Справедливо ли е тaкова наследяване?

[nikodim77]

Здравейте,
Ще задам въпроса, като преди това ще „визуализирам” детайлите:
През 2000 г. сключване на брак. През 2009 г. съпругът получава наследствен апартамент след кончината на баща му (други сънаследници няма). От горния брак има две деца. Съпругът умира през 2014 г. И така, съгласно ЗН. преживялата съпруга наследява части равни на частите наследявани от всяко едно от децата. Същата съпруга сключва втори брак като вторият съпруг също има 2 деца. В случай, че след 10 г. тя почине дял от нейната част от наследеното би следвало да се наследи и от втория й съпруг.
Е! Справедливо ли е двете деца от първият брак да трябва да делят наследството на баща си, което както написах си е негово наследство, с втория съпруг на майка им или неговите деца?

[portokal]

Справедливо е. Ти какво предлагаш?

А справедливо ли е примерно първият братовчед по майчина линия да наследи имот, който самият наследодател е наследил от дядо си по бащина линия? А докъде назад трябва според теб да се проследява откъде е наследен имотът, че да не се допуска да го получават хора без роднинска връзка? Ако дядото го е получил по наследство от жена си, а тя - от вуйчо си, а той - от своята жена?

[ivan_lawyer]

Какво искате да се направи. Вече се смея с глас на воплите за справедливост. Законът нали трябва да уреди една сложна динамична механика.

Людските отношения са неизменими. Човек се перифразира почти ежедневно. Още древните гърци са направили извод за неизменност на човешкото поведение. Има едно първично състояние на човека - полудиво, но това е щрих само. Но защо само диво - човекът е културен вид. Формулите на наследяването са както несправедливи, така и единствените възможности.

Наследствен закон се пише буква по буква, дума по дума, тегли се бавно. Гледат се алтернативни хипотези. Искате да сложите ръка на наследството - нямате проблем. Трезво обмислено и навреме заработено.

[ivanov_p]

Естествено, че не е справедливо, но е единственото възможно. Законът търси справедливото, но се съобразява с възможното. Вината е не на закона, а на бащата, който е решил да се прави на пич, любимата поза на българският родител - ние да сме арните, пък след нас ако щат да се изтрепят с колове и всичко дето сме оставили да отиде по съдилища и адвокати.

[nikodim77]

Справедливо е. Ти какво предлагаш?

Ами аз не го намирам за справедливо.
„Портокал”, независимо от волността да се намърдам в този форум знаеш, че не съм с юридическо образование. Та затова питам, и предлагам тема за обсъждане. А на въпроса, какво предлагам...?! Ами 240-те ни законо”творци” биха могли (след съответното обсъждане) да добавят нова алинея в ЗН., с някакъв текст от сорта на:
(4) Имуществото, придобито преди брака, както и придобитото по време на брака по наследство и по дарение, което е принадлежало на починалият съпруг се наследява само от децата. В случай, че не е оставил деца или други низходящи наследяването става съгласно ал. 2 и 3

[ivan_lawyer]

И името ти византийско и мислиш плитко.

Като се прецакат жените - какво следва. Една жена е обгрижвала - в пълния нюанс на думите. Идва странницата с косата и какво - жената да захвърли грижите над този човек, на практика да изгуби поне 5 години. Трябва да бъде овъзмездена и жената. Като се следва и за децата да има порция.

В древна Спарта децата не са били разглезвани така. Знам, че говоря на шега, но законът си има две течения. Почти диалектика но не съвсем. Обикновена аритметика.

[nikodim77]

От 6 години съм се включил в този форум. Както в предходен пост написах „...волността да се намърдам...” Но, никога не си позволих да обидя, нито съм обиждан. Всъщност една от причините да намаля своята активност във форума е именно факта, че в последно време взема превез заядливостта, обидата, „издаване на присъди” към тези, които питат без да имат културата и познанията на истинските юристи тук. Преди 5-6 г. беше удоволствие да чета и да си позволявам включване по най-различни теми. Сега, това, че не се включвам не значи, че не отварям и не чета форума. Обаче...?!
И сега, поствайки настоящето, не означава, че имам желание да споря, да влизам в задочни скандали, или да обиждам. Дали името ми е византийско, или Вашето е староеврейско е без значение... Повече би ме наскърбило това, че някой, който не ме познава си позволява да дава определение относно умствените ми възможности, визирайки дълбочината (плиткостта) на мисленето ми. Но, както написах „би ме наскърбило”
Все пак по темата: Не Ви ли минава през ум (явно по дълбок от моя), че въпросната съпруга може и да не е полагала адекватни грижи за тоя човек? Или може би по време на съвместният си живот са постигнали достатъчно добро благосъстояние (СИО), което не би било проблем да се дели с бъдещи „пастроци”. Освен това, съпругата може да има апетити за продажба или друго разпореждане с имота, като пречи на истинските му наследници да упражнят своите права. Да оставим съпругата. Как вторият съпруг, още повече неговите деца биха сложили ръка над наследството на другите деца?!?
Теченията на законите се създават в служба на хората. И за да са най-добре издържани трябва от време на време, някой от дълбоко-мислещите да се вслушва и в думите на нас; раята – простосмъртните...
Иначе пред онзи/оная/ с косата всички сме равни. И то, много по-равни отколкото пред закона (поне в БГ.)
Ще вметна, че в представения казус е видно, че от получаване (откриване) на наследството до смъртта на съпруга няма 10 години...!?
С пожелания за хубава и приятна нощ!

[ivan_lawyer]

Няма нищо не-спортистко в някаква лека форма на провокация. Това е, за да проведем диалог. Големи мъдрости се изливат всеки дени и от вестници и от радио и от ТВ. Но като за неделя - наистина е разпасано това. Така и в службата ми се карат, недей се смя, не се смя.

Да предлагаш промяна на Наследствени закони е наистина екстремизъм. Законът трябва да е една бариера - интелигентна, но така замаскирана, че да не се усеща.

Животът свършва на 30 години. Или превземаш Персия и смучеш от богатствата й или не. Фигуративно казано.
Работата намалява още около тази възраст. Наистина законът не се стреми да обхване всички хипотези, тоест не е универсална матрица - но пък има достатъчно гъвкавост в съчетаването на няколко закона.
Съпругата е основният двигател, не случайно се казва спътник. Обратното - също - има съпрузи които гледат инвалиди, оправдано ли е Вилянка да дойде с торбите пресна пресна и да си търси наследството от майка си. Изведнъж тези, на които си бил и родител и слуга и придворен и камериер и учител и спонсор и така нататъка, те нападат и те обират като на гарата.

Нали се вижда и с просто око- побелели хора с достойни бели коси - обгрижват внучета, моля ви се.
Затова законите се стремят да отразят това което би трябвало да бъде. Не гладните гарджета на просветата да наследяват - аз отказах привилегиите си и съм доста по-добре сега.

Има общо взето няколко варианта на житейски цикъл. Омъжваш-оженваш се, пребарвате се взаимно и от скука се развеждате. Настава катаклизъм - умерен впрочем, обеднявате взаимно и така.

Аз съм на мнение, че едно 10% от разводите са щастливи - а иначе има хора които не трябва - те не могат да живеят моногамно.

Но в опърпана страна като нашата - един развод те обеднява, разорява - изважда вън от социалния живот.
Нормално е Пепа като е смукала толкова време перископа да получи достъп до трюма. Впрочем и обратното е валидно. Който се е грижил за един човек, заслужава едно достойно наследство.

Децата не се грижат много.

[portokal]

Добре, Никодиме, ако няма деца, викаш, по общите правила.
Майка ми ми разправяше разни истории за някаква нейна учителка навремето, та беше споменала, че даскалицата имала наследствена къща (или по-скоро дял) забравих къде в центъра на града, но нямала деца, починала преди мъжа си и голямата част от нейния дял в края на краищата го наследили неговите племенници, дето, нали, нямат нищо общо с тая къща.
Та така стават нещата. Е, те - нямали са деца учителката и мъжът и. Справедливо ли е?
Донякъде и затова те попитах докъде назад във веригата наследявания да се проследява.
Най-чисто е съпругът въобще да не получава дял от наследените и дарените имоти на другия съпруг. Че да няма питанки справедливо ли било. Ма тогава пак ще се пита справедливо ли е горкият преживял съпруг да остане без наследство. Отделно затрудненията при определяне на различен дял в различните имоти, ма айде, това ще го пренебрегнем, не е съвсем непознато като явление.
Един имот, като стане собственост на Х, вече е собственост на Х. Ма бил някога на дядо му... ми те хората не са вечни, и собствеността им и тя не е. Вече е на Х и край. Оттам нататък се гледа кои са най-близките на Х, а не на дядо му. Пък Х ако нещо вземе да усеща в душата си бунт на справедливостта - ми завещания има за целта.
Не се шегувам.

[nikodim77]

Е добре!

„...справедливо ли е горкият преживял съпруг да остане без наследство.”

Кое наследство? Това, което би следвало да наследят децата му/им/? Ако е СИО да, да наследява. В този ред намисли и следвайки логиката на цитирания въпрос: Ми то, в такъв случай и при развод да се присъждат дялове от имоти на другия съпруг, чиято собственост е базирана на наследство, дарение и т.н.

[borovinka]

Чакайте да видя дали схванах правилно обстановката, описана от Никодим.
Значи, на таткото на Никодим е починал, като негови наследници са останали майката на Никодим и братът/сестрата на Никодим.
Майката на Никодим е преценила, че иска да прекара живота си с втори свой съпруг, който за зла участ, също имал две деца от предишен брак.

Пита сега Никодим, ако майка му се спомине преди втория си мъж, защо този втори мъж ще наследи дял от имуществото, което има майката на Никодим (всичко, не само полученото по наследство от първия й мъж, явяващ се и баща на Никодим).

Види му се несправедливо съпруг-на-мама номер 2 да има дял от оставените от нея имоти, щото, видите ли, само Никодим + батко трябвали да наследят майка си. (При жив свой баща, преживял съпругата си, децата на съпруг номер 2 не влизат в уравнението, не забравяйте).

Да погледнем нещата от друг ъгъл - ако съпруг-на-мама номер 2 е един имотен весел дедо, който има 2 реституирани имота в центъра на София и куп парцели по морето, ако вземе, че се спомине той пръв преди мама-на-Никодим, тогава Никодим ще иска ли майка му да наследи дял от тези имоти на съпруг-номер 2? Или пак ще му се вижда несправедливо, че съпругата наследявала съпруга си? (Никодим предлага имотите да отиват само при децата-на-съпруга-на-мама).

Животът е интересно уравнение, в което не се знае кой кога ще се отправи на пътя към вечните селения. Не си правете сметка без кръчмар и оставете, в крайна сметка, майка си да бъде щастлива с хора, които тя е избрала.

Ако ТЯ прецени (не вие!), има начин как да ви обезпечи да получите САМО ВИЕ (и брат/сестра ви) това, което ви е дял от татко ви. Портокал вече ви го е споменала съвсем не нашега.

Останалото са ваши въжделения и съчинения-разсъждения по Закона за наследството.

[nikodim77]

Дори да започнете да ме подигравате, аз пак ще се хвърля в разни ”въжделения и съчинения-разсъждения”.
Ако погледна нещата от ъгълът представен от Боровинка, то този начин на наследяване пак няма да е справедлив само че от гледна точка на децата на втория съпруг. (Държа да подчертая, че и за мен също. Не бих пожелал чуждото) В този случай вероятно, някое от неговите деца също би поразсъждавало над подобен казус. Нали!
Това, което написа Боровинка;

„Ако ТЯ прецени (не вие!), има начин как да ви обезпечи да получите САМО ВИЕ (и брат/сестра ви) това, което ви е дял от татко ви. Портокал вече ви го е споменала съвсем не нашега.”

Вероятно вземайки предвид следното от Потокал:

„ Пък Х ако нещо вземе да усеща в душата си бунт на справедливостта - ми завещания има за целта.
Не се шегувам.”

Нее ли шега, че няма как, чрез завещателни разпореждания да се постави ръка на запазена част от имущество? Същия ЗН., по който аз изразявам съчинения-разсъждения предвижда такава в чл.29...
Пак ще повторя; не справедливо е това наследяване и в двата случая представени от мен и Боровинка. И в предният ми пост вметнах, че щом виждате така нещата, какво пречи и при развод да се дели м-у съпрузите наследено имущество? Дадох като предложение текст, който намирам за не-лош. Сега ще го повторя с още едно допълнение:
(4) Имуществото, придобито преди брака, както и придобитото по време на брака по наследство и по дарение, което е принадлежало на починалият съпруг се наследява само от децата. В случай, че то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака. A ако не е оставил деца или други низходящи наследяването става съгласно ал. 2 и 3”
Наясно съм, че не съм този, който ще промени ЗН и света, но поставих темата от интерес и се радвам, че се разви дискусия. Случая е реален и се развива пред мен (не съм участник и нямам брат/сестра/)

[borovinka]

Това, което написа Боровинка;

„Ако ТЯ прецени (не вие!), има начин как да ви обезпечи да получите САМО ВИЕ (и брат/сестра ви) това, което ви е дял от татко ви. Портокал вече ви го е споменала съвсем не нашега.”

Вероятно вземайки предвид следното от Потокал:

„ Пък Х ако нещо вземе да усеща в душата си бунт на справедливостта - ми завещания има за целта.
Не се шегувам.”

Нищо не й пречи на мама, нали, ако е толкова загрижена за своите си гарджета, още приживе да им прехвърли дела си в това, което е наследила от мъж-номер 1. Това и имаше предвид Портокал с "душевния бунт за справедливост", който може да споходи родителката.

[nikodim77]

Значи, съгласен съм с това. Но, ако душевният душевния бунт за справедливост, който може да споходи родителката, вземе та настъпи след сключване на втория брак? Както в предния си пост споменах има така наречената запазена част. С други думи завещанието ще подлежи на оспорване...

[borovinka]

Какво завещание, какви 5 лева?
"Още приживе да прехвърли дела си от наследеното" ще рече с правна сделка ДОКАТО Е ЖИВА, а не след смъртта си (чрез завещание) да продаде/дари на децата си това, което е получила в наследствен дял от мъж 1.

А и не мислите ли, че е неморално да разпределяме неоткрито наследство? Жената си е жива, мисли даже да се жени, а ние й делим имотите.

[nikodim77]

Привет отново,
Значи, леко започваме да се отклоняваме от първоначално замисления от мен дебат (темата):
Боровинка написа:

„Какво завещание, какви 5 лева?
"Още приживе да прехвърли дела си от наследеното" ще рече с правна сделка ДОКАТО Е ЖИВА,...”

Споменах „завещание” именно защото в поста Ви от 10 Авг 2015, 15:41 Боровинка, препращате към казаното от Портокал „не на шега”:

Портокал:
„Пък Х ако нещо вземе да усеща в душата си бунт на справедливостта - ми завещания има за целта.”

До този момент от разискването на темата не е ставало дума за разпореждане с имотът „Z” от страна на жената „Х” – приживе.
А относно:

„А и не мислите ли, че е неморално да разпределяме неоткрито наследство? Жената си е жива, мисли даже да се жени, а ние й делим имотите.”

Не мисля! Темата касае вече открито наследство, което би следвало да се наследи от хора, които точно-по морални съображения не би трябвало да наследяват. Не считам, че делим имотите на жената. Поради това започнах настоящият си пост с тезата, че се отклоняваме от първоначалната тема. Замисълът за темата и въпросът ми са елементарни. В крайна сметка, нормативната уредба на България има за цел да уреди обществените отношения в редица области на социалното ни съществуване (айде да кажа) и правото. Тази нормативната уредба касае (засяга) нас простосмъртните, Ясно, няма идеален норм. акт! Но, при вида на несъвършенство, защо да не го разбулим...? Пак ще повторя, че ми е пределно ясен факта, че не съм този, който ще промени нещата, но нали за това е форумът, да обсъдим, да премислим и т.н....