107 СК
Публикувано на: 26 Юли 2006, 11:46Имам следния казус:
упражняването на родителските права след развод е предоставено на майката, като на нея е предоставено и ползването на семейното жилище. В момента обаче детето, което вече е на 16 години, не иска да живее при майка си, а при баща си. Бащата живее под наем в маломерно жилище и се интересува какви са възможностите за предоставянето на семейното жилище и упражняването на родителските права на него.
Редът е иск по чл. 106, ал. 5 СК, като в производството се иска и промяна на мерките по чл. 107 СК. Но се притеснявам, че това ще отнеме твърде много време. Мога ли да притисна майката по чл. 31, ал. 2 ЗС, базирайки се на следното решение на ВКС:
РЕШЕНИЕ № 1813 ОТ 27.11.2002 Г. ПО ГР. Д. № 2119/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2002 г.
СЪПРУГЪТ, НА КОГОТО СЛЕД РАЗВОД Е ПРЕДОСТАВЕНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ДЪЛЖИ НА ДРУГИЯ СЪПРУГ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕДНИЯТ Е ЛИШЕН.
Чл. 31, ал. 2 ЗС
Чл. 107, ал. 2 СК
Докладчик съдия Надежда Зекова
Решението на въззивния съд, относно иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствения му апартамент в гр. С , предявен в размер на 1400 лв., подлежи на касационно обжалване. По същество решението е правилно и жалбата на касаторката, следва да се остави без уважение в тази част. Решаващият съд всестранно и изчерпателно е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е приел, че претенцията на Й. по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна за част от периода, посочен в исковата молба. Установено е, че за времето от 14.09.1998 г. до 01.11.1998 г. и 01.09.1999 г. до 01.11.1999 г., апартаментът в гр. С. е ползван от ответницата Б., която не е заплатила обезщетение на ищеца, въпреки неговата покана за такова плащане получена от нея на 11.05.1998 г. В съответствие със закона е изводът на въззивния съд, че ищецът е притежател на 1/2 ид. част от вещното право на ползване на имота, съгласно нот. акт № 64/1992 г. на С. нотариус и независимо, че с решението за прекратяване на брака на страните поради развод, същият апартамент е предоставен за ползване на ответницата и детето от брака, този охранителен акт на съдебна администрация не касае вещното право и произтичащите от него правни възможности за ищеца. Размерът на дължимото обезщетение е определен правилно, като е взето предвид заключение на вещо лице.
упражняването на родителските права след развод е предоставено на майката, като на нея е предоставено и ползването на семейното жилище. В момента обаче детето, което вече е на 16 години, не иска да живее при майка си, а при баща си. Бащата живее под наем в маломерно жилище и се интересува какви са възможностите за предоставянето на семейното жилище и упражняването на родителските права на него.
Редът е иск по чл. 106, ал. 5 СК, като в производството се иска и промяна на мерките по чл. 107 СК. Но се притеснявам, че това ще отнеме твърде много време. Мога ли да притисна майката по чл. 31, ал. 2 ЗС, базирайки се на следното решение на ВКС:
РЕШЕНИЕ № 1813 ОТ 27.11.2002 Г. ПО ГР. Д. № 2119/2001 Г., IV Г. О. НА ВКС
Публикувано: Бюлетин на ВКС, кн. 11 от 2002 г.
СЪПРУГЪТ, НА КОГОТО СЛЕД РАЗВОД Е ПРЕДОСТАВЕНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, ДЪЛЖИ НА ДРУГИЯ СЪПРУГ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА ПОЛЗАТА, ОТ КОЯТО ПОСЛЕДНИЯТ Е ЛИШЕН.
Чл. 31, ал. 2 ЗС
Чл. 107, ал. 2 СК
Докладчик съдия Надежда Зекова
Решението на въззивния съд, относно иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на собствения му апартамент в гр. С , предявен в размер на 1400 лв., подлежи на касационно обжалване. По същество решението е правилно и жалбата на касаторката, следва да се остави без уважение в тази част. Решаващият съд всестранно и изчерпателно е обсъдил доказателствата по делото и обосновано е приел, че претенцията на Й. по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна за част от периода, посочен в исковата молба. Установено е, че за времето от 14.09.1998 г. до 01.11.1998 г. и 01.09.1999 г. до 01.11.1999 г., апартаментът в гр. С. е ползван от ответницата Б., която не е заплатила обезщетение на ищеца, въпреки неговата покана за такова плащане получена от нея на 11.05.1998 г. В съответствие със закона е изводът на въззивния съд, че ищецът е притежател на 1/2 ид. част от вещното право на ползване на имота, съгласно нот. акт № 64/1992 г. на С. нотариус и независимо, че с решението за прекратяване на брака на страните поради развод, същият апартамент е предоставен за ползване на ответницата и детето от брака, този охранителен акт на съдебна администрация не касае вещното право и произтичащите от него правни възможности за ищеца. Размерът на дължимото обезщетение е определен правилно, като е взето предвид заключение на вещо лице.
