"по-късно заведено дело" по чл. 95 от ГПК

[Ирина]

Честит празник на всички колеги!
Имам следния казус и Ви моля за мнение:
Имам висящо производство пред въззивна инсанция /обявено е за решаване/. /исковата молба е подадена на 18.12.2002г./ До тук делото го печеля и всичко се развива добре.
Преди два дни получих призовка за дело, напълно тъждествено с първото - относно същия спор и от същия ищец, срещу същия ответник. Проверих го в канцеларията на съда и установих, че исковата молба е подадена в края на 2001г., оставена е без движение до внасяне на държ. такса, която ищецът е внесъл и представил с молба от 07.02.2002г. Незнайно защо едва сега се дава ход на тази искова молба и дори номерът на делото е по описа на РС за 2004г. Но нали делото се счита висящо от момента на подаване на искова молба /връчването на препис от исковата молба е последица от предявяването на иска, а не условие за висящ съдебен процес/. При това положение строго погледнато /а и Ж. Сталев пише същото/ опорочен е вторият съдебен процес, макар и да се намира в по-напреднала фаза от първия. Т.е. в този ред от мисли би се стигнало до прекратяване на делото, което е висящо пред въззвината инстанция и обезсилване на постановените по него решения и започване на ново дело между същите страни , със същия предмет., което пък противоречи на принципа за процесуална икономия.
Моля коригирайте ме ако греша и ми дайте идея как да съумея да запазя вече спечеленото дело, а да се прекрати това, което фактически е второ, а де факто - първо.
Благодаря!

[Иван]

Колежке!
Имах бегъл спомен за казуса, който конкретизирах. Разполагам с изданието на Ж.Ст. от 1994г. На стр.202/за улеснение: пар.44 Правни последици от предявяване на иска/ със ситни букви е обяснена вашата хипотеза. Според автора има ТРОСГК №67 от 61г, сб.20-ако решението по второто дело е влязло в сила, следва да бъде прекратено първото дело. Потърсете го, не ми се търси.
Така че според мен използвайте някои хватки за отлагане на първото дело, докато влезе в сила решението по второто. Ако другата страна обжалва и посочи в жалбата си наличието на друго по-рано заведено дело със същите страни, и предмет, то тогава ще трябва второто дело да бъде прекратено.

[Ирина]

Благодаря Ви, но решението на въззивния съд подлежи и на касационно обжалване, а знаете във ВКС колко се бавят делата, така че ще ми бъде трудно да отлагам, за да влезе в сила решението по другото дело.
Но моят въпрос е : не мога ли да се опитам да докажа, че всъщност по-рано предявеният иск е втори по ред, тъй като разпореждането на съдията за насрочване на съд. заседание е едва от април 2004 г. - когато вече има висящ съдебен спор със същия предмет и страни и би следвало изобщо да не се образува това дело.
Защото ако се приеме обратното - кой ще компенсира разходите и времето на ответника по напредналото дело - той от никъде не е можел да разбере за по-рано предявения иск - нито делото е било образувано и отбелязано в книгите на съда, нито е получил призовка.
Не знам, мисля че има логика в разсъжденията ми, но Ж.Сталев изглежда твърде категоричен. затова искам да разбера какво разбира ГПК под "заведено дело" - дали предявена искова молба или образувано вече дело?
Каква вина има страната в процеса, която , поставена в ролята на ответник успява да докаже пред две инстанции своята правота, но и изведнъж изскача един безотговорен съдия, който две години е топлил до себе си една искова молба с отстранени в срок нередовности?!
Помогнете! КАКВО ОЗНАЧАВА "ЗАВЕДЕНО ДЕЛО" ПО СМИСЪЛА НА ЧЛ. 95 ОТ ГПК - ПРЕДЯВЕНА ИСКОВА МОЛБА ИЛИ ВЕЧЕ ОБРАЗУВАНО ДЕЛО?!

[etsotov]

Уважаема колежка,

според моето скромно мнение едно дело е заведено, не с подаването на исковата молба, а в момента на разпореждане от съдия докладчика да се образува дело по конкретен спор. Внасянето на исковата молба е необходима предпиставка, но не достатъчна, за да се образува дело. Една исково молба може да бъде внесена и дело да не се се образува по различни причини имащи характер на невъзможен предмет, несъществуваща страна и д.п.

[Ирина]

Защо повече колеги не взеха отношение по темата?

[Иван]

Решение № 521 от 22.V.1991 г. по гр. д. № 202/91 г., I г. о., докладчик председателят на отделение С. Розанис

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, 1991 г., бр. 8, № 14, стр. 13

чл. 121, ал. 1 ГПК

Делбеното производство продължава между първоначалните страни независимо от това дали някоя от тях е прехвърлила своето право след предявяване на иска.

¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤¤
В молбата за преглед се поддържа, че неправилно делбата е допусната между молителите като съпружеска двойка и втората съпружеска двойка, а е следвало делбеното производство да се проведе между дъщерята на молителите, като тяхната правоприемница и другите двама съпрузи и съответно делбата да се допусне между последните двама като съпрузи, от една страна, и дъщерята на молителите, от друга, като те самите бъдат изключени от делбата.
Искът е направен от съпрузите В. против съпрузите Х. (молителите) с искова молба, постъпила в съда на 03.11.1989 г. На 30.01.1990 г. ответниците прехвърлят на своята дъщеря притежаваната от тях идеална част от имота срещу поетото от приобретателката задължение да гледа и да издържа родителите си. При тези данни с решението, на което се иска преглед, е прието, че делбата следва да се допусне между ищците и ответниците по искова молба и че на приобретателката на идеалната част на последните не следва да се признаят с решението на съда права в съсобствеността.
Решението е постановено в съответствие с чл. 97, ал. 1 ГПК и чл. 121, ал. 1 ГПК.
Процесуалното правоотношение се създава с предявяване на иска. От момента на завеждане на исковата молба в съда е налице висящо дело. Това е точно изразеният, а не подразбираемият смисъл на закона. Така според чл. 93, ал. 1 изр. 1 ГПК, когато съдът намира, че делото не е подсъдно нему, той го изпраща на надлежния съд, а според изр. 2 "в този случай делото се счита висящо пред този съд от деня на подаване на молбата пред надлежния съд". Законът не свързва началния момент на създадената висящност от датата на връчване на исковата молба на ответниците, нито пък отрича този момент, ако исковата молба не е въобще връчена. От това положение на закона следват различни както материалноправни, така и процесуални последици. Така например течението на започнала било погасителна, било придобивна давност (чл. 116, б. "б" ЗЗД) се прекъсва с предявяване на иска, а не от момента на връчване на исковата молба на ответника. Налични висящи дела между едни и същи страни по един и същ предмет имат за последица прекратяване на по-късно заведено дело, независимо дали висящността на едното и на другото е открита непосредствено след подаване на исковата молба или по-късно (чл. 95 ГПК). И тук няма значение дали препис от едната или от другата искова молба са връчени на ответника.

Подобен извод се прави и в ТРОСГК №67/61г на ВС, посочено и от Ж.Ст. , а също и от редица други решения, както и от процесуалната теория.
Така че не мога да ви подкрепя в решението ви да докажете че делото е заведено по смисъла на ГПК от датата на разпореждането на съдията за образуване на ГД.
Относно разноските, според мен можете да ги искате от ищеца. Можете да опитате и от съда, който е забавил образуването на ГД по първата искова молба, по ЗОДВПГ, но мисля, че шанса за успех е незначителен.

[doneva]

А като е оставено през 2001 г. делото без движение, съдът не е ли определил срок в който е следвало да бъде внесена държавната такса, след което делото да следва да бъде прекратено?

[Ирина]

държавната такса е внесена в определения от съда срок, но самият съд не прави нищо от там нататък, та чак до 2004 г.

[donna2]

да попитам не зная коя страна ищец или ответник сте ,но ако сте ответник препис от исковата молба връчван ли ви е , ако не е по мое мнение не би следвало да се прекрати второто дело защото обратното ми наподобява на злоупотреба с право и на зле свършена работа от съда , ако ви прекратят второто дело това все пак подлежи на обжалване и напълно е възможно съда да реши във ваша полза

[Ирина]

Благодаря Ви donna2.
Процесуален представител /юрисконсулт/ съм на ответника. Препис от исковата молба по "първото" дело получих преди една седмица.
И аз мисля, че прекратяването на второто дело би било злоупотреба с право и за никаква процесуална икономия не може да говорим. Ж.Сталев и практиката на ВС наистина изглежда категорична, но може би има предвид една по-нормална хипотеза - когато е предявен втори иск, на към този момент да съществува обективна възможност всяка от страните /и най-вече ответника / и съдът да проверят дали съществува и друг висящ спор със същия предмет.
Парадоксалното е и нещо друго - първата искова молба е предявена 30.10.2001г. - разпореждането за образуване на делото е от 04.2004г.
Втората искова молба /по делото което е в по-напреднала фаза/ е от 12.2002г.
Поисках издаване на съд. удостоверение, че за периода между 01.10.2001г. - 12.2002г. "Х" не е предявил срущу "У" иск с пр. основание .......
Съдът ми издаде такова удостоверение - изводът според мен е ясен - в обективния правен мир към 12.2002г. пречката по чл. 95 не е съществувала, т.е. към онзи момент искът си е първи по ред. разбира се това си е мое мнение, продиктувано от житейската логика, която ще се опитам да отстоя в този казус.

[яstavrev]

Според мен целта на чл.95 не е процесуална икономия, а да се предвотрати неспазване на принципа за СПН. Въпросът не е дали е имало процесуална пречка за предявяване на втория иск, а кое от двете дела трябва да се прекрати,като прекратяването е с оглед СПН.За съжаление ,в конкретния случай ,житейската логика не играе,тъй като чл.95 е императивен, и трябва да прекрати второто дело.
Мисля че, като се има предвид чл.3 ГПК, ищецът задължително дължи обезщетение за вредите,които ви е причинил.