- Дата и час: 24 Яну 2025, 22:36 • Часовете са според зоната UTC + 2 часа [ DST ]
Писмо-отговор на студент в ЮЗУ до негова колежка!
Правила на форума
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
Темите в този раздел на форума могат да бъдат само на български език, изписани на кирилица. Теми и мнения по тях, изписани на латиница, ще бъдат изтривани.
Темите ще съдържат до 50 страници. Мненията над този брой ще бъдат премествани в друга тема-продължение, със същото заглавие, като последното мнение от старата тема ще съдържа линк към новата, а първото мнение от новата - линк към старата.
|
|
39 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
Писмо-отговор на студент в ЮЗУ до негова колежка!
SMS:
"zdravei!Sas sigurnost e mnogo nahalno ot moq strana,no te molq ako ne ti predstavlqva problem da mi prati6 i sledva6tite vaprosi na tozi adres- *****@abv.Bg. Razbira se ima6 palnoto pravo da mi otkaje6, za6toto znam kolko usiliq ti kostva – Mariq ot *******. I vse pak blagodarq za prednata usluga"
ОТГОВОР чрез e-mail:
Уважаеми Колега,
мислех, че сме приключили всякакви облигационни отношения помежду ни, като визирам най-вече дарствените такива! Но ето, че ме приканвате да Ви (прена)даря отново (за трети път! - веднъж преснимахте мои лекции, след това Ви пратих по електронен път други, а сега настоявате за трети... дано само не ме обвините в злопаметност, но аз просто смирено се придържам към фактите). Ако потретя този безвъзмезден акт, рискувам наистина да изглеждам глупаво, не мислите ли?:)
Считам настоящият Ви смс за оферта (виж чл.13,ал.1 и 3 от ЗЗД), отправена по електронен път лично до мен. А Вас ще третирам като оферент (предложител). Т.е. с този Ваш смс ние недвусмислено изпадаме в преддоговорни отношения от момента на получаването на смс-а, които отношения, съгласно закона взаимно ни обвързват. Офертата-смс трябва да се тълкува разширително, тъй като от нея не става ясно какъв точно договор предлагате да сключим (чл.20 от ЗЗД: „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.”). В този контекст, позовавайки се на договорите, които сключихме предните два пъти, а именно Договор за дарение, считам че настоящата Ви оферта-смс, още повече, че представлява молба по своето естество ("...no te molq..." - вж. началото, където съм приложил точен цитат на смс-а Ви), е също с намерение за договор от този тип.
Ако това е действителното Ви намерение, смятам на Вашата оферта-смс да Ви противопоставя перемпторното възражение на субективното си потестативно право на отказ поради липса на основание, а именно - дарственото ми намерение!
Относно мотивите на отказа ми, имплицитно съдържащи се в липсата на основание:
І. Законни (релевантни) мотиви:
1. Наличието на спекулативен елемент в офертата Ви спрямо моята особа и най-вече по отношение нравственото качество - добрина, което притежавам и рядко проявявам, и което благосклонно разкрих спрямо Вас, и недвусмислено специално заради Вас, и с което злоупотребихте, като сама дори го признавате ("Sas sigurnost e mn nahalno ot moq strana...")! Тъй като законът защитава правилата на морала, Ви заявявам, че на основание чл. 12 от ЗЗД, а именно: „При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.”, с пълно основание отклонявам офертата Ви и по този начин изпадаме в недвусмислена невъзможност за сключване на договор.
2. При все това, ако Договорът за дарение се сключи за трети път има риск да се превърне в „безсрочен Договор за дарение с доставка”, а такова „животно” в правото няма.
ІІ. Лични (нерелевантни) мотиви:
1. Елемент на реваншизъм, който проявявам спрямо Вас, породен от предните два Договора за дарение, които сключихме. А именно:
- по отношение на първия Договор за дарение – не придадохте тежест на обещанието си да почерпите след транслативния ефект на акта на предаване на лекциите ми у Ваше притежание и по този начин не придадохте възмезден привкус на облигационните отношения помежду ни и те останаха дарствени по своята същина!
- по отношение на втория Договор за дарение – не проявихте нужната благодарност за това, че ви дарих повторно с лекции, още повече, че „си затворих очите” за обстоятелствата по предният (първият) ни договор!
- обстоятелството, че все пак ми благодарихте не ви оправдава, тъй като го сторихте с настоящия си смс-оферта („I vse pak blagodarq za prednata usluga”), с което считам Вашето благодарствено волеизявление за покрито с давност и освен това го считам и като акт на подмазване, с пренебрежителен и омаловажителен елемент („I vse pak...), което лично ме накърнява. „И все пак” допускам, че това е плод на неумело езиково боравене и Ви прощавам този „лапсус лингве”.
2. Оценявам като голям пропуск възможността да ме почерпи красиво момиче, като Вас, което си има гадже, при това!
И тъй като с този свой отказ и на основание всички мотиви изтъкнати от мен по-горе (законни и лични), рискуваме да не сключим никакъв договор, Ви заявявам и респективно Ви офертирам, встъпвайки този път Аз в качеството на оферент, че бихме могли да сключим друг тип договор, който по естеството си да бъде възмезден и по този начин да бъда овъзмезден (по-скоро морално отколкото имуществено) за предните два Договора за дарение.
Затова Ви предлагам с настоящата ми оферта да приемете да сключим Договор за замяна, с което аз се задължавам да Ви предам останалата част от лекциите, а срещу това и постфактум, Вие, да ми престирате почерпка (изразяваща се конкретно в кафе със суха сметана и „Кока-кола”... много съм евтин нали?) и Вашето присъствие (телесно и душевно), в рамките на минимум 2 часа.
Времеизпълнение на моята престация - на един по-късен и срочно необременен етап, тъй като в момента не съм ги доразработил, но не по-късно от 2 седмици преди датата на изпита. Времеизпълнение на Вашата престация – не по-късно от датата на изпита, а именно - 20 ноември.
Местоизпълнението на моята престация личи от естеството си и от смс-а Ви, а именно – посоченият имейл. Местоизпълнението на Вашата престация очаквам да бъде в гр. Благоевград-център.
Считам, че с Вашето приемане (евентуално) на офертата ми ще е налице съгласие под формата на смс или e-mail (по Ваш избор) и по този начин Договорът за замяна ще бъде сключен и така ще породи действие.
Считам и за нужно да уговорим и Неустойка в случай на евентуално Ваше неизпълнение – колкото повече просрочвате във времето неизпълнението си, толкова по-скъпа ще е почерпката, с нейните модалитети.
Очаквам Вашето волеизявление с интерес, не по-късно от 3 дни от датата и часа на получаването на смс от мен, че имате поща (e-mail)!
P.S. Не мога да не изразя хедонистично възхищението си от собствената ми оферта и въобще от всичко изложено от мен по-горе, като по този начин приложих наяве и обективно познанията си по Облигационно право. Считам, че това начинание (а не оферта в крайна сметка), което подех с настоящия e-mail, всъщност се оказа добра автотренировка за предстоящия изпит, като в същото време си позволявам и да Ви посъветвам да сторите същото! Внушавам Ви всичко това, за да не си правите погрешни изводи относно истинските мотиви на писмото ми, адресирано до Вас!
С уважение: Hedonist
"zdravei!Sas sigurnost e mnogo nahalno ot moq strana,no te molq ako ne ti predstavlqva problem da mi prati6 i sledva6tite vaprosi na tozi adres- *****@abv.Bg. Razbira se ima6 palnoto pravo da mi otkaje6, za6toto znam kolko usiliq ti kostva – Mariq ot *******. I vse pak blagodarq za prednata usluga"
ОТГОВОР чрез e-mail:
Уважаеми Колега,
мислех, че сме приключили всякакви облигационни отношения помежду ни, като визирам най-вече дарствените такива! Но ето, че ме приканвате да Ви (прена)даря отново (за трети път! - веднъж преснимахте мои лекции, след това Ви пратих по електронен път други, а сега настоявате за трети... дано само не ме обвините в злопаметност, но аз просто смирено се придържам към фактите). Ако потретя този безвъзмезден акт, рискувам наистина да изглеждам глупаво, не мислите ли?:)
Считам настоящият Ви смс за оферта (виж чл.13,ал.1 и 3 от ЗЗД), отправена по електронен път лично до мен. А Вас ще третирам като оферент (предложител). Т.е. с този Ваш смс ние недвусмислено изпадаме в преддоговорни отношения от момента на получаването на смс-а, които отношения, съгласно закона взаимно ни обвързват. Офертата-смс трябва да се тълкува разширително, тъй като от нея не става ясно какъв точно договор предлагате да сключим (чл.20 от ЗЗД: „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните.”). В този контекст, позовавайки се на договорите, които сключихме предните два пъти, а именно Договор за дарение, считам че настоящата Ви оферта-смс, още повече, че представлява молба по своето естество ("...no te molq..." - вж. началото, където съм приложил точен цитат на смс-а Ви), е също с намерение за договор от този тип.
Ако това е действителното Ви намерение, смятам на Вашата оферта-смс да Ви противопоставя перемпторното възражение на субективното си потестативно право на отказ поради липса на основание, а именно - дарственото ми намерение!
Относно мотивите на отказа ми, имплицитно съдържащи се в липсата на основание:
І. Законни (релевантни) мотиви:
1. Наличието на спекулативен елемент в офертата Ви спрямо моята особа и най-вече по отношение нравственото качество - добрина, което притежавам и рядко проявявам, и което благосклонно разкрих спрямо Вас, и недвусмислено специално заради Вас, и с което злоупотребихте, като сама дори го признавате ("Sas sigurnost e mn nahalno ot moq strana...")! Тъй като законът защитава правилата на морала, Ви заявявам, че на основание чл. 12 от ЗЗД, а именно: „При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно.”, с пълно основание отклонявам офертата Ви и по този начин изпадаме в недвусмислена невъзможност за сключване на договор.
2. При все това, ако Договорът за дарение се сключи за трети път има риск да се превърне в „безсрочен Договор за дарение с доставка”, а такова „животно” в правото няма.
ІІ. Лични (нерелевантни) мотиви:
1. Елемент на реваншизъм, който проявявам спрямо Вас, породен от предните два Договора за дарение, които сключихме. А именно:
- по отношение на първия Договор за дарение – не придадохте тежест на обещанието си да почерпите след транслативния ефект на акта на предаване на лекциите ми у Ваше притежание и по този начин не придадохте възмезден привкус на облигационните отношения помежду ни и те останаха дарствени по своята същина!
- по отношение на втория Договор за дарение – не проявихте нужната благодарност за това, че ви дарих повторно с лекции, още повече, че „си затворих очите” за обстоятелствата по предният (първият) ни договор!
- обстоятелството, че все пак ми благодарихте не ви оправдава, тъй като го сторихте с настоящия си смс-оферта („I vse pak blagodarq za prednata usluga”), с което считам Вашето благодарствено волеизявление за покрито с давност и освен това го считам и като акт на подмазване, с пренебрежителен и омаловажителен елемент („I vse pak...), което лично ме накърнява. „И все пак” допускам, че това е плод на неумело езиково боравене и Ви прощавам този „лапсус лингве”.
2. Оценявам като голям пропуск възможността да ме почерпи красиво момиче, като Вас, което си има гадже, при това!
И тъй като с този свой отказ и на основание всички мотиви изтъкнати от мен по-горе (законни и лични), рискуваме да не сключим никакъв договор, Ви заявявам и респективно Ви офертирам, встъпвайки този път Аз в качеството на оферент, че бихме могли да сключим друг тип договор, който по естеството си да бъде възмезден и по този начин да бъда овъзмезден (по-скоро морално отколкото имуществено) за предните два Договора за дарение.
Затова Ви предлагам с настоящата ми оферта да приемете да сключим Договор за замяна, с което аз се задължавам да Ви предам останалата част от лекциите, а срещу това и постфактум, Вие, да ми престирате почерпка (изразяваща се конкретно в кафе със суха сметана и „Кока-кола”... много съм евтин нали?) и Вашето присъствие (телесно и душевно), в рамките на минимум 2 часа.
Времеизпълнение на моята престация - на един по-късен и срочно необременен етап, тъй като в момента не съм ги доразработил, но не по-късно от 2 седмици преди датата на изпита. Времеизпълнение на Вашата престация – не по-късно от датата на изпита, а именно - 20 ноември.
Местоизпълнението на моята престация личи от естеството си и от смс-а Ви, а именно – посоченият имейл. Местоизпълнението на Вашата престация очаквам да бъде в гр. Благоевград-център.
Считам, че с Вашето приемане (евентуално) на офертата ми ще е налице съгласие под формата на смс или e-mail (по Ваш избор) и по този начин Договорът за замяна ще бъде сключен и така ще породи действие.
Считам и за нужно да уговорим и Неустойка в случай на евентуално Ваше неизпълнение – колкото повече просрочвате във времето неизпълнението си, толкова по-скъпа ще е почерпката, с нейните модалитети.
Очаквам Вашето волеизявление с интерес, не по-късно от 3 дни от датата и часа на получаването на смс от мен, че имате поща (e-mail)!
P.S. Не мога да не изразя хедонистично възхищението си от собствената ми оферта и въобще от всичко изложено от мен по-горе, като по този начин приложих наяве и обективно познанията си по Облигационно право. Считам, че това начинание (а не оферта в крайна сметка), което подех с настоящия e-mail, всъщност се оказа добра автотренировка за предстоящия изпит, като в същото време си позволявам и да Ви посъветвам да сторите същото! Внушавам Ви всичко това, за да не си правите погрешни изводи относно истинските мотиви на писмото ми, адресирано до Вас!
С уважение: Hedonist
Последна промяна ayurveda на 07 Май 2007, 21:51, променена общо 1 път
- ayurveda
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 23 Яну 2006, 20:39
Hedonist,
Радвам се да те видя отново ( извини ме за обръщението, но все пак се поназнайваме от посещенията си във друг вид форуми ). приятно изложение си направил.
Радвам се да те видя отново ( извини ме за обръщението, но все пак се поназнайваме от посещенията си във друг вид форуми ). приятно изложение си направил.
- adriyana
- Младши потребител
- Мнения: 19
- Регистриран на: 03 Май 2004, 15:07
- Местоположение: София
колега, възхитена съм от писмото ти. За подобен род услуги трябва да се практикува потози начин. БРАВО , ОВАЦИИ
- nayp_g
- Младши потребител
- Мнения: 16
- Регистриран на: 06 Апр 2007, 12:33
Браво, колега! А фактът, че Вашата колежка не си е изпълнила обещанието, ми звучи доста познато и направо типично за женската част от колегите, и по - точно за манипулативно настроената такава.
Blessings upon the throne of tyranny
- dinev
- Потребител
- Мнения: 472
- Регистриран на: 17 Май 2002, 22:59
Вие нормален ли сте?
Толкова загубено време за един обикновен отговор "НЕ".
Какво толкова има в това да ви помолят да "потретите" услугата, а може би сте се надявали да ви предложат незабравима нощ в оргия с 10 жени? Човек е добър не защото трябва да го доказва, а защото не обръща внимание на добрините, които прави. Виждам, че при вас това е трудно постижимо, вършите добрината с усилие. Все пак успех и здраве ви желая.
Какво толкова има в това да ви помолят да "потретите" услугата, а може би сте се надявали да ви предложат незабравима нощ в оргия с 10 жени? Човек е добър не защото трябва да го доказва, а защото не обръща внимание на добрините, които прави. Виждам, че при вас това е трудно постижимо, вършите добрината с усилие. Все пак успех и здраве ви желая.
- kinshasa
- Потребител
- Мнения: 103
- Регистриран на: 13 Апр 2007, 12:39
Да-а-а! Един колега от университета казваше, че юристите са вербални *** - това е поредното доказателство!
- black
- Младши потребител
- Мнения: 66
- Регистриран на: 21 Юни 2005, 09:39
:
Kinshasa, заради обидното заглавие на вашия постинг, а и заради това, че за моя приятна изненада се получи нещо като дискусия, ще си позволя нова доза „загубено време” в словесна еквилибристика като евфемизъм на иначе точния израз „вербална ***” (това в отговор на постинга на Black , който вероятно не е юрист, и в защита на колегите юристи, макар от позицията ми на все още недипломиран такъв). А и като потвърждение на това, че е по-добре да си красив и умен, отколкото само първото, нескромно ще добавя, че нееднократно съм обективирал вербалните си чекии в хоризонтални взаимоотношения с противоположния пол :Р, но държа да подчертая – не на всяка „цена” и не с всяка жена, както ще се опитам да изтъкна (да го докажа няма как, за съжаление), разкривайки фактическите подробности от моя гледна точка в следното леко художествено изложение.
Вероятно, Kinshasa, не сте стигнали до края в прочита на писмото-отговор, за да разберете истинските мотиви, а те са далеч от тези, които предполагате.
Преди това държа да подчертая също, че по съвсем разбираеми причини (основно морални и не само...) тактично съм спестил истинското име на колежката (ще я наричам условно Мария), нейният действителен e-mail и местоживеене дори.
Та, с Мария се запознахме при случайни обстоятелства, тъй като макар и колеги в един ВУЗ, не сме в един курс (аз съм от по-горен, а и двамата сме задочници). Моето желание бе да посетя очните занятия на многоуважавания проф. Попов, които той водеше с нейния курс, за да си „сверя часовника”. До тоя момент вече бях хвърлил двумесечен усилен труд в подготовка и бях решил този път да положа успешно предстоящия изпит по облигационно право. Бях изръшкал няколко пъти двата учебника като синтезирах съществените неща от тях на РС-то си, които прилежно принтирах в 3 папки и се получи нещо като компендиумче :Р, въпреки че последните няколко въпроса от конспекта още не бях доразвил. Бях доволен от себе си, защото този начин на (само)подготовка за мен не само че бе без алтернатива, но и желан от мен... все пак съм задочник, не можех да разчитам на лекции, четени в 2 семестъра за по 4-5 дни - става въпрос за една такава обемна дисциплина като облигационното право. Освен това, подхождам принципно педантично към материята, доверявайки се на източници от извора и обикновено пренебрегвам чужди записки на колеги, от чисто емпиричен опит.
Случи се така, че леко закъснях за първата лекция и се наложи да седна на единственото свободно място в тясната аудитория. За моя, признавам си – приятна изненада, мястото бе точно до въпросната колежка и дори си спомням, че докато се приближавах си казах „Как е възможно около толкова красиво момиче да има свободно място !” Отговорът на този въпрос дойде конклудентно бързо – от умишлено поставения й багаж на това място с цел да се отърве от „досадни” колеги и от леееко, едва доловимия недружелюбен поглед, който ми хвърли докато се приближавах – вярно, възможно бе погледът й да се дължеше на това, че се наложи да търси ново място за багажа си. Отговорът не на последно място дойде и от интуицията ми френологично да сканирам хората още от пръв поглед, без естествено безусловно да й се осланям – човек винаги може да сгреши.
Категорично реших да разсея съмненията й (като тайно се надявах да греша по отношение на тях) като се правех, че не я забелязвам дори – това е принципен мой подход към такива прекрасни създания, които осъзнават силата на красотата си и страдат от вредния и за двата пола предразсъдък, че абсолютно всеки „хомо сапиенс” с пенис между бедрата си е готов да ги ухажва на всяка цена. Трябва да призная, че тя имаше своите основания за това, особено след като впоследствие забелязах как голяма част от колегите й нетактично, откровено досадно дори, се опитваха да я впечатлят. Да, ама не и аз – да се наслаждавам на красотата й – да, но не и да я свалям!
Извадих първата си папка от разработките и ЗЗД-то, и се заслушах с интерес в лекцията. Колежката се скъса да пише (и не само тя) и отвреме-навреме периферно забелязвах, че ме изпитваше с поглед - явно бе изненадана от факта, че аз не си водих записки. В тоя момент мъжкото ми его взе връх и ми хрумна да експериментирам като се опитам да привлека вниманието й по възможно най-ненатрапчивия начин. За целта просто сложих уж небрежно и разтворена папката си с разработките помежду ни и то на съответната тема, която проф. Попов така компетентно разискваше. Погледът й започна да се плъзга все по-често по папката.
Минаха няколко почивки между лекциите, за да преодолее притеснението (вероятно) си и в крайна сметка да ме заговори – това беше малка победа, която констатирах с прикрито задоволство. Естествено поводът за инициирания от нея разговор не бе лек флирт с моята особа, а въпросната папка и скоро последва такава молба от нейна страна да я ксерокопира, че еуфоричното ми чувство пред красотата й надделя и аз с охота реших да ги споделя с нея. Докато подавах папката в ръцете й, успях обаче да вмъкна на шега (но и насериозно, макар да бях изначално песимистично настроен), че трябва да почерпи, тъй като съм положил много труд, за да ги разработя. Подбудите ми за това не бяха възмездни, а чисто и просто се водех от приятното чувство, което изпитва един мъж в компанията на една красива жена, макар че лично аз си имам сериозна приятелка.
Тук ще вметна и то неслучайно, че винаги съм смятал, че един малък флирт на един обвързан мъж (или жена), действа освежаващо за неговото самочувствие и за неговата сериозна връзка ако щете, тъй като понякога рутината й действа потискащо. Разбира се, не бива да се прекрачват границите, които конкретна двойка взаимно (къде изрично, къде негласно) са си поставили в това отношение. Те – границите, са разтегливо понятие. Някои двойки, раздирани от ревност и консервативни нрави не си позволяват дори и флиртуване, други пък дори са склонни и на взаимни изневери, стига партньорът им да не разбере, трети пък са още по-крайни.
В тоя контекст на мисли, не бих ви изложил границите, които сме си поставили аз и моята приятелка, защото това не е ваша работа, но ще разкрия, че са далеч по-либерални от тези, които въпросната колежка явно си е поставила с нейното гадже. Казвам това, защото докато ми връщаше лекциите и привидно ми благодари за тях, реших да поведа непринуден разговор с нея като я попитах „Откъде сте?”. Тук меко казано тя ме шокира с отговора си като каза „Ми, аз и моето гадже сме от Еди-къде-си!!!”. Подозренията ми относно това, че тя се застрахова предварително (а не опасява, тъй като не й дадох никакъв повод) да не я свалям и глупавия начин, по който го стори, абсолютно бяха потвърдени вече. Да, аз флиртувах с нея, но някъде в собственото ми съзнание като някакъв необективиран волево психически процес. Да, аз флиртувах с нея, доколкото едно учтиво поведение на един мъж по отношение на една красива жена може да се приеме за флирт, и доколкото един такъв мъж може да прикрие подобно нещо . Но в никакъв случай не я свалях! За по-голяма обективност на ситуацията и за мое оправдание съм длъжен да отбележа, че споделих лекциите си (без знанието на Мария) и с други колежки – макар и не с особеното чувство, с което ги споделих на нея.
Та, този неин неуместен отговор ме накара да се дистанцирам и до известна степен притъпи желанието ми за какъвто и да е флирт, което пък от друга страна беше добро дошло, тъй като се концентрирах изцяло върху лекциите на професора .
Да, обаче на петия, последен ден, в който се провеждаха лекциите и след който едва ли с нея щяхме да се видим отново (освен може би на изпита) бях с втората и третата папка. Естествено тя забеляза това и, естествено, пожела да ксерокопира мои разработки за втори път. Еуфоричното чувство, под чието влияние удовлетворих първата й молба сега се бе изпарило, но съвестта ми не позволи да й откажа. Отново успях да вметна, но вече резервирано, че трябва да почерпи. Обаче, стана така, че скоро се върна и каза, че не може да ги принтира, тъй като ксерокса е развелен, което наложи да й ги пратя по e-mail по мое предложение. Оказа се, че тя не бе чувала за подобно животно, което пък от своя страна наложи да й дам моят телефонен номер (по нейно предложение), за да може като се прибере в Еди-къде-си да си направи поща и да ми прати смс със съответния адрес, за да й ги пратя. Е, пратих й ги. Като този път не само, че не почерпи, което бе и физически невъзможно де, но и дори не ми благодари, макар и привидно. След месец получих нов смс, чието съдържание вече ви е известно и така стигаме до писмото-оферта. Въпросната оферта тя прие със следващ смс до мен, но така и не изпълни задълженията си!
В заключение ще добавя само, че целта ми беше да й дам урок. Ако беше се обадила да изпълни задължението си, т.е. да ме почерпи според уговорката ни, аз имах намерение да й откажа великодушно с думите „Няма нужда, колега... пък и имам среща с гаджето!” . За мое съжаление, не се стигна до там, но пък получих малък реванш няколко месеца по-късно, когато случайно се засякохме в коридорите на ЮЗУ. Достатъчен ми беше гузния й поглед (особено сравнен с първия, с който ме удостои) и начинът, по който се шмугна набързо в една от аудиториите, за да се чувствам хедонистично удовлетворен !
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
Вероятно, Kinshasa, не сте стигнали до края в прочита на писмото-отговор, за да разберете истинските мотиви, а те са далеч от тези, които предполагате.
Преди това държа да подчертая също, че по съвсем разбираеми причини (основно морални и не само...) тактично съм спестил истинското име на колежката (ще я наричам условно Мария), нейният действителен e-mail и местоживеене дори.
Та, с Мария се запознахме при случайни обстоятелства, тъй като макар и колеги в един ВУЗ, не сме в един курс (аз съм от по-горен, а и двамата сме задочници). Моето желание бе да посетя очните занятия на многоуважавания проф. Попов, които той водеше с нейния курс, за да си „сверя часовника”. До тоя момент вече бях хвърлил двумесечен усилен труд в подготовка и бях решил този път да положа успешно предстоящия изпит по облигационно право. Бях изръшкал няколко пъти двата учебника като синтезирах съществените неща от тях на РС-то си, които прилежно принтирах в 3 папки и се получи нещо като компендиумче :Р, въпреки че последните няколко въпроса от конспекта още не бях доразвил. Бях доволен от себе си, защото този начин на (само)подготовка за мен не само че бе без алтернатива, но и желан от мен... все пак съм задочник, не можех да разчитам на лекции, четени в 2 семестъра за по 4-5 дни - става въпрос за една такава обемна дисциплина като облигационното право. Освен това, подхождам принципно педантично към материята, доверявайки се на източници от извора и обикновено пренебрегвам чужди записки на колеги, от чисто емпиричен опит.
Случи се така, че леко закъснях за първата лекция и се наложи да седна на единственото свободно място в тясната аудитория. За моя, признавам си – приятна изненада, мястото бе точно до въпросната колежка и дори си спомням, че докато се приближавах си казах „Как е възможно около толкова красиво момиче да има свободно място !” Отговорът на този въпрос дойде конклудентно бързо – от умишлено поставения й багаж на това място с цел да се отърве от „досадни” колеги и от леееко, едва доловимия недружелюбен поглед, който ми хвърли докато се приближавах – вярно, възможно бе погледът й да се дължеше на това, че се наложи да търси ново място за багажа си. Отговорът не на последно място дойде и от интуицията ми френологично да сканирам хората още от пръв поглед, без естествено безусловно да й се осланям – човек винаги може да сгреши.
Категорично реших да разсея съмненията й (като тайно се надявах да греша по отношение на тях) като се правех, че не я забелязвам дори – това е принципен мой подход към такива прекрасни създания, които осъзнават силата на красотата си и страдат от вредния и за двата пола предразсъдък, че абсолютно всеки „хомо сапиенс” с пенис между бедрата си е готов да ги ухажва на всяка цена. Трябва да призная, че тя имаше своите основания за това, особено след като впоследствие забелязах как голяма част от колегите й нетактично, откровено досадно дори, се опитваха да я впечатлят. Да, ама не и аз – да се наслаждавам на красотата й – да, но не и да я свалям!
Извадих първата си папка от разработките и ЗЗД-то, и се заслушах с интерес в лекцията. Колежката се скъса да пише (и не само тя) и отвреме-навреме периферно забелязвах, че ме изпитваше с поглед - явно бе изненадана от факта, че аз не си водих записки. В тоя момент мъжкото ми его взе връх и ми хрумна да експериментирам като се опитам да привлека вниманието й по възможно най-ненатрапчивия начин. За целта просто сложих уж небрежно и разтворена папката си с разработките помежду ни и то на съответната тема, която проф. Попов така компетентно разискваше. Погледът й започна да се плъзга все по-често по папката.
Минаха няколко почивки между лекциите, за да преодолее притеснението (вероятно) си и в крайна сметка да ме заговори – това беше малка победа, която констатирах с прикрито задоволство. Естествено поводът за инициирания от нея разговор не бе лек флирт с моята особа, а въпросната папка и скоро последва такава молба от нейна страна да я ксерокопира, че еуфоричното ми чувство пред красотата й надделя и аз с охота реших да ги споделя с нея. Докато подавах папката в ръцете й, успях обаче да вмъкна на шега (но и насериозно, макар да бях изначално песимистично настроен), че трябва да почерпи, тъй като съм положил много труд, за да ги разработя. Подбудите ми за това не бяха възмездни, а чисто и просто се водех от приятното чувство, което изпитва един мъж в компанията на една красива жена, макар че лично аз си имам сериозна приятелка.
Тук ще вметна и то неслучайно, че винаги съм смятал, че един малък флирт на един обвързан мъж (или жена), действа освежаващо за неговото самочувствие и за неговата сериозна връзка ако щете, тъй като понякога рутината й действа потискащо. Разбира се, не бива да се прекрачват границите, които конкретна двойка взаимно (къде изрично, къде негласно) са си поставили в това отношение. Те – границите, са разтегливо понятие. Някои двойки, раздирани от ревност и консервативни нрави не си позволяват дори и флиртуване, други пък дори са склонни и на взаимни изневери, стига партньорът им да не разбере, трети пък са още по-крайни.
В тоя контекст на мисли, не бих ви изложил границите, които сме си поставили аз и моята приятелка, защото това не е ваша работа, но ще разкрия, че са далеч по-либерални от тези, които въпросната колежка явно си е поставила с нейното гадже. Казвам това, защото докато ми връщаше лекциите и привидно ми благодари за тях, реших да поведа непринуден разговор с нея като я попитах „Откъде сте?”. Тук меко казано тя ме шокира с отговора си като каза „Ми, аз и моето гадже сме от Еди-къде-си!!!”. Подозренията ми относно това, че тя се застрахова предварително (а не опасява, тъй като не й дадох никакъв повод) да не я свалям и глупавия начин, по който го стори, абсолютно бяха потвърдени вече. Да, аз флиртувах с нея, но някъде в собственото ми съзнание като някакъв необективиран волево психически процес. Да, аз флиртувах с нея, доколкото едно учтиво поведение на един мъж по отношение на една красива жена може да се приеме за флирт, и доколкото един такъв мъж може да прикрие подобно нещо . Но в никакъв случай не я свалях! За по-голяма обективност на ситуацията и за мое оправдание съм длъжен да отбележа, че споделих лекциите си (без знанието на Мария) и с други колежки – макар и не с особеното чувство, с което ги споделих на нея.
Та, този неин неуместен отговор ме накара да се дистанцирам и до известна степен притъпи желанието ми за какъвто и да е флирт, което пък от друга страна беше добро дошло, тъй като се концентрирах изцяло върху лекциите на професора .
Да, обаче на петия, последен ден, в който се провеждаха лекциите и след който едва ли с нея щяхме да се видим отново (освен може би на изпита) бях с втората и третата папка. Естествено тя забеляза това и, естествено, пожела да ксерокопира мои разработки за втори път. Еуфоричното чувство, под чието влияние удовлетворих първата й молба сега се бе изпарило, но съвестта ми не позволи да й откажа. Отново успях да вметна, но вече резервирано, че трябва да почерпи. Обаче, стана така, че скоро се върна и каза, че не може да ги принтира, тъй като ксерокса е развелен, което наложи да й ги пратя по e-mail по мое предложение. Оказа се, че тя не бе чувала за подобно животно, което пък от своя страна наложи да й дам моят телефонен номер (по нейно предложение), за да може като се прибере в Еди-къде-си да си направи поща и да ми прати смс със съответния адрес, за да й ги пратя. Е, пратих й ги. Като този път не само, че не почерпи, което бе и физически невъзможно де, но и дори не ми благодари, макар и привидно. След месец получих нов смс, чието съдържание вече ви е известно и така стигаме до писмото-оферта. Въпросната оферта тя прие със следващ смс до мен, но така и не изпълни задълженията си!
В заключение ще добавя само, че целта ми беше да й дам урок. Ако беше се обадила да изпълни задължението си, т.е. да ме почерпи според уговорката ни, аз имах намерение да й откажа великодушно с думите „Няма нужда, колега... пък и имам среща с гаджето!” . За мое съжаление, не се стигна до там, но пък получих малък реванш няколко месеца по-късно, когато случайно се засякохме в коридорите на ЮЗУ. Достатъчен ми беше гузния й поглед (особено сравнен с първия, с който ме удостои) и начинът, по който се шмугна набързо в една от аудиториите, за да се чувствам хедонистично удовлетворен !
P.S. Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна!
- ayurveda
- Младши потребител
- Мнения: 17
- Регистриран на: 23 Яну 2006, 20:39
Пишете значи, чудесно в художествен стил, почти толкова добре в правно-иноричекси , остава да видим и как Ви се е отдал компендиумът!
Горното представлява потенциално грешно становище. Консултирайте адвокат, ако искате сигурност и юридическа отговорност при защитата на правата Ви.
- kontrol
- Активен потребител
- Мнения: 1109
- Регистриран на: 05 Сеп 2005, 15:49
Ами аз, след като прочетох двата поста със словоизляния на автора на темата, не знам защо, се сетих за това :
"Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е живота."
Чарлз Робърт Дарвин
"Загубено злато може да се намери, загубено време - никога."
Китайска поговорка
"Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време."
Теофраст
"Суета на суетите и всичко е суета..."
Еклисиаст
"Човек, който си позволява да загуби дори един час от времето си, не е открил колко ценен е живота."
Чарлз Робърт Дарвин
"Загубено злато може да се намери, загубено време - никога."
Китайска поговорка
"Най-голямата загуба, която може да ни постигне, е загубата на време."
Теофраст
"Суета на суетите и всичко е суета..."
Еклисиаст
- felix
- Младши потребител
- Мнения: 24
- Регистриран на: 25 Ное 2004, 11:36
39 мнения
• Страница 1 от 2 • 1, 2
|
|
Кой е на линия
Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 36 госта