kalahan, ето, доказвам, че не си измислям
![Embarassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
РЕШЕНИЕ № 177 ОТ 30.03.1971 Г. ПО Н. Д. № 137/1971 Г., I Н. О.
ПРИ ПРЕВИШЕНИЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА ПО ЧЛ. 12, АЛ. 3 НК ДЕЕЦЪТ ДЕЙСТВУВА ВИНОВНО. ТОЙ ОБАЧЕ СЕ НАМИРА В ОСОБЕНО ПСИХИЧЕСКО СЪСТОЯНИЕ НА УПЛАХА (СИЛЕН СТРАХ) И СМУЩЕНИЕ (ДЕЗОРИЕНТИРАНЕ И ОБЪРКВАНЕ), КОЕТО Е ОГРАНИЧИЛО В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН ВЪЗМОЖНОСТТА МУ ПРАВИЛНО ДА ОЦЕНИ ОБСТАНОВКАТА И ДА ПОДБЕРЕ ОНОВА ПОВЕДЕНИЕ, КОЕТО ДА СЕ ОГРАНИЧИ САМО В ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА И ДА НЕ Я ПРЕМИНАВА, ЗАТОВА СТЕПЕНТА НА ВИНАТА Е ТОЛКОВА НЕЗНАЧИТЕЛНА, ЧЕ НЕ Е ОБЩЕСТВЕНО ОПРАВДАНО ДА СЕ НАЛАГА НАКАЗАНИЕ.
ЧЛ. 12, АЛ. 3 НК.
На трето място съдът не е приложил чл. 12, ал. 3 НК, понеже събраните доказателства не разкривали, че "подсъдимият се е уплашил до такава степен, че да не е знаел какво върши" и "да не може да ръководи постъпките си". За съда този текст от закона се прилага само когато уплахата и смущението са до такава степен, че деецът е напълно невменяем, "не знае какво върши" и "не може да ръководи постъпките си". Това тълкуване противоречи на смисъла и съдържанието на чл. 12, ал. 3 НК. Ако липсва субективна страна на деянието, то няма да бъде престъпление на основание чл. 9 и 11 НК. При превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 3 НК деецът действува виновно. Той обаче се намира в особено психическо състояние на уплаха (силен страх) и смущение (дезориентиране и объркване), което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава. Следователно степента на вината е толкова незначителна, че законодателят е приел, че не е обществено оправдано налагане на наказание.
Деянието обаче си остава общественоопасно и виновно и затова извършилият го дължи обезщетение за причинените вреди.
РЕШЕНИЕ № 384 ОТ 25.01.2001 Г. ПО Н. Д. № 302/2000 Г., I Н. О.
ПРИ ПРЕЦЕНКАТА ДАЛИ Е НАЛИЦЕ ПРЕВИШАВАНЕ ПРЕДЕЛИТЕ НА НЕИЗБЕЖНАТА ОТБРАНА СЕ ИЗСЛЕДВА СЪОТВЕТСТВИЕТО МЕЖДУ ХАРАКТЕРА И ИНТЕНЗИВНОСТТА НА НАПАДЕНИЕТО ОТ ЕДНА СТРАНА И ОТ ДРУГА - ТЕЗИ НА ЗАЩИТАТА.
Чл. 12, ал. 1 и 2 НК
Докладчик съдията Иван Недев
С обжалваната присъда е отменена първоинстанционната присъда от 27.01.2000 г. по нохд № 224/99 г. на П. окръжен съд в наказателно-осъдителната част и вместо нея е постановена нова присъда от въззивния съд, с която подсъдимият Л. И. е признат за виновен в това, че на 5.03.1999 г., действувайки като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, при евентуален умисъл умъртвил А. С., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, поради което и на основание чл. 119, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 и чл. 60 НК е осъден на 1 /една/ година лишаване от свобода условно по чл. 66 НК с изпитателен срок две години.
В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена.
За да постанови присъдата си, В. апелативен съд е приел за установено, че на инкриминираните дата и място подсъдимият осъществил деянията, включени в изпълнителното деяние, с цел да защити баща си и себе си от нападението на групата младежи, в която като активен агресор се проявявал и пострадалият. Най-напред предупредил да преустановят побоя, от който на бащата била счупена ръката, след това възпроизвел изстрел във въздуха и след като агресията не била спряна, стрелял в земята пред нападателите и рикоширал от асфалта куршум наранил смъртоносно пострадалият.
При тези факти възприетата квалификация, че се касае до деяние при неизбежна отбрана съответствува на смисъла на закона и практиката по приложението му. Апелативният съд обаче е нарушил задълженията си по чл. 337, ал. 3, във връзка с чл. 303, ал. 2 НПК да посочи в мотивите на присъдата какви са правните съображения, за да приеме, че се касае до превишаване пределите й. Абсолютно недостатъчни в тази насока са използуваните изрази на стр. 6 от мотивите - част от текста на чл. 12, ал. 2 НК, както и по-долу:..."тъй като за отблъскване на нападението не се е налагало да извърши убийство".
Поначало никога не се налага извършване на убийство, но законът допуска такова в случаите на неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 НК.
От разпоредбата на чл. 12, ал. 2 НК може да се направи изводът, че за отбраняващия съществува задължение при отблъскване на нападението да се насочва само към неуязвими места за живота и здравето на нападателя. Такова изискване би довело до намаляване ефективността на неизбежната отбрана.
При преценката, дали е налице превишаване пределите на неизбежната отбрана се изследва съответствието между характера и интензивността на нападението, от една страна и от друга - тези на защитата. Във връзка с това са от значение всички признаци, които характеризират агресията и защитата - брой на нападателите, обекта на нападението, проявеното намерение и отношение към отбраняващия се, възраст на последния; от значение е и душевното състояние, обусловено от предприетото срещу него и баща му нападение.
Това състояние и отражението му на психиката на нападнатия са обстоятелства, които налагат внимателна и задълбочена преценка дали превишаването на пределите на неизбежната отбрана не се дължи на уплаха или смущение, което се отразява на наказуемостта на деянието - чл. 12, ал. 4 НК.
Въззивната присъда в тази част противоречи на закона - най-вероятно е допусната техническа грешка с посоченото - чл. 12, ал. 3 НК, касае се до нормата на чл. 12, ал. 4 НК. Същественото за прилагането й е подсъдимият да действува в резултат на уплаха /силен страх/ или смущение /дезориентиране и объркване/, което е ограничило в значителна степен възможността му правилно да оцени обстановката и да подбере онова поведение, което да се ограничи само в пределите на неизбежната отбрана и да не я превишава. Ирелевантни са обстоятелствата, които изключват вменяемостта му - патологичен афект, или водят до т.нар. "намалена вменяемост" - физиологичен афект, а именно те са довели до извод, че в случая не е налице деяние, което се дължи на уплаха или смущение.
т.е. за всичко съм склонна да Ви повярвам / за разгр.между уплаха и смущение/, не споря с Вас/Изобщо да се спори с в.л.психолог/ психиатър без предвар.консултация с друг такъв,че и след нея, е авантюристично начинание с неясен изход /.Не зная защо на практика/ съдебната такава, де / уплахата и смущението винаги се "третират" в комплект.Сигурно защото такива са ситуациите, знам ли?
И сам виждате, че не е обяснено защо уплахата е "силен страх"
![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)