ДА ПОГОВОРИМ и за ХОБИТО НА ЮРИСТА !...

[kalahan]

Обичам Космоса, звездите, астрономията, физиката...всичко, което е необятно и недостижимо. Морето и планината също са добра алтернатива, но само бегло напомнят за необятността на това, което се вижда нощем над главите ни. Както е казал Кант в "Критика на практическия разум": "Не преставам да се удивлявам и възхищавам от звездите над нас и от категоричния императив вътре в нас".

[keruack]

хоби ли:) от толква работа и стрес, хобито ми е да се прибера вкъщи, да се отпусна, а пък петъчно съботните вечери ако мога и да пийна:)

[keruack]

хоби ли:) от толква работа и стрес, хобито ми е да се прибера вкъщи, да се отпусна, а пък петъчно съботните вечери ако мога и да пийна:)

[Sahiba]

WoW
Tolkien
Pratchet

[donna]

А на някои хора правото им е хоби

http://www.top.bg/news/?id=529267231

вама братя се съдят над 2 000 пъти

Публикувано на 16.01.2008, 19:15 | Рубрика: Политика | От: news.ibox.bg | Видяна: 10 | Коментари: 0
Двама братя от българското село Малка Арда си разделили семейната къща с бодлива тел, след като се съдили над 2 хиляди пъти, пише Ananova.com.

74-годишният Тасо Хаджиев и брат му Асен - на 75 години завели първото дело през 1968 г. в спор за земята, завещана им от родителите.

От тогава те продължават да се съдят и никой от двамата не е имал пари да напусне родния дом, защото всичките им проходи отивали за адвокати.

Съседката им Събка Шехова споделя: „Правят го от години. Ходят в съда за всякакви стари причини, които измислят - и никоя от тях не е истина, те просто искат да се съдят един друг. Толкова отдавна се съдят, че едва ли могат да си спомнят каква е първата причина да влязат в съда. Като сапунена опера е."

[anna.isar]

Щом става въпрос за ЛЮБОВ, всичко е позволено!
Като на война....

[anna.isar]

От един колега, когото подозирам в гениалност...
Неговото хоби е да пише, моето - да го чета.


ИЗНАСИЛВАЧЪТ

Адвокат си бе наел Изнасилвачът -
известен, скъп, опасен, със замах.
Бе жертвата с очи, които плачат.
И никой не посмя да гледа в тях.

Но аз погледнах. Не видях омраза.
Нито отвращение. Ни страх.
И като тумор, като метастаза
аз влязох й в душата, и растях…

Там вътре беше фина, нежна мрежа
със златни нишки и със фибри страх,
заплела самотата със копнежа
в игра на сенки, светлини и прах.

И като паяк черен гениално
и инстинктивно следвах своя ген -
изяждах черните петна безжално,
и свързвах с бяло - дупките след мен.

Желанията тъмни, страховете,
са черни и безпомощни мухи,
с които адвокати и поети
се хранят на трапеза от трохи…

Усмихнах й се. Тя пък машинално
косите зад ухото си прибра…
Аз приближих към нея ритуално.
Започваше най-сладката игра.

- Омъжена? - тя кимна. - А тогава? -
тя кимна. - Но сте имали скандал?
тя кимна. - После в бар “Забава”
клиентът ми… със вас се запознал…

Тя каза тихо “Да”. Не го погледна.
От залата повя към него хлад.
Усетих как в тълпата се напрегна
мъжът й, седнал някъде отзад.

- Споделяхте ли с него? - Да, споделях…
- Съчувстваше ли ви? - Не помня… Да.
- Вечеряхте ли после? - Да, вечерях.
- И тръгнахте си?… - Късно. - В колко! - В два.

- Добре… Предложи ли да ви изпрати?.
- Отказах му. - Защо? - Не зная… - О!…
- Ами, защото беше непознат и…
- И?! - Но тя не каза пред съда защо.

- Тъй… Влязла сте във парка, необута…
- Точно тъй! - Не ви ли беше страх?…
- За работа това ми е маршрута!
- На работа? Във два?! (Последва смях…)

И жертвата най-сетне се ядоса. -
- За по напряко - викна - има път! -
Събух се и вървях по него боса
и дишах във нощта със пълна гръд!…

Представих си я пред очите ясно. -
В прозрачна блузка, боса, в онзи час…
И в залата в миг стана страшно тясно
от всичките представи между нас…

Видяхме как я стига за минута.
Тя чува ли го… Стъпки летен дъжд…
Очите й сега са на кошута.
Вижте я! А той е само мъж!

- А викахте ли! - питах безпощадно.
Тя плачеше. - Крещяхте ли! - не спрях.
В корема бе ми лугаво и гадно,
но вече влязъл в ролята си бях!…

И двамата останахме без сили…
Тя - жертвата, а аз - изнасилвач!
- Кажете ми, че той ви изнасили,
кажете ми и спрете този плач!…

Тя спря и ме погледна със омраза.
Обичам като гледат тъй във мен.
- Не ме! Защото го харесвах. - каза… -
В такъв момент се чувствам съвършен!

И паякът излезе от душата
и скри се в почернялата стена…
И аз излязох гордо през вратата.
Но плачеше във мен една жена…
===

Когато жената започне да пие сама

Когато жената започне да пие сама,
тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,
и пие безжалостно, страшно, отчаяно, - като жена
която желае да бъде пияна...

Когато жената започне да пие … във тъмния ров
вън птиците падат, додето летят сред небето,
Апостолът Павел горещо се моли да има любов,
защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,
сълзите попил и изчистил грима й със устни,
но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
когото обича, и който ще я напусне…

Когато жената започне да пие сама,
тя пие безмълвно и кротко, до смърт наранена,
съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,
който включва системата в нейната вена...

Когато жената започне да пие сама,
нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
и почват да пият по кръчмите страшно мъжете...

Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта -
как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
едната - до смърт наранена, - която е всъщност Смъртта,
и другата - жива, - която е само пияна…

[g.atanasova]

От един колега, когото подозирам в гениалност...
Неговото хоби е да пише, моето - да го чета.

http://shtyrkel.eu/forum/index.php?act= ... 03&id=3003

[vili_spasova]

От един колега, когото подозирам в гениалност...
Неговото хоби е да пише, моето - да го чета.


..................

Анна, в момента плача!
Този човек има талант! Моля Ви, споделете и други стихове ...

[SashkoS]

Хоби...

Сетих се за един математик, чиято работа била да решава уравнения от трета степен на Хофмаер. Това били много сложни и трудни за решаване уравнения, математикът се изморявал много докато ги решава и не си харесвал работата.
В къщи обаче се отдавал на хобито си. Тогава си почивал от тежкия работен ден, то му била утеха и отмора от омразната работа. Бързал да се прибере в къщи, да седна на масата и да започне да се занимава с любимото си хоби - да решава уравнеия от четвърта степен на Хофмаер.

Е, моето хоби е по прозаично - фотография. Но смея да твърдя, че ако се наложи с него да си изкарвам хляба - гладен няма да остана.

[anna.isar]

Специално за Вили...

ЖЕНАТА, КОЯТО ЗАСПИВА ДО МЕНЕ

Жената, която заспива до мене,
няма сили да бъде жена.
Тя заспива внезапно, до смърт уморена,
все на същата, дясна страна.
Аз завивам гърба й почти машинално,
и загледан във малкия крак,
пиша влюбено, нежно и малко банално
бързи стихове в стайния мрак...
Аз харесвам жената, заспала до мене
във зелената пролетна нощ,
и ръцете й малки и вечно студени,
и гърба й, приличащ на кош,
и телцето й свито до остри колени
на нощта във дълбокия ров,
как то диша сега много нежно до мене,
но без сили да прави любов...
И играят едва светлинки по тавана
във красива любовна игра,
отмалелите сенки в безмълвност пияна
се докосват със нежни пера,
и потича без звук нежността по ъгл?те
като ручеи чист елексир,
и измокря възглавката, после косите,
после устните в нощния пир.
И жената, която до мен е заспала,
се вълнува в красивата нощ,
и гръдта й надига завивката бяла,
и потръпва във сънен разкош,
и се стоплят ръцете й, вечно студени,
и по бузите - руменина
осветява жената, заспала до мене...
Най-красивата спяща жена!

14.06.2007



МАЧКАТОРЪТ


Имах остра муцуна, цяла в розово-бяло,
имах клюн и хобот, даже истинска паст,
и таланта да смачквам всяко женско начало,
всяка нежност и жалост, красота или страст…

Тя ме гледаше смело, тя дори се опълчи,
мълчаливо и диво в своя крехък анфас,
но надвесен над нея със енергии вълчи,
аз я мачках и давех и пречупвах я аз.

Овъргаляна, черна, унижена и дива,
тя избликваше ален фонтан след фонтан, -
аз я тъпчех жестоко като върла коприва,
и я стягах в болезнен железен капан…

Повалена и слаба, тя намираше сили
да отхвърля, да спира моя напор жесток,
но настъпил я здраво с дълги остри кокили,
аз пробивах гръдта й с тъмен ужас дълбок.

Тя пищеше, хриптеше и се мяташе страшно,
и утихваше бавно и отпадаше в мрак,
и трептеше по гръб в пепелището прашно,
и конвулсии огъваха нейния крак.

И красива и мъртва, със отворена човка,
тя замръзна в прахта със телце на кравай,
а заровил муцуна във душата й рохка,
всичко алено-топло аз излочих до край…

Аз се хранех така. Колко хиляди акра
силни женски души съм превил не разбрах,
да изсмуквам им сока, скрит във жълтата чакра,
в кехлибарния поглед, във златистия смях…

Имам остра муцуна, цяла в розово-бяло,
имам клюн и хобот, даже истинска паст,
и таланта да смачквам всяко женско начало,
` всяка нежност и жалост, красота или страст.

Аз живея така. Туй е моята карма,
и наслада и ужас, и катарзис и крах,
аз съм тъмна енергия и мечта светозарна,
аз съм всичко, което да погълна успях.

Все така незаситен във природата бродя,
още вия и търся и проправям си път,
за да смачкам докрай ввсяка женски пагода,
всеки храм, всяка страст, всеки дъх, всяка гръд!…


СРЕДНОЩЕН ТРОПОТ

В нощта по черните павета
жената чаткаше самотно,
сама на себе си карета,
самата - впрегнато животно.

Край токчетата й - копита
и черни колела огромни,
подтичваше огромна свита
от грозни кучета бездомни.

Жената чаткаше самотно
със все по-бръз отчаян тропот…
И тъй - красиво и страхотно
препускаше назад животът.

Мъглата като черна каша
измокряше й раменете,
а вълк изправен - кочияша -
жестоко хапеше конете,

дъждовен ситен прах във сиво
замазваше в нощта следите
и виеха жестоко диво
по пътя стъпкани мечтите…

[b
ГАВРИ СЪС СМЪРТТА [/b]

1.

Смъртта е проститутката, която
отново ще изчукам тази нощ.
Жестоко, грубо, с мръсна мощ,
додето зъбите й не затракат,

додето не премине дълъг спазъм
по улиците, над града, в нощта...
Додето не разпадне се смъртта
във умопомрачителен оргазъм...


2.

Езикът на смъртта - последни сладки тръпки...
Разтресен съм до дъно - гърч след гърч.
Как нежно хапят малките й зъбки!
Как в мен грухти животът като пръч!...

В устата на смъртта - с безмилостна наслада -
изпразвам мощно своя вечен дух!
Езикът на смъртта - обложен, бял, и сух -
облизва се... и ме преглъща в ада!...


3.


Смъртта ме дебнеше във мрака,
но аз издебнах я отзад.
О, как болезнено изкряка,
когато в нейната клоака
проникнах горд, жесток и млад!

Сега съм стар, страхлив, перверсен,
и гавря се със този свят.
Животът е безинтересен.
И ще ме видите обесен,
изчукан от смъртта отзад!

06.07.2007

[bebitor]

anna.isar, благодаря за чудесните стихове. Отдавна нищо не ме беше грабвало ей- така, спонтанно, от пръв прочит. Толкова ми харесаха, че потърсих още и намерих страницата на автора. Великолепни са.

[vili_spasova]

Анна, благодаря за стиховете!
Чудесни са. Междувременно и аз намерих страничката, цитирана от колежката по- горе...

Какво да кажа - само човек който ОБИЧА може да види себе си и света така.

Благодаря, че има поети!

[antri]

Е, моето хоби е по прозаично - фотография. Но смея да твърдя, че ако се наложи с него да си изкарвам хляба - гладен няма да остана.

Аммм.. Да имаш общо с ник сашко666??
Колкото до моето хоби - пристрастена съм към два спорта - уиндсърф и сноуборд.. Вече четвърти път ходя на море само за събота - неделя

[vili_spasova]

На М.

Като кълбо от накъсани нерви,
Черно, бодящо, умряло без вик...
Сърцето ми набучнено съхнеше в жегата -
Без вина, без тъга и без таен копнеж...

Мизерията като горда награда
Окичваше превития ми врат
А силата просмукваше се бавно
И чезнеше, стопена като лански сняг....

Така видя ме ти, поспря се,
Погали ме, ръката си ми даде,
Сърцето вплетено във тръни,
лекува ден след ден, без страх.

Сега ме вижте- пъстра пеперуда –
Събудена то нежната любов.
Обичам го и знам, че ме обича
Най- истинския мъж на този свят.

А всички, които бяха на срещата знаят кой е той!

[chosen_23]

Аз пък съм фен на мобилните телефони. Постоянно на моя му инсталирам все някакъв софтуер. Без да смятам файловете с клипове и музика, инсталираните програми на телефона ми са с обем към 100 МВ. Голяма краста ми е тази работа, ама какво да правя .

Хвалиш ли ни се или се оплакваш?

[P_petroff]

е човека разбира от мобилен софтуер, явно това го кефи. моето хоби е да събирам телефонни номера на готини мадами - ама gsm-a ми нали е стар и вече пълен...ко ши прайм съ...

[Sarra]

Обичам красивите и стилни дрехи. Вж. http://www.karda.dir.bg

[chosen_23]

е човека разбира от мобилен софтуер, явно това го кефи. моето хоби е да събирам телефонни номера на готини мадами - ама gsm-a ми нали е стар и вече пълен...ко ши прайм съ...

Колега, дай си адреса да ти купя един бележник , само после да не се оплакваш,че и той свършил !

[soniya]

Здравейте !
Извинявам се, че се намесвам, но става въпрос пак за хоби и то моето, а то е уеб-програмиране!
Два месеца вече ровя в този форум , за да открия един уникален подпис на регистриран потребител, но не мога да го открия и съм отчаяна
Уникалното е не в самия текст ,който е:
"Това са моите принципи, ако не ви харесват имам и други",
а в начина на представянето му, т.е. в технологията на кода в програмирането му! Текста се самоизписва в момента, буква по буква!
Това е , ако го срещнете някъде може да ми пратите линк на страницата на моя майл - saanta@abv.bg ......моля !
Иначе аз съм магистър фармацевт! Мерси!