от Star_doznatel » 31 Яну 2007, 15:48
Преди повече от две години, в опитите си да светна някои хора, че има необходимост от законодателни промени в сферата на наказателното и административно-наказателното законодателство, написах следващите редове. Предлагам ви ги, набързо актуализирани. Смятам, че това има отношение към темата. Още повече, че все пак се очакват промени – има проект за АНК /който никой не е виждал/. Преди това – съгласен съм, че в момента адвокатското лоби твори законите. Това е мнение и на адвокати. И две думи извън темата - спорът кой е по по най, който се води между дознатели и следователи, определено не отчита някои количествени показатели като например обстоятелството, че преди 1989 год регистрираните съобщения за извършени престъпления в едно РПУ I-ва категория беше между 400 и 500, а сега е между 4000 и 5000. А може би не е извън темата...
.........
Много мастило се изписа за лошите резултати от работата на съд, прокуратура, следствие, но общо взето мерките, които се обсъждаха и се обсъждат в момента, са в рамките на въпроса: Кой да командва? Кой на кого да е подчинен. Не се правят опити за разкриване на причините за това положение.
Кой е виновен? Българският съд, прокуратура, следствие – въобще българското правосъдие! Следва ли то да се товари с негативите от борбата с престъпността? Да – според различни проучвания на общественото мнение, а според мен – не.
Първо - личността на ръководителя на едно ведомство определeно влияе на качеството на работата му, но точно в тази сфера, където всичко е строго регламентирано, ролята на личността е много ограничена.
Второ – колко българи са си дали труда да прочетат Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
Да - престъпниците ги познават всички, лови ги полицията, но съдът и прокуратурата ги пускат.
Ами ще ги пускат – много ясно. Ако в Наказателния кодекс имаше член, който да казва, че всеки, който е оплют по страниците на който и да е вестник, трябва да влезе в затвора, то тогава прокуратурата и съда щяха да го вкарат в затвора. Но в Наказателния кодекс такова нещо няма. В Наказателния кодекс е узаконенено невлизането в затвора Повече от триста текста в Наказателния кодекс предвиждат наказания от глоба, през лишаване от права до лишаване от свобода – различни срокове. Обществеността не знае, че не за всяко престъпление се влиза в затвора. Просто така е предвидено по съответните състави. И с това се спекулира.Широката общественост определено не знае, че има тестове, които позволяват ревизия на голям процент от наказанията лишаване от свобода. Такива текстове имаше и преди 89 год, но сега те се увеличиха, като направиха практически невъзможно, лице извършило престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, да влезе в затвора, преди да е извършил четири такива престъпления.
Особено ако някои от тях се наказват с лишаване от свобода до 3 год.За последните, чл. 78а от НК препоръчва да им бъде наложено административно наказание от съда, ако не са осъждани преди това. А ако все пак е осъждан – тогава може да се приложат текстовете от Наказателно-процесуалния кодекс, касаещи споразумението. Гаврата тук е, че даже и при престъпление извършено в изпителения срок /отложените наказания по реда на чл. 66 от НК, условно осъдените/, престъпникът може да се измъкне без предвиденото по съответния текст наказание “лишаване от свобода”. Не по волята на съдията, а по волята на законодателя.
Ако пък се сблъсква с правосъдието само по веднъж годишно – никога няма да влезе в затвора. Правото, да се ползва защитата на чл. 78а, се подновява една година след ползването му. И така до безкрайност. А става въпрос за така наречените транспортни престъпления, телесните увреждания, противозаконното лишаване от свобода, расовата дискриминация, престъпления против политическите свободи, вероизповеданията, неприкосновeността на жилището, дребните кражби, основаването на фондация с цел укриване на данъци, престъпления против реда и управлението, иманярството, документните престъпления. И т. н.
Нищо чудно, че страничките с криминалните хроники са пълни и разнообразни от години и ще бъдат пълни и разнообразни още дълги години, защото вече наистина всички познаваме престъпницете и те наистина са на свобода, но не благодарение на правосъдието, а на законотворчеството.
Тук идва ред на въпроса: Защо законодателят така е решил? /Определено интересен въпрос за отговора, на който ще е необходимо специално проучване/ – С едната ръка е гласувал съответното деяние да бъде престъпление с наказание налагано по по съдебен ред, а с другата – ако не е осъждан преди това, да му се налага административно наказание /справка чл. 78а/ или наложеното наказание да не го изтърпи /справка чл. 66/.
Може би все пак е преценил, че с топ по врабче не бива да се гърми.
До неотдавна, притежаването на оръжие без разрешение, беше административно нарушение. Управлението на МПС с всякаква концентрация на алкохол в кръвта – също. Оръжията ли или автомобилите бяха по-малко или мераклиите да се срещат със закона? Според мен мераклиите бяха по-малко. Тази теза може да бъде потвърдена с едно проучване на тема: кой си плаща глобите и то тези до 200 лв, малките? Днес. И как стоеше този въпрос вчера – преди 85 г. Отговорът е ясен. И без специално проучване може да се каже, че преди 85 год наложените глоби се прибираха на 100%. Просто всички работеха и парите се удържаха от касиерите по месторабота.
А днес?
В най-близко бъдеще всички админстративни нарушения ще се наместят в Наказателния кодекс.
Да … ама с топ по врабче не се гърми. Не е редно младият човек, без книжка, за това, че е покарал автомобилът на баща си, да влезе в затвора. Резултатът – чл. 78а – по голямо по размер админстративно наказание. Налагано по съдебен ред. Да ама младият човек /същото важи и за бедният/ няма пари, няма автомобил, къща – кога и с какво ще си плати глобата?
Резултатът – въртене в кръг. Поне четири оборота.
Въпросът който следва да си зададем е: Не блокираме ли, не запушваме ли, правораздавателната си система? Не се ли дискредитира съд, прокуратура, полиция, като за престъплания налага администритавини наказания, не възпроизвеждаме ли бюрокрация? Очевадно – да.
Не желаейки да анализираме проблема, сме на път да разрушим българското правосъдие.
Изводът следва да бъде: промени в посока повишаване ефективността на административнонаказателната дейност. Изчистване на Наказателния кодекс от незначителните престъпления. Препращането им в сферата на ЗАНН. /Дали еврокомисарите нямат предвид точно това като критикуват досъдебното производство?/ Определяне на срок в който следва да се плати административното наказание глоба и криминализиране на неспазването на този срок. /А може и да не се криминализира – справка УБДХ/ Без привилегиите на чл. 78а и чл. 55 от НК. С извеждане от обхвата на споразумението на текста на чл. 68 от НК. Защото точно липсата на респект от административните наказания, най-тежкото от които е глобата, за която алтернатива в ЗАНН няма, доведе до бум на дребни нарушители и нарушения.
Процедурата по налагане на административните наказания също е трагична. Битуващото мнение, че с влизането в сила на наказателното постановление е наложено наказание /без да влизам в подробности с какви бюрократични мъки влиза в сила/, следва да се промени. Наказанието следва да се смята за наложено, особено когато става въпрос за глобата, тогава когато е излязла съответната сума от джоба на нарушителя и е влязла в държавния бюджет. И това ако не стане в един разумен срок – то наказанието вече не може да се смята, че е постигнало целите си.
Тук може да се дискутира и въпроса: Кой да определи размера на глобата, когато по закон е от … до …? Когато не се оспорва – следва ли да се приеме, че има споразумение? И т. н. /Практически това също е досъдебно производство./
Не много отдавна една велика нация провеждаше борба с глада, като избиваше врабчетата. За щастие осъзнаха, че проблемът им не е във врабчетата. Нашият проблем също не е във “врабчетата”. Нито е редно нито е полезно да се влиза в затвора за дребни нарушения, нито пък съдът и прокуратурата да се занимават с налагане на административни наказания. От една страна, но от друга - опре ли нарушителят на закона до съд и прокуратура, то трябва да е ясно, че изходът е един – тежко наказание /ако е виновен/. А за да стане това е необходим основен ремонт на Наказателния кодекс, Законът за административните нарушения и наказания и още някои закони.
Резултатът – освобождаване на ресурс, полицейски, прокурорски, съдебен, за работа по истинските престъпления. Тези, по които си заслужава да се гърми с топ.