КИРИЛ и МЕТОДИЙ

[satir]

dartdiado
Veteran Fucker


Регистриран на: Feb 14, 2005
Мнения: 11276
Местожителство: в един .........

МнениеПуснато на: Сря Май 24, 2006 6:59 pm Заглавие: Отговорете с цитат
q6a написа:
Crying or Very sad
Ако не съм до своя принц -
никога няма да бъда ...принцеса

милото ми то Crying or Very sad
_________________
в една зверилница толерантност е равно на смърт
Н.Хайтов
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Niggy
Спамер


Регистриран на: Feb 18, 2005
Мнения: 4570


МнениеПуснато на: Пет Май 26, 2006 4:54 pm Заглавие: Отговорете с цитат
Владимир Висоцки

АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.

Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

[kpavlova]

Това какво е ?Каквото и да е.
Отговарям с цитат. Нали така пише "отговорете с цитат"

Прозрях, че оглупявам всеки ден.
Докрай презрях домашните интириги.
Не ми хареса тоя век на мен.
И се зарових да изчитам книги.
.......
.....
но гения бълнува в своя лес.
От раждане смъртта ни гледа косо.
Сплетните- отговори знаем днес,
ала не знаем нужните въпроси.

[pokerman]

Животът гаден е, и е коварен
един трупа пачки, друг стои гладен.
Но знай, че колелото се върти
и един ден ще се нахраниш и ти !

[satir]

satir
Спамер


Регистриран на: Jun 28, 2006
Мнения: 2779
Местожителство: zini... da ti kajem!!!

МнениеПуснато на: Чет Ное 09, 2006 10:31 am Заглавие: Re: ЛИРИКА Отговорете с цитат Променете/Изтрийте това мнение
Bay_Spiridon написа:
...

satir:
МАХМУРЛУК

Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.

Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?

"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.

Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.

Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.

Миряна Башева
_________________
Федя, ей, Федя!
Какво?
Сега ще ти кажа едно "какво"! DEEBA!!!

[satir]

...

...
_________________
Федя, ей, Федя!
Какво?
Сега ще ти кажа едно "какво"! DEEBA!!!
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Yahoo Messenger MSN Messenger
ICQ Номер
sto_kila_rakia
ЗълЕбач


Регистриран на: Nov 03, 2005
Мнения: 1286


МнениеПуснато на: Сря Ное 15, 2006 2:49 pm Заглавие: Отговорете с цитат
Хубава тема!!!
отдавна са ме засърбяли ръцете да зема да понапиша нещо, ама не ми се пише сам - пък тия, с които си пишехме стихове - и те не пишат вече - ............!

Ето нещо, което много АМА МНОГО ми харесва

Да тръгнеш
без да се оглеждаш...
Към недосбъднатото минало.
Към хиляди изстинали,
или ненужни спомени.
Към милиони
безнадеждни,
обезглавени предсказания...
Да тръгнеш.
Късно, или рано.
Към нечии ръце
и
устни.
Навреме,
за да ги целунеш...
Навреме,
за да ги пропуснеш...
И
на разстроените струни
на тънещата в прах китара,
да се впуснеш
в
една
абсурдна надпревара,
със Миналото
и със Бога,
в която,
смазан,
изнемогващ,
да си припомняш, че те чакат...
Да си припомняш
как си плакал
над
свойте
рахитични истини...
Не ти ли писна?
Все тъй да тръгваш.
Срещу себе си.
Все тъй -
задочно
да обичаш.
И всичко, дето беше в тебе
да бъде чуждо.
Или ничие...

а авторът му е добре познатият нам KiroGligorOFF (жалко че и той не пише вече)
_________________
ррррррЕзко ми се припи... ЗАЕБИ!!!

http://e-bane.net/modules.php?name=Foru ... sc&start=0

[kpavlova]

пак да отговоря/ с М.Башева- /

Другари!
Не всичко тече!
Не всичко е сиво поточе!

И разберете, аз все ще греша.
В иронията. И в славата.
Аз, като всяка безсмъртна душа -
имам да ви разправям!
...как над работните чернови,
през сънища, стон или кикот
бавно подават любопитни глави
Мислещите тръстики.
...как някой дълбоко умислен вол
затъва в тях - не като в Искъро!
По-добре да не знае, горкият -
какво
е можел,
а не е поискал

П.П.Ще ни затрият вечеринката

[pokerman]

Каква е тая простотия ?
Каква е тая смехория ?
Какъв сме ний народ ?
Заприличахме на анекдот !

Ромите данъци не плащат,
политиците само се покашлят.
На прокуратурата не и дреме,
а за народа е цяло бреме.

Младежите се колят и се бият,
по дискотеките правят секс и пият.
С пистолети ходят на училище,
нямат респект ни от полиция, ни от съдилище

Родителите по цял ден бачкат.
Шефовете ги тъпчат и мачкат,
ала те търпят горките,
нищо, че са им малко парите.

Пенсионерите са на фотосинтеза.
Всеки ден са с нова анамнеза.
Няма начин-ще се мре,
чакат Дядо Боже да ги прибере

А ние по форумите си чешем езиците,
обсъждаме хората и политиците,
вместо да вземем да оправим тая държава,
че сме заприличали на стадо в кошара.

[kpavlova]

Аз казвам лека нощ с Бърнс.Имам сз утре рано

Кой хлопа в този късен час?
- Аз хлопам - каза Финдли.
- Върви си! Всички спят у нас!
- Не всички! - каза Финдли.

- Не зная как си се решил...
- Реших се - каза Финдли.
- Ти май си нещо наумил.
- Май нещо - каза Финдли.

- При тебе ако дойда вън...
- Ела де! - каза Финдли.
- Нощта ще минеме без сън.
- Ще минем! - каза Финдли.

- При мен да дойдеш, току виж...
- Да дойда? - каза Финдли.
- До утре ти ще престоиш.
- До утре! - каза Финдли.

- Веднъж да минеш моя праг...
- Да мина! - каза Финдли.
- И утре, знам, ще тропаш пак.
- Ще тропам! - каза Финдли.

- Ще ти отворя, ала чуй...
- Отваряй!... - каза Финдли.
- Ни дума някому за туй.
- Ни дума! - каза Финдли.

[pokerman]

Българи юнаци,
ще ли още спием ?
Ставайте веднага,
да ходим да пием !

Там в механата
виното се лей,
щрака се с пръсти,
танцува се и пей !

На кого му се работи
в днешно време ?
Да ходи да се поти ?!
По-добре е да си дреме.

А вечер щом настане
и месецът изгрее,
време е за ... парти,
време е за пиение.

Кажи ми, копеле, де е ракията?
Де е салатата и мезето?
...... й на немотията-
тая нощ ще спа под небето !

[palimsest]

В късна нощ - преди години - сам над книгите старинни,
безотраден, вниквах, жаден, в знания незнайни тук; -
скръбен, търсех без сполука мир във тайната наука -
но оборен в сънна скука, чух внезапно бавен звук.
"Някой гост навярно чука - казах, вслушан в тихий звук. -
Някой гост - и никой друг!"



Бе декемврий - помня още! - Мрак и мраз от всички нощи; -
от камина блед отблясък пред прага береше дух. -
В скръб деня аз чаках всуе! Без надежда пак да чуя
с благовест и алилуя името "Ленора" тук!
Светлото и рядко име, що шепне вече тук
на земята - никой друг!



А пурпурните коприни на завесите старинни
пълнеха нощта пустинна с ужаси при всеки звук.
Примълнял до изнемога, в зло предчувствие, в тревога,
аз се ободрявах строго: - "Някой гост дошъл е тук!
Туй е някой гост нечакан, закъснял без покрив тук;
някой гост - и никой друг!"



И дори с внезапна дързост тръгнах към вратата бързо,
като казах: "Извинете! Да! Дочух аз смътен звук; -
но унесен дремех в скука, а тъй слаб и тих бе звука,
че когато се почука, аз не се опомних тук..." -
И отворих, за да видя кой тъй късно чука тук? -
Вън бе мрак - и никой друг!



И в бездънний мрак загледан, трепнех вцепенен и бледен
в странни сънища, що никой смъртен не познава тук.
Но отекна в миг в простора като звук на бог от хора
глух и тъжен зов "Ленора" - от скръбта ми свят отзвук.
То бе моят зов "Ленора" - и на него чух в отзвук
само ек - и никой друг!



Но унесен в мисли скъпи, в стаята едва пристъпих,
чух - и този път по-силно - пак таинствения звук -
"В прозореца непрестанно удря някой клон случайно
и във тази нощ потайна ужаси вселява тук.
О, на тази страшна тайна, знам, причината е тук -
вятърът - и никой друг! "



През завесата пурпурна блъснах прозореца бурно
и през него в миг се втурна с горд полет и рязък звук
гарванът от мойто златно и свещено Безвъзвратно -
и във моята стая пуста, тъкмо над вратата тук -
върху бюста на Палада кръг изви и кацна тук
гарванът - и никой друг!



И стоях аз в него вгледан, а той върху бюста бледен
бе от лорд по-горд и важен, че започнах разговор:
"Нямаш ти качул разкошен, но не си страхлив, а мощен,
гост от край, де в мрак всенощем бродят Сенки странен хор.
Как те Сенките наричат в черния Плутонов хор?"
Той програкна: "Nevermore!"



Чух, но своя слух не вярвах и учуден, поглед впервах; -
не намирах - и пак дирех смисъл в този отговор. -
Никой смъртен - уверявам! - не е бивал посещаван
в късна полунощ от гарван, гост неканен с огнен взор;
на вратата му да кацне, да пронизва с огнен взор
и да грака: "Nevermore!"



Не последва грак повторно: тъй замлъкна тежко, морно,
сякаш своя дух упорно вля в тоз странен разговор.
Ала слаб да го разгатна, промълвих едва понятно:
"Той ще хвръкне безвъзвратно пак във синия простор -
както всичко - безвъзвратно! - пак далеч от моя взор!"
Грак отвърна: "Nevermore!"



Този отговор таинствен бе умел, но бе единствен,
сякаш го е чул от клетник, който сам и в разговор
е повтарял в скръб и горест, като припев в черна орис,
орис на беди и горест, на неволи и позор -
с укор спрямо свойта орис на неволя и позор
и той беше: "Nevermore!"



Бях учуден, изненадан, а той все тъй горд и хладен
впил бе - строг и безпощаден - във душа ми огнен взор.
Взех кресло и седнах мрачен. И размислях озадачен
има ли, макар невзрачен, смисъл в този отговор?
Що предсказва, горд и мрачен, той в своя отговор
с туй зловещо "Nevermore!"



И във спомени погълнат, мислех и седях безмълвно
сам пред тоя дух прокълнат от Плутоновия хор.
Ах! - в креслото осветено нявга двама ний блажено
смеехме се оживено тук след весел разговор. -
Но в креслото осветено няма пак, склонила взор,
тя да седне: - "Nevermore!"



В миг... по меките килими сякаш стъпки чух незрими -
сякаш стъпват серафими, пратени от божий хор.
- "То в скръбта ти за Ленора бог на ангелите с хора
миг забрава ти изпраща! - викнах аз с възрадван взор. -
Пий и забрави Ленора! - Спри с надежда в бога взор!"
Грак отвърна: "Nevermore!"



"О! - извиках, в страх обземан. - Птица, ил дух на Демон,
ти предсказваш! - О, кажи ми, гост, дошъл от друг простор,
в тоя дом на ад превърнат, дом от ужаса обгърнат,
дето радостта посърна и погасна моят взор,
в Галаад утеха нявга ще ли види моят взор?"
Той предсказа: "Nevermore!"



От надежди изпреварван, викнах аз, готов да вярвам:
"- Предскажи, о древен Гарван - там, зад синия простор,
дето божий Рай сияе, ще ли видя и узная
взетата от бога в Рая в ангелския светъл хор,
що зовът Ленора в Рая ангелите в божий хор?" -
Той отвърна: "Nevermore!"



"Не! - извиках, пламнал в огън. - Този грак е твойто сбогом!
Чуй! Иди си ти отново в черния Плутонов хор!
Не оставай знак за спомен тук от теб, о вероломен!
Остави ме сам бездомен! - Махай се от моя взор!
Чуй! Изтръгвай от сърце ми своя клюн и своя взор!" -
Той програкна: "Nevermore!"



И стои над бюста бледен, тъй зловещо в мен загледан,
сякаш Демон всепобеден впива своя огнен взор.
Бди с тържествена осанка - и над всичко хвърля сянка.
И от тази сянка, скрила и лазури, и простор -
знам - уви! - душата няма - към лазури и простор! -
пак да литне: - "Nevermore!"

[palimsest]

Аз обичам своето отечество, но не и своите съотечественици.

Който повече знае, той повече страда. Но не е ли дървото на науката дърво на живота?

Раните от любов не убиват, но никога не заздравяват.

Дружба - това е любов без криле.

Четенето на стари писма е приятно понеже на тях не е нужно да се отговаря.

Нощта придава блясък на звездите и жените.

Общество - цивилизована орда, състояща се от две могъщи племена - досаждащи и скучаещи.

Мисълта - това е ръждата на живота.

Нима има надежда без примес от страх?

Да се изсуши една сълза е повече от храброст, отколкото да се пролее цяло море от кръв.

Пороят от храброст израства от страха.

Този, който не обича своята страна - не може да обича нищо.

Сто години са едва достатъчни, за да се създаде държава, но един час е достатъчен тя да се развее в прах.

Човек - наполовина прах, наполовина Бог.

[palimsest]

Как искам пак да съм дете,
да скитам в наште пещери,
да плувам в синьото море,
да бродя в гъстите гори.
Не съм саксонец горделив,
на свобода съм се родил,
сред планините съм щастлив,
прибоят морски ми е мил.

Съдба, от титла ме лиши,
от нивите, орани с плуг-
презирам хорските души
ведно с угодниците тук!
Върни любимия ми бряг-
прибой на яростни вълни.
Там искам да се скитам пак,
тъй както в детските си дни.

Все още млас, разбирам аз,
че тоя свят не бе за мен.
Защо последния ни час
е с мрачни сенки замъглен?
Сънувах сънища добри,
бях с чудни образи богат.
О, истино защо разкри
с лъчи омразни тоя свят?

Обичах - но останах сам,
дружах- но без другар съм днес.
Сърцето ми тупти едвам,
обезверен съм и злочест.
Макар, че с вино някой път
лекувам болката в гръдта-
за каратко радва се духът,
сърцето гасне в самота.

О, глупост, да понасяш тез,
с които злато, сам и власт
случайно те събират днес
да пиеш в празничния час!
Душите верни ми върни
и чувствата от младостта;
и от сганта ме изтръгни, че тя убива радостта.

И днес, обичана жена,
която всичко си за мен,
усмивката ти избледня
и моят дух е вледенен.
Спокойно ще се разделя
с разкоща и със пошлостта
и тъй ще се задоволя
със тишина и доброта.

Аз мразя тоя хорски шум,
но хората аз не презрях.
Жадува бездни моят ум,
за да се слее д мрака в тях.
О, ако бях роден с крила,
щях волно да се извися
над мрака, над тълпата зла
и там да се успокоя!

[palimsest]

Колумб остани до последния миг на живота си ,
смъртта си , дори посрещни , като бряг непознат ....



Отговорете с цитат...

[satir]

трезв ли съм, не зная радост -ставам тъжно мълчалив
а пиян светът за мен е, като винен свят мъглив
ала нейде по средата има чуден светъл миг
дето просто го обичам, че съм в него още жив
Омар Хаям

[Melly]

Какво ни кара да сме зли,
към всичко и към всекиго,
Какво ни кара да сме хищни,
когато казват ни в очите простички неща,

Какво ни кара да сме алчни,
когато можем да си позволим
с труд, умение и съвест
самите ние да блестим

Какво ни кара да угодничим,
да унизяваме самите себе си и
да гледаме през розови стъкла
пътя наш за извървяване

Какво ни кара да обичаме
да жадуваме за ласка, топлота
да страдаме, когато сме предадени
от измамна доброта,

Две сили коренно различни
бушуващи в душите ни в изепеляващ танц,
Коя от тях ще надделее и ще увенчае
живота ни такъв, какъвто си го пожелаваме.

[octavius]

Накрая на Света,
съвсем на ръба
на всичкото време,
гол -
само пръст
и душа -
последният човек
се взира
в Нищото.

[blossom]

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

[blossom]

А ето и една нашенска реплика на Р.Бърнс!
филю
(фаза - зацикляни у пародии, да ма прущавати ногу, за куету)


- Кой лопа тъй посряд нущя?
- Яз лопам - речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? - речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...
- Съм чул ми! - речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута...
- Ми... срам ма й! - речи Филю.

- Да зема ся да дода вън...
- Ила, де - речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм - речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...
- Да фляза - речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни - речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...
- Ши скоча! - речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! - речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...
- Пусни ма! - речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак...
- Шти висна! - речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш' мълча, ми! - речи Филю.
- Оф, ши стисна май учи...
- Стисни ги - речи Филю.
)

Автор: kalina

Това е от чичко Гугъл