останалата част:
Чл. 151. Всички писма, молби и др. книжа по дела, подлежащи на епархийския съвет, се подават на името на епархийския архиерей, който им дава надлежен ход.
Глава ХII
Ведомство и канцелария на архиерейските наместници
Чл. 152. Ведомството на архиерейския наместник в духовната околия се простира върху следното:
1. да наблюдава и да се грижи за чистотата и разпространяването на св. православна вяра, за правилното и редовно проповядване от страна на свещениците, за организиране на религиозно-нравствена просвета за утвърждаване на православното християнско семейство във вяра и благочестие.
2. да се грижи за чистотата на християнските нрави и за прилагане наредбите на църковната власт;
3. да се грижи за правилното, редовно и еднообразно извършване на църковното богослужение и за благолепието и благочинието в църквите;
4. да се грижи, клириците да изпълняват точно и усърдно длъжностите си;
5. да нарежда привременно заместници на заболели и починали свещеници, догде получи надлежно нареждане от началството си;
6. да се грижи за постройка и поправка на църквите и църковните здания и да взема мерки за запазване на фрески, икони, иконостаси и всички ценни църковни старини;
7. да посещава поне веднъж в годината всички енории в духовната околия, да изучава състоянието на църквите, техните свещени принадлежности, гробищата и църковните имоти, ръководството на религиозно-нравствената просвета и възпитание и службата на свещениците и дейността на църковните настоятели.
Бележките си по ревизията във всяка енория той прави писмено в особена ревизионна книга, каквато има при всяко църковно настоятелство, а в митрополията донася за констатираното.
В края на годината дава на епрахийското началство обстойно изложение за състоянието на духовната околия;
8. да преглежда регистрите за кръщения, венчания и умирания и приходо-разходните книги на църковните настоятелства;
9. да се грижи за снабдяване свещениците и църковните настоятелства с позволителни за венчаване, свидетелства, регистри и др. книжа и да се внасят ежемесечно в митрополията събраните приходи;
10. да се представя всеки месец на митрополията отчетна ведомост за приходите и разходите на наместничеството;
11. да ревизира ежемесечно сметките на отчетните лица при наместничеството и съставения акт да изпраща в митрополията;
12. да държи опис на вещите на наместничеството;
13. да свиква - с одобрението на митрополията - клириците от околията за братско обсъждане на въпроси из пастирската практика и взаимопомощ за намерване средства за поддържане и засилване вярата, нравствеността, духовната просвета и частната благотворителност;
14. да разрешава до седем дни отпуск на чиновниците при наместничеството и на свещениците от околията за в пределите на епархията и
15. да изпълнява и да бди да се изпълняват разпорежданията на епархийското началство.
Чл. 153. Когато отсъствува архиерейският наместник, замества го енорийският свещеник, определен от епархийския архиерей.
Чл. 154. При всяко архиерейско наместничество има канцелария. Длъжностните лица се назначават от епархийския архиерей.
Глава ХIII
Ведомство на свещениците
Чл. 155. Енорийският свещеник има следните права и задължения:
1. да отслужва по установения църковен ред редовно и с подобаващо благочиние св. литургия и ежедневното църковно правило и да извършва всички тайнства и чинодействия по желание на енориашите си;
2. да се грижи за добрия ред и благоговейно и смислено четене и пеене при богослужението, за чистотата и благолепието на храма и гробищата и за доброто състояние на одеждите, книгите и др. църковни принадлежности и за запазване на църковните старини;
3. редовно да проповядва и при всеки сгоден случай да поучава енориашите си в истините на православната вяра и християнската нравственост.
Забележка. Мирянин, познат по своята подготовка, правомислие, църковност и благонравие, може да бъде допускан да държи във време на частно и обществено богослужение църковни слова само с разрешение на надлежния енорийски свещеник;
4. да запознава енориашите си с длъжностите им като членове на Църквата, като ги обучава в Закон Божи и чрез извънцърковни поучения и беседи;
5. с пастирско усърдие да пази енориашите си от иноверни и инославни пропаганди;
6. да се грижи за духовното преуспяване на енориашите си, да ги посвещава и увещава редовно да посещават богослужението, да се изповядват и приобщават със св. св. Тайни, да кръщават навреме децата си и ги възпитават в църковен дух;
7. да се грижи членовете на енорията му да изпълняват църковните наредби;
8. със съдействието на църковното настоятелство да насърчава християнското добротворчество;
9. да се явява на събрания, свикани по нареждане на епархийския архиерей;
10. да води редовно и да държи неповредени регистрите за кръщения, венчания и умирания, да издава от тях извлечения и да изпраща на началството си статически данни за случилите се в енорията му кръщения, венчания и погребения;
11. да държи в изправност служебно-енорийската си архива;
12. да надзирава църковните служители в храма и енорията и когато те са неизправни, да съобщава на църковното настоятелство или, ако бъде нужно, да донася на по-горната църковна власт;
13. да извършва проверки (дознания) по поръчка на епархийското началство;
14. да има нужното попечение за църковните имоти и да заляга за тяхното умножение;
15. да живее в енорията си и да не се отлъчва от нея без разрешение на началството си;
16. да изпълнява своевременно и точно нарежданията на духовното си началство;
17. да получава за своята издръжка срещу службата си:
а) възнаграждение за извършване на частни свещенодействия и обичайните дажби в натура;
б) добавъчно възнаграждение по Бюджета на Църквата.
Забележка. Според местните условия и нужди, епархийското началство може да задължава църковните настоятелства да улесняват своите свещенослужители с жилище в църковно-енорийския дом и с работна земя;
18. да се ползва, съгласно църковните правила, настоящия устав и др. общо-църковни наредби, с всички права на службата и сана си, докато тия права не му са отречени или отнет по църковно-съдебен ред;
19. да изпълнява точно, добросъвестно и усърдно всички свои задължения по служба и сан, определени от църковните правила и настоящия устав, като за всяко нарушение на тия си задължения отговаря по надлежния църковно-дисциплинарен и църковно-съдебен ред.
Чл. 156. Гореизложените права и задължения в техния общ дух имат и всички свещеници на неенорийска служба при храм.
Чл. 157. Дяконите, съгласно църковните правила, са помощници на архиерея и свещеника в тяхната служба и имат всички общо-клирически права и задължения.
За своята издръжка дяконите получават заплата от църковните настоятелства или от учрежденията, при които служат, и възнаграждение за участие в частни свещенодействия.
Чл. 158. Всеки клирик или монах, който отива в друга епархия или духовна околия, трябва да има своето началство отпустително писмо, с което да се представи на местната духовна власт.
Чл. 159. На клирици и монаси е забранено да заемат служби, да поемат задължения, да посещават заведения и места и да имат държание, несъвместими с техния сан и подронващи авторитета на Църквата.
Глава ХIV
Права и задължения на църквите, енориашите и църковните настоятелства
Чл. 160. Църквата е юридическо лице и може да придобива движими и недвижими имущества и да се разпорежда с тях.
Към имуществата на църквата принадлежат:
а) храмът (зданието) с всичките му принадлежности, както и числящите се към него други храмове и параклиси;
б) движими и недвижими имущества, пожертвования за благоустройството и нуждите на храма и енорията;
в) суми, постъпили в храма от разни източници, като: свещи, дискуси, приходи от движими и недвижими имоти и др.;
г) движими и недвижими имоти, завещания в полза или собственост на храма, макар и със специално предназначение за благотворителни и просветни цели, за издръжка на клира и т. н.;
д) суми от църковно-енорийски дажби, такси и др.;
Чл. 161. Църква, която е без енория и няма особено назначение, се управлява от настоятелство, назначено от епархийското началство.
Гробищна църква без енория се управлява от местното църковно настоятелство, а при повече енорийски църкви в населеното място - от четиричленно настоятелство, избрано от настоятелствата на енорийските църкви и председателствувано от енорийски свещеник, определено от митрополита.
Чл. 162. Към енорията принадлежат всички лица от православно изповедание, които живеят в границите на енорията и запазват жива връзка с енорийския храм, клир и живот.
Енориашите имат всички общи църковни права и предвидените в настоящия устав.
Чл. 163. Отнемане или ограничение на общи църковни права става по църковно-съдебен ред (чл. 57, т. 3).
Чл. 164. Християните-енориаши са длъжни: точно, твърдо и неизменно да изповядват православната вяра, да посещават богослужението, да се изповядват и причастяват редовно, да съдействуват за благосъстоянието и напредъка на енорията в религиозно-нравствено и църковно отношение, да участвуват в религиозния живот на енорията, да се грижат за издръжката на църквата и клира и изобщо да спазват наредбите на Православната църква.
Чл. 165. Църковното настоятелство има следните права и задължения:
1. управлява имотите, капиталите и стопанствата на храма.
Постановленията му за купуване, продаване, заменяне, даване под наем на църковни имоти, както и за построяване и поправяне на църковни сгради и изписване на храма, подлежат на утвърждение от епархийския съвет;
2. грижи се да увеличава средствата на храма;
3. събира установените църковно-енорийските дажби и такси;
4. грижи се за съграждане храм или параклис, ако има нужда;
5. настоява пред надлежната власт за съграждане храм или параклис и стая при гробищата, както и ограждането, чистотата, реда и благолепието на гробищата;
6. приема - с одобрение на епархийското началство - дарения и завещания и придобива по други законни начини движими и недвижими имущества на храма;
7. снабдява се за всички движими църковни с нотариални актове, планове и скици и взема мерки да се пазят границите на полските недвижими имоти чрез постоянни неподвижни знакове;
8. съставя бюджета за приходо-разхода на храма и го изпраща за утвърждение от епархийския съвет;
9. следи за редовното упражнение на църковния бюджет;
10. разглежда поне в три месеца сметките на отчетника си и съставения акт изпраща по надлежния ред в митрополията;
11. води опис на църковните имущества;
12. взема решения - с одобрение на епархийското началство - за завеждане дела през общите и други съдилища, а така също упълномощава лица, които да го представляват при извършване всякакви нотариални актове;
13. грижи се за благолепието на храма и за доброто състояние и осигуряване на църковните имоти;
14. застъпва се пред властите да не се откриват около църквата и на разстояние по-близко от 100 м. питейни, увеселителни и многошумни заведения;
15. грижи се да се набавят свещи от църковната свещоливница, икони и всички потреби за храма и за богослужението от църковните (синодални и епархийски) магазини.
Забележка. Набавяне икони, съсъди и предмети с художествено значение става с предварителното им одобрение от епархийското началство;
16. грижи се със съдействието на самите богомолци за добрия ред в църквата и за благочинието при богослужението;
17. назначава за храма прислужници и с одобрението на епархийското началство дякон, певци, певчески хор и други църковни служители и се грижи за тяхната издръжка.
Забележка 1. Църковното настоятелство може по бюджета да отпуща стипендии или помощи на младежи за подготовка на певци и клирици.
Забележка 2. Църковни служители, чиято издръжка е само от това занятие, получават заплата или възнаграждение по щат, съответно служебния и образователния им ценз;
18. при нужда и възможност, с одобрение на епархийското началство, подпомага материално свещенослужителите при храма;
19. води изборните списъци на енориашите;
20. дава на епархийското началство в края на всяка година писмен отчет за дейността си;
21. най-късно един месец след овдовяване на всяка енория при църквата обявява официалния църковен печатен орган, че енорията е вакантна;
22. внася от църковните приходи в общия църковен и в епархийския ковчег вноски, определени от върховната и епархийска църковна власт и предназначени за общо-църковни и епархийски нужди и
23. дава морално и материално съдействие на свещениците при храма в тяхната просветна и благотворителна работа.
Чл. 166. Свещеникът - председател на църковното настоятелство - открива, ръководи и закрива заседанията; той го представлява пред всички власти и съдебни места и лица. За някои случаи настоятелството може да упълномощава и други лица.
Чл. 167. Заседанията на църковното настоятелство са законни, когато са свикани от председателя или заместника му и присъствуват поне половината от членовете му.
Решенията се вземат с вишегласие на присъствуващите членове. При равногласие надделява гласът на председателя или заместника му.
Чл. 168. Всяко църковно настоятелство избира измежду членовете си касиер, който се одобрява от епархийското началство.
Касиерът приема приходите и извършва разходите според бюджета и се отчита пред църковното настоятелство.
В негова помощ може да се назначава от настоятелството счетоводител-домакин.
Чл. 169. Длъжността църковен настоятел е почетна и неплатена.
Чл. 170. Всяко църковно настоятелство води летописна книга, в която се записват всички по-важни събития, свързани с живота на храма и енорията, имената на църковните благодеятели, както и имената на църковните настоятели, за които епархийското началство намери, че са се отличили с честно и усърдно служене. Имената на всички тия така записани се споменуват в църква в Неделя православна.
Глава ХV
Ведомство на манастирското управление
Чл. 171. Манастирското управление има следните ведомства:
1. да се грижи монасите да водят благочестив живот, съобразен с обетите им на целомъдрие, нестежателност и послушание и, според общо-църковните и вътрешни манастирски наредби, да се упражняват в християнските добродетели на подвижничество, милосърдие и духовна просвета.
За постигане горната цел, манастирското управление между другото бди: всички монаси да пребъдват във въздържание и молитва, да посещават редовно богослужението, да изучават Свещеното Писание, творенията на св. св. отци, живота на светиите, да се занимават с християнска книжнина, да водят чист и непорочен живот, да вземат чрез физически труд редовно участие в манастирските стопанства и с дух на монашеско послушание и сърдечна преданост да изпълняват възложените им служби в богоугодните и просветни заведения на манастиря, както и да пребивават неотлъчно в св. си обител;
2. да се отслужва редовно богослужението според манастирския устав;
3. да се пази благоговеен ред в църква, да се поддържа благолепието на храма, да се пазят в изправност и чистота свещените предмети и места, църковните старини, библиотеката и всички манастирски помещения и заведения;
4. да се пази в св. обител строг манастирски ред, съответстващ на целите на манастира и на монашеския образ на живот;
5. да се грижи да подготвя и приема достойни манастирски братя, като за целта се спазват монашеските правила и всички други изисквания на манастирския устав.
За подстригване монах или монахиня да изисква предварително разрешение от епархийския архиерей (за епархийски манастир) или от Св. Синод (за ставропигиален манастир);
6. да представя благоговейни и достатъчно просветни манастирски братя за ръкополагане в дяконски и йеромонашески чин;
7. да назначава на послушание манастирските братя;
8. да пази в добро състояние манастирските здания, храмове метоси и изобщо манастирския живот;
9. да приеме за манастиря дарения и завещания;
10. да снабдява братята с всичко необходимо за живеене;
11. да прибира, съгласно църковните правила като манастирски имот, всичко останало от починал или разстриган манастирски брат;
12. да се грижи за доброто стопанисване и осигуряване на манастирските имоти;
13. да прибира навреме манастирския приход и да внася свободните суми на оползотворение в определено от Св. Синод или епархийското началство кредитно учреждение;
14. да съставя бюджет за манастирския приход и разход и да го изпраща на надлежната духовна власт за утвърждене;
15. да бди за правилното упражняване на бюджета и след приключването му да дава отчет пред епархийския съвет (за епархийски манастири) или пред Св. Синод (за ставропигиален);
16. да проверява всеки три месеца манастирските сметки, като съставя и кратки актове, които изпраща на надлежното духовно началство;
17. да държи опис на всички движими и недвижими имущества на манастиря и да се грижи всички недвижими имоти да са снабдени с нотариални актове и редовно вписани в основните данъчни кадастрални книги;
18. да не продава, заменя, подарява и ипотекира недвижимото манастирско имущество и да не сключва заеми без предварително разрешение на Св. Синод;
19. да взема решения за завеждане дела пред общите и др. съдилища, които решения подлежат на одобрение от по-горната духовна власт;
20. да разглежда по съдебен ред повдигнатите от игумена, Св. Синод или епархийското управление обвинения срещу църковно провинен манастирски брат;
21. да внася установените вноски и дажби за общо-църковни и епархийски нужди;
22. да бди за точното изпълнение на древните правила на монашеството, църковните правила, манастирския устав и разпорежданията на духовната власт и
23. да дава ежегодно на духовното си началство подробен писмен отчет за общото състояние на манастиря.
Чл. 172. Игуменът на манастиря е председател на манастирския събор, изпълнител на съборните решения, духовен ръководител на братята, представител на манастиря пред всички власти и съдебни места и лица и блюстител на манастирските и църковни правила и на разпорежданията на духовната власт.
Чл. 173. Никакви мерки за управлението на манастиря не могат да се вземат и изпълняват без решение на манастирския събор. Съборните старци не могат да извършват нищо без мнението на игумена и последният - без мнението на събора.
Чл. 174. Подробен устав за вътрешния манастирски ред се изработва от Св. Синод.
ЧАСТ ТРЕТА
ЦЪРКОВЕН СЪД
Отдел I
Съдебни места и лица
Глава I
Устройство
Чл. 175. Съдебната власт в Българската православна църква се упражнява от:
1. Св. Синод;
2. епархийските съвети;
3. манастирските събори;
Чл. 176. Светият Синод упражнява съдебната власт в пълен и намален състав. И в единия и в другия случай той заседава съгласно наредбите за неговите заседания.
Чл. 177. Епархийският съд се състои от духовните членове на епархийския съвет под председателството на митрополита или негов заместник.
Чл. 178. Манастирският събор (чл. 100) действува като съд и разглежда дела по обвинение, повдигнати срещу църковно-провинени манастирски братя.
Забележка. При един и същ църковен съд не могат да служат длъжностни лица, които са: роднини във възходяща и низходяща линия, съребрена линия до IV степен включително, по сватовщина до III степен и духовно родство I степен.
Когато се яви такъв случай, единият от редовните членове, близък сродник, се заменя с един от подгласниците.
Глава II
Ведомство
Чл. 179. На църковните съдилища са посъдни:
1. църковно-наказателните дела;
2. делата по църковни спорове;
3. жалбите против актове и решения на църковно-административните органи.
Чл. 180. На Св. Синод в пълен състав са подсъдни:
а) като на първа и последна инстанция - дела на архиереите;
б) като на втора и последна инстанция - жалбите против първоинстанционните решения на Св. Синод в намален състав, както и жалбите против неговите административни актове и решения.
Чл. 181. На Св. Синод в намален състав са подсъдни:
а) като на първа инстанция - дела против членове на Върховния църковен съвет и тия против членове на епархийския съвет за престъпления, извършени при изпълнение на служебните им обязаности;
б) като на първа и последна инстанция - жалби против административни актове и решения на административни органи и църковна власт;
в) като на апелативна касационна инстанция - дела, постъпили от епархийските съдилища и манастириските събори (от ставропигиални манастири).
Чл. 182. На епархийския съд, като на първа инстанция, са подсъдни всички подведомствени на църковните съдилища дела, а като на втора и последна - дела, постъпили от манастирските събори (от епархийски манастири).
Чл. 183. На манастирския събор, като първа инстанция, са подсъдни дела против манастирски братя за провинение, подлежащи на църковен съд.
Манастирските братя от манастир, в който няма манастирски събор, се съдят първоинстанционно от съответния епархийски съд.
Чл. 184. Делата за църковни провинения по общо правило са подсъдни на съда по местожителството на обвиняемия. Всеки църковен съд сам решава, дали му е подсъдно делото.
Пререкания за подсъдност се разрешават от Св. Синод в намален състав.
Чл. 185. Епархийският архиерей утвърждава решенията на епархийския съд. По възникнало пререкание се произнася с окончателно решение на Св. Синод.
Чл. 186. Всички поводи за църковно-наказателно преследване постъпват в съответния църковен съд, който в разпоредително заседание решава, има ли основания за възбуждане на църковно-наказателно преследване, и определя лице, което да извърши предварително следствие.
Предварително следствие срещу клирици се води от лице с духовен сан.
Отдел II
Църковно-съдебни дела
Глава I
А
Църковни провинения
Чл. 187. Църковно провинение е всяко умишлено или по непредпазливост извършено деяние против вярата и наредбите на Светата православна църква и настоящия устав.
Чл. 188. Църковни провинения са:
1. пълно отпадане от Православната църква;
2. ерес - съзнателно, явно и упорито отричане догмите на православната вяра;
3. разкол - отделяне от църковното единство или от връзката с законно-установените църковни власти;
4. магьосничество и врачуване;
5. богохулство - хулни слова и действия срещу Бога, Св. Троица, Св. Богородица и светиите;
6. светотатство - поругание, хулене, оскверняване, повреждане, унищожаване, кражба или грабеж на място или предмети, посветени на Бога или богослужение, а също хулене, клеветене, заплашване и извършване на всякакво насилие над свещенослужител при служба;
7. симония - приемане или даване духовен чин, звание или отличие срещу облаги;
8. разврат - проститутство и всякакви блудствени деяния;
9. убийство, опит за самоубийство или друго позорно престъпно деяние;
10. обида или клевета между духовни лица, срещу духовно лице или от духовно лице срещу мирянин;
11. лъжлива клетва;
12. отричане от сан;
13. неизпълнение или немарливо изпълнение на църковните правила, разпорежданията на настоящия устав, на службени задължения или законни разпореждания на църковната власт (като: неправилно, небрежно или нередовно извършване богослужението, св. св. тайнства и обреди, занемара на проповедта, религиозното просвещаване на енориашите и църковното благотворение; неправилно или нередовно водене на църковно-енорийските книги и пр.);
14. превишаване на власт;
15. злоупотреба и немарливо пазене на църковни имущества;
16. непристойни за сана занятия;
17. пиянство, сквернословие и неприлично държане в служебни и частни отношения;
18. приема нецърковна длъжност без разрешение на духовното началство и
19. постъпки и занятия, изрично забранени от църковните правила.
Б
Църковни наказания
Чл. 189. Наказания за църковни провинения на църковни лица са:
1. бележка;
2. мъмрене;
3. глоба;
4. ограничение или отнемане за време от 1 до 4 години църковно-административни права и църковни блага;
5. временно лишение от някои тайнства или обреди или от участие в обществено богослужение;
6. разстригване (за монасите);
7. аргос - пълно или частично запрещение от свещенослужение и служба от 15 дни до 6 месеца, с лишение от възнаграждение в размер, определен от съда;
8. ограничение в манастир, с лишение от възнаграждение в размер, определен от съда, от 1 месец до 1 година и с назначене на свещенослужение, на клиросно послушание или на манастирски труд;
9. лишение от църковни отличия;
10. уволнение от длъжност за време до 3 години без право на заемане длъжност в същата духовна околия;
11. уволнение от длъжност завинаги, с или без запрещение от свещенослужение;
12. низвержение, без или с отлъчване, предвидено в каноните;
13. отлъчване - пълно изключване от общение с Църквата и
14. анатема.
Чл. 190. Видът и размерът на наказанието се определя в зависимост от характера на провинението и от проявения умисъл, непредпазливост или невнимание, както и от отегчаващи или намаляващи вината обстоятелства.
В
Особени разпореждания
Чл. 191. За провинения по сан или служба духовните лица са отговорни пред църковния съд и тогава, когато не са на църковна служба или заемат църковна служба в нецърковно ведомство.
Чл. 192. Когато извършеното църковно провинение е наказуемо и от гражданските закони, провинените лица остават отговорни и пред гражданските съдилищата, независимо от църковния съд, и обратно.
Чл. 193. Тъжители и свидетели по църковно-наказателни дела могат да бъдат само лица от православно изповедание.
Чл. 194. Решенията на църковните съдилища за низвержение, отлъчване от Църквата и анатема, преди да се приведат в изпълнение се представят на Св. Синод, който утвърждава или заменява с по-леко наложеното наказание.
Глава II
Дела по църковни спорове
Чл. 195. Църковни спорове, подсъдни на църковния съд, са:
1. спорове по управление на църковни имоти;
2. спорове между клирици по служебни материални права;
3. тъжби и спорове между клирици и християни по изпълнение на треби и по възнаграждения;
4. спорове по установяване църковни права или облаги;
5. спорове за граници на енории;
6. спорове, които възникват от учреждаване, преустройство или закриване на църковни институти и сдружения;
7. спорове, които възникват от откриване, разделяне или закриване на енории;
8. спорове между клирици по служебни права, по права за старшинство, чест и ред в службата;
9. спорове за установяване кръщение, венчание, родство и условия за извършване тайнството брак;
Глава III
Административно-съдебни дела
Чл. 196. Поводи за отмяна на църковно-административни актове и решения са:
1. некомпетентност или превишение на власт;
2. нарушение на устава или някоя църковна наредба;
3. неспазване съществени законни форми и
4. извращение на факти, на които е основа обжалваният акт или решение.
Чл. 197. Актове и решения, които по църковните закони са предоставени изрично на свободното усмотрение на църковната власт, не могат да се обжалват пред съда.
Чл. 198. Жалби против административни актове и решения на църковни органи се допускат, само когато страната има личен или пряк интерес от тяхната отмяна и когато не съществува друг ред за тяхното отменение.
Чл. 199. Актове и решения на по-долни църковни органи се обжалват пред Св. Синод в намален състав, ако надлежната по-висша църковно-админстративна власт не е уважила тъжбата за отмяна или в продължение на 60 дни не се е произнесла по нея.
Актове и решения, подлежащи на утвърждение, се обжалват направо пред Св. Синод след утвърждението или отказа.
Чл. 200. Актовете и решенията на Св. Синод в намален състав, подлежащи на съдебно-административно обжалване, се обжалват пред Св. Синод в пълен състав.
Чл. 201. Правилата на общото църковно съдопроизводство важат и за производството по църковно-административните дела.
Глава IV
Дисциплинарна отговорност на длъжностните лица по църковното ведомство
Чл. 202. Длъжностните лица по църковното ведомство отговарят пред църковните съдилища, освен по църковно-наказателен, и по дисциплинарен ред.
ДИСЦИПЛИНАРНИ ПОСТЪПКИ
Чл. 203. Дисциплинарни постъпки на длъжностните лица по църковното ведомство са:
1. нарушение на служебните обязаности;
2. неизпълнение и нарушение на съдопроизводствените правила и форми;
3. бавност, небрежност или очевидна неспособност при изпълнение на служебните обязаности;
4. неспазване надлежно приличие в служебните отношения: помежду си, към началството и към частни лица;
5. лошо поведение вън от службата;
6. отсъствие във време на службата без отпуск.
ДИСЦИПЛИНАРНИ НАКАЗАНИЯ
Чл. 204. Дисциплинарни наказания са:
1. забележка - обръщане внимание върху допусната неизправност с предупреждение да не се повтаря;
2. мъмрене - укоряване виновния с изрично приканване да се поправи;
3. глоби в размер на заплатата до 15 дни;
4. отстранение от длъжност от 1 до 3 месеца; през време на отстранението осъденият да не получава заплата.
Забележка 1. Дисциплинарно може да се отстрани от служба длъжностно лице, срещу което е възбудено наказателно преследване пред църковните и граждански съдилища или което е осъдено на уволнение от длъжност с окончателно решение.
Отстранението от длъжност поради възбудено наказателно преследване трае, докато се свърши преследването. Ако възбуденото преследване се прекрати или отстраненият бъде оправдан с влязла в законна сила присъда, той се възвръща на длъжността си за всичкото време, през което е стоял отстранен, освен ако бъде за същото деяние уволнен от служба по дисциплинарен ред.
Забележка 2. Отстранението от длъжност на свещенослужители става по определение на епархийския съвет;
5. преместване и уволнение от длъжност.
Уволненият не може да бъде назначен отново на същата или по-горна длъжност.
Енорийски свещеник не може да бъде уволнен дисциплинарно.
Отдел III
Съдопроизводствени разпореждания
Чл. 205. По делата пред църковните съдилища и за всички книжа, издавани от църковно-съдебните власти, се събират съдебни и канцеларски мита, берии и гербов налог.
Чл. 206. Влезлите в законна сила решения на църковните съдилища са задължителни за страните, за съда, който ги е постановил, и за всички други църковни власти.
Чл. 207. Решенията и разпоредбите на църковния съд се изпълняват от църковно-административни власти.
Чл. 208. Съдопроизводството на църковните съдилища се урежда с правилник.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ИЗДРЪЖКА НА ЦЪРКВАТА
Глава I
Приходи и разходи
Чл. 209. Църковните места и лица се издържат от собствени доходи на Църквата и от държавна субсидия, вписани в бюджета на Църквата.
Чл. 210. В бюджета на Църквата се предвиждат суми за:
1. издръжка на върховното управление на Църквата;
2. заплата на архиереите и енорийските свещеници;
3. издръжка на Църковно-народния събор;
4. издръжка на средните и висши богословски училища и пансионите при тях;
5. издръжка на ставропигиалния храм-паметник "св. Александър Невски" и другите народни храмове-паметници;
6. издръжка на общ църковен музей и библиотека;
7. съграждане и поддържане или наемане помещения за централно управление, митрополиите и архиерейските наместничества.
Чл. 211. Собствените приходи на Църквата са:
1. от приноси, дарения, завещания и наследства;
2. от имоти, стопанства и фондове;
3. от църковни такси и глоби;
4. от църковни свещи и други църковни производства;
5. от църковни дажби и
6. от църковно-фондови марки.
Чл. 212. Църковните стопанства са: стопанствата на Св. Синод, митрополиите, манастирите и църквите, църковната свещоливница, издателства, печатници, книжарници, работилници за икони, одежди, свещеническо облекло и други църковни утвари и вещи, църковните магазини и пр.
Чл. 213. Църковната свещоливница и магазини, с централно седалище в София и клонове в седалищата на епархиите и архиерейските наместничества, под надзора съответно на Св. Синод или епархийските управления, единствено доставят и продават всички църковни вещи и принадлежности, нужни за енорийските храмове, манастирите, свещенослужителите и православните християни.
Чл. 214. Църковните фондове се учредявят:
а) по завещание и
б) по дарение.
Уставите на фондовете се утвърждават: за фондове при учреждения, подведомствени на митрополиите, - от епархийския съвет, а за фондове при митрополиите, при Св. Синод и пряко подведомствените му учреждения - Св. Синод в пълен състав.
Чл. 215. Църковните власти събират общоцърковни, съдебно-църковни, канцеларски и частно-църковни такси.
Чл. 216. Общо-църковни такси се събират срещу установени свидетелства. Тия свидетелства са ценни книжа на Църквата и носят знаците на Патриаршията.
Чл. 217. Съдебно-църковните такси се събират по всички дела, подсъдни на църковните съдилища.
Чл. 218. В размери не по-големи от ония, предвидени в общите закони, църковните власти събират канцеларски такси за заверка, издаване на свидетелства, удостоверения, издаване на заверка и преписи от протоколи или решения и други документи.
Чл. 219. Считат се за требни такси всички ония, които се събират по случай извършване от свещенослужителите на разни треби и чинодействия.
Забележка. Ако един християнин призове за извършване на една треба, освен енорийския, и друг свещеник, както и дякон и певец, требна такса се плаща за всеки свещено- и църковно-служител отделно.
Чл. 220. Требните такси са предназначени изключително за възнаграждение на свещениците и църковно-служителите. Те се събират направо от свещенослужителите, които са извършили требата.
Чл. 221. Частно-църковни са ония такси, които се събират в полза на енорийските църкви срещу различни услуги, извършени с църковни имоти или чрез църковно-служещи по искането на православните енориаши и по случай на разни чинодействия.
Чл. 222. Размерът на таксите, събирани в приход на върховното управление и епархиите, както и размерът на требните такси, се определя от Св. Синод.
Таксите в приход на храмовете се определят от надлежните църковни настоятелства и одобряват от епархийското началство.
Чл. 223. Църковни монополи са:
а) изработването и продажбата на свещи за богослужебна употреба и
б) изработване, доставяне и продаване на църковна утвар, икони и др. принадлежности за храмовете и за богослужебна употреба.
Чл. 224. За подпомагане издръжката на върховното управление на Църквата и на епархийските управления се събират дажби:
1. от манастирските стопанства и
2. от енорийските храмове.
Размерът на тия дажби се определя от Св. Синод, съобразно бюджетните възможности на манастирите и църквите.
Чл. 225. Църквата има църковно-фондови марки, видът, размерът и употребата на които се уреждат от Св. Синод.
Чл. 226. Църковните имущества и приходи се употребяват само за нуждите на съответните църковни учреждения и за общите нужди на Църквата.
Глава II
Бюджет, контрол и отчет
Чл. 227. Приходите и разходите на всички църковни учреждения и на фондовете при тях се предвиждат и разрешават в бюджети за една година.
Финансовата година на църковните бюджети и бюджетното упражнение съвпада с тия на държавния бюджет.
Чл. 228. Бюджетите се утвърждават:
а) бюджетите на Църквата - от Св. Синод в пълен състав;
б) бюджетите на църковните настоятелства, на епархийските манастири и на фондовете по дарение и завещание при тях - от епархийското началство.
Чл. 229. Разпоредители с предвидените кредити в църковните бюджети са:
1. при върховното управление на Църквата - патриархът или негов заместник;
2. при епархийското управление - митрополитът;
3. при храмовете - председателят на църковното настоятелство;
4. при манастирските управления - игуменът и
5. при църковните учреждения и стопанства със самостоятелни бюджети - техните управители.
Чл. 230. Длъжностните лица, натоварени да получават приходи и да извършват плащания по разхода при църковните учреждения, са отчетници. Те носят отговорността за поверените им суми и материали.
Чл. 231. Отчетникът дава, след изтичане на бюджетното упражнение, отчет за извършените приходо-разходни операции по изпълнение на бюджета.
Чл. 232. Отчетите по изпълнението на бюджетите, утвърждавани от Св. Синод (чл. 228, буква "а"), се представят в Св. Синод, гдето се проверяват от комисията по проверка на църковните отчети в състав: представител на върховната контролна власт, определен от Министерството на финансите, за председател, представител на Св. Синод - началникът на стопанско-снабдителният отдел, който е и секретар на комисията, и членове: представител на Дирекцията на изповеданията и началникът на финансово-контролния отдел при Св. Синод.
Чл. 233. Църковните учреждения, бюджетите на които се утвърждават от епархийското началство (чл. 228, буква "б"), представят годишните си отчети за проверка на митрополията, гдето се проверяват от епархийския финансов ревизор и по негов доклад епархийският съвет се произнася за редовността на отчета и за привременното или окончателно освобождаване на отчетника от отговорност.
Чл. 234. Комисията по проверка на църковните отчети при Св. Синод издава привременни определения по които отчетникът дава своите обяснения и окончателни решения, които не подлежат на обжалване.
Чл. 235. Св. Синод има върховен надзор върху църковните учреждения, длъжностни и частни лица, които боравят с църковни суми и материали. Тоя надзор Св. Синод упражнява чрез своите контролни органи.
Чл. 236. Епархийското началство упражнява надзор върху подведомствените си църковни учреждения и отчетниците при тях чрез контролните органи на митрополията.
Чл. 237. Ревизионните актове на контролните органи при Св. Синод се разглеждат от Върховния църковен съвет, а на тия при митрополията - от епархийския съвет, след което по решение на тия съвети, ако е нужно, им се дава по-нататъшен ход.
ЧАСТ ПЕТА
ОБЩИ ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ
Чл. 238. Каноническа наредба е законоположение на Църковно-народния събор (чл. 126, п. 2) по устройството и управлението на Българската православна църква.
Синодална наредба (чл. 108, п.
е висш акт на върховното църковно управление, издаден от Св. Синод в пълен състав.
Чл. 239. Литургическите принадлежности на починал епархийски архиерей остават на митрополията, а такива на архиереи без епархия и на монашествуващи духовни лица, които не се числят към манастир, остават на разположение на Св. Синод, освен ако по завещание са оставени на друго църковно учреждение.
Чл. 240. Българската патриаршия и Св. Синод имат следния печат: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Българска патриаршия - Св. Синод", а в средата - изображение на храм с три кубета, ограден с клончета.
Личният печат на Патриарха е кръгъл с надпис наоколо: "Български патриарх" (име и година на интронизацията), а в средата: митра, дикири и трикири.
Епархийските съвети: Кръгъл печат с надпис наоколо: ". . . епархийски съвет", а в средата - кръст с венец.
Личните печати на епархийските архиереи: Кръгъл печат с надпис наоколо: ". . . митрополит . . .", отдолу - година на интронизирането, а в средата - митра, дикири и трикири.
Църковните свещоливници: Кръгъл печат и надпис наоколо: "Църковна свещоливница", а отдолу - местонахождението, а в средата - кръст.
Епархийските контролни органи: Кръгъл печат с надпис: ". . . епархийски финансов ревизор", а в средата - кръст.
Архиерейските наместничества: Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре - "Архиерейско наместничество", отдолу - местонахождението, а в средата - кръст.
Църковните настоятелства: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Църковно настоятелство при храма "св. . . ." в . . .", а в средата - кръст.
Енорийските свещеници: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Енорийски свещеник при храма "св. . . ." в гр. (с.). . .", а в средата - кръст.
Храм-паметникът "св. Александър Невски": Кръгъл печат с надпис наоколо: "Ставропигиален храм-паметник "св. Александър Невски" в София", а в средата - изображение на светията на храма и три дати: 1882, 1912, 1924.
Ставропигиалните манастири:
Рилският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Рилска св. обител", а в средата - образа на св. Иван Рилски с надпис: "св. Иван Рилски Чудотворец".
Бачковският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо наоколо: отгоре - "Обител св. Богородица", отдолу - Бачково, а в средата - образа на св. Богородица с Младенеца.
Троянският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Троянска св. обител", в средата - "Успение Богородично".
Преображенският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Преображенска св. обител", в средата - изображение на св. Преображение Господне.
Поморийският манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Поморийска св. обител "св. В. М. Георги"", а в средата - изображение на св. В. М. Георги.
Епархийскиите манастири: Кръгъл печат с надпис наоколо: ". . . манастир св. . . .", а в средата - изображението на светията.
Духовната академия: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Духовна академия св. Климент Охридски", отдолу - София, а в средата - изображението на св. Климент.
Софийска духовна семинария: Кръгъл печат с надпис наоколо: "Софийска духовна семинария", а в средата - кръст.
Свещеническо училище в Черепишкия манастир: Кръгъл печат с надпис наоколо: отгоре "Свещеническо училище Софроний Врачански", отдолу - "при Черепишкия манастир", а в средата - разтворена книга със сияние.
Чл. 241. Възстановяването на патриаршеското достойнство на Българската православна църква и провъзгласяването на предстоятеля й за патриарх ще стане по установения църковен ред. Дотогава Българската православна църква продължава да се нарича Екзархия.
Чл. 242. Този устав отменява нине действуващия екзархски устав. Наместник-председател на Св. Синод:
+Пловдивский Кирил
+Доростолский и Червенски Михаил
+Врачанский Паисий
+Търновский Софроний
+Варненский* и Преславский Йосиф
+Ловчанский Филарет
+Старозагорский Климент
+Сливенский Никодим
Бележка - този устав е утвърден съгласно разпоредбите на Закона за изповеданията на 31 декември 1950 г.
----------------------------------------
* Бивша Сталинска - б. р.
Символ на вярата
1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.
2. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.
3. Който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплати от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.
4. И бе разпранат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.
5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.
6. И на небесата и седи отдясно на Отца.
7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и жарството Му не ще има край.
8. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и Го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.
9. В една света, вселенска и апостолска Църква.
10. Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.
11. Чакам възкресение на мъртвите.
12. И живот в бъдещия век! Амин!
Десетте божи заповеди
1. Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други богове освен Мене.
2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и ще е във водата под земята, не им се кланай и не им служи.
3. Не изговаряй напразно името Господа, твоя Бог.
4. Помни съботния ден*, за да го светиш: шест дена работи и свърши в тях всичките си работи, а седмия ден е събота на Господа, Твоя Бог.
5. Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята.
6. Не убивай.
7. Не прелюбодействай.
8. Не кради.
9. Не лъжествидетелствай против ближния си.
10. Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си; нито нивата му, нито роба му, ни робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък - нищо, което е на ближния ти.
-------------------
* За християните още от апостолско време това е денят на Христовото Възкресение - неделя.
За причастието
Причастието е тайнство, в което вярващите, под вид на хляб и вино, се приобщават към Тялото и Кръв Христови. На тялото и Кръвта Господни в тайнство Евхаристия трябва да въздаваме особена чест и боголепно поклонение, каквото въздаваме на Самия Господ наш Иисус Христос.
За приемане страшните Тайни всеки трябва да се приготви с пост, молитва, съгрешение за греховете, изповедание и съвършено примирение с всички.
Малките деца, по обичай на Църквата, трябва, заради вярата на донасящите ги, да се причестяват със светите Тайни за осветяване на душите и телата им и за приемане благодатта на Господа. До шестгодишна възраст включително децата се причестяват изобщо без приготвовление. А всички православни миряни, начевайки от седемгодишна възраст, се причестяват след изповед и надлежно приготвяне, което се нарича постене.
----------------------------------------------------------------------------
*Изключение се прави за болните. Светите Тайни трябва да бъдат приемани от християните, които нищо не са яли и пили тоя ден (VI, 29 Картаг.50 и 58). Това въздържание от ястие и питие трябва да се начева още от вечерта срещу деня на причастието; позволява се само на хора престарели, младоженци и болни, които не могат да се въздържат, да приемат храна от вечерта, но в най-умерено количество, и то до среднощ. Готвещитите се за причестяване трябва вечерта срещу деня, в който ще се причести, и в самия ден сутринта да изслуша четенето или сам да прочете отредените молитви и последването към самото причастие.
Престарелите, а също ако и бременните, предвид на изключителното и в известно отношение болезнено тяхно положение, могат да се причестят по начин "причастие за болен", ако само те не са в състояние да изпълнят обикновените правила за постенето, или ако бъде опасно да се отлага постенето им до друго по-благоприятно време.
Благодарствена молитва за всяко Божие благодеяние
Господи Иисусе Христе, Боже наш, Боже на всеко милосърдие и щедрости!
Твойта милост е безгранична и човеколюбието Ти - неизмерима дълбочина. Със страх и трепет, като недостойни раби, смирено принасяме благодарност на Тебе, добросърдечни, за благодеянията, които си ни сторил. Славим Тебе, хвалим, възпяваме и величаем като наш Господ, Владика и благодетел и падайки пред Тебе, пак Ти благодарим за Твоето безсмъртно и неизказано милосърдие. Смирено Те молим, милосърдни Господи, както сега си благоволил да изпълниш молбите на нас, Твоите раби, така и за напред сподоби да получат Твоите благодеяния всички верующи, които преуспяват в любовта си и във всякакви добродетели. Избавяйки, милостиви Боже, от всякакво зло обстоятелство Твоята света Църквата и тоя град (или това село) и, като нам даруваш мир и безмятежие, удостой ги винаги да принасят благодарност на Тебе, на Твоя безначален Отец, на пресветия, благия и животворящия Твой Бог, всякога да говорят за Твоите велики добрини и да Те възпяват. Слава Тебе, Боже, благодетелю наш, во веки-веков. Амин.
Утринна молитва
В името на Отца и Сина и Светаго Духа.
Амин.
След това направи три поклона и се моли:
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния.
Господи Иисусе Христе, Сине Божий, заради молитвите на пречистата Твоя Майка и на всички светии, помилуй ни.
Амин.
Слава тебе, Боже наш, слава Тебе Царю небесни, Утешителю, Душе на истината, Който си навсякъде и всичко изпълняваш, съкровище на благата и подателю на живота! Дойди и се всели в нас, очисти ни от всяка сквернота и спаси, Благий, душите ни.
Светий Боже, светий Крепки, светий Безсмертний, помилуй ни. (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светаго Духа, и сега и всякога, и во веки-веков.
Амин.
Пресвета Троице, помилуй ни: Господи, очисти греховете ни; Владико, прости беззаконнията ни; Светий, посети и изцери немощите ни, заради Твоето име.
Господи помилуй. (три пъти).
Слава на Отца и Сина и Светаго Духа, и сега и всякога, и во веки-веков.
Амин.
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде твоето царство; да бъде твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дългове ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
Публикувано на: 09 Май 2007, 10:51