За практиката въпросът да бъде или да не бъде самост.страна повереникът не е екзистенц. въпрос. Доколкото ограничаването на"правата" на повереника огр.правата на самата страна-гражданин.Ако не - нарушението е формално, не есъществено , и при защитника, дето по дефиниция е страна и субект.
Подкрепям Портокал и останалите колеги, че повереникът е чист представител, по начало.Текстоът за него не препраща към правното положение на защитника, а само към основанията за несъвместимост и упълномощаването.Можело е да препраща / да пише че се прилагат съответно правилата /, но не препраща, от 1974 г до днес.
В теорията винаги е имало спор по въпроса и по стария НПК.Всъщност спорът е дали изобщо е субект на процеса или чист представител.Мисля, че проф.Радева подкрепяше да е страна и субект, не помня съвсем точно.Обратното Трендафилова, май и проф.Чинова.При Павлов просто е посочен сред страните.
Аргументите - понеже няма самостоятелни права в процеса, за да отстоява представляваните права и интереси, а това е необходимо условие за да се въздигне простият участник в субект-страна, освен че осъществява функция/ обвинение, защита/
Защо защитникът е субект и страна, със свои права, а не чист представител-заради защитавания интерес, най- висока е степен на заплашеност на интереса у обв., той е повод за процеса.Това е проц.представителство, но в наказателен процес, особен институт- в НПК пише да си упражнява правата по вътрешно убеждение и според доказателствата по делото/ не че другите субекти трябва по др.убеждение
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
/...понякога може да е корективът на защитната позиция- да защитава и когато обв. е пасивен, не иска да бъде защитаван, да защитава с допустими проц.средства...да предпазва обв.от необосновано, понякога и ..противоправно залитане в ляво и дясно в процеса...
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
...не може да каже на черното бяло, колкото и розово да му изглежда на обвиняемия...Та , говореше се че осъществява и функция по подпомагане на правосъдието/ не е смешно
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
, така трябва да е
![Embarassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
/ при установяване на фактическите и правни положения в полза на обв.Гарантира справедливостта на процеса, дори, когато обв.счита, че тя, правдата, се съдържа в ОА, и следва да се отрази и във влязла в сила присъда без героична съпротива.
Всичките онези неща за "позиционната солидарност" и какво се случва , когато не може да бъде постигната.Та това според мене е същественият аргумент за самостоятелност на защитника - може да заеме различна позиция и след като оповести различието да продължи да бъде защитник, ако все още е желан
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
.
По сегашния НПК обаче мисля, че мазалото е пълно
![Embarassed :oops:](./images/smilies/icon_redface.gif)
от гл.т. на повереника
Не е посочен за страна, факт, не достатъчен като аргумент.
На практика обаче:
Няма го в страните, но при всеки отказ на страна от непосредственост е написан като субект на изрично съгласуване :
в диференцираната процедура, каквото е изслушването по точка първа на 371 е посочен като лице, което дава съгласие.Значи ли това, че примерно,ЧО може да каже - да, да се четат показанията , повереникът - не , тогава четенето да не става.Ако е чист представител не следва да е пречка по никакъв начин?От какво друго, респ.повече от страната може да се откаже.
При четене на показания по 281,ал.3 - по същия начин
има право на жалба- значи ли това, че за него тече отделен срок за обжалване.Понеже за защитникът тече / може да не съвпаднат моментите с този на обв./, може да значи да следва да се уведомява за съдебния акт и защитника/въззив към касация говорим/, да се призовава...
От друга страна - в 248, при доклада, нарушението на "неговите" права/ ако е субект, проектострана, не е основание за връщане на делото, за разлика от тези на защитника /
Съгласява ли се повереникът при споразумение в съдебно следствие.Ако го броим за човек - страна- трябва
Просто трябва да се преценява конкретно , дали нарушението в упражняването на правата - и на повереника, и на защитника, рефлектира върху интереса, представляван от тях, понеже се е оказал негарантиран с възможности за защита...Иначе не прилича на страна и щеше да е безспорно, ако законът беше последователен.
П.П.за учебни цели - по -скоро не е страна
![Smile :)](./images/smilies/icon_smile.gif)
, ако помня добре.