forum.lex.bg

На кратко - майката отказва да изпълни съдебно решение за режим на лични отношения.

Открих изпълнително производство при ЧСИ.

Седмица преди определеното време започвам да пращам имейли и смс-и затова, че ще дойда да взема детето. Майката не отговаря. В деня когато трябва да го взема се обаждат от ЧСИ и казват, че адвокатът на майката е помолил да не се налага глоба защото детето било имало обрив. ЧСИ ми казват, че ще уважат молбата при все, че не е представена медицинска бележка. Нещо повече - детето не е отсъствало от училище. Излиза, че "обривът" е проблем само ако трябва да го взема.

Обясних всички тези детайли на ЧСИ. Чакам да ми отговорят. Ако все пак решат да не наложат глоба това би било отказ от правосъдие. На практика, биха се превърнали в съучастник на майката. Как бих могъл да обжалвам техен евентуален отказ?

Може би на Държавен - Частните просто не име е в характера точно това да правят и отказват.

Частните просто нямат интерес. Имал съм над 15 посещения по предаване дете и все отказват. А ЧСИ даже се кара какво толкова искаме.

Глобата иначе е решение на въпроса, трябва да издават всеки път.

Благодаря @ivan_lawyer. Аз до тук имах 2 опита да взема детето си. За първия ЧСИ казаха,че нямало да съдействат защото било много скоро след като се обърнах към тях (10 дена). Трябвало да са поне 2 седмици.

Сега отказаха да глобят майката заради устното обяснение на адвоката и, че детето имало обрив.

На мен ми бяха казали, че ДСП били още по-неинициативни от ЧСИ. Вашето впечатление е, че ДСП вършат повече работа при такива казуси, така ли?

Ако това е така аз бих прехвърлил делото при ДСП, но не знам колко време ще се загуби покрай това прехвърляне. Майката ще използва за да продължи да ми отказва достъп до детето.

Никой не иска да се занимава с такива дела - нито ДСИ, нито ЧСИ. Но при ДСИ има малко по-строг контрол, отколкото при ЧСИ. Контролиращата институция е Инспекторатът към Министерството на правосъдието, което повече обича ЧСИ, отколкото ДСИ - тъй като Главният инспектор е приятел повече на ЧСИ.
Главният инспектор е като скала - несменяем от мнооого отдавна, независимо кой е на власт.

kalahan2008 написа:Никой не иска да се занимава с такива дела - нито ДСИ, нито ЧСИ. Но при ДСИ има малко по-строг контрол, отколкото при ЧСИ. Контролиращата институция е Инспекторатът към Министерството на правосъдието, което повече обича ЧСИ, отколкото ДСИ - тъй като Главният инспектор е приятел повече на ЧСИ.
Главният инспектор е като скала - несменяем от мнооого отдавна, независимо кой е на власт.

Бихте ли препръчали тогава да прехвърля изпълнителното дело на ДСИ?

Процедурата тежка ли е?

Опасявам се да не се стигне до състояние при което никой не отговаря за изпълнителното дело.

То, като гледам, едва ли може да стане по-лошо защото ЧСИ явно нямат никакво намерение да санкционират майката независимо от нелепите и оправдания.

ЧСИ точно с такива дела не се занимават, продават имоти и събират пари, това е горе-долу. Няма какво да ги коментираме.

С връзки се "уредихме" при един ЧСИ, "наш човек", уж. Явно устно разпорежда да не се вдига пушилка, знам ли.

С ДСИ също е тегаво - спомням си как правих един опис на наследство, това изисква да се разбие къщата, да се преброят накити, скъпи неща и т.н. - и ДСИ се уплаши.

При ДСИ е предимство - че те не викат РПУ, а нали си имат съдебна охрана - вземат момчетата от караула на съда.

При ЧСИ викахме полиция, едната полицайка каза - че може да запъне вратата с крак, да дръпне детето. То това трябва да се направи.

ЧСИ ми казаха, че въобще не извършват принудително изпълнение. Питах ги дали поне ще присъстват за да документират нарушението - казаха "не".

ДСИ излиза, че правят една идея повече от ЧСИ за такива дела.

Знаете ли колко време би отнело прехвърляне на делото от ЧСИ към ДСИ?

Може ли да препоръчате ДСИ?

Иначе е някак ужасно безнадежно, че държавата е абдикирала от правораздаването в тази област. Има влязло в сила в съдебно решение, но се оказва, че спазването му е въпрос на добра воля. Ако я няма - пиеш студена вода. Издръжката си върви, но съвсем не е задължително да имаш възможност да упражниш законното си право да видиш детето си.

Да, остава варианта с жалба по чл. 182 от НК, но всички адвокати с които говорих ми казват, че трябвало да има поне 4-5 документирани нарушения. А давността е 6 месеца. Аз имам право да взимам детето с преспиване 1 уикенд месечно, т.е. достатъчно е майката да изпълнява съдебното решение само в 1/3 или 1/2 от случаите и аз няма да мога по никакъв начин да поискам да я накажат защото аха да се съберат 4-5 документирани нарушения и 6-те месеца започват да ги зануляват.

А и дори да събереш "критичната маса" документирани нарушения не е ясно колко дълго ще продължи делото по НК, после ще има обжалване и т.н. Т.е. може да минат години преди да се стигне до наказание. До тогава детето ще е вече отчуждено заради липсата на контакт.

Това действително не е държава, а територия.