Не съм го измислил.....

[nargirov]

Обяснение на пострадал при трудова злополука – четиво само за хора с въображение. Стреса и жегата са кофти комбинация.

Уважаеми господине,

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен "недооценяване на обстоятелствата". Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.

В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.

Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.

Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява.

Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.

Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

/Случаят е действителен - от практиката на австралийска застрахователна компания. Дано да съм успял да ви поразведря малко./

[oho_boho]

Да, това е много яка случка, в преносния и в буквалния смисъл! Още преди 3-4 години се въртеше в интеренет! Дали е истина обаче, не зная! А и по-добре да е творение на някой "зъл гений"!

[razli4na]

Браво! Така не бях се смяла отдавна. Добре ме освежи.

[prof_prof]

Аз мислех, че само на Том и Джери могат да се случват такива неща

[genius75]

Ходих на едно обучение преди 2 години и там ни раздадоха гореописаният случай по повод някаква си трудова злополука. Това е пълна измислица сътворена от чужденците, които ни обучаваха. Въпроса беше - ще се приеме ли за достоверно описаното обяснение на зидара, ще се изплати ли застрахователната полица и други подобни.
Така че ми пробутвайте това нещо за чистата и съкровена истина на случилото се.
Ай, чао!

[portokal]

Този фейлетон мисля, че го имаше още мноооого отдавна или във вестник "Стършел", или в "Паралели" на последната страница, където публикуваха фейлетони. 80-те или началото на 90-те години.

[fenix_f]

Nargirov благодаря.
Смях се през сълзи.

[azalia]