Нов конкурс за младши магистрати !!!

[djalma]

Тълкувателно решение № 91/1974 ОСГК прие, че предявяването на иска по чл. 108 ЗС е акт на обикновено управление, поради което може да се предяви от един от съсобствениците или от единия съпруг.

[alexander2005]

Ето още два казуса, от изпита за адвокати през ноември 2009г.:

Петър и Елена сключват гр.брак през 1965г, от който се раждат две деца-Димитър и Георги.През 1967г. Петър купува апартамент в гр.София.През 1977г. Елена починала.През 2002г. Петър и Димитър подписали договор за доброволна делба, по силата на който Петър придобива целия имот.През 2003г.Петър продава имота на Светослав .....През 2004г.недв.имот е продаден на публична продан и е закупен от Тодор.Тодор апортира имота в "Следите остават" ЕАД.През 2009г. Димитър и Георги предявили два иска срещу "Следите остават" ЕАД, с искане: по първия да се обяви за незаконосъобразно решението на общото събрание,тъй като не притежава целия имот, а само 1/2ид.ч. от него и втори да се установи, че те са собственице на 1/2ид.ч. от недв.имот.След срока за отговор на и.м.ответникът подал възражение, че е придобил собственосттта като добр.владелец в продължение на 5г.Въпроси:1.Кой е собственик,с какви квоти и на какво основание;2.Придобил ли е Петър собствеността в/у недв.имот чрез доброволната делба;3.Тодор придобил ли е собствеността в/у целия недв.имот;4.Допустими ли са и исковете и 5.Съдът следва ли да разгледа възражението



Иван Попов и Стефан Разпопов седяли и пили в заведение.Иван казал:"Ох, как ми се бие някой" и Стефан му отговорил:"Няма лошо".Пили още по няколко и станали, за да си тръгнат.Сервитьорът се отправил към тях със сметката и Стефан му казал:"Махай се с тази сметка, днес ти черпиш".Блъснал го, напсувал го, обърнал масата и излязъл от заведението.
Двамата с Иван вървяли по улицата и минавайки през една ограда Иван измъкнал един кол от нея и продължили да вървят.Настигнал ги Христо.В този момент Стефан хванал Христо и го повалил на земята.Иван ударил Христо с кола и му счупил дясната ръка.Образувано било досъдебно производство.В първото по делото заседание Стефан се явил с упълномощения си защитник адв.Механджийски.Иван се явил без защитник и помолил председателя да му бъде назначен, поради липса на средства.Председателят на състава попитал адв.Механджийски дали е съгласен,той се съгласил и съдът го назначил за защитник и на Иван.В обясненията си Иван твърдял, че не е удрял Христо, а Стефан................./тук не си спомням/.Съдът осъдил и двамата.Въпроси:Квалифицирайте деянията на двамата;2.Допуснати ли са съществени проц.нарушения;3.Как следва да постъпи въззивната инстанция.

[chelebieva_jura]

1. Иван Попов- чл.129/ал.2/пр.3 във в-ка ал.1/НК
Стефан Разпопов-чл.20/ал.2 в-ка с ал.4, в-ка чл.129/НК
Според мен са съизвършители,Стефан еи помагач,тъй като той е повалил пострадалият на земята.
2.От фактическата обстановка ,не личи да има съществени нарушения на процесуалните правила-няма пречла адв.Механджийски да е защитник и на Иван.По смисъла на чл.93 Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия.
3.Да потвърди присъдата -чл.388/НК

[rem_94]

Петър и Елена сключват гр.брак през 1965г, от който се раждат две деца-Димитър и Георги.През 1967г. Петър купува апартамент в гр.София.През 1977г. Елена починала.През 2002г. Петър и Димитър подписали договор за доброволна делба, по силата на който Петър придобива целия имот.През 2003г.Петър продава имота на Светослав .....През 2004г.недв.имот е продаден на публична продан и е закупен от Тодор.Тодор апортира имота в "Следите остават" ЕАД.През 2009г. Димитър и Георги предявили два иска срещу "Следите остават" ЕАД, с искане: по първия да се обяви за незаконосъобразно решението на общото събрание,тъй като не притежава целия имот, а само 1/2ид.ч. от него и втори да се установи, че те са собственице на 1/2ид.ч. от недв.имот.След срока за отговор на и.м.ответникът подал възражение, че е придобил собственосттта като добр.владелец в продължение на 5г.Въпроси:1.Кой е собственик,с какви квоти и на какво основание;2.Придобил ли е Петър собствеността в/у недв.имот чрез доброволната делба;3.Тодор придобил ли е собствеността в/у целия недв.имот;4.Допустими ли са и исковете и 5.Съдът следва ли да разгледа възражението

(Уговорка-ползвам новия СК!)
1.Апартаментът е СИО,съгласно чл.21 СК-придобит по време на брака.Съгласно чл.44.т.1 СК бракът се прекратява със смъртта на единия от съпрузите.СИО се прекратява с прекратяване на брака(чл.27,ал.1 СК), а при прекратяване на СИО съпрузите имат равни дялове-чл.28 СК.От казаното следва, че след смъртта на Елена Петър получава 1/2 от апартамента като свой дял от прекратената СИО.Другата 1/2 се наследява от Петър и от децата му Димитър и Георги на 3 равни части-чл.9,ал.1 ЗН.Така в собственост на Петър се падат 2/3 (4/6) от целия имот, а двете деца наследяват по 1/6 всяко.
2.Договорът за доброволна делба не е нищожен,но не прехвърля в собственост на Петър дела на Георги.Петър става собственик на 5/6 идеални части от апартамента,другта 1/6 остава собственост на Георги.
3.Тъй като Петър е собственик не на целия имот, а на 5/6 идеални части от него,въпреки продажбата приобретателят Светослав също става собственик на 5/6 идеални части, а не на целия имот.Тодоров купува имота на публична продан,съгласно чл.496,ал.2 той придобива правата такива, каквито са били те за длъжника(според данните от фактическата обстановка това е Светослав)-става собственик на 5/6 идеални части от апартамента.
4.Искът за обявяване за незаконосъобразно решението на общото събрание (в лучая едноличния собственик) на ЕАД-то е недопустим поради липса на процесуална легитимация-чл.74,ал.1 ТЗ сочи като активно легитимирани ищци акционерите.Вторият иск- да се установи,че ищците са собственици на 1/2 от имота е недопустим поради липса на правен интерес от завеждането му-това е установителен иск за собственост по чл.124,ал.1 ГПК ,какъвто съдебната практика приема,че е недопустим поради липса на правен интерес от завеждането в случаите, когато владението на имота се намира у ответника-тогава може да се предяви осъдителен иск по чл.108 ЗС.
5.След като с определение се прекрати делото поради недопустимост на исковете съдът няма да разгледа възражениеот на ответника.

[blind_guardian]

Закон за наследството

Чл. 75. (1) Когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително.

(2) Когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна.

[rem_94]

Да правилно , променят се посочените пропорции от 5/6 на 2/3

[blind_guardian]

хайде дай си още малко зор

Определение № 33 от 22.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4535/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева
чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК

чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.)


чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.)



--------------------------------------------------------------------------------


Производството е по реда на чл. 288 от ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.


Образувано е по касационна жалба на С. А. С., С. М. С. и Г. Д. С. срещу решение № 128 от 19.06.2008 г. на Я. окръжен съд, IV въззивен граждански състав, постановено по в. гр. д. № 142 от 2008 г., с което е отменено решение № 134 от 11.01.2008 г. на Е. районен съд по гр. д. № 133 от 2007 г. и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от Е. Д. Д. срещу С. М. С., Г. С. Д. и С. А. С. иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 185/540 ид.ч. от дворно място с площ от 540 кв. м., съставляващо УПИ III-1941 в кв.72 по плана на гр. Е., заедно с построената в дворното място едноетажна жилищна сграда с площ от 40 кв. м. при граници на дворното място: ул."Х", УПИ II-1942, УПИ I-1943, УПИ XII-1944 и УПИ IV- 1940.

К. основание за допускане на касационното обжалване се сочи противоречие с практиката на ВКС по следните два материалноправни въпроси: за правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от лице, което не е във владение на процесния имот и затова приложима ли е презумпцията, според която упражняващият фактическа власт върху имота съсобственик е държател на идеалните части на останалите съсобственици, по отношение на трето лице, което участва в упражняването на съвладение заедно със съсобственика.

Ответницата по касационната жалба Е. Д. Д. оспорва същата като неоснователна и недопустима.


При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: Първият посочен от касатора материалноправен въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е съществен, тъй като от решаването на този въпрос зависи допустимостта на иска. По този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с трайната практика на ВКС, съдържаща се и в посоченото от касатора решение № 1* от 8.07.2002 г. по гр. д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г. о., според която за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, когато ответниците са предприели действия, с които по същество оспорват правото на собственост на ищеца. В случая ответниците са се снабдили с нотариален акт по обстоятелствена проверка за целия имот, включително и за притежаваната от ищцата част от него, с което са засегнали правата й и са мотивирали правния й интерес от предявяване на установителен иск за собственост срещу тях. Дали този установителен иск ще е положителен или отрицателен зависи само от преценката на ищеца и това е от значение единствено за доказателствената тежест в процеса по отношение на доказване на правото на собственост.


Обжалваното решение не е в противоречие с посочените от касатора решения на ВС - ТР № 178 от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150 от 1985 г., решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр. д. № 537 от 1993 г. на ВС, Четвърто г. о., решение № 466 от 1996 г. на 5 членен състав на ВС, решение № 1* от 1996 г. на ВКС, Четвърто г. о., решение № 653 от 6.04.1999 г. по гр. д. № 348 от 1998 г. на ВКС, Четвърто г. о., според които искане по чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на нотариален акт не може да се предявява самостоятелно, а само в производство по предявен вече иск за собственост. В случая ищцата е предявила отрицателен установителен иск за собственост, като последица от уважаването на който е поискала и да бъдат отменени нотариалните актове на ответниците за частта от имота, на която те не са собственици.


Няма противоречие с трайната практика на ВКС и по въпроса дали невладеещият собственик има правен интерес да предяви установителен иск или е длъжен да предяви осъдителен иск за собственост. Посочените от касаторите решения на ВКС са неприложими към настоящия случай, тъй като касаят отношения между собственик и трето лице, а не отношенията между съсобственици. За разлика от случаите, в които имотът се владее от трето лице, в случаите, когато имотът се владее от един от съсобствениците, другите съсобственици не са длъжни, за да защитят правата си, да предявят ревандикационен иск или иск за делба на имота. За да установят тези свои права, когато те се оспорват от владеещия съсобственик, съсобствениците имат правен интерес да предявят само положителен или отрицателен установителен иск за собственост.


Вторият материалноправен въпрос, който е поставил касатора, е приложима ли е презумпцията, според която упражняващият фактическа власт върху имота съсобственик е държател на идеалните части на останалите съсобственици, по отношение на трето лице, което участва в упражняването на съвладение заедно със съсобственика. Този въпрос не е разискван в посочените от касатора решения № 70 от 3.11.1980 г. по гр. д. № 65 от 1980 г. на ОСГК на ВС, решение № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91 от 1996 г. на ВС, Първо г. о., решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр. д. № 797 от 2005 г. на ВКС, Първо го., решение № 216 от 5.04.2002 г. по гр. д. № 657 от 2001 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 265 от 28.04.2004 г. по гр. д. № 720 от 2003 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 872 от 13.02.2006 г. по гр. д. № 259 от 2005 г. на ВКС, Първо г. о. Освен това, този въпрос не е съществен за настоящото дело, тъй като по него не е установено трето лице, което не е сънаследник или съсобственик, да е владяло имота. Установено е, че след смъртта на общия наследодател на страните Д през 1988 г. до 2006 г. спорният недвижим имот е бил в държание на един от наследниците на Д. Д. неговият син С. С. Фактът, че С. С. е живял в имота със семейството си-съпругата си С. С. и дъщеря си Г. Д. не прави последните трети лица-съвладелци на имота.


По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение


ОПРЕДЕЛИ:


Не допуска касационно обжалване на решение № 128 от 19.06.2008 г. на Я. окръжен съд по в. гр. д. № 142 от 2008 г.


Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

[rem_94]

Благодаря, полезно е това решение!

[royalty]

По въпрос 1:Закупеният апартамент през ’67 г. е СИО между Петър и Елена, сключили брак две години по-рано на основание чл.21, ал. 1 СК във вр. с ал.3 . От изнесената фактическа обстановка става ясно , че не е оборена презумпцията на ал.3, съответно намира приложение ал.1 на чл.21 СК. След смъртта на Елена през 1977 г., е открито наследството, към което са призовани да наследяват наследниците от първи ред –децата Георги и Димитър и съпругът й Петър, при равни квоти(чл.9,ал.1 ЗН). В наследството влиза и въпросният апартамент, който е бил СИО.След смъртта на Елена, се прекратява СИО между съпрузите при равни дялове между тях(чл. 27 във вр.с чл.44, т.1 във вр с чл.28 СК),т.е. Петър, Георги и Димитър наследяват по 1/3 от ½ от наследимата част от апартамента.
2. При доброволната делба е необходимо участието на всички наследници, така че делбата само между Петър и Димитър е нищожна (чл.75,ал. 2 ЗН), въпросната делба не е произвела действие. Оттук следва, че Петър не е придобил изцяло собствеността по така извършената делба на апартамента.
3.Сключеният договор за продажба на целия апартамент между Петър и Светослав е действителен, но собствеността не е изцяло прехвълена, а само делът на Петър-4/6(1/2+ 1/6), тъй като никой не може да прехвърля това, което няма- nemo dat , quod non habet. Публичната продан на недвижим имот е деривативен способ за придобиване на вещни права, следователно истинският собственик може да ревандикира вещта от купувача, т.е публичната продажба спрямо него е недействителна. Тъй като Светослав не е бил собственик на цялата вещ, съответно и при продажбата се запазват правата на съсобствениците за съответните части.Публичната продан обаче е правно основание по смисъла на чл.70 ЗС и купувачът може като добросъвестен да придобие собствеността с кратка придобивна давност(ако не е знаел , че продавачът не е собственик)..Към момента на продажбата(2004г) Тодор придобива 4/6(2/3) от имота, а към 2009 г, ако е изтекла 5 г давност и с така направеното възражение, той придобива собствеността изцяло.
4. Исковете на Димитър и Георги са недопустими поради липса на активна процесуална легитимация, тъй като не са акционери във въпросното дружество(чл. 74, ал. 1 ТЗ), освен това се преклудират в 14 дневен срок(чл.74,ал.2 ТЗ).
5. След като исковете на братята са недопустими, производството по делото следва да се прекрати, съответно възраженията не се разглеждат.

[blind_guardian]

"и втори да се установи, че те са собственице на 1/2 ид.ч. от недв. имот" - с този иск какво става?

[blind_guardian]

Имотът е бил в режим на СИО между Петър и Елена въз основа на тези норми:

Семеен кодекс 1968г. /отм./

Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 103. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.

[royalty]

Имотът е бил в режим на СИО между Петър и Елена въз основа на тези норми:

Семеен кодекс 1968г. /отм./

Чл. 13. Недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ И ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 103. Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове.

Да, забравих, за втория иск-той ще бъде допустим,поради посоченото по-горе от теб решение(имат правен интерес).Възражението следва да се разгледа...Тодор е станал собствник изцяло на имота...
СК от 01.10. 2009г, също има преходни и заключителни разпоредби отнасящи се до имуществените отношения-параграф 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.

[blind_guardian]

Така.
Нормите от новия СК нямат отношение към казуса.
Забележете, че възражението е направено след изтичане на срока за отговор, а какво казват чл.131, ал.2, т.5 и чл.133 от ГПК?!?!

Отговор на исковата молба
Чл. 131. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.

Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219 , той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

[mira_tuleshkova]

мисля, че трябва да се има впредвид закона, който е действал тогава, затова са тези години в казуса...

[blind_guardian]

мисля, че трябва да се има впредвид закона, който е действал тогава, затова са тези години в казуса...

Точно така. През 1967г., когато е придобит имотът, е действал режим на разделност, а със СК от 1968г. се преуреждат заварените правоотношения и той става СИО. Ако съпругата беше починала след придобиване на имота и преди приемане на СК от 1968г. - нямаше да е СИО. Но да не се отклоняваме от казуса, че пак ще има недоволни...

[royalty]

Да, така е, има преклузия на права по смисъла на чл. 133 ГПК, но не бива да я надценяваме, още повече , че има и текст като чл. 143, ал. 3 ГПК. В конкретния случай обаче, ще бъде по-добре да се обоснове преклузията, по-лесно е,ясно, а и няма нужда да се впускаме в обяснения на принципа на установяване на истината.

[magi_jeleva]

Дайте да разискваме по-горе казуса от НК, все пак ще има и наказателно, не само гражданско

[magi_jeleva]

1. Иван Попов- чл.129/ал.2/пр.3 във в-ка ал.1/НК
Стефан Разпопов-чл.20/ал.2 в-ка с ал.4, в-ка чл.129/НК
Според мен са съизвършители,Стефан еи помагач,тъй като той е повалил пострадалият на земята.
2.От фактическата обстановка ,не личи да има съществени нарушения на процесуалните правила-няма пречла адв.Механджийски да е защитник и на Иван.По смисъла на чл.93 Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание, който се подписва и от обвиняемия.
3.Да потвърди присъдата -чл.388/НК

Дайте още възможни отговори!

[rem_94]

Да, така е, има преклузия на права по смисъла на чл. 133 ГПК, но не бива да я надценяваме, още повече , че има и текст като чл. 143, ал. 3 ГПК...

Така е.Окончателно преклузията следва да настъпи с доклада по 146 ГПК.

[rem_94]

...СК от 01.10. 2009г, също има преходни и заключителни разпоредби отнасящи се до имуществените отношения-параграф 4. (1) Правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове.

(2) Съпрузите по заварени бракове могат да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор по реда на този кодекс.

Да, това е точният параграф