![Very Happy :D](./images/smilies/icon_biggrin.gif)
РЕШЕНИЕ № 479 ОТ 11.12.2008 Г. ПО Н. Д. № 370/2008 Г., ІІ Н. О. НА ВКС
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев
ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева
Жанина Начева
При секретаря Кр. Павлова, в присъствието на прокурора Маринова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 370 по описа за 2008 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е по глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на главния прокурор за възобновяване на нохд № 174/08 г. по описа на Районен съд - гр. Р. и отменяване на влязлото в сила определение от 15.04.2008 г., с което на основание чл. 289, ал. 1 НПК наказателното производство е прекратено.
Искането намира основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК - нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
Според изложените съображения, районният съд в гр. Р. незаконосъобразно е приел, че престъплението по чл. 216, ал. 1 НК се преследва по тъжба на пострадалия. Бланкетната норма на чл. 218в НК въвежда изключение по отношение на конкретни престъпления от общ характер, когато предметът на престъплението е частно имущество и пострадалият е от кръга на изчерпателно посочените лица.
В откритото съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа искането за възобновяване.
Лицата, по отношение на които наказателното производство е прекратено, редовно призовани, не се явяват и не изпращат процесуален представител.
Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатото основание за възобновяване, намира следното:
В срока по чл. 421, ал. 1 от НПК и в съответствие с предоставените му правомощия главният прокурор е направил процесуално допустимо искане за възобновяване на нохд № 174/08 г. по описа на Районен съд - гр. Р. и отменяване на определението от 15.04.2008 г., с което на основание чл. 289, ал. 1 НПК е прекратено наказателното производство по обвинение срещу подсъдимите - С. П. П., К. И. Т., А. Г. П. и М. П. П. за престъпление по чл. 216, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК
Искането е основателно.
Съдът неправилно е изтълкувал правната норма по чл. 218в НК и поради това незаконосъобразно е прекратил наказателното производство.
Разбирането на съда, че наказателното производство за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК се възбужда всякога по тъжба на пострадалия, тъй като престъпленията в разпоредбата на чл. 218в НК са обособени в две отделни групи, е напълно погрешно. Очевидно е, че наказателният текст на чл. 218в НК обхваща само някои състави на престъпленията по чл. 216 и по чл. 217 от НК, докато в останалите случаи, където такова ограничение липсва, престъпленията са обозначени съобразно общото им наименование като вид.
В допълнителната разпоредба на чл. 218в от НК се изброяват престъпления, които поначало принадлежат към глава пета "Престъпления срещу собствеността" от Наказателния кодекс и чийто предмет на посегателство е чуждо (движимо или недвижимо) имущество. Когато чуждото имущество е частно, наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, ако той се намира с виновното лице в някоя от посочените връзки. В случая районният съд не е констатирал и съобразявал наличието на такива предпоставки. Затова и в резултат на неправилно тълкуване на материалния закон се е стигнало до незаконосъобразно прекратяване на наказателното производство. Определението от 15.04.2008 г. следва да бъде отменено по реда на възобновяването и делото върнато на Районния съд - гр. Р. за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание.
По тези съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА нохд № 174/08 г. по описа на Районен съд - гр. Р.
ОТМЕНЯВА определение от 15.04.2008 г., с което е прекратено наказателното производство и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебно заседание.
Настоящето решение не подлежи на обжалване.