Съдебноизпълнителска

[portokal]

Заглавието е такова, защото какво друго да ти дойде наум, освен "Огняро-интелигентска"... Темата пък може би не е точно за раздела "Общи дискусии", но в чест на модератора...
А отговорът може би е прост, но не го знам.

Имаме длъжник, задлъжнял до ушите към двама кредитори.
2003 г. - ипотека в полза на кредитор А.
2004 г. - прехвърляне на ипотекирания имот от длъжника на сестра му. Кредитор А, разбира се, това не го засяга, затова пък кредитор Б (необезпечен) го засяга и той предявява иск по чл. 135 от ЗЗД.
2005 г. - изпълнително дело, започнато от кредитор А, към което с молба се присъединява кредитор Б.
Междувременно Павловият иск е уважен на две инстанции и решението се обжалва пред ВКС, т.е. не е влязло в сила.
Продава се ипотекираният имот. Няма купувачи и за купувач се обявява взискателят Б.
Според съдебния изпълнител той може да приспадне съответната част от вземането си, т.е. да внесе само вземането на ипотекарния кредитор и разноските.
Може и така да е, обаче мен ме смущава това, че решението по Павловия иск (който, да кажа за всеки случай, е конститутивен иск) не е влязло в сила. В момента все още по отношение на Б имотът принадлежи не на длъжника, а на сестра му и Б не може да го "използва" за удовлетворяване на своето вземане.
Какво става тогава?

Ако взискателят внесе само вземането на ипотекарния кредитор, а Павловият иск впоследствие бъде отхвърлен - по какъв ред ще я довнесе тази разлика и какво става, ако откаже? Иск за неоснователно обогатяване?
Ако бъде задължен да внесе цялата сума и остатъкът се изплати на длъжника – също, разбира се, не става (взискателят при уважаване на Павловия иск няма да си види парите).
Да внесе цялата цена и разликата да остане по сметката на съдебния изпълнител до приключване на делото по Павловия иск – на мен най-много ми харесва, но никъде не е предвидено.

Надявам се никой да не реши, че се излагам с този въпрос; във всеки случай ако и аз смятах така, нямаше да пускам темата.

[portokal]

П.П. А какво става, ако е наложена например възбрана за обезпечение на бъдещ иск и този кредитор по време на проданта още няма изпълнителен лист и дори няма, да предположим, решение по иска? Той си е присъединен взискател по право, предполагам, че нищо не пречи имотът да му бъде възложен именно на него и тогава той - пак само предполагам - ще може, когато внася цената, да си приспадне съразмерната част от вземането си. Въпреки че още не е 100% ясно дали изобщо има такова вземане.

Донякъде ми се струва, че двата случая биха си приличали по своята "несигурност", само дето иск по чл. 135 (вкл. напълно неоснователен) може да предяви всеки кредитор, а върху възбраната има един вид "контрол" за вероятна основателност. Ако изобщо ми се разбира мисълта.



Прекалено много писах, но нищо.

[Melly]

Заглавието е такова, защото какво друго да ти дойде наум, освен "Огняро-интелигентска"... Темата пък може би не е точно за раздела "Общи дискусии", но в чест на модератора...
А отговорът може би е прост, но не го знам.

Имаме длъжник, задлъжнял до ушите към двама кредитори.
2003 г. - ипотека в полза на кредитор А.
2004 г. - прехвърляне на ипотекирания имот от длъжника на сестра му. Кредитор А, разбира се, това не го засяга, затова пък кредитор Б (необезпечен) го засяга и той предявява иск по чл. 135 от ЗЗД.
2005 г. - изпълнително дело, започнато от кредитор А, към което с молба се присъединява кредитор Б.
Междувременно Павловият иск е уважен на две инстанции и решението се обжалва пред ВКС, т.е. не е влязло в сила.
Продава се ипотекираният имот. Няма купувачи и за купувач се обявява взискателят Б.
Според съдебния изпълнител той може да приспадне съответната част от вземането си, т.е. да внесе само вземането на ипотекарния кредитор и разноските.
Може и така да е, обаче мен ме смущава това, че решението по Павловия иск (който, да кажа за всеки случай, е конститутивен иск) не е влязло в сила. В момента все още по отношение на Б имотът принадлежи не на длъжника, а на сестра му и Б не може да го "използва" за удовлетворяване на своето вземане.
Какво става тогава?

Ако взискателят внесе само вземането на ипотекарния кредитор, а Павловият иск впоследствие бъде отхвърлен - по какъв ред ще я довнесе тази разлика и какво става, ако откаже? Иск за неоснователно обогатяване?
Ако бъде задължен да внесе цялата сума и остатъкът се изплати на длъжника – също, разбира се, не става (взискателят при уважаване на Павловия иск няма да си види парите).
Да внесе цялата цена и разликата да остане по сметката на съдебния изпълнител до приключване на делото по Павловия иск – на мен най-много ми харесва, но никъде не е предвидено.

Надявам се никой да не реши, че се излагам с този въпрос; във всеки случай ако и аз смятах така, нямаше да пускам темата.

Здравийте,

От това което разбрах, предлагам следното мнение, с предварителна уговорка, че не е задължително да е вярно.

Куп. по проданта е взиск. Б с вземане Х лв.
Тъй като е хирографарен кредитор, считам, че трябва да внесе в СИС такава Ц, която да покрие вземането на ипот. Кр и съд.и. разноски. Може да се окаже, че с прихващането не си покрива целия размер на вземането, но това си е негов риск - да е мислил предварително - да се е обезпечил.
Нали ще ме извините, че не посочвам разни чл. и т.н.

Не мисля, че е правилно това, което е казал съдия изпълнителя, защото ще са нарушени правата на ипотек. Кр - А.

Лек ден!

[gudio]

Заглавието е такова, защото какво друго да ти дойде наум, освен "Огняро-интелигентска"... Темата пък може би не е точно за раздела "Общи дискусии", но в чест на модератора...
А отговорът може би е прост, но не го знам.

Имаме длъжник, задлъжнял до ушите към двама кредитори.
2003 г. - ипотека в полза на кредитор А.
2004 г. - прехвърляне на ипотекирания имот от длъжника на сестра му. Кредитор А, разбира се, това не го засяга, затова пък кредитор Б (необезпечен) го засяга и той предявява иск по чл. 135 от ЗЗД.
2005 г. - изпълнително дело, започнато от кредитор А, към което с молба се присъединява кредитор Б.
Междувременно Павловият иск е уважен на две инстанции и решението се обжалва пред ВКС, т.е. не е влязло в сила.
Продава се ипотекираният имот. Няма купувачи и за купувач се обявява взискателят Б.
Според съдебния изпълнител той може да приспадне съответната част от вземането си, т.е. да внесе само вземането на ипотекарния кредитор и разноските. - нали така е в чл. 495 ГПК, какво странно има ?
Може и така да е, обаче мен ме смущава това, че решението по Павловия иск (който, да кажа за всеки случай, е конститутивен иск) не е влязло в сила. В момента все още по отношение на Б имотът принадлежи не на длъжника, а на сестра му и Б не може да го "използва" за удовлетворяване на своето вземане.
Какво става тогава? Брях-х-х ? Човекът се е присъединил по висящо дело, няма значение какво се осребрява по това дело, няма значение, че е хирографарен - щом има за него остатък, респ. имот от проданта и се удовлетворява привилегированият кредитор, какъв е проблемът Б в случая е обикновен присъединен взискател + купувач на публична продан, какво общо има тука секвестируемостта. Да не би да е трябвало да се продават "ид. части" от имота, еквивалентни на размера на вземането на ипотекарния кредитор А ? Целият имот се осребрява и Б се явява купувач, какво ви смущава толкова

Ако взискателят внесе само вземането на ипотекарния кредитор, а Павловият иск впоследствие бъде отхвърлен - по какъв ред ще я довнесе тази разлика и какво става, ако откаже? Иск за неоснователно обогатяване?
Ако бъде задължен да внесе цялата сума и остатъкът се изплати на длъжника – също, разбира се, не става (взискателят при уважаване на Павловия иск няма да си види парите).
Да внесе цялата цена и разликата да остане по сметката на съдебния изпълнител до приключване на делото по Павловия иск – на мен най-много ми харесва, но никъде не е предвидено.

Надявам се никой да не реши, че се излагам с този въпрос; във всеки случай ако и аз смятах така, нямаше да пускам темата.

[gudio]

Да не би да искате да кажете, че ако се продава ипотекиран имот, по това изп. дело нямат право да се присъединяват хирографарни кредитори, защото за тях имотът бил несеквестируем
Достойно е тази мисъл да влезне в "Правни бисери от форума"... Дано да не съм я разбрал правилно и да не е била в този смисъл

[gudio]

Аз реших, че нещо не съм в час, затова пак:

Междувременно Павловият иск е уважен на две инстанции и решението се обжалва пред ВКС, т.е. не е влязло в сила... мен ме смущава това, че решението по Павловия иск (който, да кажа за всеки случай, е конститутивен иск) не е влязло в сила. В момента все още по отношение на Б имотът принадлежи не на длъжника, а на сестра му и Б не може да го "използва" за удовлетворяване на своето вземане.

Ако стоплих - това те смущава - Б е присъединен взискател по дело, срещу ипотекарен длъжник, а сестрата е приобретател на ипотекирания имот и просто "понася" изпълнението. По принцип ако имаше разлика в цената - т.е. вземането на А е 10 000, а цената е 100 000 - разликата от 90 000 отива при собственика на имота, претърпял принуд. изпълнение. Има логика, ама... нашият човек "Б" нали ще бъде обявен за купувач. Да си атакуват възлагателното постановление там сестрите , междувременно Павловият иск може да бъде окончателно уважен...

[portokal]

Брях-х-х ? Човекът се е присъединил по висящо дело, няма значение какво се осребрява по това дело, няма значение, че е хирографарен - щом има за него остатък, респ. имот от проданта и се удовлетворява привилегированият кредитор, какъв е проблемът Б в случая е обикновен присъединен взискател + купувач на публична продан, какво общо има тука секвестируемостта. Да не би да е трябвало да се продават "ид. части" от имота, еквивалентни на размера на вземането на ипотекарния кредитор А ? Целият имот се осребрява и Б се явява купувач, какво ви смущава толкова

Така си и знаех, че ще стане. То пък да не смее да попита човек нещо. Веднага въпросът му е обявен за бисер, без дори да бъде разбран. (Може в мен да е грешката за което.)
То нищо не пречи въпросът пак да е глупав, но не е този.

Да не би да искате да кажете, че ако се продава ипотекиран имот, по това изп. дело нямат право да се присъединяват хирографарни кредитори, защото за тях имотът бил несеквестируем

Естествено, че нищо подобно не искам да кажа. Именно подчертаното в червено ме смущава: ипотекираният имот не е на длъжника, а на сестра му. Имотите на сестрите на длъжниците наистина са несеквестируеми. Засега все още няма недействителност спрямо хирографарния кредитор Б на сделката, с която сестрата купува имота от брата, и сестрата си е собственик по отношение на всички.

Вземането на А е 10 000, имотът струва 100 000 - да те разбирам, че Б според теб все пак трябва да внесе само 10 000 (неговото вземане е по-голямо от 90 000)?

[gudio]

Да, бе - това си беше мислене на глас, ама ме домързя (пък и защо ли толкова да се срамувам..) да си трия предходните мнения... В края на краищата съм схванал (на трети прочит ) мисълта, нали ? Освен това мисля, че щом има изп. дело, не можеш да забраниш на взискатели да се присъединяват (намерете ми аргумент в противния смисъл), нито пък такива присъединени взискатели да участват в проданта като наддавачи. При противна логика, освен ипотекарния кредитор, всички други трябва да бъдат отрязани - и АДВ-та и НАП-ове и пр., `щото имотът спрямо тях не е на длъжника. Ама ако си гледаме ГПК-то като коне с капаци - имаме продажба, имаме присъединени взискатели. Ако беше купен имотът от трето лице, защо да не се удовлетворят всички присъединени взискатели ? Ако е възложен на наддавач-взискател, защо да не си приспадне (цялото или част от) своето вземане при внасяне на цената за удовлетворяване на другите взискатели ?

[portokal]

Ако беше купен имотът от трето лице, защо да не се удовлетворят всички присъединени взискатели ?

Да, същият е въпросът и ако имотът е купен от трето лице. Но тогава третото лице така или иначе внася цялата цена и да кажем, че има нещо като практическо решение: СИ взема паричките и ги позадържа малко (което не знам дали всъщност ще е малко), докато Павловият иск бъде уважен или отхвърлен и така разбере на кого да ги изплати.
Ама на Б трябва да му се каже сравнително бързичко колко да внесе. Лошото е, че към момента сестрата трябва да се счита за собственик по отношение на него.