Нов конкурс за младши магистрати !!!

[sleepy_devil]

Гражданскоправен казус:

Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по закон.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?

[royalty]

1.Налице е сключен договор за продажба на недвижим имот по чл.183,ал.1 ЗЗД.В договора е уговорено част от цената (600 лв) да бъде платена в определен срок след предаване на вещта.С настъпването на този срок задължението станава изискуемо съсгласно чл.84,ал.1 ЗЗД,но купувачът не плаща,като по този начин изпада в забава по отношение на това свое задължение.
Протичането на тавана в банята и пропадането на част от пода в кухнята представляват по-късно открити недостатъци по смисъла на чл.194,ал.1 ЗЗД като основание за купувача да запази правото си да иска намаляване на цената по чл.195,ал.1 ЗЗД,след като е изпълнил изискването на чл.194,ал.1 ЗЗД да уведоми продавача за открития недостатък.Това право може да се упражни по съдебен ред в срока,предвиден в чл.197 ЗЗД-1 година от приемането на вещта (недвижим имот),съответно 3 години,ако продавачът е знаел за недостатъка(или предвиден от страните друг срок).
2.Цената на въпросния апартамент ще се счита за намалена след като съдът уважи искането от Папазов за нейното намаляне.Това право се упражнява по съдебен ред с предявяване на иск по чл.195 ЗЗД.Съдът не може да присъди намаляване на цената по отправено възражение от купувача.Към момента на подаване на иска от продавача за въпросната сума,купувачът я дължи и възражението му ще бъде отхвърлено като неоснователно.

Само по въпрос # 2 имам забележка: Правото да се иска намаляване на цената(отбив от цената) при продажба на вещ с недостатъци по чл.195, ал.1 ЗЗД може да се упражни и с възражение,т.е. допустимо е възражението на Папазов, а както се установи, то ще бъде и основателно.При спор размера на отбива се определя от съда(Тълкувателно решение № 33 от 01.11.1973 г. по гр. д. № 3/1973 г., ОСГК на ВС).

[rem_94]

За пореден път моето мнение се оказва различно от съдебната практика
Всъщност вече почна да ми писва от тази съдебна практика,тва тук да не е англо-саксонската правна система

[royalty]

За пореден път моето мнение се оказва различно от съдебната практика
Всъщност вече почна да ми писва от тази съдебна практика,тва тук да не е англо-саксонската правна система

[velikova_]

Аз отново да се върна на казуса за изнасилването - след като не е възможно да има съизвършителство поради факта,че Димитрова не е лице от мъжки пол и няма изискванията за да бъде субект на престъплението по какъв начин тогава ще се квалифицира по 152 ал.3,т.1 - там не се ли казва ако е извършено от две или повече лица т.е. трябва да има двама съизвършители.Ако Димитрова не е съизвършител, то тя не е ли помагач?Тогава как ще бъде извършено от две лица.Може и аз да се обърках вече, но тука ми се струва огромно противоречие, независимо каква е практиката

[sleepy_devil]

Гражданскоправен казус:

Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по закон.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?

1. Няма пречки единия съпруг да направи завещателно разпореждане в полза на другия, тъй като след смъртта на единия брака се прекратява и собствеността от бездялова, става дялова съсобственост.
2. Ако липсваше завещание, наследници на Мария щяха да са съпруга й Стефан и сестра й Дарина, като квотите ще зависят от продължителността на брака:
• При брак продължил до 10 год. – Стефан ще получи ¾ идеални части от апартамента, а Дарина – ¼.
• При брак продължил над 10 г. – Стефан – 5/6, а Дарина – 1/6
Всичко това следва от разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН
3. Отказът от наследство се извършва само за цялото имущество, не и за част от него.
4. Ако нямаше отказ от наследство – Стефан щеше да стане едно личен собственик на апартамента и движимостите в него.
5. Иван има правото да заведе отрицателен установителен иск, но отказът от наследство на баща му той не може да доказва със свидетелстки показания, тъй като отказът от наследство е формална процедура и факта на отказа може да се доказва само с писмени доказателства – чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК
Иван може да иска и делба на наследството.

[sleepy_devil]

На мен ми се струва, че в този казус Стефан освен наследник, се явява и заветник(т.е. кредитор по отношение на завещаната част, а не наследник), защото в наследствената маса ще влезнат и придобитите земеделски земи.
И в този случай от кое се е отказал?

[rem_94]

С отказа от наследство,който както личи е редовен(направен по съответния официален ред),Стефан се отказва от половината земеделски земи и половината апартамент-чл.28 СК.Ако нямаше отказ от наследство,Стефан щеше да ги получи по завещание,съответно след това-неговият син чрез наследяване по закон.Отказът от наследство от Стефан води до наследяването на 1/2 от имотите от Дарина (съответните разпоредби относно наледяването по закон).
От данните от фактическата обстановка заключвам,че Иван е подал отрицателен установителен иск по чл.109 ЗС с петитум да се установи,че Дарина не е собственик на претендираните от нея 1/2 от въпросните имоти,а в основанията следва да обоснове право на собственост върху цялото имущество като наследник на Стефан по закон(който е наследил половината на жена си чрез завещанието).В процеса както личи Иван е доказал,че отказът от наследство(който логично е бил изтъкнат от Дарина) се е отнасял само за завещанието.Доказването на този факт в случая ,макар и със свидетелски показания(което хипотетично може да стане ако двете страни се съгласят изрично-чл.164,ал.2 ГПК),не е достатъчно ответникът да се легитимира като собственик на цялото имущество,тъй като той следва да докаже липса на отказ от цялото наследство.Искът следва да бъде отхвърлен като недопустим поради липса на активна процесуална легитимация.

[rem_94]

КАЗУС:
ЕТ „Феникс-Иван Иванов” предявил иск срещу Любенов и Христов за заплащане на 2000 лв. обезщетение, от които 1000 лв. за счупеното от Христов витринно стъкло и 1000 лв. за пропуснати ползи от магазина за хранителни стоки на ЕТ „Феникс-Иван Иванов” в продължение на 10 дни.
По делото било установено, че счупването на витринното стъкло се дължи на следното: Христов се движил с леката си кола в дясната страна на уличното платно. Насреща му се движил Любенов също с лека кола. Любенов забелязал на уличното платно дупка. За да я избегне, изненадващо навлязъл дясното платно. Създала се обстановка, при която двете коли ще се сблъскат. За да предотврати удара, Христов завъртял волана надясно, качил колата на тротоара и се блъснал във витрината на магазина за хранителни стоки на ЕТ „Феникс-Иван Иванов”.
Въпроси:
1.Основателен ли е предявеният иск и кой следва да плати причинените щети?
2.Дължи ли Христов обезщетение за пропуснатите ползи?

[velikova_]

1.Според чл.51 ал.1 обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.На обезщетение подлежат само действително настъпилите щети.Основателно ЕТ Феникс предявява иск и за пропуснатите ползи, тей като те са пряка и непосредствена последица от счупването на стъклото,вследстие което магазинът е претърпял загуби,т.е. това са действително претърпяни вреди, щом като искът се подава след тяхното настъпване.Иск за евентуално пропуснати ползи е недопустим..Деянието представлява т.нар. ''спасителна маневра'', което е предпоставка за крайна необходимост, при така създалата се обстановка деянието на Христов пред
отвратява настъпването на значително по -големи вреди от причинените.
2.Мисля, че с отговора си по първи въпрос изчерпах темата.Само пропуснах да спомена, че искът не би следвало да се предяви срещу двамата ,а само срещу Любенов,тей като с виновното си поведение е предизвикал непосредствената опасност с навлизането си в дясната пътна лента.

[sleepy_devil]

Чл. 45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл. 46.
При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.


Чл. 53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.


Според мен ЕТ основателно е завел иска си срещу Любенов и Христов.Законът му дава по- голяма възможност да получи обезщетение за претърпените вреди.

[velikova_]

Решение № 266 от 28.I.1969 г. по гр. д. № 2271/68 г., I г. о.
Съдебна практика на ВС на НРБ - гражданска колегия, 1969 г., С, Наука и изкуство, 1970 г.
чл. 45,

чл. 46 ал. 2 ЗЗД
Лицето, поставено в положение на крайна необходимост вследствие непозволено и виновно действие на друго лице, не отговаря за причинените другиму щети. Отговорно е само второто. Изпадналият в положение на крайна необходимост поради случайно събитие дължи поправяне на щетите, причинени на трето лице. Когато участвуват няколко лица извън увредения, без деянията им да са противоправни и виновни, вредата следва да бъде поправена от онова лице, чиито по-ценни интереси са спасени, а когато са предотвратени и такива на лицето, действуващо при положение на крайна необходимост, отговорността пред увредения ще бъде солидарна.

[sleepy_devil]

Както винаги съдебната практика възприема нещо съвсем различно от закона


Наказателноправен казус:

След като употребили голямо количество алкохол пълнолетният Стоян Стоянов и непълнолетният Георги Петров се качили на автобус № 305 от автобусна спирка "Лъвов мост" - гр. София и започнали да крещят, да псуват и да се блъскат в пътниците.
Контрольорката Димитрова помолила Стоянов и Петров да си перфорират билети или да слязат от автобуса. В отговор Петров й нанесъл силен удар в лицето като й избил два предни зъби. Пострадалата била закарана веднага в болница, където я прегледал лекар и установил, че тя е с комоцио.
След намесата на служителите на МВР Стоянов и Петров били заведени в Четвърто РПУ, където в съответствие с чл.63 и чл.64 от ЗМВР били задържани за 24 часа.
На следващия ден дознателят Методиев започнал дознание срещу Стоянов и Петров, подлагайки ги на разпит.
След като разпитал Димитрова и други свидетели, разследващият орган уведомил Районният прокурор и повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 от НК срещу двамата и насрочил предявяването му. На него и двамата обвиняеми се явили без защитници с мотива, че нямат средства.
Като взел предвид, че Петров е непълнолетен, а Стоянов изявил желание да има защитник, дознателят отложил предявяването за след 3 дни. На новоопределената дата и двамата оббвиняеми се явили отново без защитници. При това положение дознателят назначил защитник на Петров и оставил искането на Стоянов без уважение и така предявил обвинението и на двамата, след като ги поканил да дадат обяснения. И двамата обаче отказали. Тогава той изготвил постановление за съдене, което заедно с делото изпратил на Районния прокурор. Той, от своя страна, изготвил обвинителен акт, с който повдигнал обвинение по чл.325 ал.2 пред Софийски районен съд.
Съдията докладчик предал двамата обвиняеми на съд като насрочил делото в съдебно заседание на първоинстанционния съд.
По време на подготвителната част на заседанието адв. Николов представил пълномощно, подписано от обвиняемия Стоянов, с което го упълномощава да го защитава. Съдът го конституирал като защитник.
Адв.Миланов представил пълномощно, подписано от пострадалата Димитрова, с което го упълномощава да я представлява и защитава нейните права и законни интереси и след приемането му от съда направил устните искания пострадалата Димитрова да бъде конституирана по делото като частен обвинител и като граждански ищец, които били уважени от съда.
Преди започването на съдебното следствие адв. Николов, направил искане да бъде прекратено съдебното производство поради допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебното производство, с което е нарушено правото на защита на подзащитния му и делото да бъде върнато на Районния прокурор.
Съдът не уважил искането и заседанието продължило.

Въпроси:

1. Правилно ли е квалифицирано деянието на Стоянов и Петров?
2. Разследващият орган и Прокурора допуснали ли са съществени нарушения на процесуални правила?
3.Законосъобразно ли е решението на съдията- докладчик за предаване на обвиняемият на съд и насрочване на съдебното заседание?
4. В какво качество адв. Миланов ще защитава правата и законните интересеи на пострадалата и законосъобразни ли са исканията му в устна форма за конституирането на Димитрова като частен обвинител и граждански ищец?
5. Като какво следва да се определи искането на адв. Николов и има ли възможност да продължи да го поддържа?

[rem_94]

КАЗУС:
Петев и Джиджов били приятели. През есента на мин. година те решили да отидат на излет в Централна Стара планина и изкачат вр. Ботев. Петев много държал приятелят му да вземе със себе си неговия познат Давидов, който бил опитен планинар. Джиджов обещал и двамата с Петев се уговорили да се чакат в 6,45 ч. в събота сутрин на автогара Родопи. Джиджов не успял да се свърже с Давидов, тъй като мобилният му телефон бил изключен. Освен това закъснял с 55 мин. за срещата заради нередовния градски транспорт през уикенда, поради което се наложило вземат по-късния автобус до началото на туристическия маршрут. Те успешно изкачили върха, но заради забавянето сутринта слизането им продължило до 22 ч. При него задухал ураганен вятър и се появила мъгла, те се изгубили по билата на планината и носът и пръстите на ръцете на Петев измръзнали. След 5 дневен престой в болница лекарите му издали медицинско заключение за измръзване втора степен, в резултат на което обонянието му било трайно нарушено и били накърнени хватателните способности на двете му ръце.
Петев предявил иск за неимуществени вреди срещу Джиджов на следните основания:
А) Вредите той претърпял именно поради закъснението на Джиджов за срещата. Ако бяха тръгнали навреме, щяха да изпреварят урагана и мъглата. Така нямаше да се загубят и Петев да измръзне;
Б) Ако Джиджов беше взел опитния Давидов или поне да беше получил съвет от него за екипировката им, не би се стигнало до такова развитие на събитията. Т.е. Джиджов не е изпълнил едно свое задължение.
Основателни ли са аргументите на Петев?
Има ли правно отношение между двамата приятели?

[velikova_]

Ами не - не са основателни,Джиджов няма вина за това,че градския транспорт закъснява или пък,че приятелят му не си е включил телефона.Оттам и липсата на вина като основна предпоставка за реализиране на гражданската отговорност по чл.45 ЗЗД е пречка за нейното осъществяване.

[sndineva]

Гражданскоправен казус:

Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по закон.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?

Колеги бих искала да обърнем внимание на следните въпроси:
3. По този въпрос мисля, че отказът от наследство в разглеждания казус обхваща именно и само отказа от наследство по закон. Т.е. в ЗН има ред за отказ от наследство единствено и само за наследството по закон. Така Стефан с направеното в негова полза завещателно разпореждане придобива качеството на заветник на осн. чл. 16, ал.2 ЗН (от дадената информация в казуса съдим, че Мария е направила частно завещателно разпореждане в полза на съпругът си Стефан) и няма официален правен ред за отказ от направеният в негова полза завет. Следователно в отказът от наследство не влиза направеното от Мария завещателно разпореждане, а само наследството по закон.
5. Във връзка с отговора на 3-ти въпрос смятам, че е напълно допустим както отрицателен, така и положителен установителен иск предявен от сина на Стефан - Иван, тъй като баща му е направил отказ от наследство (т.е. отказал се е от наследството си по закон, но не и от направеното в негова полза завещателно разпореждане).Така на осн. чл. 22 ЗН Иван може да претендира наследството на баща си Стефан, придобито със завещателното разпореждане на съпругата му Мария, а Дарина може да направи възражение във връзка със запазената си част по закон.

[royalty]

КАЗУС:
Петев и Джиджов били приятели. През есента на мин. година те решили да отидат на излет в Централна Стара планина и изкачат вр. Ботев. Петев много държал приятелят му да вземе със себе си неговия познат Давидов, който бил опитен планинар. Джиджов обещал и двамата с Петев се уговорили да се чакат в 6,45 ч. в събота сутрин на автогара Родопи. Джиджов не успял да се свърже с Давидов, тъй като мобилният му телефон бил изключен. Освен това закъснял с 55 мин. за срещата заради нередовния градски транспорт през уикенда, поради което се наложило вземат по-късния автобус до началото на туристическия маршрут. Те успешно изкачили върха, но заради забавянето сутринта слизането им продължило до 22 ч. При него задухал ураганен вятър и се появила мъгла, те се изгубили по билата на планината и носът и пръстите на ръцете на Петев измръзнали. След 5 дневен престой в болница лекарите му издали медицинско заключение за измръзване втора степен, в резултат на което обонянието му било трайно нарушено и били накърнени хватателните способности на двете му ръце.
Петев предявил иск за неимуществени вреди срещу Джиджов на следните основания:
А) Вредите той претърпял именно поради закъснението на Джиджов за срещата. Ако бяха тръгнали навреме, щяха да изпреварят урагана и мъглата. Така нямаше да се загубят и Петев да измръзне;
Б) Ако Джиджов беше взел опитния Давидов или поне да беше получил съвет от него за екипировката им, не би се стигнало до такова развитие на събитията. Т.е. Джиджов не е изпълнил едно свое задължение.
Основателни ли са аргументите на Петев?
Има ли правно отношение между двамата приятели?

Смятам , че липсва един основен елемент за осъществяване на договорна отговорност(каквито правоотношения може да се направи извод, че има)-причинната връзка между неизпълнението и вредите.В чл.82 ЗЗД, се очертават и границите на отговорността-претърпени вреди и пропуснати ползи, доколкото са пряка и непосредствена последица и са могли да бъдат предвидени.
Освен това при договорната отговорност не може да се търси обезщетение за неимуществени вреди(такава е и трайната практика на съда).
За деликтна отговорност по чл.45 и следващите от ЗЗД пък не може и да става дума, защото липсва човешко деяние, което виновно да причини вреда другиму.

[royalty]

Гражданскоправен казус:

Съпрузите Стефан и Мария закупили апартамент през 1999г. в гр. Пловдив. По-късно им възстановили собствеността и върху земеделски земи. Стефан има син от предходен брак - Иван, а Мария -само сестра Дарина.
Мария прави саморъчно завещание в полза на съпруга си Стефан за нейната част от апартамента и движимостите в него.
След смъртта на Мария, Стефан по съответния официален ред прави отказ от наследство.
Три години след това и Стефан умира.
Неговият син Иван завежда отрицателен установителен иск срещу Дарина, тъй като възниква спор между тях върху собствеността на апартамента и движимостите в него. По делото със свидетелски показания било установено, че всъщност Стефан е направил отказ от наследство по завещание, но не и отказ от наследство по закон.

Въпроси:

1. Възможно ли е да се направи завещателно разпореждане в полза на съпруг?
2. Ако нямаше завещание, кой щеше да наследи апартамента и движимостите в него и при какви квоти?
3. Отказът от наследство обхваща ли и наследството по закон?
4.Ако нямаше отказ от наследство, какво е действието на завещанието?
5. Възможен ли е отрицателният установителен иск, заведен от Иван? Има ли друг начин за защита на неговите права, с който да се постигне същия резултат?

Колеги бих искала да обърнем внимание на следните въпроси:
3. По този въпрос мисля, че отказът от наследство в разглеждания казус обхваща именно и само отказа от наследство по закон. Т.е. в ЗН има ред за отказ от наследство единствено и само за наследството по закон. Така Стефан с направеното в негова полза завещателно разпореждане придобива качеството на заветник на осн. чл. 16, ал.2 ЗН (от дадената информация в казуса съдим, че Мария е направила частно завещателно разпореждане в полза на съпругът си Стефан) и няма официален правен ред за отказ от направеният в негова полза завет. Следователно в отказът от наследство не влиза направеното от Мария завещателно разпореждане, а само наследството по закон.
5. Във връзка с отговора на 3-ти въпрос смятам, че е напълно допустим както отрицателен, така и положителен установителен иск предявен от сина на Стефан - Иван, тъй като баща му е направил отказ от наследство (т.е. отказал се е от наследството си по закон, но не и от направеното в негова полза завещателно разпореждане).Така на осн. чл. 22 ЗН Иван може да претендира наследството на баща си Стефан, придобито със завещателното разпореждане на съпругата му Мария, а Дарина може да направи възражение във връзка със запазената си част по закон.

Колега, прав си , че дефакто това е частно завещателно разпореждане(завет), защото се завещава определено имущество(част от СИО)-чл.16,ал.2 ЗН.Съгласен съм , че , както личи от казуса, става въпрос за отказ от наследство по закон, което е неотменимо и безусловно и неоспоримо поради погрешка-чл.54 ЗН.Не съм съгласен , че не може да се направи отказ от завет. В чл. 22,ал.2 ЗН е посочен редът, който препраща към този за отказ на наследство.От казуса става ясно , че няма такъв и Иван може на основание чл.22 ,ал.1 ЗН да получи завета, въпреки отказа на баща му от наследството по закон.
Практически се получава следната ситуация:Иван е единствен наследник на баща си и с откриване наследството той е призован да наследи наследството му-1/2 от прекратената СИО и завета,т.е. апартаментът и половината от земеделските земи.Дафина след смъртта Мария, като единствена наследница, получава половината земеделски земи.Дафина няма право на запазена част, така че, тя не може да атакува завета на сестра си, само субектите по чл.28 ЗН могат да сторят това.
Другият начин, по който Иван ще защити правата си е да предяви иск за делба на съсобственост, възникнала по наследство по чл.34 ЗС във вр.с чл. 69 ЗН.
Признавам си, че казусът и въпросите ме затрудниха,има нещо объркващо в тях.

[rem_94]

КАЗУС:
Петев и Джиджов били приятели. През есента на мин. година те решили да отидат на излет в Централна Стара планина и изкачат вр. Ботев. Петев много държал приятелят му да вземе със себе си неговия познат Давидов, който бил опитен планинар. Джиджов обещал и двамата с Петев се уговорили да се чакат в 6,45 ч. в събота сутрин на автогара Родопи. Джиджов не успял да се свърже с Давидов, тъй като мобилният му телефон бил изключен. Освен това закъснял с 55 мин. за срещата заради нередовния градски транспорт през уикенда, поради което се наложило вземат по-късния автобус до началото на туристическия маршрут. Те успешно изкачили върха, но заради забавянето сутринта слизането им продължило до 22 ч. При него задухал ураганен вятър и се появила мъгла, те се изгубили по билата на планината и носът и пръстите на ръцете на Петев измръзнали. След 5 дневен престой в болница лекарите му издали медицинско заключение за измръзване втора степен, в резултат на което обонянието му било трайно нарушено и били накърнени хватателните способности на двете му ръце.
Петев предявил иск за неимуществени вреди срещу Джиджов на следните основания:
А) Вредите той претърпял именно поради закъснението на Джиджов за срещата. Ако бяха тръгнали навреме, щяха да изпреварят урагана и мъглата. Така нямаше да се загубят и Петев да измръзне;
Б) Ако Джиджов беше взел опитния Давидов или поне да беше получил съвет от него за екипировката им, не би се стигнало до такова развитие на събитията. Т.е. Джиджов не е изпълнил едно свое задължение.
Основателни ли са аргументите на Петев?
А)Има ли правно отношение между двамата приятели?

Може да се приеме въз основа на свободата на договаряне,установена в чл.9 ЗЗД,че има договор между Джиджов и Петев,във връзка с който Джиджов и Петев се задължават да присъстват на мястото на срещата в определения от тях момент.
От данните от фактическата обстановка съдя,че Петев предявява срещу Джиджов иск по чл.79,ал.1.пр.II(обезщетение за неточно,забавено изпълнение).Предпоставките на този иск са:
-противоправно деяние
-вреди
-причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите вреди
-вината се предполага.
Деянието на Петев (пристигането му със закъснение за уговорената среща) е противоправно,тъй като нарушава договорка между двамата,съдържаща се във въпросния договор.След като двамата попадат на урагана именно поради по-късното тръгване на излета(което е следствие от закъснението на Петев),следва че вредите,причинени от урагана,са в отношение на причинна връзка със закъснението на Петев-ако той не беше закъснял нямаше да тръгнат по късно,следователно нямаше да попаднат на урагана и Джиджов нямаше да претърпи посочените вреди.От всичко до тук следва,че посочените предпоставки на иска са изпълнени-искът е допустим.
По аргумент от чл.81,ал.1 вината на Петев се предполага.В зависимост от нейната форма той ще отговаря съгласно чл.82 само за предвидимите вреди(които са в причинна връзка с неизпълнението) ако е бил добросъвестен(непредпазливост),съответно и за непредвидимите вреди(които са в причинна връзка с неизпълнението),ако е действал умишлено.Последният има възможност да се освободи от отговорност ако обори предположението за неговата вина.Така съгласно чл.81,ал.1 ЗЗД той следва да докаже,че е изпълнил задължението си с грижата на добър стопанин,каквато изисква от него чл.63 ЗЗД,и неизпълнението не може да му се вмени във вина.От данните,изнесени във фактическата обстановка става ясно,че Петев наистина е направил всичко,което един добросъвестен човек би направил за да пристигне на уговорената среща навреме,т.е. изпълнил е задължението си с грижата на добър стопанин.Въпреки това,поради нередовния транспорт,не е успял да стигне навреме.
От всичко дотук следва,че неизпълнението от страна на Петев не може да му се вмени във вина и искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
(Тук може да се възрази,че Петев е трябвало да отиде по-рано да чака автобус от градския транспорт,защото всеки добросъвестен човек би го направил,след като знае,че през почивните дни трафикът е нередове.При това положение неизпълнението му се вменява във вина(непредпазливост) и той отговаря за предвидимите вреди,които се намират в причинна връзка с неизпълнението.Така обаче ми се струва,че се стига твърде далеч и приемането на такава хипотезата представлява неоправдано с оглед справедливостта разширително тълкуване на дължимата в случая грижа на добрия стопанин).
Б)Тази хипотеза представлява обещаване действието на трето лице-чл.23 ЗЗД.За да не се повтарям-отново същите съображения за липса на вина и неоснователност на иска.Тук може да се спори и за наличието на причинна връзка между неизпълнението и вредите.
Отделно от всичко-неимуществени вреди се дължат само при непозволено увреждане

[sleepy_devil]

казус по гражданскоправни науки


Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.