Ето моята ситуация:
1. Живея в Америка от 4 години
2. Бившият ми съпруг живее във Великобритания /мисля вече станаха 6 години/.
3. Разведени сме от 11 години
Докато живеех в България, той даваше 15 лева издръжка /беше 15000 преди деноминацията на лева/. Откакто заминах за чужбина с детето /да не говоря за проблемите, които имах с бащата/, никаква издръжка не праща. Веднъж в годината по 100 долара за коледен подарък, но като спомена издръжката ми казва - нали ти пратих пари? Считай, че съм ти пратил издръжката накуп. От една година съм завела дело за издръжка от Америка, те пък в Англия от съда не могат да го намерят на адреса, който съм посочила, въпреки че знам със сигурност, че той живее на този адрес, и така документите ми пътуват напред-назад от континент на континент. Той се обажда по телефона у нас, и комуникират с детето по интернет. През лятото детето ходи при него на гости за 1 месец, изкарали са си добре. Преди детето да замине, той обеща, че ще започне да дава издръжка 400 долара на месец, считано от есента. Като се върна детето, го попитах по какъв начин ще плаща издръжката, той ми отговори, че съм нагъл тартор и нямало да ми праща никаква издръжка за детето или по-точно, ще ми праща по 15 лева на месец на адреса ми в България. Аз не живея в България, но той така или иначе не изпраща тези пари на адреса ми в България. Ако прекъсна телефона и забраня контактите с детето, ще бъда упрекната, че съсипвам психиката на детето.
На практика се получава, че аз и сегашният ми съпруг снабдяваме всички нужди на детето - материални, емоционални, здравни и т.н. А таткото се изхвърля веднъж в годината със 100 долара, или с някое-друго обещание, че ще купи нещо и той е най-прекрасният на света в очите на детето. На всичкото отгоре се е разделил със втората си съпруга преди около година и сега непрекъснато говори на детето, колко много го обича и как детето е единственото, което му е останало на света. И това дете се чувства задължено да посрещне емоционалните нужди на баща си. А да, и мобилният телефон, който купи на детето през лятото е в същност с английски номер, така че да могат да си комуникират с СМС-и, когато той има нужда от утеха.
![Shocked :shock:](./images/smilies/icon_eek.gif)
Е, кажете ми какво да правя? По какъв начин мога да получавам ежемесечна издръжка за детето? Ако прекратя контактите, гаднярка ли ще съм? Как мога да постигна справедливост?
Да не говорим, че не смея да изпратя детето в България, тъй като миналата година като си ходихме, таткото също дойде на посещение. Аз повдигнах въпроса за издръжката, той не ми даде декларацията детето да напусне страната и си замина обратно за Англия. С голям зор и една седмица стрес успях да взема декларацията от родителите му, които от солидарност със сина си бяха скрили документа в гардероба си. А има и още една опасност, таткото да заведе дело за смяна на родителските права. Представяте ли си? Детето беше на 2 години, когато се разведохме, и той дори не живееше в същия град, та контактите му бяха предимно по телефона и сега изведнъж се сетил, че иска детето да живее при него.
Мисля, мисля, и не мога да измисля, защо той не желае да дава ежемесечна издръжка. Аз не пия, не пуша. Работя по 5 дни в седмицата, съпругът ми също. Ние не сме опряли до неговите пари, но той по закон е длъжен да плаща издръжка на детето си. Кажете ми как да се приложи този закон в случая?
Благодаря, че изчетохте това дълго излияние.