forum.lex.bg

Колеги имам малко труден казус и не мога да намеря практика по такъв случай, ако някой е имал подобен, то ви моля да помогнете.
Една къща на две етажа се наследява от майка и две деца, тъй като къщата е строена по време на брака на майката със съпруга й и той почива доста млад.
Майката има 4/6, а децата по 1/6 от имота. Майката решава да прехвърли чрез покупко-продажба своите части 4/6 на дъщеря си и изповядват сделката скришом от сина.
Синът сега иска да направи нещо, защото има опасност да остане на улицата при евентуална делба.
Иска да се позове на чл.33 ЗС, но продажбата е на дъщерята, т.е въпросът е дали има трето лице в тази сделка между майка и дъщеря, тъй като макари по сделката да не еучаствал съпруга на дъщерята, то той е придобил също в режим на СИО.
Възможно ли е спрямо мъжа на дъщерята да се позовем на чл33 и ако не защо?
Друго-бихме ли могли да използваме ЗН-чл.76 и кое би било повече в наш интерес, както и дали завеждайки иск за изкупуване на дела по 33 ЗС ние признаваме сделката и после дали ще можем да се позовем на чл.76?
А възможно ли е да се съединят двата иска в едно производство като евентуални?

Първо, искът по чл. 33 от ЗС трябва да се предяви в двумесечен срок от продажбата. От написаното не става ясно дали вече не е изтекъл този срок. Второ, при чиста продажба нотариусът проверява наличието на съгласие. Сигурен/а ли сте, че сделката е покупко-продажба? Да не е прехвърляне срещу издръжка и гледане? Трето, майката починала ли е, че обсъждате чл. 76 от ЗН?

Не знам дали ще ти помогна много, но знам със сигурност, че когато дела се изкупува от друг съсобственик, а не от трето лице, не може да се позовеш на чл.33 от ЗС. Аз имах такъв подобен случай с трима братя. Нотариуса си изповяда сделката без проблем...А щом съпругът на дъщерята не е титуляр на сделката (така разбрах) значи пак не става. Аз бих пробвала да се претендира законовата част на сина...но да не те объркам нещо, не съм мн.сигурна за това.

В случая искът по чл.33 ЗС неможе да бъде предявен спрямо съпруга на дъщерята, която е страна по разпроредителната сделка.Тук дъщерята в качеството си на съсобственик придобива съответните ид.ч. от другия съсобственик( майката) и не е нарушена нормата на чл.33 от ЗС. Установената в чл.19 от СК СИО по отношение на вещите придобити по време на брака е една оборима презумпция, която пи никакъв начин не поставя съпругът на дъщерята в качеството му на трето лице по смисъла на чл.33 от ЗС.
От друга страна мисля, че нормата на чл.76 от ЗН е неприложима тук, тъйкато всеки съсобственик може да се разпорежда със своята ид.ч. от общата вещ, спазвайки разпоредбата на чл.33 от ЗС.

А мога ли да поискам прекратяване на сИО по съдебен ред по ал. 2 на чл. 26 Ск и да искам изкупуване само дела на съпруга, като 2-месечния срок не е изтекъл и заведа делото за изкупуване, като го спра докато се прекрати СИО.
Не знам дайте някоя свежа идея-т.е нищо не може да се направи, така ли?
Сделката е чиста покупко-продажба-това пише в нот.акт и щом не пише името на съпруга в сделката, какво значение има като той си става съсобственик.
Друг въпрос ,че сестрата едва ли е броила и лев и си е чисто дарение, но как се доказва това?
И аз мисля ,че нямам големи шансове с чл.33 Зс, но какво му остава на човека, пък и като няма практика на ВКС винаги е любопитно да видиш какво ще решат-е може да за сметка на клиента, но пак е нещо.

И като какъв ще искате прекратяване на СИО на основание чл.26 от СК ?!?!?

Според мен чл.33 ЗС е неприложим, какво от това, че съсобственикът е в брачна връзка и по този начин /евентуално/ може да се облагодетелства съпругът. Чисто юридически законът не е нарушен.
чл.26 ал.2 СК също няма как да бъде приложен в случая.
чл.76 ЗН - има приложение в конкретния случай, защото : "актът на разпореждане на сънаследник, изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ е относително недействителен." / ТР № 72/85, ОСГК, ВС/. Според мен е така, защото на практика наследството не е поделено, т.ст. не е ясно в чий дял ще се паднат прехвърлените вече права. Все пак става въпрос за идеални части...
Според мен следва да поискате делба на наследството - тези въпроси се решават още в първата фаза- помислете и за чл.26 ЗЗД
/ привиден договор/ стига да успеете да го докажете. Могът да се използват всякакви доказателства- писмени документи за доходи, свидетелски показания, разпит при условията на чл.114 ГПК и каквото се сетите още.
В делбеният процес следва да учавства и съпругът на сестрата.
Обяснете на клиентът си рискът от делбата и ако имате хъс и желание може и да се получи резултата които ви удовлетворява.
Не е най- добрия вариант, но е единственият възможен /май /. Делбата поне ще изчисти съсобственоста.
Юридически майката е право и дееспособна и може да се разпорежда с вещите си както прецени за уместно. Доколко това е морално е друг въпрос... и зависи от много фактори.

Явно за чл.76 ЗН има доста противоречими мнения, като мисля, че ще се съглася с последното, особено след като прочетох двете тълк.решения.
По отношение на чл. 33 ЗС обаче за мен остава следния въпрос-добре казвате, че титуляр по сделката е жената, а какво ще кажете за тези доводи:
СИО възниква автоматично по силата на закона, съпрузите не разполагат със средство да избегнат общността, не могат да договорят обратното.
От друга страна продажбата е двустранен договор, по който едната страна дължи заплащане на цена. Въпросът е кой дължи плащането на цената и следователно кой е страна по договора? Ако смятате, че само жената дължи цената, то това нарушава чл. 25, ал.2 Ск.
Ако обаче се съгласите с мен, че и двамата са солидарни длъжници по договора за заплащане на цената, то това не означава ли, че и мъжът е страна по договора, което пък не означава ли, че е продадено на трето лице извън съсобствеността? Или възприемате становището, че нищо че мъжът дължи цената /например при неплащане на цената, ако е уговорена по-късна дата след изповядване на сделката, може сумата да се търси солидарно от двамата съпрузи/ то той не е страна по договора, но пък как се обосновава задължението му?
Т.е мъжът хем придобива, хем дължи и накрая не е страна по договора-така ли? на мен ми изглежда нелогично!

Ще предложа на вашето внимание решение №773 от 13.10.1994г. по гр.д.№491/1994г., на 1-во гр.отделение на ВС.

Дали ще се позова на чл. 76 ЗН или чл. 33 Зс опира до това разпореждането станало ли е в полза и на трето лице-съпруга, освен за дъщерята. Иначе практиката ми е ясна. Даже си прочетох двете Тълк. решения и това от 2004 добре.
Никъде не се казва обаче в практиката за такъв случай, когато има и съпруг. Например ако беше подарен имота-ясно нито ще се ползвам от 76, нито от 33 Зс, ако имаше договор за гледане и издръжка нямаше да мога да използвам чл.33 ЗС, защото не е продажба-пак в практиката го пише, а става въпрос за алеаторен договор.
Та за мен остава въпросът е ли страна по договора съпруга, макар и да не е вписан в нот.акт и има ли продажба и на трето лице. Ясно, че сестрата е съсобственик и страна по сделката.

Няма продажба в полза на трето лице и в случая чл.33 от ЗС не е приложима норма.

И защо да няма?

Виж тук едно решение, което сякаш потвърждава моите доводи:



Решение № 2737 от 9.XI.1971 г. по гр. д. № 1819/71 г., I г. о.

Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1971 г., С., Наука и изкуство, 1972 г.

чл. 81, чл. 183,
чл. 200 ЗЗД, чл. 13, ал. 1 СК

Болестното състояние на длъжника не съставлява обективна невъзможност за изпълнение на задължението, ако той е могъл да извърши престацията чрез трето лице или съзадължено такова.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
Ответницата е доказала, че от 21.VII.1969 г. до 20.I.1970 г. е била в болнична обстановка поради патологична бременност. Доказано е и че на 22.II.1970 г. отново е постъпила в болница и че е била изписана на 6.III.1970 г. след раждане. Но тези обстоятелства не могат да бъдат третирани като извинителни за забавата. Тя като длъжница за цената по договора за покупко-продажба не е обвързана да извършва лично действие, за да се счете, че като е била на лечение в болница, е била и в обективна невъзможност да изпълни задължението си. Последното съгласно договора се заключава в плащането на остатъка от цената на закупения имот. Това действие тя е могла да извърши чрез трето лице - пълномощник или пък чрез съпруга си, който съгласно презумпцията на чл. 13, ал. 1 СК е на общо основание придобиващ собствеността наред с нея. Нито нотариалният акт, нито доказателствата по делото обосновават наличието на други, извинителни причини за неизпълнението на задължението в уговорения срок. А договорите се сключват, за да бъдат изпълнявани. Липсата на парични средства съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД не може да се третира като извинителна причина за забавата.

Цитираното и приложено съдебно решение касае друг казус и е неотносимо към питането ви. Установената в чл.19 от СК презумпция е оборима и на общо основание може да бъде опровергана, например като съпругата докаже плащането на цената по придобиването на имота с лични средства.Страни по сделката са сънаследници, по отношение на съпруга е установената в цитираната разпоредба презумпция.Именно поради това считам, че нормата на чл.33 от ЗС е спазена и сделката е действителна.