КОНКУРС ЗА МЛ.СЪДИИ бр.1 от 2009 г. на ДВ

[Melly]

Не съм съгласна. При така развилите се отношенията предявяването на иск е единственият начин купувачът да упражни правото си да сключи окончателен договор. Затова искът може да се предяви в 5г срок от възникване на правото, тоест от сключването на предварителния договор.
Вярно е, че в предварителния договор са добавени уговорки, които по принцип са част от договора за покупко - продажба - изплащането на повече от 99% от цената и предаването на владението, както и уговорката, че остатъкът от цената се дължи в 6м срок - и това е срок, а не условие, който касае единствено и само тези 1000 лв., а не сключването на окончателния договор. За тези 1000 лв. давността тече от изтичане на 6 мес срок и продавачът може да си ги търси отделно, с осъдителен иск или с искане за издаване на заповед за изпълнение, заедно с лихвите и вероятно ще ги получи. В крайна сметка предаване на владението срещу изплащане на цената може да има и без предварителен договор, като му е толкова акълът на купувача.
По отношение на поканата - страната, която иска сключването на окончателен договор според мен изобщо не дължи такава - поставянето в забава на другата страна не е условие за упражняване на потестативно право по съдебен ред. Обичайно е страната да покани другата страна да се яви в нотариалната кантора, но мисля, че това не е с цел поставянето й в забава, а защото това е по-лесно, отколкото да се води директно конститутивният иск.

Твърде топло...., с малки изключения относно изискуемостта на задължение без срок, колега Сontralegem

[DEKAH]

Melly, хич нямам време да чета практика, както ми се искаше по казуса.
Общо-взето започнах да мисля, че съм решил казуса горе-долу добре.

Тази давност на правото на иск направо е ошашавила всички.

Всичко зависи от оценяващите и... от късмета.

Желая успех на всички колеги. Ще следя дискусията с интерес.


п.п. А как съжалявам, че не се падна 2-я контролен казус (За Агенцията по вписвания). Явно щеше да е търговски.

[lawexpert]

Колежке eliza888 и ralitsarbg от 1970г. до сега има доста практика по чл.19, ал.3 от ЗЗД, аз поне намерих около 30 решения, като навсякъде се приема че давността е 5 годишна и тече от датата на сключване на предварителния договор.
И давността не тече по отношение на вземане само, а на задължение, което включва вземане! И не си мислете, че с предварителния договор се прехвърля вещно право, това става с окончателния договор. С предварителния договор страните се задължават да сключат окончателен договор. Да ви говори нещо това задължение и как мислисте дали за задължение няма давност?

[lawexpert]

И да допълня, че давността тече от датата на сключване на предварителния договор, ако няма други уговорки и действия на страните, с които да се прекъсне давността, както май е станало в нашия случай.

[contralegem]

Колега Melly, аз съм съгласна, че за безсрочните задължения е необходима покана за изпълнение, но според мен това се отнася само до тези от тях, на които съотвестват притезателни права. Значи механизмът е следният - кретиторът има едно притезателно право - за неговото реализиране му е необходимо съдействие от длъжника; за изпълнението не е определен срок; кредиторът трябва да определи походящ срок на длъжника да изпълни; ако длъжникът не изпълни на срока, кредиторът вади изпълнителен лист и провежда изпълнителното производство.
При потестативните права, които се упражняват по съдебен ред ,обаче механизмът е друг - законът дава възможност на едната страна да внесе промяна в правната сфера на другата. Тази промяна се постановява от съда, тоест поведението на длъжника на този етап е ирелевантно, понеже тези права обикновено се дават, когато отношенията между страните вече са се пооплескали и е нужно съдействие не от длъжника, а от съда, затова и не е нужно длъжникът да се кани. Примери: иск за унищожаване на договор - страната с опорочената воля не е нужно да определи на другата страна срок да спре да я заплашва примерно и ако срокът не се спази, чак тогава да може да предяви иск; иск за изкупуване на съсобствена вещ - съсобственикът също не е длъжен да отправя покана, ами при определените предпоставки си завежда иска; всички конститутивни брачни искове - ако съпругът спре да си изпълнява брачните задължения не му се определя срок да започне отново, а при ДНРБ се предявява иск за развод. Въобще определянето на срок и каненето на длъжника да изпълни на мен в тези случаи ми звучи неестествено. Единствено при развалянето на двустранните договори се говори за някакви срокове, но това потестативно право поначало се упражнява извънсъдебно.

[Melly]

Да се опитаме да решим обратната задача.

Имаме предварителен договор със всички съществени условия на окончателния и срок за сключването му.

Ако бъде предявен иск по чл.19, ал.3 преди срока (хипотетично, докато е траел процесът срокът не е настъпил, т. е задължението не е станало изискуемо) искът ще бъде отхвърлен, като преждевременно предявен.
Затова, при здължение без срок е необходима покана от Кр., за да може успешно да се проведе защитата и със съдебното решение да се постигне правната промяна в собствеността.

[contralegem]

А, не, срок за сключване на договора не е уговорен. Но ако беше уговорен, трябваше да се изчака изтичането му преди предявяване на иска, за това не споря. Откривам разлика в изискванията към поведението на кредитора, ако срок не е уговорен - тази разлика произтича от това, че правото е потеставно, а не притезателно и в тази връзка нямам какво да добавя. Разбирам, че ти смяташ исковата молба за покана към длъжника да изпълни, но за мен тя е единственият начин кредиторът да осъществи правото си, без значение поведението на длъжника. Тоест дали исковата молба е покана към длъжника или не, дали кредиторът изобщо е отправял покана, няма значение за упражняване на правото му по чл. 19 ал.3

[Melly]

А, не, срок за сключване на договора не е уговорен....

Именно, не е уговорен и раглеждаме обратната задача. По предварителния договор страните са едновременно кредитор и длъжник. А щом не е уговорен срок за окончателния, за дължимата престация да бъде прехвърлена собствеността, Кр-купувач трябва да изпълни разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, за да може да упражни новото си потестативно право по чл.19, ал.3.
Има тънка разлика.

[ralitsarbg]

"от lawexpert на 25 Фев 2009, 22:32

Колежке eliza888 и ralitsarbg от 1970г. до сега има доста практика по чл.19, ал.3 от ЗЗД, аз поне намерих около 30 решения, като навсякъде се приема че давността е 5 годишна и тече от датата на сключване на предварителния договор.
И давността не тече по отношение на вземане само, а на задължение, което включва вземане! И не си мислете, че с предварителния договор се прехвърля вещно право, това става с окончателния договор. С предварителния договор страните се задължават да сключат окончателен договор. Да ви говори нещо това задължение и как мислисте дали за задължение няма давност?"

Колега, lawexpert,
Не искам да отговарям на откровеното Ви заяждане, защото квалифицирам този пост като такова. Оставете комисията да реши кое е вярно и кое не по нейните представи. Тогава ще се реши дали сте експерт, и дали по право.
Поздрави! И успех...и ако искате да ставате съдия, следва да имате предвид, че следва да сте толерантен към други мнения, а не да смятате своето за единствено вярното...

[bokacho]

Колеги, дано не се повтарям с друг пост, но само да питам, някой знае ли кога можем да очакваме да качат оценките в сайта?

[contralegem]

Колега Melly, с това започнах отговора на въпроса за давността. Трябва покана, за да стане задължението изискуемо, но то изобщо не е ставало изискуемо, защото такава не е отправяна. Въпреки това, давността си тече заради чл. 114 ал.2. След това измислих онова за потестативните и притезателните права, за да се убедя, че задължението е изискуемо от сключването на договора и че искът по чл. 19 ал.3 не може да бъде отхвърлен, въпреки че длъжникът-продавач не е канен.
Интересно ми стана това, че исковата молба може да се разглежда като покана - все едно купувачът с нея казва: "каня те да изпълниш, докато трае процесът, иначе ще изпълниш въз основа на решението". Ако в общия исков процес може да разглеждаме исковата молба като покана, то се получава следното според мен: длъжникът примерно дължи въз основа на някакъв договор 100 000 лв.; в договора няма срок. Кредиторът не го кани, ами на следващия ден от сключване на договора завежда иск за парите. Длъжникът казва, че не оспорва вземането на кредитора, но то още не е изискуемо, защото преди да е изискуемо, кредиторът трябва да го покани и да му даде походящ срок да изпълни. За вземането няма правен спор, процесът става излишен, съдът отхвърля иска като недопустим. Исковата молба явно не може да се смята за покана за изпълнение.
Сега нашата хипотеза - купувачът предявява иск по чл. 19 ал.3. Ако давността не е изтекла, искът щеше да бъде уважен, независимо дали е канил или не продавача да сключи окончателен договор преди завеждането на иска. Тоест поканата тук според мен няма значение за уважаването му.
Опитвам се да убедя себе си, а не теб.

[donna]

Няма да коментирам казуса , достатъчно практика съм пейснала , че и някой коментар по нагоре ,но това колега "Интересно ми стана това, че исковата молба може да се разглежда като покана - все едно купувачът с нея казва: "каня те да изпълниш, докато трае процесът, иначе ще изпълниш въз основа на решението". -се учи още в университета !

[sladuranata]

Колеги, опитвам се да си отговоря на един въпрос: - Дай Боже, ни допуснат на устен и сме доволни от представянето си, при подаване на молба за класиране, можем ли да си променяме желанията за кандидатстване и има ли значение, това, че ако си пожелал позиция като 16-то желание, има вероятност да се бориш реално за нея? И още нещо, ако спечелилият дадена позиция, се откаже след класирането, какво се случва и кога и как се разбира? Дали следващият след него я получава, и в случай че и той, а и тези след него се откажат, каква е процедурата, механизма? Нещо не ми е особено ясно... Предлагам да поразсъждаваме заедно и на тази тема!
Оказа се , че най-малко желаещи, следователно най-малка конкуренция има за Ямбол. СОС също не е пожелан от много кандидати...

[lawexpert]

Колежке ralitsarbg ,
изобщо не съм има намерение да се заяждам, но някак не приемам че може някой да каже, че няма давност за задълженията, виж да спорим от кога започва да тече и дали се прекъсва давността е нормално, но за нещо което е ноторно известно ....

[ralitsarbg]

По моето мнение между "иск" (осъдителен, конститутивен или установителен"), "задължение" и "вземане" има разлика.

Предвид, че работя в кредитна институция давността за погасяване на вземанията, ми е известна.

Мисля, че въпросът не е безспорен...Времето ще покаже...
Успех!

[Melly]

Ето това е отговорът, вие сама си отговорихте:

....все едно купувачът с нея казва: "каня те да изпълниш, докато трае процесът, иначе ще изпълниш въз основа на решението".

Нормалния ход на нещата при двустранните договори е добоволното изпълнение на поетите задъления.
Макар да е възникнал, процесът винаги може да бъде прекратен поради извънсъдебно споразумение, с което страните постигат търсения ефект от договора.

[niq1982]

donna на 26 Фев 2009, 09:39

Няма да коментирам казуса , достатъчно практика съм пейснала , че и някой коментар по нагоре ,но това колега "Интересно



Donna, обръщам се персонално към теб, защото и аз мисля като теб .../както и споделям цитираната от теб практика/......
Не претендирам, че съм изчела всичко, което си написала, но това което съм прочела съвпада с моето мнение....................
интересно ми е само - с/д теб - предаването на владението прекъсва ли давността. Защото с/д мен - не и мисля, че вчера писах във форума защо не смятам така и защо в конкретния случай предаването на владението не се преравнява на признание на вземане............
Успех на всички!
Надявам се, че нямаш нищо против, че се обръщам към теб....

[donna]

Предаването на владението не прекъсва давността има достатъчно практика и литература по въпроса. Вижте напълно ми е ясно ,че човек на изпит може да се притесни и т.н. , на всекий се случва . Но както казах това си е изпит предполагам ,че ще вземат под внимание и начина на разсъждение в края на краищата имаше една поговорка двама юристи -5 мнения

[niq1982]

Благодаря!
Дано и комисията мисли като нас!

[contralegem]

Melly, мисля си следното - при осъдителните искове задължението, чието изпълнение се търси, трябва да е изискуемо. Ако не му е определен срок, трябва покана с определяне на срок, след изтичане на срока може да се предяви иск и да се търси принудително изпълнение. Поканата може да е устна, писмена, нотариална, съгласна съм, че може да е искова молба, но трябва да е определен изричен срок, който да изтича по време на процеса, а не просто да се предяви искане за осъждане на ответника, защото без да е определил подходящ срок, кредиторът не може да иска нито доброволно, нито принудително изпълнение и искът му следва да бъде отхвърлен. Така е и при заповедното производство - в общия случай съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни в 2седмичен срок, а не просто го кани.
При конститутивните искове такова изискване за подходящ срок няма - правото на иск възниква заедно с потестативното право. Не, че такъв срок не може да се даде, щом не е изрично определен, но недаването му не е фатално за уважаването на иска. Нека исковата молба пак да бъде покана, но при условие, че не е нужно да се определя срок за изпълнение, аз много не виждам смисъл в това, защото основната цел на поканата, освен да прекъсне давността, е да определи срок за изпълнение.