forum.lex.bg

Казусът е следния: преди около две години "пълномощник" с подправено пълномощно продава (със съучастието на Нотариус, естествено) апетитен терен за строителство. 18 дни по-късно имотът е препродаден на трето лице (безработен и безимотен гражданин от малцинствата). След още няколко месеца действителните собственици "се усещат" и завеждат дело с иск за прогласяване нищожността на пълномощното. Едновременно с това започва и наказателно производство. В хода на наказателното производство прокурора доказва измама в особено големи размери. "Пълномощникът" получава ефективна присъда лишаване от свобода, която в момента изтърпява. Гражданският съд е сезиран и висящото пред него дело е спряно до приключване на наказателното. Сега предстои подновяването му. Има налице доказани: подправен документ и измама. По кой път е по-добре, според вас, да се тръгне: Прогласяване на нищожност или обявяване на унищожаемост??? Казусът е напълно действителен и актуален.

Ксае се за един наъплно нищожен документ,естествено на фактите които представяте.Документ съставен по престъпен начин с прес8тъпни средства не може да бъде друг освен нищожен и като такъв не е могъл да породи правни последици.В случая тъй като е послужил за извършване на сделка,последната подлежи на разваляне,като едновременно с иска за разваляне или обявяване на нищожността на сделката/тук трябват повече факти и мислене кое от двете/се предявява и иск за евикция/съдебно отстраняване на купувача/ и от там насетне следват още усложнения във връзка с правата на трето добросъвестно лице ако има такова.С една дума това е цяла наука.

Абе хора, при унищожаване на договор или обявяване на нищожност няма трети добросъвестни лица. Имотът се връща на собственика, независимо от това, че е бил препродаден на трето лице. Чл. 88 ал.2 ЗЗД (май това беше, защото нямам пред мен закона) е изключение и се прилага само при разваляне на догорова.

При всички положения е налице нищожност,защото е налице абсолютна липса на воля-чл.26ал.2 ЗЗД нищожни са договорите ,при които липсва съгласие. От тук нататък възможните начини на действие са два,според това дали собствениците искат реално връщане на имота и дали са изтекли 5г.на непрекъснато владеене на имота от третото добросъвестно лице.
1.Хипотеза първа-ако третото добросъвестно лице не е упражнило непрекъснато владеене повече от 5г.чл79ал.2 ЗС срещу него трябва да се заведе ревандикационен иск чл.108 ЗС.Като в този случай тежестта на доказване пада върху ищеца.
2.Хипотеза втора-не така ще се развият нещата обаче ,ако са изтекли по-вече от 5г.на добросъвестно владеене.В този случай е по-добре да се заведе иск за непозволено увреждане чл.45 ЗЗД срещу извършителя,тъй като имота ще бъде оценен по пазарна цена и могат да се търсят и неимуществени вреди ,докато ако се тръгне по пътя на неоснователното обогатяване стойността ще бъде до размера до който извършителя се е обогатил.