РАЗВАЛЯНЕ НА ДАРЕНИЕ И СЪЕДИНЯВАНЕ НА ИСКОВЕ

[enigma]

Да не би да имате проблем с това, че се познавам, не го разбирам това? Изтъкнах го само да за покажа, че теоретичен аргумент от сорта на "някъде го пише" за мене не е задоволителен, на теория може да чуеш всякакви варианти. И мисля, че точно това показах в предния ни спор по установителния иск.

А на колегата казуист не съм му дал повод, затова коментирам.

Вместо да се джавкаме безсмислено, по--добре ми отговорете по темата за евентуалното съединяване, ще е по-полезно и за двамата, не мислите ли?. Все пак си дадох доста труд за да отговаря на вашите примери.

С уважение

[monteskio.]

Enigma,
Моля,, използвай обръщения тъй като н есе разбира към кого е отправено посланието ти, а и не на последно място това е своего рода неуважение към събеседниците ти..Ако визираш мен - то аз съм изложил моето становище по казуса - е ли е кумилативно или евентуално. Принципно зависи от начина на предявяване, но така или иначе при евентуалното винали има обусловеност, зависимост между главния и евентуалния иск, докато при кумулативното обективно съединяване, така ва връзка между двете искания не съществува - всеки иск може да съществува в правната дейстивтелснот независмо от уважаването или на н други я иск.
Сега по темата ....В този смисъл, ако се отхвърли иска за разваляне ан дарение, то иска по чл. 108 би се откхъврлил като недопсутим предвди ненадлежната легитимация н апредявяващия иска. Погледнато в реверс - ако се уважи иска за разваляне на дарението, то това е предпоставка - (дарителят е ВЕЧЕ собственик) за предявяване ан ревандикационния иск по чл. 108 ЗС. Тук уважаването на иска по чл. 227 ЗЗД прави възможно разглеждането и уважаването или не на иска по чл. 108 ЗС т.е. то е негов юридически факт.
Според мен смисъла , кокйто бе вложил колегата Барни Ръбъл в предложението си бе точно този - ако се уважи иска за дарение , то въз основа на това да се ревандикира веща и съответно владението.
По отношение на нофите факти , които ни предостави колежката Женя, не съм изразил мнение поради това, че все още не съм се запознал с тях.

MONTESKIO

[enigma]

MONTESKIO

Сега по темата - ако проследите посочените от мен хипотези, а тях всички съм ги виждал на практика, ще установите, че съединяването е процесуална фигура, а не материалноправна.

Специално тези два иска могат да се съединят и евентуално и кумулативно, зависи дали ще поставите единия под процесуалното условие да се разгледа след като се уважи другия.

Разликата е, че при кумулацията искът за собствеността ще се отхвърли, ако не се развали дарението поради зависимостта между материалноправните претенции, а при евентуалното съединяване искът за собствеността няма да се разгледа (чл. 206, ал. 2, изр. 2 ГПК). Разликата на практика е никаква и затова двете съединявания се бъркат много често (особено от теоретиците - ако проверите при Сталев ще видите, че посочва едни и същи или подобни материални хипотези и при двете съединявания).

Истинска нужда от евентуално ще имате само когато от един фактически състав твърдите две взаимно изключващи се претенции - посочих ви пример с договор за поръчка и гестия, (може с искане за нищожност и унищожаване на договора и т.н). защото е алогично да искате съда да се произнесе и по двата иска едновременно. Най-малкото доказателствата по единия ще водят до отхвърлянето на другия и обратно. Затова тук искате съдът изобщо да не разглежда втория, ако не се сбъдне процесуалното условие.

Тоест, в случая на Женя няма значение как ще съедините исковете, стига това да е възможно съгласно чл. 103 ГПК, както правилно отбеляза колегата "казуист" и с което съм съгласен от самото начало - единият е несъмнено пред съда по местонахождение на имота. Би следвало и другият защото с договорът за дарение се прехвърля във случая и вещно право. Но пък вероятно няма да са родово подсъдни, зависи от цената на имота, защото по чл. 108 е за защита на вещно право, за разваляне на дарението е облигационноправен (чл. 79, ал. 1 и чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК) откъдето следва чл. 103, ал. 1 ГПК.

[Пионерче]

By Charles de Secondat, Baron de Montesquieu

А този кой е Monteskio

[monteskio.]

Енигма,
Не съм съгласен с Вас. уважаването на главния в много случаи е предпоставка за разглеждането и на евентуалния, зависимия. След като цитираш Сталев, то и аз ще цитирам теоритика ,когото по една или друга причина познавам - Стамболиев (
"Обективно съединяване на исковете") , и чието разбиране и практическо мислене подкрепям на 100%. В горе -описаната хипотеза, уважаването на главния иск, ще е предпоставка Съдът да разгледа и евентуалния - този по чл. 108 ЗС. С оглед на теориите - тези на Сталев и Стамболиев се разминават. Вярно е, че примерно исковете по чл. 344 Кт се предявяват кумулативно, но погледнато практически - те следвад ас е предявят евентуално предивд положителната връзка между различните материално-правни модела.

))))

С уважение МОНТЕСКИО

[enigma]

Аз не цитирам Сталев, а посочвам, че и той не прави разлика между материалноправна и процесуална обвързаност на претенциите. А тогава е нямало подобна разпоредба като тази на чл. 206, ал. 2 ГПК. Това за мен са различни неща и това е извод от практиката и от тълкуванието на закона, а не от теоретици. А специално Стамболиев се прави през цялото време, че разпоредбата на чл. 206, ал. 2 не съществува, а твърди, че има проблем защото съдът следва да отхвърля евентуална съединения иск, ако отхвърли първия. И какво би било станало тогава, ако не се обжалва и вторият иск. Пълно теоретично блато, та и затова Ви казах, че тези мнения са всички различни.

На практика се получава съвсем друго въз основа на текстовете на закона, просто изследвайте различните хипотези. Всичко зависи от това как ще съедините.