Ако някой си мисли, че съм го пусна погрешно тук, бързам да го успокоя – не е грешка.
В. „СЕГА” 13.05.08 г
НАБЛЮДАТЕЛ
Писмо от “България” 1
Повелителят на мухите
Димитри Иванов
В езиците и в преводите аз съм махленски арбитър. Майки ми водят децата си.
- Ще пишеш clean, не kleen - казах на детето.
- Ама за Сергей Станишев казаха, че е мистър Kleen. Дето чисти и отпушва. Пише Kleenex на салфетките за бърсане. Не знаеш ли?
- Ама ти знаеш ли как ще ти обърша един - ядоса се майката. А ти - обърна се тя към мен, - що не си внесеш книгите у нас?
Струпах си книгите на камара отвън, понеже вкъщи правя ремонт. И нали знаете как се проточват ремонтите, стоят си книгите ми пред входната врата. Забелязах, че някои книги изчезват, после мистериозно се завръщат. Някой неизвестен или някоя неизвестна ги взема, после ги връща.
Той/тя има добър вкус. Изчезнаха, после се завърнаха Шестодневът на Йоан Екзарх и Видрицата на поп Минчо.
Да се чудиш откъде неизвестният той или тя е научил/а думата видрица, че да поиска да прочете "Видрица". Тази дума е излязла от употреба; сега казваме пачуърк, поток на съзнанието, такива работи. Видрицата е кринче, с което циганката обикаляла от къща в къща и слагала в кринчето кой каквото му се откъсне от сърцето - останала неизядена попска яхния, парче печена тиква или нещо друго за ядене, затова поп Минчо, като разказал преживелиците си, нарекъл ги видрица.
Разговорите между приятели на маса, и те са като видрици. Един ще каже нещо, друг ще подметне друго, трети ще се вклини с трето и разговорът не знаеш накъде ще литне, рее се волно и приятелите спорят, но задружно си казват "Наздраве!" и става хубаво.
Шестодневът пък е книга за вечните въпроси. След като взе и после върна "Шестоднев", неизвестният/неизвестната взе "Повелителят на мухите". Друга книга за вечните въпроси. Много добре е направил/а, като я е взел/а. Жени Божилова (на Николай Хайтов жена му) също направи добре навремето, че ме накара да преведа Lord of the Flies. Книгата, с която Уилям Голдинг после стана нобелист. Вие сте я чели или сте гледали филма, но това е било отдавна. Затова ще ви я припомня. През войната евакуирали английски момченца. Самолетът паднал. Летците загинали, децата оцелели. Намерили се на необитаван остров, райски красив. Тук вече трябва да сте наясно с Балънтайн. Не уискито (предпочитам Black Bush). Имам предвид Балънтайн, който написал "Кораловият остров". В книгата на Балънтайн английските момченца се държат като малки джентълмени. И те като Робинзон Крузо се борят с живота от позицията на рационализма, само че Робинзон е сам, а те действат заедно.
В "Повелителят на мухите" главните герои също са Ралф и Джак, както при Балънтайн, но нещата се развили иначе. Децата се опитали да организират живота си според правилата на цивилизацията, от която идвали. Намерили една раковина, която издава звук, като я надуеш. Събрали се и не говорели един през друг, а само онзи, който получавал раковината. Парламентарна демокрация. Решили да си направят колиби, да поддържат постоянно димящ огън, за да бъдат забелязани от минаващ кораб.
Но те бързо се разцивилизовали. Пътят към дивачеството е къс и децата преиграли историята на човешкия род. Първо добили огън. После си измайсторили оръжия. Първите оръдия на труда не са мотики и лопати, а оръжия. Първобитният човек нямал зъби и нокти като зверовете, но се сетил да грабне камък да разбие нечий череп. После - да счупи нечия глава с кривак. После да прониже животно или човек с копие. После - да го убие дистанционно с лък и стрела. Очовечаването и убийството тръгнали ръка за ръка. Така започнала и така продължила историята на рода човешки. Затова Каин убил Авел.
В "Повелителят на мухите" най-жестоки били униформените момченца от църковния хор. Те убили най-добрите и най-мислещите деца, защото те не били като тях. Християнското поведение и християнската догма са различни.
Доброто и злото са в нашата душа. За Голдинг злото е атавистично и то избива във военни жестокости по време на война. В мирно време атавистичният инстинкт избива другояче. Богатите убиват, ходейки на лов, бедните озверяват на футболен мач, гледат жестокости по телевизията. Оглупелият пубертетник разбива безпричинно телефонната кабинка, застаряващият глупак си въобразява, че е велик, ако тенекиеното му возило е "ферари" или "хъмви". Един природозащитник запита: "Христос би ли карал такава кола?"
Мачовците са примитиви. В нас дреме атавистичният инстинкт на човека агресор. Първичното желание да доминираш, да си лидер в политиката или в друго поприще. А кой е повелителят на мухите?
Луцифер. Принцът на мрака владее тъмната страна на нашата душа.
Фауст казал на Мефистофел:
В твоето име е заключена твоята природа. Зъл, губител, на мухите повелител.
Велзевул значи повелител на мухите. Така го превел от староеврейски Гьоте. Кой съм аз, че да споря с Гьоте? Нали виждам повелителя на мухите от вас до Вашингтон и от София до Сомалия..
http://www.segabg.com/online/article.as ... id=0001101
ама че той този нашия приятел си имал фен клуб бе? Брао бе командер. Що не се похвали по-рано. Пък аз се опитвам да говоря с теб на Вие. Хаха 
