договор за правна помощ със САЩ

[slance72]

добро утро и успешен ден на всички!Ще бъда благодарна ,ако получа отговор на въпроса информация за договор за правна помощ между България и САЩ,и договор за трансфер на осъдени лица между България и САЩ,предварително благодаря!

[octavius]

Аз разполагам с това. Дано Ви е от полза, все пак...


ДОГОВОР ЗА ПРЕДАВАНЕ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА

Обн. ДВ. бр.67 от 1 Януари 1924г., доп. ДВ. бр.188 от 1 Януари 1935г.

Преамбюл

България и Съединените Щати на Америка, в желанието си да улеснят каузата на правосъдието, решиха да сключат договор за предаване между двете страни на лица, бягащи от правосъдието, и назначиха за тая цел следните пълномощници:
Негово Величество Царят на Българите:
Христо Калфов, министър на външните работи и на изповеданията, и
Председателят на Съединените Щати на Америка:
Чарлс С. Уйлсон, извънреден пратеник и пълномощен министър на Съединените Щати на Америка в България,
които, след като си представиха взаимно пълномощията, намерени в изправност, се съгласиха и сключиха следните членове:

Член 1

Правителството на България и правителството на Съединените Щати при надлежно направено поискване, както е предвидено в настоящия договор, ще предават на правосъдието всяко лице, което е обвинено или е било осъдено за някое от престъпленията, изброени в член 2 на настоящия договор, извършено в териториите на една от Високите Договарящи страни, и което търси убежище или е намерено в територията на другата; с условие, че предаването ще става само при такива доказателства за престъпност, каквито според законите на мястото, където беглецът или обвиненото лице бъде намерено, би оправдали неговото залавяне и предаване на съд, ако престъплението е извършено там.

Член 2

Онези лица ще бъдат предавани според постановленията на настоящия договор, които са обвинени или осъдени за някое от следните престъпления:
1. Убийство, обемащо престъпленията, определяни с термините: отцеубийство, предумишлено убийство, умишлено убийство, отравяне и детеубийство.
2. Опит за извършване на убийство.
3. Изнасилване, убийство на заченато, но още неродено дете, блудство с деца, ненавършили дванадесетгодишна възраст.
4. Отвличане или задържане на жени или момичета за неморални цели.
5. Бигамия (двуженство).
6. Палеж.
7. Умишлено и незаконно разрушаване или затруднение на железни пътища, което излага на опасност човешки живот.
8. Престъпления, извършени по море:
а) пиратство, съставът на което е определен от международното право или от законите на страните;
б) злоумишлено потопяване или разрушаване на кораб в морето, или опит да се направи това;
в) бунт или заговор от двама или повече членове на екипажа или други лица на борда на кораб в открито море, с цел да се въстане срещу властта на капитана или коменданта на такъв кораб, или завладяване на такъв кораб чрез измама или насилие;
г) нападение върху борда на кораб в открито море с намерение да се нанесе телесна повреда.
9. Взлом, определен като акт на разбиване и влизане в къщата на другиго нощно време, с намерение да се извърши престъпление вътре.
10. Разбиване и влизане в канцелариите на правителствените и обществени власти, или в канцелариите на банки, банкерски къщи, спестовни банки, кредитни дружества, застрахователни и други дружества, или в други здания на жилища, с намерение да се извърши престъпление вътре.
11. Грабеж, определен като акт на престъпно и насилствено отнемане от личността на другиго предмети или пари чрез насилие или чрез заплашване.
12. Подправка или разпространение на подправени документи.
13. Подправка или фалшифициране на правителствени или други официални документи и актове на правителствената или обществена власт, включително и тия на съдилищата, или разпространение или умишлено ползуване от такива.
14. Фабрикуване на фалшиви пари, било металически или книжни, на фалшиви титри или купони от публичен заем, издадени от федерални, държавни, областни, териториални, локални или общински власти, на банкноти или други средства за обществен кредит, на фалшиви печати, марки, печати за монети и белези на държавните или обществени администрации, както и издаването, разпространението или умишленото ползуване с гореспоменатите предмети.
15. Присвояване чрез злоупотребление с доверие, или обсебване, извършено в територията на едната или другата страна от обществени служители или пазители, когато злоупотребената сума надминава сто долара или българската равноценност.
15. Присвояване чрез злоупотребление с доверие от наемници или служащи, плащани или не, извършено в щета на техните наематели или началници, когато престъплението е наказуемо със затвор или друго телесно наказание по законите на двете страни и когато злоупотребената сума надминава сто долара или българската равноценност.
17. Отвличане или задържане на малолетни или възрастни лица, за да се изтръгнат пари от тях, от техните семейства, или от някое друго лице или за каквато и да било друга незаконна цел.
18. Кражба на вещи, лична собственост или пари на стойност от двадесет и пет долара или повече, или българската равноценност.
19. Придобиване пари, ценни книжа или други ценности под фалшив предлог, или получаване на пари, ценни книжа или други ценности със знание, че същите са били незаконно придобити, когато сумата на парите или стойността на ценностите надминава сто долара или българската равноценност.
20. Лъжовна клетва или накарване някого да даде лъжовна клетва.
21. Измама или злоупотребление с доверие от страна на търговски довереник, банкер, агент, комисионер, пълномощник, изпълнител, администратор, настойник, директор или чиновник на някое дружество или корпорация, или от какъвто и да било довереник, когато сумата на парите или стойността на ценностите, които са присвоени, надминава сто долара или българската равноценност.
22. Престъпления против законите на двете страни за унищожаване робството и търговията с роби.
23. Умишлено изоставяне или умишлено неподдържане на малолетни или зависими деца.
24. Предаване ще става също и за участие в което и да е от гореспоменатите престъпления, като подпомагане преди или след факта; с условие, че такова участие се наказва със затвор по законите на двете Високи Договарящи Страни.
25. (Нова - ДВ, бр. 188 от 1935 г.) Престъпления или нарушения срещу закона по банкрутството.

Член 3

Постановленията на настоящия договор не допущат искане за предаване за престъпление от политически характер, нито за деяния, свързани с такива престъпления, и никое лице, предадено от или на едната от Високите Договарящи Страни по силата на този договор, не ще бъде съдено или наказано за политическо престъпление. Когато, обаче, такова престъпление е свързано с убийство, умишлено или предумишлено, или с отравяне, или с опит за извършване такива, обстоятелството, че престъплението или опитът за такова е било насочено срещу живота на суверен или глава на една чужда държава или срещу живота на някой член от неговата фамилия, не ще се смята достатъчно доказателство, че такова престъпление е от политически характер, или че е деяние, свързано с престъпление от политически характер.

Член 4

Никое лице не ще бъде съдено за престъпление различно от онова, за което то е предадено.

Член 5

Един избягал престъпник не ще бъде предаван по настоящите постановления, когато поради давност или друга законна причина според законите на страната, където престъплението е извършено, престъпникът е освободен от преследване или наказание за престъплението, за което се иска предаването.

Член 6

Ако един избягал престъпник, чието предаване може да бъде искано съгласно настоящите постановления, е под следствие, пуснат под гаранция или в арест за престъпление, извършено в страната, където той е потърсил убежище, или е бил осъден за такова престъпление, неговото предаване може да бъде отложено докато делото му там не бъде решено и докато той не бъде пуснат на свобода по надлежния ред.

Член 7

Ако един избягал престъпник, искан от една от страните по настоящия договор, бъде искан също от една или повече други държави съгласно договорните постановления, поради престъпления, извършени под тяхната юрисдикция, такъв престъпник ще бъде предаден на онази държава, чието искане е получено по-рано.

Член 8

По постановленията на този договор никоя от Високите Договарящи Страни не е длъжна да предава своите собствени граждани.

Член 9

Разходите по ареста, задържането, разследването и транспорта на обвиняемия ще бъдат плащани от правителството, което е предявило искането за предаване.

Член 10

Всички вещи, намерени във владение на избягалия престъпник по времето на неговия арест, добити чрез престъплението, или които може да са съществени като доказателство за извършване на престъплението, ще бъдат, ако това е възможно съгласно законите на Високите Договарящи Страни, предавани едновременно с него. При все това, правата на трети лица върху казаните предмети ще бъдат надлежно зачитани.

Член 11

Постановленията на настоящия договор са приложими в цялата територия, където и да е разположена, на Високите Договарящи Страни, както и в територията, окупирана или намираща се под контрола на която и да е от тях, докато трае тая окупация или контрол.
Искания за предаване бегълци от правосъдието ще се правят от респективните дипломатически агенти на Високите Договарящи Страни. В случай на отсъствие на такъв агент от страната или нейната столица, или когато предаването ще се иска от териториите, поменати в предшествуващите параграфи извън България или Съединените Щати, исканията може да се правят от висшите консулски чиновници. Такива дипломатически или висши консулски чиновници ще бъдат компетентни да искат и добиват мандат или предварителна заповед за арест на лицето, чието предаване се иска, и след което съдиите и магистратите на двете правителства пристъпят, при искане, направено под клетва, към издаване заповед за залавянето на обвиненото лице, за да може то да се доведе пред такъв съдия или магистрат, за да се представят и обсъдят доказателствата за престъплението и ако, при това обсъждане, се намерят достатъчно основания да се поддържа обвинението, разследващият съдия или магистрат ще бъде длъжен да удостовери това пред надлежната изпълнителна власт, за да може да се издаде заповед за предаване на беглеца.
В случаи, нетърпящи отлагане, заявлението за арест и задържане може да се адресира направо до компетентния магистрат в съгласие със законите в сила.
Предварително арестуваното лице ще бъде освободено, ако в три месеца от датата на затварянето в Съединените Щати или от датата на ареста в България не бъде направено, както е казано по-горе, от дипломатическия агент на искащото правителство или, в негово отсъствие, негов консулски чиновник, формалното искане за предаване с документалните доказателства, описани по-долу.
Ако избягалият престъпник е бил осъден за престъплението, за което се иска неговото предаване, ще бъде представен надлежно заверен препис от присъдата на съда, в който е станало това осъждане. Ако обаче беглецът е само обвинен в престъпление, ще бъде представен един надлежно заверен препис от заповедта за ареста в страната, където е извършено престъплението и от следствените показания, на основание на които такава заповед е била издадена, заедно с всички други доказателства, каквито може да се намерят подходящи за случая.

Член 12

При всеки случай на искане, направено от една от Високите Договарящи Страни за арест, задържане или предаване на избягали престъпници, съответните чиновници на страната, където са направени постъпки за предаване, ще подпомагат чиновниците на правителството, искащо предаването, пред респективните съдии и магистрати чрез всички законни средства в тяхна власт; и на правителството, искащо предаването, не ще се предявяват никакви искания за възнаграждение за извършените услуги; с условие, обаче, че всички чиновници на предаващото правителство, оказали такава услуга, които не получават друга заплата или възнаграждение освен специални възнаграждения за извършените служби ще имат право да получават от правителството, искащо предаването, обикновените възнаграждения за актовете или услугите, направени от тях, по начин и в размер, предвидени за такива актове или услуги при обикновената углавна процедура по законите на страната, на която те са чиновници.

Член 13

Настоящият договор ще бъде ратифициран от Високите Договарящи Страни съгласно с техните респективни конституционни методи и ще влезе в сила от датата на размяната на ратификациите, която ще стане в София по възможност по-скоро.

Член 14

Настоящият договор ще остане в сила за един период от десет години и в случай, че никоя от Високите Договарящи Страни не съобщи една година преди изтичането на този период за своето намерение да се прекрати договорът, той ще продължава да е в сила до изтичането на една година от датата на такова съобщение за прекратяване, направено от някоя от Високите Договарящи Страни.
В удостоверение на това, гореспоменатите пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печатите си.
Съставен в два екземпляра в София, днес, 19 март 1924 година.

ДОПЪЛНИТЕЛЕН ДОГОВОР ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА



Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Е Н Д О Г О В О Р

ЗА ЕКСТРАДИЦИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И
СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА АМЕРИКА

(ДВ, бр. 188 от 22 август 1935 г.
В сила от 15 август 1935 г.)


България и Съединените Щати на Америка, в желанието си да разширят списъка на престъпленията, които могат да дадат повод за предаване, в съгласие с договора, сключен между България и Съединените Щати на Америка на 19 март 1924 г., с оглед на едно по-добро прилагане на правосъдието и предотвратяване на престъпността в респективните си територии и подсъдни области, решиха да сключат за тая цел един допълнителен договор и назначиха за свои пълномощници, именно:
Негово Величество Царя на Българите:
господин Стоян Петров - Чомаков, Управляващ Българската Царска Легация в Съединените Щати на Америка; и
Председателя на Съединените Щати на Америка:
господин Кордел Хъл, Държавен Секретар на Съединените Щати на Америка,

които след като си представиха взаимно пълномощията, които се намериха в изправност, се съгласиха и сключиха следните членове:

Член 1

Следующите престъпления се прибавят към списъка на престъпленията, изброени в точки 1 до 24 от член втори от казания договор от 19 март 1924 г., които могат да дадат повод за предаване, именно:
25. Престъпления или нарушения срещу закона по банкрутството.

Член 2

Настоящият договор се счита като неразделна част от договора за предаване от 19 март 1924 г., чийто член втори ще трябва да се чете, като че ли списъкът на престъпленията, изброени в него, е съдържал от самото начало и добавъчните престъпления, определени и изброени под точка 25-та в член първи на настоящия договор.

Настоящият договор ще бъде ратифициран от Високодоговарящите Страни по респективния им конституционен ред и ще влезе в сила на датата на размяната на ратификациите, която ще стане в София при най-близка възможност.

В удостоверение на това, гореспоменатите пълномощници подписаха настоящия договор и го скрепиха с печатите си.

Съставен в два екземпляра във Вашингтон, днес, 8 юни 1934 г.



ДОГОВОР МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА НАСЪРЧАВАНЕ И ВЗАИМНА ЗАЩИТА НА ИНВЕСТИЦИИТЕ

(РАТИФИЦИРАН СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА 1 АПРИЛ 1993 Г. - ДВ, БР. 30 ОТ 1993 Г. В СИЛА ОТ 2 ЮНИ 1994 Г.)

Обн. ДВ. бр.47 от 23 Май 1995г., изм. ДВ. бр.15 от 16 Февруари 2007г.

Преамбюл

Република България и Съединените американски щати, наричани по-нататък "страните",
жилаейки да насърчават икономическото сътрудничество между тях по отношение на инвестиции на граждани и фирми на едната страна на територията на другата страна,
отчитайки, че постигането на договореност за третирането, което ще се предостави на такива инвестиции, ще стимулира притока на частни капитали и икономическото развитие на страните,
договаряйки се, че е желателно честно и безпристрастно третиране на инвестиците, за да се поддържат трайни рамки за инвестициите и максимално ефективно използване на икономическите ресурси,
отчитайки, че развитието на икономическите и търговските връзки може да допринесе за благосъстоянието на работещите в двете страни и да засили уважението към международно признатите работнически права,
убедени, че свободният и отворен пазар на инвестиции предлага най-добри възможности за повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот на жителите на страните, и
решени да сключат договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите,
се договориха за следното:


Член I
1. За целите на договора:
(а) "инвестиции" означават всякакъв вид инвестиции на територията на едната страна, притежавани или контролирани пряко или косвено от граждани или фирми на другата страна, такива като имущество, дълг, както и договори за услуги и инвестиции, и включват:
(i) материална и нематериална собственост, включително такива права, като ипотеки, залози или задържане;
(ii) фирма или дялове от капитал или други интереси във фирма или съответно интереси в активите на същата;
(iii) искове за пари или искове за изпълнение, имащи икономическа стойност, във връзка с инвестиция;
(iv) интелектуална собственост, която включва, между другото, права, свързани с:
произведения на литературата и изкуството, включително звукозаписи;
изобретения във всички области на човешката дейност;
промишлени образци;
полупроводникови маски;
търговски тайни, ноу-хау и поверителна търговска информация; и
търговски марки, сервизни марки и търговски наименования; и
(v) всякакви права, дадени от закон или договор, и всякакви лицензи и разрешения в съответствие със закон;
(б) "фирма" на едната страна означава всякакъв вид корпорация, компания, асоциация, сдружения, държавно предприятие или друга организация, законно учредена в съответствие със законите и разпоредбите на едната страна или на политическо подразделение на същата, независимо дали е организирана или не за получаване на печалба или е частно или държавно притежавана или контролирана;
(в) "гражданин" на едната страна означава физическо лице, което е гражданин на едната страна, в съответствие с нейните действащи закони;
(г) "доходи" означава сума, получена от или свързана с инвестиция, включително печалба, дивидент, лихва, доход от капитал, роялти, такси за управление, техническа помощ или други такси или доходи в натура;
(д) "свързана дейност" включва организирането, контрола, експлоатацията, поддържането и разпореждането с фирми, клонове, агенции, офиси, фабрики или други места за извършване на стопанска дейност; сключването, изпълнението и привеждането в сила на договори; придобиването, използването, защитата и разпореждането със собственост от всякакъв вид, включително права на интелектуална и промишлена собственост, заемането на фондове, закупуване, емитиране и продажба на акции и други ценни книжа и закупуване на чуждестранна валута за внос;
(е) "недискриминационно" третиране означава третиране, което е поне толкова благоприятно, колкото по-благоприятното от национално третиране или режим на най-облагодетелстваната нация;
(ж) "национално третиране" означава третиране, което е поне толкова благоприятно, колкото най-благоприятното третиране, предоставено от едната страна на фирми или граждани на тази страна при подобни обстоятелства; и
(з) "режим на най-облагодетелстваната нация" означава режим, който е поне толкова благоприятен, колкото този, предоставен от едната страна на фирми и граждани от трети лица при подобни обстоятелства.
2. Всяка страна си запазва правото да откаже на която и да е фирма предоставянето на предимствата по този договор, ако граждани на която и да било трета страна контролират такава фирма и в случай на фирма на другата страна, когато тази фирма няма значителна стопанска дейност на територията на другата страна или се контролира от граждани на трета страна, с която отказващата страна не поддържа нормални икономически връзки.
3. Всяка промяна във формата, в която активите се инвестират или реинвестират, няма да промени техния характер на инвестиция.


Член II
1. Всяка страна разрешава и третира инвестициите и дейността, свързана с тях, на недискриминационна основа в съответствие с правото на всяка страна да прави или поддържа изключения, спадащи към един от разделите или въпросите, изброени в приложението към този договор. Всяка страна се задължава да уведоми другата страна преди или на датата на влизането в сила на този договор за всички онези закони или разпоредби, за които тя е осведомена, засягащи секторите или въпросите, изброени в приложението. Освен това всяка страна се задължава да уведомява другата за всякакви бъдещи изключения по отношение на секторите и въпросите, изброени в приложението, и да ограничи такива изключения до минимум. Всяко бъдещо изключение от всяка една от страните няма да се прилага към инвестиция, съществуваща в онзи сектор или въпрос по времето, когато изключението влезе в сила. Третирането, предоставено по всякакви изключения, освен ако не е указано иначе в приложението, няма да бъде по-малко благоприятно от това, което е предоставено в подобни ситуации към инвестиции и свързани с тях дейности на граждани или фирми на която и да е трета страна.
2. (а) На инвестицията по всяко време ще се предоставя честно и безпристрастно третиране, тя ще се ползва с пълната защита и сигурност и в никой случай няма да й се предоставя по-неблагоприятно третиране от това, изискващо се от международното право.
(б) Нито една страна няма по какъвто и да е начин да накърнява чрез произволни или дискриминационни мерки управлението, експлоатацията, поддържането, използването, получаването на облаги от придобиването, разширяването или разпореждането с инвестициите. За целите на разрешаването на споровете в съответствие с чл. VI и VII една мярка може да бъде произволна или дискриминационна независимо от факта, че едната страна е имала или използвала възможността да разгледа тази мярка в съда или административните трибунали на едната страна.
(в) Всяка страна съблюдава всяко задължение, което е поела по отношение на инвестициите.
3. В съответствие със законите, отнасящи се до влизането и престоя на чужди граждани, на гражданите на едната страна се разрешава да влизат и да остават на територията на другата страна с цел създаването, разработването, администрирането или даването на съвети при експлоатацията на инвестицията, към която те или фирмата на първата страна, която ги е наела, са се задължили да предоставят или са в процес на предоставяне на значителна сума от капитал или други ресурси.
4. Фирмите, които са законно учредени в съответствие с действащите закони или разпоредби на едната страна които са инвестиции, ще им бъде разрешено да наемат висш ръководен персонал по техен избор независимо от гражданството му.
5. Нито една от страните няма да налага като условие за създаването, разширяването или поддържането на инвестиции изпълнителски условия, които изискват или налагат ангажименти за износ на произведените стоки или които определят, че стоките или услугите трябва да бъдат закупени локално, или които налагат някакви други подобни изисквания.
6. Всяка страна ще осигури ефективни мерки за поддържане на искове и привеждане в сила на правата по отношение на инвестиции, инвестиционни споразумения и разрешения за инвестиране.
7. Всяка страна дава гласност на всички закони, разпоредби, административна практика и процедури и присъдени решения, които се отнасят до или засягат инвестиции.
8. Третирането, предоставено от Съединените американски щати за инвестиции и свързани с тях дейности на граждани и фирми на Република България в съответствие с разпоредбите на този член в който и да е щат, територия или друго политическо подразделение на Съединените американски щати, ще бъде не по-малко благоприятно от третирането, предоставено там за инвестиции и свързани с тях дейности на живеещи там граждани на Съединените американски щати, както и на фирми, законно учредени в съответствие със законите и разпоредбите на други щати, територии или друго политическо подразделение на Съединените американски щати.
9. Разпоредбите на режима на най-облагодетелствана нация в този договор не се прилагат по отношение на предимства, предоставени от едната страна на граждани или фирми на която и да е трета страна, по силата на:
(а) обвързващите задължения на тази страна, произтичащи от членство в свободна търговска зона или митнически съюз;
или
(б) обвързващите задължения на тази страна, произтичащи от която и да е многостранна международна спогодба в рамките на ГАТТ, която влиза в сила от подписването на този договор.
10. Страните потвърждават и се съгласяват, че "свързани дейности" включват без ограничение такива дейности, като:
(а) предоставяне на фнанчайзинг и права, произтичащи от лицензи;
(б) достъп до регистрации, лицензи, разрешения и други одобрения (които във всички случаи се издават експедитивно);
(в) достъп до финансови институции и кредитни пазари;
(г) достъп до техните финансови средства, държани във финансови институции;
(д) внасянето и инсталирането на необходимото оборудване за нормално управление на стопанската дейност, включително, но неограничено до офисоборудване и автомобили и износа на така внесеното оборудване и автомобили;
(е) разпространение на търговска информация;
(ж) провеждането на пазарни проучвания;
(з) назначаването на търговски представители, включително агенти, консултанти и дистрибутори, и тяхното участие в търговски панаири и рекламни мероприятия;
(и) маркетинг на стоки и услуги, включително чрез вътрешни системи за дистрибуция и маркетинг, както и чрез реклама и преки контакти с частни лица и фирми;
(й) достъп до комунални услуги, обществени услуги и търговски площи за отдаване под наем на недискриминационни цени, ако цените са установени или контролирани от правителството;
(к) достъп до суровини, средства, осигуряващи производството и услуги от всички видове на недискриминационни цени, ако цените са установени или контролирани от правителството.


Член III
1. Инвестициите не могат да бъдат експроприирани или национализирани пряко или косвено посредством мерки, еквивалентни по своите последствия на експроприацията или национализацията ("експроприация") освен: за обществени нужди, по недискриминационен начин, при незабавно плащане на адекватна и ефективна компенсация и съгласно съответния законен процес и общите принципи на третирането, предвидени в чл. II (2). Компенсацията трябва да бъде еквивалентна на действителната пазарна стойност на експроприираните инвестиции непосредствено преди предприемането на експроприационните действия или когато това стане известно, в зависимост от това, кое е предхождащото, да бъде платена без отлагане, да се включи лихвата на базата на разумна търговска ставка от датата на експроприацията, да е напълно реализуема и да бъде свободно прехвърляема при действащия пазарен валутен курс към датата на експроприацията.
2. Гражданин или фирма на една от страните, който твърди, че цялата или част от неговата инвестиция е експроприирана, има право на незабавно прераглеждане от подходящи юридически или административни власти на другата страна, за да се определи, дали такава екпроприация е осъществена и ако е така, дали такава експроприация и съответната компенсация съответстват на принципите на международното право.
3. Граждани или фирми на една от страните, чиито инвестиции претърпяват загуби на територията на другата страна по причина на война или други въоръжени конфликти, революции, състояния на национална опасност, въстания, граждански вълнения или други подобни събития, получават недискриминационно третиране от тази друга страна относно всички мерки, които тя приема във връзка с такива загуби.


Член IV
1. Всяка страна разрешава всички преводи, свързани с инвестицията, да бъдат извършвани свободно и без забавяне на и извън нейната територия. Тези преводи включват:
(а) доходи;
(б) компенсации в съответствие с чл. III;
(в) плащания, произтичащи от инвестиционен спор;
(г) плащания, извършени по силата на договор, включително амортизация на главницата и плащания на натрупаната лихва, извършени по споразумение за заем;
(д) постъпления от продажбата или ликвидацията на цялата или която и да е част от инвестицията;
(е) допълнителни вноски към капитала за поддържането или развитието на инвестицията.
2. С изключение на предвиденото в чл. III, ал. 1 преводите се извършват в свободно използваема валута по действащия пазарен валутен курс в деня на превода, по отношение на сделки-спот във валута, която ще бъде преведена.
3. Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2 всяка страна може да поддържа закони и правилници:
(а) изискващи отчети за валутни трансфери; и
(б) налагащи данъци върху доходи с такива средства като удръжки при източника, приложими към дивиденти или други трансфери. Освен това всяка страна може да защитава правата на кредиторите или да осигури изпълнението на съдебни решения чрез справедливо, недискриминационно и добросъвестно приложение на нейния закон.


Член V (Изм. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.)
Страните се договарят да провеждат незабавни консултации по искане на която и да е страна за разрешаване на спорове, свързани с Договора, или да обсъждат всеки въпрос, свързан с тълкуването или прилагането на Договора. Страните се договарят също така да провеждат незабавни консултации винаги когато страна по Договора счете, че е необходимо предприемането на стъпки за осигуряване съответствието между Договора и Договора за създаване на Европейската общност с оглед осигуряване на съответствие.


Член VI
1. За целите на този член инвестиционният спор е определен като спор, обхващащ:
(а) тълкуването или прилагането на инвестиционно споразумение между една от страните и гражданин или фирма на другата страна;
(б) предполагаемото нарушение на всяко право, предоставено от този договор във връзка с инвестиция; или
(в) тълкуването и прилагането на всякакво разрешение за инвестиции, издадено от орган за чуждестранни инвестиции на страната на този гражданин или фирма при условие, че отказът за разрешение на инвестиция сам по себе си не представлява инвестиционен спор, освен ако такъв отказ включва предполагаемо нарушение на права, предоставени от или възникващи от договора.
2. В случай на инвестиционен спор между едната страна и гражданин или фирма на другата страна страните по спора първоначално ще се стремят да го разрешат чрез консултации и преговори, които могат да включат използването на незадължителни процедури, предвиждащи участие на трети страни. Съгласно ал. 3 на този член, ако спорът не може да бъде разрешен чрез консултации и преговори, той ще бъде внесен за решаване в съответствие с предварително договорени процедури, приложими при уреждането на спорове; всички процедури за уреждане на спорове, включително и тези, свързани с експроприация и определени в инвестиционно споразумение, остават задължени и ще се прилагат в съответствие с условията на инвестиционното споразумение, имащите отношение разпоредби на местното законодателство и приложимите международни спогодби относно привеждането в сила на арбитражните решения.
3. (а) По всяко време след шест месеца от датата, на която е възникнал спорът, заинтересуваният гражданин или фирма може да избере да се съгласи писмено за внасянето на спора за уреждане чрез помирение или задължителен арбитраж в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове ("център") или в Допълнителния орган на центъра или съгласно арбитражните правила на Комисията на ООН по международно търговско право ("УНСИТРАЛ"), или в съответствие с арбитражните правила на която и да е арбитражна институция, взаимно договорена между страните по спора. След като заинтересуваният гражданин или фирма се съгласят на това, всяка страна по спора може да започне тази процедура, при условие, че:
(i) спорът не е бил повдигнат от гражанин или фирма за решение в съответствие с някои приложими предварително договорени процедури за уреждане на спорове, и
(ii) заинтересуваният гражданин или фирма не е представил спора пред съда или административните трибунали или органи от компетентната юрисдикция на страната, която е страна по спора.
Ако страните не постигнат съгласие за това, дали помирението или задължителният арбитраж е по-подходящата процедура за прилигане, то мнението на заинтересувания гражданин или фирма ще е меродавно.
(б) Всяка страна с настоящото се съгласява за внасянето на инвестиционния спор за уреждане чрез помирение или задължителен арбитраж:
(i) в центъра, в случай че Република България стане страна по Конвенцията за уреждане на инвестиционните спорове между държави и граждани на други държави, съставена във Вашингтон на 18 март 1965 г. ("конвенция") и разпоредбите и правилата на центъра;
(ii) в Допълнителния орган на центъра; и
(iii) в арбитражния трибунал, създаден съгласно Правилата на УНСИТРАЛ, като посоченият там назначаващ орган ще бъде Генералният секретар на центъра.
(в) Помериението или арбитражът на споровете съгласно (б)(i) или (б)(ii) се осъществява чрез прилагане на конвенцията и правилниците и правилата на центъра или на Допълнителния орган в зависимост от случая.
(г) Мястото на всеки арбитраж, проведен съгласно този член, ще е държава, която е страна по Конвенцията на ООН за признаване и привеждане в сила на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г.
(д) Всяка страна се задължава да прилага незабавно разпоредбите на всяко решение, произтичащо от арбитраж, проведен в съответствие с чл. VI. Освен това всяка страна осигурява приложението на нейната територия на такива арбитражни решения.
4. При всяка процедура, включваща инвестиционен спор, едната страна няма да изтъква като защита насрещен иск, право на компенсация или нещо друго, което заинтересуваният гражданин или фирма е получил или ще получи във връзка със застраховка или гаранционен договор, обезщетение или друга компенсация за всички или част от заявените щети.
5. За целите на този член всяка фирма, законно учредена в съответствие с приложимите закони и правилници на една от страните или съответното политическо подразделение, но която непосредствено преди настъпването на събитието или събитията, пораждащи спора, е била инвестиция на гражданин или фирма на другата страна в съответствие с чл. 25(2)(б) от конвенцията се третира като гражданин или фирма на тази друга страна.


Член VII
1. Всеки спор между страните относно тълкуването или прилагането на договора, който не бъде разрешен чрез консултации или други дипломатически канали, се внася по молба на една от страните в арбитражния съд за задължително решение в съответствие с приложимите правила на международното право. Когато или ако страните не са се договорили за противното, ще се прилагат арбитражните правила на Комисията на ООН по международно търговско право (УНСИТРАЛ), съответно изменени от страните.
2. В двумесечен срок от получаване на молбата всяка страна назначава арбитър. Двама арбитри избират трети арбитър като председател, който е гражданин на трета държава. Правилата на УНСИТРАЛ по отношение на назначението на членовете на тричленни журита се прилагат mutatis mutandis при назначаването на арбитражното жури с изключение на това, че назначаващият орган, посочен в тези правила, е Генералният секретар на Постоянния арбитражен съд.
3. Освен ако е договорено друго, всяко представяне на материали и всички слушания трябва да завършват в шестмесечен срок от датата на избирането на третия арбитър и Трибуналът предоставя своите решения в двумесечен срок от датата на окончателното внасяне на документите или датата на приключване на разглеждането в зависимост от това, коя от двете дати е по-късна.
4. Направените от председателя разходи, от другите арбитри и другите разходи по съдебната процедура се заплащат поравно от страните. Всяка от страните поема стойността на нейното юридическо представяне.


Член VIII
Разпоредбите на чл. VI и VII не се прилагат за спор, възникващ:
(а) по програмите на Експортно-импортната банка на Съединените щати за предоставяне на експортни кредити, гаранции или застраховки; или
(б) по силата на други официални договорености за предоставяне на кредити, гаранции или застраховки, в които страните са се договорили за уреждане на споровете по друг начин.


Член IХ
Този договор не отменя:
(а) закони и правилници, административна практика или процедури или административни или юридически решения на всяка една от страните;
(б) международни правни задължения; нито
(в) поети от всяка страна задължения, включително тези, съдържащи се в инвестиционно споразумение или в инвестиционно разрешение, които дават права на инвестиции или на свързани с тях дейности да бъдат третирани по-благоприятно, отколкото предвиденото в този договор при подобни ситуцаии.


Член Х
1. Този договор не изключва прилагането от всяка от страните на мерки, необходими за поддържането на обществения ред, за изпълнението на нейните задължения във връзка с поддържането или възстановяването на международния мир или сигурност или за защита на съществени интереси на нейната сигурност.
2. Този договор не пречи на всяка от страните да въвежда специални формалности във връзка с извършване на инвестиции, но такива формалности няма да нарушават същността на правата, предоставени с този договор.


Член ХI
1. По отношение на своята данъчна политика всяка страна ще се стреми да предоставя честно и справедливо третиране на инвестиция на граждани и фирми на другата страна.
2. Независимо от това разпоредбите на този договор и по-конктретно чл. VI и VII прилагат към въпросите на данъчното облагане само по отношение на следното:
(а) експроприация съгласно чл. III;
(б) трансфери, съгласно чл. IV; или
(в) съблюдаването и прилагането на условията по инвестиционни споразумения или разрешения, както е посочено в чл. VI(1)(а) или (б), доколкото те не са подчинени на разпоредбите за уреждане на спорове на Договора за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни, или са възникнали във връзка с такива разпоредби за уреждане на спорове и не са решени в разумен срок от време.


Член ХII
Този договор се прилага към политическите подразделения на страните.


Член ХIII
1. Този договор влиза в сила тридесет дни след датата на размяната на ратификационните документи. Той остава в сила за период от десет години и ще продължи да действа, освен ако не бъде прекратен в съответствие с ал. 2 на този член. Той се прилага по отношение на съществуващи по време на влизането му в сила инвестиции, както и по отношение на инвестиции, направени или придобити след това.
2. Всяка страна може след връчването на писмено едногодишно предизвестие на другата страна да прекрати този договор в края на първоначалния десетгодишен период или и по всяко време след това.
3. По отношение на инвестиции, направени или придобити преди датата на прекратяване на този договор и към който този договор се прилага иначе, разпоредбите на всички други членове на този договор ще продължат след това да бъдат валидни за още десетгодишен период от датата на прекратяването.
4. Приложението и протоколът се считат за неразделна част от този договор.
В свидетелство на което съответните пълномощници подписаха този договор.
Съставен в два идентични екземпляра на 23 септември 1992 г. във Вашингтон на български и английски език, като двата текста имат еднаква сила.

За Република България:
Иван Костов, министър на финансите

За Съединените американски щати:
Карла Хилс, министър на търговията




Приложение

(Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.)

1. (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.) Съединените щати си запазват правото да правят или поддържат ограничени изключения към националното третиране, както е предвидено в чл. II, ал. 1, в секторите и въпросите посочени по-долу:
въздушен транспорт; океански и крайбрежни превози; банково дело; застраховки; правителствени дарения; правителствени програми по застраховка и заеми; производство на енергия; митнически посредници; собственост на недвижимо имущество; собственост и експлоатация на радио- и телевизионни станции; собственост на дялове в Корпорацията за комуникационни спътници; осигуряване на телефонни и телеграфни услуги; осигуряване на услуги посредством подводни кабели; използване на земя и природни ресурси; добив на полезни изкопаеми на обществени земи; морски и свързани с морето услуги; и първоначална търговия с ценни книжа на правителството на Съединените американски щати; риболов, пакетиране и търговия с риба; субсидии.
2. (Доп. - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.) Съединените щати си запазват правото да правят или поддържат ограничени изключения по отношение на най-облагодетелстваното третиране, както е посочено в чл.II, ал. 1, в сектори и въпроси, посочени по-долу:
собственост на недвижимо имущество; добив на полезни изкопаеми на обществени земи; услуги, свързани с морското дело; свързани с морето услуги; и първоначална търговия с ценни книжа на правителството на Съединените американски щати; риболов, пакетиране и търговия с риба; субсидии.
3. Съгласно чл. II, ал. 1 България си запазва правото да прави или да поддържа ограничени изключения по отношение на националното третиране в сектори или въпроси, посочени по-долу:
банково дело; застраховки; собственост върху недвижими имоти, даване под наем на селскостопанска и горска земя; въздушен, железопътен и морски транспорт, правителствени субсидии; правителствени програми за застраховки и заеми; производство на енергия; митнически посредници; осигуряване на телефонни и телеграфни услуги; използване на земя, природни ресурси и мини; собственост и експлоатация на радио- и телевизионни станции и сделки с правителствени ценни книжа.
4. (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.) Доколкото е необходимо да спазва своите задължения, произтичащи от мерки, приети от Европейския съюз, Република България си запазва правото да въвежда и поддържа изключения от националното третиране, съгласно член II, алинея 1, по отношение на областите или въпросите, както е посочено по-долу:
Селско стопанство
Аудио-визуална техника
Ценни книжа, инвестиционни услуги и други финансови услуги
Риболов, пакетиране и търговия с риба
Хидрокарбонати
Субсидии
Транспорт (Въздушни превозвачи)
Транспорт (Вътрешни водни пътища)
Транспорт (Морски).
5. (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.) Доколкото е необходимо да спазва своите задължения, произтичащи от мерки, приети от Европейския съюз, Република България си запазва правото да въвежда и поддържа изключения от третирането "най-облагодетелствана нация", съгласно член II, алинея 1, по отношение на областите или въпросите, както е посочено по-долу:
Селско стопанство
Аудио-визуална техника
Хидрокарбонати.
6. (Нова - ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 16.01.2007 г.) Всяко изключение, използвано от Република България по силата на алинеи 4 и 5 по-горе (т. е. поради закон или регламент, приет от или мярка на Европейския съюз, директно приложима в Република България), не следва да се прилага по отношение на срока, посочен в буква "а" по-долу, за инвестиции от граждани и фирми от Съединените американски щати, които са съществували в съответната област към датата, от която тези изменения влизат в сила, или от датата, на която Европейската комисия публикува своето предложение за прилагане на съответната мярка, която от двете дати е по-късна.
а) Периодът от време, посочен в тази алинея, е десет години от датата, на която съответният закон или регламент, приет от или мярка на Европейския съюз, директно приложима в Република България, влезе в сила, или двадесет години от датата на влизане в сила на Договора, която от двете дати е по-късна.
б) При никакви обстоятелства обаче не може да се прилага изключение съгласно алинеи 4 и 5 по-горе по отношение на съществуваща инвестиция, както е посочено в тази алинея, до размер, който би изисквал лишаване от права върху цялата или част от съществуващата инвестиция.


Протокол

Протокол
По отношение на чл. I, ал. 1(а) страните потвърждават взаимното си разбиране, че към инвестициите, третирани в този договор, няма да включват заеми, които са предоставени преди 1 януари 1992 г. на правителството на Република България или на банки, собственост или под контрола на правителството на България, включително, между другото, и на Българска външнотърговска банка, за финансирането на търговски операции или за целите на регулирането на платежния баланс, и които впоследствие са предмет на разсрочване в рамките на Лондонския клуб.
(Отпада от Приложение 3 на том I)

СПОГОДБА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ ЗА ВЗАИМНАТА ПОМОЩ МЕЖДУ ТЕХНИТЕ МИТНИЧЕСКИ АДМИНИСТРАЦИИ

(УТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ № 754 ОТ 15 НОЕМВРИ 2002 Г. НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ. В СИЛА ОТ 1 АПРИЛ 2004 Г.)

Обн. ДВ. бр.45 от 27 Май 2004г.

Правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати, наричани по-нататък "страните",
като имат предвид, че нарушенията на митническото законодателство са в ущърб на икономическите, финансовите, търговските, социалните и културните интереси на съответните им страни;
като имат предвид значението, което има осигуряването на точното определяне на митата и другите данъци;
загрижени от мащаба и разрастването на трансграничната престъпност и контрабандата с противозаконни вещества и считайки, че тя представлява опасност за общественото здраве и за обществото;
като признават нуждата от международно сътрудничество по въпроси, отнасящи се до администрирането и прилагането на митническото зaконодателство на техните страни;
като имат предвид международните конвенции, съдържащи забрани, ограничения и специални мерки за контрол по отношение на специфични стоки;
убедени, че действията срещу митническите нарушения могат да станат по-ефективни чрез сътрудничество между техните митнически администрации; и
като имат предвид също и действащите за двете страни международни конвенции в митническата област, както и Препоръката на Съвета за митническо сътрудничество относно взаимната административна помощ от 5 декември 1953 г.,
се договориха, както следва:


Дефиниции

Член 1
За целите на тази спогодба:
1. Терминът "митническа администрация" означава в Република България - Агенция "Митници", Министерство на финансите, а в Съединените американски щати - Митническата служба на Съединените щати, Департамент по финансите.
2. Терминът "митническо законодателство" означава законите и разпоредбите, прилагани от митническите администрации, относно вноса, износа и транзита или движението на стоките, доколкото тези закони и разпоредби се отнасят до мита, такси и други данъци или до забрани, ограничения и друг подобен контрол, по отношение движението на контролирани артикули през националните граници.
3. Терминът "информация" означава данни във всякаква форма, заверени или легализирани копия на документи, архиви и доклади.
4. Терминът "нарушение" означава всяко нарушение или опит за нарушаване на митническото законодателство.
5. Терминът "лице" означава всяко физическо или юридическо лице.
6. Терминът "собственост" означава активи от всякакъв вид, било то веществени или невеществени, движими или недвижими, материални или нематериални, и правни документи или инструменти, доказващи правото върху или интереса по отношение на такива активи.
7. Терминът "временни мерки" включва "запор" или "възбрана", което означава:
а. временна забрана за преобразуване, разпореждане със, движение или прехвърляне на собствеността, или
б. временно възлагане управлението или контрола върху собственост въз основа на заповед, издадена от съд или компетентен орган.
8. "Отнемане" означава лишаването от собственост чрез заповед на съд или компетентен орган и включва конфискация, когато е приложима.
9. Терминът "молеща администрация" означава митническата администрация, която иска помощ.
10. Терминът "замолена администрация" означава митническата администрация, от която се иска помощ.


Обхват на спогодбата

Член 2
1. Страните чрез своите митнически администрации си оказват една на друга помощ съгласно разпоредбите на тази спогодба при предотвратяването, разследването и ограничаването на нарушенията.
2. Всяка митническа администрация изпълнява отправените в изпълнение на тази спогодба искания за помощ в съответствие с националното си законодателство.
3. Цел на тази спогодба е единствено взаимната помощ между страните. Разпоредбите на спогодбата не пораждат правото за никое частно лице да получава, ограничава или изключва някое доказателство или да възпрепятства изпълнението на искане за помощ.


Обхват на общата помощ

Член 3
1. При поискване митническата администрация предоставя помощ под формата на информация, необходима за гарантиране прилагането на митническото законодателство и точното определяне на митата и другите данъци от митническите администрации.
2. При поискване или по собствена инициатива митническата администрация може да предостави помощ под формата на информация, включваща, но без да се ограничава до информация относно:
а. методи и техники за обработка на пътници и товари;
б. успешното използване на помощта и техниките, свързани с прилагането на законодателството;
в. действия по прилагането на законодателството, които биха могли да бъдат полезни за ограничаване на нарушенията и по-конкретно специални средства за борба срещу нарушенията; и
г. нови методи, използвани за извършване на нарушения.
3. Митническите администрации си сътрудничат при:
а. установяването и поддържането на канали за връзка с цел улесняване на сигурната и бърза размяна на информация;
б. осигуряването на ефективна координация;
в. обсъждането и тестването на ново оборудване или процедури; и
г. всички други общи административни въпроси, които могат от време на време да изискват техните съвместни действия.


Обхват на специфичната помощ

Член 4
1. При поискване митническите администрации се уведомяват взаимно дали стоките, изнесени от територията на едната страна, са законно внесени на територията на другата страна. Ако е поискано, информацията съдържа митническия режим или процедура, под която са поставени стоките при тяхното митническо оформяне.
2. При поискване замолената администрация упражнява в обхвата на своите възможности и в рамките на наличните си ресурси специален контрол над:
а. лица, за които на молещата администрация й е известно, че са извършили митническо нарушение или са заподозрени в извършване на такова, особено тези, влизащи и излизащи от нейна територия;
б. стоки по време на транспорт или на склад, идентифицирани от молещата администрация, за които се знае или се подозира, че са замесени в незаконен трафик, насочен или идващ от нейната територия; и
в. транспортни средства, за които се знае или се подозира, че се използват за извършване на нарушения на територията на молещата страна.
3. При поискване или по своя собствена инициатива митническите администрации си предоставят една на друга информация относно деяния, които могат да доведат до нарушения на територията на другата страна.
4. При случаи, които биха могли да доведат до значителна вреда за икономиката, общественото здраве, обществената сигурност или подобен жизненоважен интерес на другата страна, свързани с трансгранична престъпност и/или контрабанда на незаконни вещества или стоки, митническите администрации си предоставят една на друга информация, без да бъдат изрично замолени за това.
5. Страните си предоставят помощ посредством използването на временни мерки и отнемане и в производства, засягащи собствеността, постъпленията и средствата, за които са предвидени тези временни мерки и отнемане.
6. Страните могат:
а. да разполагат със собственост, постъпления и средства, отнети в резултат на помощта по тази спогодба в съответствие с националното законодателство на страната, в чийто контрол са собствеността, постъпленията и средствата; и
б. доколкото е позволено от съответното им национално законодателство, да прехвърлят отнетата собственост, постъпления или средства или постъпленията от тяхната продажба на другата страна при такива условия, каквито могат да бъдат договорени.


Преписки и документи

Член 5
1. При поискване митническите администрации си предоставят информация относно транспортирането и експедирането на стоките, от която са видни стойността, произходът, местоназначението и местоположението на тези стоки.
2. Молещата администрация може да поиска копия или легализирани копия от преписки, документи и други материали.
3. Доколкото молещата администрация не изисква непременно копия, замолената администрация може да предаде компютърна информация във всякаква форма. Едновременно с това замолената администрация предоставя всички необходими указания за тълкуването или използването на компютърната информация.
4. Ако замолената администрация е съгласна, назначени от молещата администрация служители могат да преглеждат в митническите бюра на замолената администрация информация, отнасяща се до дадено нарушение, и да правят копия или извадки от нея.


Свидетели

Член 6
1. Замолената администрация може да упълномощава свои служители да се явяват като свидетели по съдебни или административни производства на територията на другата страна и да представят преписки, документи или други материали или легализирани копия от тях.
2. Когато митнически служител, помолен да се яви като свидетел, притежава дипломатически или консулски имунитет, замолената страна със симпатия ще прецени снемане на имунитета при такива условия, каквито тя определи за уместни.


Предаване на искания

Член 7
1. Исканията съгласно тази спогодба се отправят в писмена форма директно между служителите, определени от ръководителите на съответните митнически администрации. Информацията, считана за полезна при изпълнението на исканията, придружава искането. При спешни ситуации могат да се отправят и приемат устни искания, но те трябва незабавно да бъдат потвърдени в писмена форма.
2. Исканията включват:
а. наименованието на органа, отправящ искането;
б. естеството на въпроса или производствата;
в. кратко описание на фактите и нарушенията в тази връзка;
г. причината за искането; и
д. имената и адресите на страните, засегнати от въпроса или производството, ако са известни.


Изпълнение на исканията

Член 8
1. Замолената администрация предприема всички основателни мерки за изпълнението на определено искане и полага усилия да осигури всякакви административни или съдебни мерки, необходими за тази цел.
2. Ако замолената администрация не е компетентното ведомство за изпълнение на определено искане, тя незабавно го препраща на компетентното по изпълнението на искането ведомство и уведомява за това молещата администрация.
3. Замолената администрация провежда или разрешава на молещата администрация да проведе такива проверки, сравнения, фактологични разследвания или други действия на митническо разследване, включително и разпитване на експерти, свидетели и лица, за които се знае или се подозира, че са извършили нарушение, каквито са необходими за изпълнението на искането.
4. При поискване молещата администрация ще бъде уведомена за времето и мястото на действието, което ще бъде предприето в изпълнение на искането.
5. При поискване замолената страна дава възможно най-широките пълномощия на служители от молещата страна да присъстват на нейната територия, за да окажат помощ при изпълнение на искането.
6. Замолената администрация изпълнява искането дотолкова, доколкото такава процедура не е забранена от нейното национално законодателство.


Поверителност на информацията

Член 9
1. На информацията, получена по силата на тази спогодба, се придава от получаващата страна същата степен на поверителност, каквато тази страна прилага по отношение на подобна информация, която е под нейно разпореждане.
2. Получената по силата на тази спогодба информация може да се използва или разкрива само за целите, определени в тази спогодба, включително за използване при съдебни, административни или наказателни производства. Такава информация може да се използва или разкрива за други цели или от други органи, ако предоставящата я митническа администрация по най-бърз начин и в писмена форма е одобрила такова използване или разкриване.
3. При поискване от замолената страна молещата страна третира получената информация като поверителна, като я освобождава по изключение до степента на поверителност, необходима за постигане целите на тази спогодба, или до степента, до която замолената администрация е дала съгласието си. Замолената страна декларира причините, поради които прави искане за поверителност.
4. Този член не възпрепятства ползването или разкриването на информация до степента, до която съществува задължение по силата на Конституцията или друго приложимо национално законодателство на молещата страна това да бъде направено във връзка с наказателно преследване. Молещата страна уведомява предварително замолената страна за всяко такова предложено разкриване.


Освобождаване от отговорност

Член 10
1. Когато замолената страна установи със сигурност, че оказването на помощ би накърнило нейния суверенитет, сигурност, държавна политика или друг съществен национален интерес или би било несъвместимо с националното й законодателство и разпоредби, тя може да откаже или да се въздържи от оказване на помощ или може да окаже такава при условие, че бъдат удовлетворени известни условия или изисквания.
2. Ако молещата администрация не би могла да изпълни искане, ако подобно на него й бъде отправено от замолената администрация, тя трябва да обърне внимание на този факт в своето искане. Изпълнението на подобно искане е по преценка на замолената администрация.
3. Замолената администрация може да отложи помощта на основание, че тя би представлявала намеса в разследване, наказателно или съдебно производство, което е в ход. В такъв случай замолената администрация провежда консултации с молещата администрация, за да реши дали помощта може да се окаже при такива условия, каквито замолената администрация би поставила.
4. В случай че дадено искане не може да бъде удовлетворено, молещата администрация ще бъде незабавно уведомена и ще й бъде предоставено становище относно причините за отлагането или отказа на искането. Обстоятелствата, които биха били от значение за по-нататъшното развитие на въпроса, също така ще бъдат предоставени на молещата администрация.


Техническа помощ

Член 11
Митническите администрации си сътрудничат до степента на техните възможности и в рамките на наличните им ресурси в модернизирането на техните администрации, включващо:
1. организация, структура, работни методи и процедури;
2. размяната на технически експерти, обучаващи и друг персонал;
3. развитието и усъвършенстването на програмите за обучение и на персонала;
4. работата на лабораториите и обмен на научна и техническа информация, свързана с прилагането на митническото законодателство; и
5. всяка друга техническа помощ, която страните счетат за необходима за постигане целите на тази спогодба.


Разходи

Член 12
1. Страните обикновено се отказват от всички искания за възстановяване на разходите, направени при изпълнението на тази спогодба, с изключение на разходите за експерти и свидетели, такси за експерти и разходите за преводачи, които не са държавни служители.
2. Ако за изпълнение на искането са необходими или ще се изискват значителни разходи и такива от изключителен характер, митническите администрации се консултират, за да определят сроковете и условията, в рамките на които ще се изпълни искането, както и начина, по който се поемат разходите.


Изпълнение на спогодбата

Член 13
1. Агенция "Митници", Министерство на финансите на Република България, и Митническата служба на Съединените щати, Департамент по финансите на Съединените американски щати:
а. комуникират директно по въпроси, произтичащи от тази спогодба;
б. след консултация издават всякакви административни указания, необходими за прилагането на тази спогодба; и
в. се стремят да решават проблеми или въпроси, произтичащи от тълкуването или прилагането на спогодбата, по взаимно съгласие.
2. Спорове, за които не може да се намери разрешение, ще се уреждат по дипломатически път.




Член 14
Тази спогодба се прилага на митническите територии на двете страни, така както е определено в техните национални законови и административни разпоредби.


Влизане в сила и прекратяване

Член 15
1. Тази спогодба влиза в сила на първия ден от месеца, следващ датата на получаване на втората нота, с която страните се уведомяват взаимно по дипломатически път, че са изпълнили изискванията на националното си законодателство за влизане в сила на спогодбата.
2. Всяка страна може да прекрати тази спогодба по всяко време чрез уведомление по дипломатически път. Прекратяването влиза в сила три месеца от датата на нотата, с която другата страна се уведомява за прекратяването. Независимо от това процедурите, които са в ход в момента на прекратяването, се приключват в съответствие с разпоредбите на тази спогодба.
3. Митническите администрации се срещат за преглед на тази спогодба, когато е необходимо или на края на петата година от нейното влизане в сила, освен ако не се уведомят взаимно в писмена форма, че не е необходим такъв преглед.
В уверение на горното долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени от техните правителства, подписаха тази спогодба.
Съставена в София, в два еднообразни екземпляра, на 6.XI.2000 г., на български и английски език, като и двата текста имат еднаква сила.

[slance72]

благодаря ви много!приятен ден!