддържам вашето разбиране те.е защитата винаги трябва да е адекватна ГПК му я обещава. И както се изразяват адвокатите изясняването на делото от правна и фактическа страна е висша процесуална ценност на всеки процес.

[pitasht]

Много ви благодаря pause да си призная винаги съм имала затруднения с правната квалификация на НО сега ще чета допълнително.

[pitasht]

Р Е Ш Е Н И Е

№ 91

С., 04.06. 2013 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети април, през две хиляди и тринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА


при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 860 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:


Мерките относно ползването на семейното жилище като акт на спорна съдебна администрация не е акт на правораздаване, тъй като не признава, нито отрича материални субективни права със сила на пресъдено нещо, но определя реда и начина на упражняване на тези права. Тези мерки се основават на ползването – на разпределение подлежи ползването и на жилище, което не е общо, собственост е на единия съпруг, на негови близки или на трето лице. Мерките относно ползването на семейното жилище трябва да съответстват на първо място на интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца като разпределение ползването на семейното жилище между съпрузи с ненавършили пълнолетие деца се извършва служебно от съда, без оглед на процесуални срокове и преклузии за предявяване на исканията и за представяне и събиране на доказателствата. Интересът на ненавършилите пълнолетие деца е основен критерий и при искане за промяна ползването на бившето семейно жилище на страните при условията на чл. 56, ал. 6 СК. Действително съгласно тази разпоредба при изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището, а ал. 5 на чл. 56 СК дава възможност, когато съпрузите са съсобственици, или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът да предостави ползването му на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства.


Смятате ли че съобразно това решение бихме могли да поискаме промяна в ползването считано от момента когато майката е напуснала жилището, отпадане на наема и обезсилване на издаден изпълнителен лист от тази дата? И това с отделно дело ли ще стане?

Чл. 56 ал.6 (6) При изменение на обстоятелствата, които са от значение за предоставяне ползването по ал. 5, всеки от бившите съпрузи може да поиска промяна на ползването на жилището.

чл.57 ал.2 Определеният размер на наема може да бъде изменян при промяна на обстоятелствата.