Затова предлагам който желае да публикува тук любимите си текстове за Коледа, това, което обича да препрочита по това време на годината, линкове към песни и клипове, които обича да слуша, така ще се обогатим взаимно с повече добро настроение.
И тъй като аз въвеждам темата, реших първи да сложа своите "бисери". Двата текста са от "Коледна песен", писана от Чарлз Дикенс през 1843 г., част от цикъл от пет, т. нар. от него "книги за Коледа"...
Първия текст е един разговор за Коледата между позитивно настроения, млад, лъчезарен и обичащ Коледата племенник на Скрудж и самия Скрудж -главен герой на книгата, стар скъперник... който обаче се променя впоследствие...
"От много неща съм можел да извлека добро и полза, но не съм го правил, така си е - отвърна племенникът. - Между тях е и Коледата. Но положително винаги съм мислил за коледните празници, когато са настъпвали - отделно от почитта, която им се полага заради тяхното свято име и произход, ако изобщо нещо, свързано с тях, може да се отдели от това - като за благодатно време, време за добрини, за опрощаване, за милосърдие, приятно време, единственото познато ми време в дългия годишен календар, когато мъже и жени, сякаш по общо съгласие, отварят свободно заключените си сърца и поглеждат на по - нищите от тях така, сякаш наистина са техни спътници закъм гроба, а не някаква друга раса същества, тръгнали на други пътешествия. И затова, вуйчо, макар Коледата никога да не е пускала парченце злато или сребро в джоба ми, смятам, че тя наистина ми е донасяла добро, и ще ми донесе добро и си казвам:Бог да я благослови!"
Втория текст пък според мен е изобщо един от най - силните в световната литература и поне мен винаги ме навежда на размисли:
"От гънките на дрехата си той измъкна две деца: злочести, жалки, ужасни, отвратителни, окаяни. Те коленичиха при нозете му и се уловиха за външната страна на дрехата му. Те бяха момче и момиче. Уплашени, слаби, парцаливи, смръщени, овълчени, но и безсилни в своето смирение. Там, където изяществото на младостта би трябвало да заобли чертите им и да ги дари с най - свежите си багри, някаква стара и сгърчена ръка, като ръката на старостта, ги беше смазала и обезобразила. Там, където ангели можеха да седят като на трон, дебнеха дяволи и свирепите им очи гледаха застрашително. Никакви промени, никакви падения, никакви човешки извращения, в каквато и да било степен, породени от всички потайности на непонятната природа, не са създавали чудовища дори наполовина така страховити и ужасяващи.
Скрудж се стъписа. След като му бяха показани по този начин, той се опита да каже, че са чудесни деца, но думите заседнаха на гърлото му, за да не участват в такава огромна лъжа.
- Призрако! Твои ли са ? - Скрудж не можеше да каже нищо повече.
- Не, на Човека - заяви призракът, свел поглед надолу към тях. - И са се вкопчили в мен, като молят да ги държа далеч от бащите им. Това момче е Невежеството. Това момиче е Бедността. Пази се и от двете, и от всички подобни на тях, но най - вече се пази от момчето, защото на челото му виждам печата на Злата съдба, освен ако той не бъде изличен. Отречи го! - извика привидението, като простря ръка към града. - Очерни онези, които го натрапват! Разобличи го и го направи още по - омразно! И очаквай края."
И накрая един музикален поздрав - Дами и господа Колеги, "Всичко, което искам за Коледа, си ти" и Марая Кери
http://www.zazz.bg/play:64304561