Не че смятам да се развеждам
.
При българите мюсюлмани, разводите са рядкост и най вече причината е в системен физически тормоз и насилие в пияно състояние от страна на съпруга. Нещата трябва наистина да са на живот и смърт.
Налагало ми се е в началото да бъда по скоро психолог отколкото адвокат, докато се успокои клиентката.
Понякога софистичния подход води и до задълбочаване на отношенията не само в делови но и в друг план но това е рядко и при ясни параметри на отношенията.
За единични случаи на психически тормоз и физическо насилие или изневяра (от страна на мъжа, но не и на жената- има си елемент на обичайна чиста дискриминация по пол),няма разводи. Но голяма е възпиращата роля на родителите на мъжа и на жената.
Жената(респективно мъжа) е необходимо зло, с нея лошо без нея още по лошо. Така че при този избор , според мен по малкото зло е да се запази бракът. Но това е моя житейска философия.
В големия град , за много по дребни провинения се развеждат , а и вече много живеят без брак. Това тотално деградира бракът като институция . Това не е добре за децата според мен. В името на децата , на тяхното щастие, бракът макар и несполучлив трябва да се запазва дори и да се жертва личното щастие.
/...по причина ,че все по нещо им забранявахме ,особенно вечерния час . Сега да си призная много пъти има казвам излезте бе ,разходетет се ... ами то цял ден у дома на какво прилича 
Но тия деца си имат свой живот ,свои интереси и е желателно техния живот и на родителите им да протича нормално и вс. да са щастливи ,защото вс. друго не е важно .Слава богу дела за издръжка не са водени ,нямаше смисъл когато въпроса може да се уреди на добра воля.
Сигурна съм, че ако тя пишеше тук щеше да ни се оплаква какъв хаймана сте, как сте я зарязал и колко малко пари плащате за издръжката, как бащинството ви се изразява само в даване на извръжка и дрън-дрън.
