- Дата и час: 29 Дек 2024, 20:45 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Otnemane na Roditelski Prava.
Правила на форума
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
49 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Mалко е вероятно, но все пак е напълно възможно припознаването на сина ви да страда от някакъв порок, който да прави припознаването нищожно или унищожаемо. При положение, че нямате брак първо трябва да проверите под лупа самото припознаване, преди да водите дела за лишаване от родителски права и т.н.
В тази хипотеза губите издръжката, но и той вече няма да се води баща на сина ви и няма да има никакви права над него, а настоящия ви съпруг ще може да го осинови или дори да го припознае - процедурата е по-лесна и бърза предвид че сина ви е български гражданин, а съпруга ви - не.
В тази хипотеза губите издръжката, но и той вече няма да се води баща на сина ви и няма да има никакви права над него, а настоящия ви съпруг ще може да го осинови или дори да го припознае - процедурата е по-лесна и бърза предвид че сина ви е български гражданин, а съпруга ви - не.
- Anastassia Terzieva
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Чл.9, ал.3 от ГПК казва "при условията на ал.1 и 2", т.е има отношение само към арбитражните клаузи в договорите :)
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Тя няма как да провери дали припознаването страда от пороци, ако страдаше нямаше да бъде допуснато. На мен поне така ми се струва. Нещо повече припознаването се съобщава на майката, която в 3 м. срок от него има право да оспори самото припознаване.
Нещо повече, кръга на легитимираните лица (имащи право да унищожат припознаването по съдебен ред) са точно посочени в чл.39 от СК, а именно припозналият (т.е. бащата). Майката няма право да унищожи припознаването, за нея е дадена възможността да оспори в 3 м. срок от съобщението за припознаване.
Нещо повече, кръга на легитимираните лица (имащи право да унищожат припознаването по съдебен ред) са точно посочени в чл.39 от СК, а именно припозналият (т.е. бащата). Майката няма право да унищожи припознаването, за нея е дадена възможността да оспори в 3 м. срок от съобщението за припознаване.
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Без да се обиждаш, но това не мога да си го преведа! :) :)
Ал. 3 урежда пророгационен договор - възлагане на дело на чуждестранен съд. За този договор може да свериш, че не е арбитражна клауза с Чипев, Т. Международната подведомственост в съдебния исков процес. София, НИ, 1987 и Чипев, Т. “Правно значение на чуждестранния съдебен процес, образуван въз основа на пророгационен договор.” Правна мисъл, кн. 5, София, 1968л. Едното е за пред държавно правораздаване, другото е за пред частно.
Пророгационният договор се сключва наистина "при условията на ал. 1 и 2", т.е. при условията за валидност на международните арбитражните клаузи , които обаче изключват международен арбитраж при спрове с неимуществен характер и затова се изключва и международната подведомственост на чужд съд при тези дела. Откъдето идва и чл. 307, б. "б", алт. 1 ГПК и ти прегражда след това екзекватурата.
Не казвам, че е правилно, а че е така по закон.
Ал. 3 урежда пророгационен договор - възлагане на дело на чуждестранен съд. За този договор може да свериш, че не е арбитражна клауза с Чипев, Т. Международната подведомственост в съдебния исков процес. София, НИ, 1987 и Чипев, Т. “Правно значение на чуждестранния съдебен процес, образуван въз основа на пророгационен договор.” Правна мисъл, кн. 5, София, 1968л. Едното е за пред държавно правораздаване, другото е за пред частно.
Пророгационният договор се сключва наистина "при условията на ал. 1 и 2", т.е. при условията за валидност на международните арбитражните клаузи , които обаче изключват международен арбитраж при спрове с неимуществен характер и затова се изключва и международната подведомственост на чужд съд при тези дела. Откъдето идва и чл. 307, б. "б", алт. 1 ГПК и ти прегражда след това екзекватурата.
Не казвам, че е правилно, а че е така по закон.
- enigma
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Сега отвори ГПК и ще видиш, че целия чл.9 и специално ал.3 е с редакция от 1992 год. ал.3 даже е нова. Което означава, че коментара от сп.” Правна мисъл, кн. 5, София, 1968л. хич не е актуално и не върши работа.
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Ето и всички редакции...
Брой 12 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд, освен ако се касае за дело между социалистически организации и чуждестранни предприятия и съгласието за това е изразено писмено.
Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 92 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд, освен ако се касае за дело между социалистически организации и чуждестранни предприятия и съгласието за това е изразено писмено.
Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 60 от 1988г. на ДВ
9. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г.) Страните могат да уговарят подведомствени на съдилищата дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от арбитражен съд, освен ако се отнася за дело между предприятия или огранизации със седалище в Народна република България и чуждестранни юридически лица или еднолични фирми, когато поне една от страните е предприятие или сдружение с чуждестранно участие и съгласието за това е изразено писмено.
Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 55 от 1992г. на ДВ
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) При условията по ал. 1 и 2 страните могат да възложат на чуждестранен съд дело, което не е от изключителна подведомственост на български съд, ако съгласието за това е изразено писмено и е действително според правото на държавата, където е седалището на съда. При същите условия дело, подведомствено на чуждестранен съд, може да бъде възложено на български съд.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 12 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд, освен ако се касае за дело между социалистически организации и чуждестранни предприятия и съгласието за това е изразено писмено.
Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 92 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд, освен ако се касае за дело между социалистически организации и чуждестранни предприятия и съгласието за това е изразено писмено.
Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 60 от 1988г. на ДВ
9. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г.) Страните могат да уговарят подведомствени на съдилищата дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от арбитражен съд, освен ако се отнася за дело между предприятия или огранизации със седалище в Народна република България и чуждестранни юридически лица или еднолични фирми, когато поне една от страните е предприятие или сдружение с чуждестранно участие и съгласието за това е изразено писмено.
Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
Брой 55 от 1992г. на ДВ
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г., бр. 55 от 1992 г.) Страните по имуществен спор могат да уговарят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или право по трудово правоотношение.
(2) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Арбитражният съд може да бъде със седалище в чужбина, ако една от страните е с местожителство или седалище в друга страна.
(3) (Нова - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) При условията по ал. 1 и 2 страните могат да възложат на чуждестранен съд дело, което не е от изключителна подведомственост на български съд, ако съгласието за това е изразено писмено и е действително според правото на държавата, където е седалището на съда. При същите условия дело, подведомствено на чуждестранен съд, може да бъде възложено на български съд.
(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 55 от 1992 г.) Българският съд не прекратява нито спира делото, започнато пред него, ако се окаже, че дело за същия спор или във връзка с него е висящо пред чуждестранен съд.
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Mоже да е нищожно да не е спазена процедурата, да не е било пред компетентния служител, да не е представена нот. зав. декларация (доколкото си спомням имаше изискване за нотариална заверка, а когато се прави припознаването в самата болница на практика не се спазват тези и други изисквания... "в интерес на детето" ) и най-сетне и всичко да е направено както трябва но да се е изгубил някой документ и да се оспори съставянето му изобщо.
Тъй като припознаването става в общината а там не са юристи има такава възможност която досега никой не е проверявал, а в общините стават и къде къде по-големи гафове от едно сбъркано припознаване.
Мислима ли е според теб хипотезата в която припознаването е нищожно? Е ли това добър вариант за жената - ако питаш мене - ТОВА Е ИЗОБЩО НАЙ-ДОБРИЯ ВАРИАНТ ЗА НЕЯ - идва сегашния й съпруг тук, припознава детето с една декларация и им се решават всичките проблеми без дела за родителски права без становища на агенции и т.н. ядове и личното й явяване на заседания, без да се свързват с въпросния бандит.
Е смятам че дори 1% вероятност за такъв развой на събитията си заслужава жената да ангажира някой който да провери в съответната община как стоят нещата.
Тъй като припознаването става в общината а там не са юристи има такава възможност която досега никой не е проверявал, а в общините стават и къде къде по-големи гафове от едно сбъркано припознаване.
Мислима ли е според теб хипотезата в която припознаването е нищожно? Е ли това добър вариант за жената - ако питаш мене - ТОВА Е ИЗОБЩО НАЙ-ДОБРИЯ ВАРИАНТ ЗА НЕЯ - идва сегашния й съпруг тук, припознава детето с една декларация и им се решават всичките проблеми без дела за родителски права без становища на агенции и т.н. ядове и личното й явяване на заседания, без да се свързват с въпросния бандит.
Е смятам че дори 1% вероятност за такъв развой на събитията си заслужава жената да ангажира някой който да провери в съответната община как стоят нещата.
- anastassia terzieva
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Там и не става въпрос за тази редакция на чл. 9, ал. 3, а за обстоятелството, че трябва да го има.
Наистина не разбирам къде е проблемът!
а) арбитражната клауза е едно и ал. 1 допуска арбитражните клаузи при избоените условия.
б) ал. 2 определя допълнително условие за валидността на арбитражните клаузи, свързано с местожителството и седалището.
в) ал. 3 казва дословно, че при същите условия делото може да бъде възложено на чуждестранен съд и определя няколко допълнителни условия за пророгацията на националната подведомственост.
г) Как това влияе на споровете с неимуществен характер вече обясних.
Не говоря наизуст, а от доста време работя по такива дела, вкл. и арбитражни, и съм коментирал това например с председателя на АС при БТПП и той споделя изцяло мнението.
Наистина не разбирам къде е проблемът!
а) арбитражната клауза е едно и ал. 1 допуска арбитражните клаузи при избоените условия.
б) ал. 2 определя допълнително условие за валидността на арбитражните клаузи, свързано с местожителството и седалището.
в) ал. 3 казва дословно, че при същите условия делото може да бъде възложено на чуждестранен съд и определя няколко допълнителни условия за пророгацията на националната подведомственост.
г) Как това влияе на споровете с неимуществен характер вече обясних.
Не говоря наизуст, а от доста време работя по такива дела, вкл. и арбитражни, и съм коментирал това например с председателя на АС при БТПП и той споделя изцяло мнението.
- enigma
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Ами какъв е проблема, дори и исторически нормата е поначало за КОМПЕТЕНТНОСТ НА ЧУЖДЕСТРАННИ СЪДИЛИЩА
Брой 12 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд - тук още е имало помирителни съдилища (това не е арбитраж), а аритраж не е уреден.
Брой 92 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд, освен ако се касае за дело между социалистически организации и чуждестранни предприятия и съгласието за това е изразено писмено - същото
Брой 60 от 1988г. на ДВ
9. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г.) Страните могат да уговарят подведомствени на съдилищата дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от арбитражен съд - тук регулират паралелно чуждестраннен съд и за първи път и арбитраж, на при еднакви условия на договора.
Брой 55 от 1992г. на ДВ - тук разделят условията за арбитраж и чуждестраннен съд въз основа на изследванията на Чипев и поставят по-сериозни относно съдилищата. Като за общите и за двата типа договори - арбитражно споразумение и пророгационен договор се съдържат в ал. 1-2, а ал. 3 препраща към тези правила. Тя иначе остава без всякакъв смисъл.
Брой 12 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд - тук още е имало помирителни съдилища (това не е арбитраж), а аритраж не е уреден.
Брой 92 от 1952г. на ДВ
9. Страните не могат да уговарят подведомствени на районните съдилища дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от помирителен съд, освен ако се касае за дело между социалистически организации и чуждестранни предприятия и съгласието за това е изразено писмено - същото
Брой 60 от 1988г. на ДВ
9. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 60 от 1988 г.) Страните могат да уговарят подведомствени на съдилищата дела да се разглеждат от чуждестранен съд или от арбитражен съд - тук регулират паралелно чуждестраннен съд и за първи път и арбитраж, на при еднакви условия на договора.
Брой 55 от 1992г. на ДВ - тук разделят условията за арбитраж и чуждестраннен съд въз основа на изследванията на Чипев и поставят по-сериозни относно съдилищата. Като за общите и за двата типа договори - арбитражно споразумение и пророгационен договор се съдържат в ал. 1-2, а ал. 3 препраща към тези правила. Тя иначе остава без всякакъв смисъл.
- enigma
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
То е ясно, без да отразено в Общината няма как да има Акт за раждане. А в у-ието от акт за раждане няма как да пише баща, ако не е отразено припознаването.
От друга страна ако припознаването е станало в чужбина, за да се "регистрира" детето в РБ се иска оригинал от чуждестранния акт за раждане с Апостил или легализация. Ако в него е отразен и бащата, ще бъде отразен и тук.
Също така нотариалната заверка е необходима само в 1 случай, в другите два не е необходима, а именно тогава когато "Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние"
или когато припознаването е извършено "чрез управителя на заведението, в което се е родило детето"
От друга страна ако припознаването е станало в чужбина, за да се "регистрира" детето в РБ се иска оригинал от чуждестранния акт за раждане с Апостил или легализация. Ако в него е отразен и бащата, ще бъде отразен и тук.
Също така нотариалната заверка е необходима само в 1 случай, в другите два не е необходима, а именно тогава когато "Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние"
или когато припознаването е извършено "чрез управителя на заведението, в което се е родило детето"
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Проблема е, че въпросния чл.9 въобще не е приложим и няма отношение при делата, с които единия родител се лишава от родителски права.
Допустим е (чл.9 от ГПК )тогава когато се сключва договор, който съдържа арбитражна клауза или дава възможност на страните да определят при евентуален спор, същия да бъде решен от чуждестранния съд "Х".
Допустим е (чл.9 от ГПК )тогава когато се сключва договор, който съдържа арбитражна клауза или дава възможност на страните да определят при евентуален спор, същия да бъде решен от чуждестранния съд "Х".
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Колеги,
Много бих искала да продължим с обмяната на опит, мнения и идеи, но за съжаление аз се отправям към царството на Морфей (вече едва гледам и умирам за сън).
Желая ви спокойна нощ и до скоро!
Много бих искала да продължим с обмяната на опит, мнения и идеи, но за съжаление аз се отправям към царството на Морфей (вече едва гледам и умирам за сън).
Желая ви спокойна нощ и до скоро!
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Това също не го разбирам особено. Нима имате в предвид, че при дела относно упражняването на родителски права не може да е избира съд при местожителство на родителите в различни държави?
Може обаче да помислите, че ако чл. 9, ал. 3 е за съдебни дела, то чл. 303, ал. 1 е само за решения по граждански спорове, а делото относно родителските права дали не е спорна съдебна администрация. Но това за десерт. Лека нощ.
Може обаче да помислите, че ако чл. 9, ал. 3 е за съдебни дела, то чл. 303, ал. 1 е само за решения по граждански спорове, а делото относно родителските права дали не е спорна съдебна администрация. Но това за десерт. Лека нощ.
- enigma
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Za sazalenie tova e izklucheno tai kato kazano na balgarski - mu e odral kojata!
Ne mu iskam izdrajki nito jelaia da znam jiv li e ili ne. Iskam da moga da patuvam bez prepiatsveno i nai-mnogo da izvadia nov pasport na sina si chrez BG.Konsulstvo v Viena ,bez bastata i bez negovia podpis.Za tova niama nujda da go molia,tai kato znam che niama da go polucha !
Ne mu iskam izdrajki nito jelaia da znam jiv li e ili ne. Iskam da moga da patuvam bez prepiatsveno i nai-mnogo da izvadia nov pasport na sina si chrez BG.Konsulstvo v Viena ,bez bastata i bez negovia podpis.Za tova niama nujda da go molia,tai kato znam che niama da go polucha !
- Ivanka Fleck
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Moga li s tova Reshenie da patuvam i da izvadia Pasport chrez Bg.Konsulstvo?Moje li opalnomosten ot men Advokat v Bg. da zastitava Pravata na Sina mi i Moite i da poluchi takova Reshenie?
- Ivanka Fleck
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Да това е и идеята, опитвате с екзекватура. Ако са спазени и изискванията на СК съда ще признае решението на чуждестранния съд и ще можете да пътувате с детето без декларация-съгласие от бащата и да извадите паспорт без негово съгласие.
- Гери
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Отговорът на всичко е "да". Дано ви свърши работа професионално "Ivanka Fleck ". Хубава фамилия сте си избрали.
- enigma
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Ако има някакъв порок на припознаването, това е въпрос на документи - никой няма да пита на кого прилича, нито ще иска от вас да доказвате че не е баща или че е баща, установява се само порок на процедурата по припознаването, която го прави нищожно например - ако формално има грешка при тази процедура също така формално той няма да се води де юре баща на детето,независимо от това че той е биологичния му родител. И вие сте свободна.
- anastassia terzieva
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
При цялото му уважение, формата на припознаването е свободна писмена декларация, а нотариалната заверка на подписа е само пожелателна (чл. 36, ал. 1 СК). Освен това правните основанията за оспорване на припознаванията са numerus klausus, определени са само по СК (арг. § 1. ПрЗР) и сред тях не се включва нищожноста поради липса на форма - ако не е спазена писмената и документът не е подаден пред лицето по гражданското състояния просто изобщо няма припознаване ине може да се впише в акта за раждане. (А това практически ми изглежда невъзможно да се пропусне). Това е специална защита поради особеностите на връзката родител-дете. Не може след 20 г. някой да ти коже, че не ти е баща, щото се объркал и не подписал на точното място.
Това са възможностите за оспорване на припознаването от майката: Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
И времето е минало отдавна.
Това са възможностите за оспорване на припознаването от майката: Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят или детето може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в 3-месечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане.
И времето е минало отдавна.
- enigma
Re: Otnemane na Roditelski Prava.
Както казах шансът за тази хипотеза е нищожен, но не и невъзможен - другите варианти са изчерпателно обяснени от колегите и по принцип не ги оспорвам.
Ако тази хипотеза (нищожно припознаване) не беше теоретично възможно най-добрия вариант за случая нямаше да си правя труда да я споменавам.
Ако тази хипотеза (нищожно припознаване) не беше теоретично възможно най-добрия вариант за случая нямаше да си правя труда да я споменавам.
- anastassia terzieva
49 мнения
• Страница 2 от 3 • 1, 2, 3
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 17 госта