"Да осъдиш адвокат...

[nkmivanovi]

е като да накараш пожарникар да си запали къщата."

Всекидневно през вашите кантори минават различни клиенти - всеки със своя случай.
Има ли някои от тях, които да изплуват и да се открояват над останалите и които бихте класифицирали - къде със смях, къде с яд или мъка - в категорията на тази сентенция?

[zlatnia56]

е като да накараш пожарникар да си запали къщата."

Всекидневно през вашите кантори минават различни клиенти - всеки със своя случай.
Има ли някои от тях, които да изплуват и да се открояват над останалите и които бихте класифицирали - къде със смях, къде с яд или мъка - в категорията на тази сентенция?

забравяш и продължаваш мене 2 ма адвокати ме изиграха като се свързаха с другият отбор и ако не бях се осъзнал ......

[gudio]

е като да накараш пожарникар да си запали къщата."

Всекидневно през вашите кантори минават различни клиенти - всеки със своя случай.
Има ли някои от тях, които да изплуват и да се открояват над останалите и които бихте класифицирали - къде със смях, къде с яд или мъка - в категорията на тази сентенция?

Не всекидневно, но не и чак толкова рядко, през моята кантора минават клиенти, носещи изпълнителни листове против длъжници, упражняващи адвокатската професия.
Не виждам какво има за класифициране - нито със смях, още по-малко с яд или пък с мъка - в категорията на тази "сентенция" За да бъде нещо сентенция, би следвало да има някаква мъдра мисъл, а тук нещо не я схващам - ако анализираме "сентенцията", какво се получава:
1) Да осъдиш адвокат - т.е. той да понесе решаването на някакъв правен спор не в негова полза - това са 50% от страните по делата
2) Да накараш пожарникар да си запали къщата Ами пробвайте да накарате адвокат да си запали къщата По-лесно ли ще бъде
Може би сентенцията трябва да бъде формулирана така: "Да осъдиш адвокат е като да подпалиш на пожарникар къщата" ?