Нов конкурс за младши магистрати !!!

[devilchos]

1.Не смятам, че е налице новация(обективна новация в случая имаш предвид).При новацията има погасяване на старото задължение и заместването му с ново.Задължението си е старото, но в намален размер.Тук е налице просто отлагане на падежа за изпълнение с 1 месец.
4.Струва ми се, това възражение за изтекла давност, което е предявено в такава фаза на процеса-преди започване на устните състезания, е преклудирано-може да се подава до изтичане срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
5.Да се присъдят лихви без да са поискани ми се струва, че не е редно.

Възражението за изтекла давност не е преклудирано- в чл. 133 изчерпателно са изброени последиците от неподаване на отговор. не може да се тълкува разширително този член. На това основание и възражението за изтекла давност е допустимо във всеки момент до приключване на съдебното дирене / а на практика съм виждал и съдебен протокол, в който съда си отменя определението за даване на ход на устните състезания, защото в тях е направено възражение за изтекла давност/
лихвите са поискани /или поне с такова впечатление останах като четох казуса/. Искането за присъждане на лихви не представлява изменение на иска и е допустимо във всеки момент - аргумент чл. 214,ал. 2 ГПК

[sleepy_devil]

6.Може да се приложи чл. 78а от НК по отношение на всички деяния.

Въпросът е, че не може да се приложи чл.78а НК по отношение на всички лица
Само пълнолетни.

Чл. 78а.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

[rem_94]

Чл. 78а.

(6) (Нова - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Когато са налице основанията по ал. 1 и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено порицание или възпитателна мярка. Съдът може да наложи и административно наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление.

Я виж ти?!

[viki06]

6.Може да се приложи да се приложи чл. 78а от НК по отношение на всички деяния. С редуцирането по чл. 63, ал.1, т.3 от НК предвиденото по чл. 129 от НК, чл. 206, ал. 1 от НК, наказание лишаване от шест години ще се се замени с лишаване от свобода до три години, за деянията по чл. 216 и чл. 325 ще се редуцира по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК с лишавен от свобода до две години


По отношение на непълнолетен подсъдим?

[rem_94]

... а на практика съм виждал и съдебен протокол, в който съда си отменя определението за даване на ход на устните състезания, защото в тях е направено възражение за изтекла давност/
лихвите са поискани /или поне с такова впечатление останах като четох казуса/. Искането за присъждане на лихви не представлява изменение на иска и е допустимо във всеки момент - аргумент чл. 214,ал. 2 ГПК

Този протокол да не е по стария ГПК? .А между другото наистина в чл.133 ГПК са изчерпателно изброени правата на ответника, които се преклудират.Пише и възражения.Става въпрос за възражения по въпроси, за които съдът не следи служебно.Изтеклата давност не се следи служебно от съда.
За лихвите-ок-не е изменение, а допълнение на иска.Но чак пък допустимо във всеки момент!Това може да стане най-късно в първото по делото открито заседание-чл.143,ал.2 ГПК.

[sleepy_devil]

6.Може да се приложи да се приложи чл. 78а от НК по отношение на всички деяния. С редуцирането по чл. 63, ал.1, т.3 от НК предвиденото по чл. 129 от НК, чл. 206, ал. 1 от НК, наказание лишаване от шест години ще се се замени с лишаване от свобода до три години, за деянията по чл. 216 и чл. 325 ще се редуцира по чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК с лишавен от свобода до две години


По отношение на непълнолетен подсъдим?

Колега, прочетете си разпоредбата докрай, защото ал. 1 се отнася само до непълнолетните до 16 годишна възраст. И да вече може и по отношение на непълнолетни да се прилага чл. 78 а от НК.

[devilchos]

Този протокол да не е по стария ГПК? .А между другото наистина в чл.133 ГПК са изчерпателно изброени правата на ответника, които се преклудират.Пише и възражения.Става въпрос за възражения по въпроси, за които съдът не следи служебно.Изтеклата давност не се следи служебно от съда.
За лихвите-ок-не е изменение, а допълнение на иска.Но чак пък допустимо във всеки момент!Това може да стане най-късно в първото по делото открито заседание-чл.143,ал.2 ГПК.

За съжаление не- протоколът е по новия ГПК. Имаше едно определение кои права се преклудират в срока по 131, ама ме мързи сега да го търся - утре ще го кача!
А за лихвите - продължавам да си твърдя, че по аргумент на противното на 214,ал. 1 вр. с ал. 2 искът за законни лихви може да се предяви във всеки момент на делото.

[devilchos]

вероятно - да, сигурно -НЕ! точно това искам да кажа- няма данни за наличие на свидетели, които да установят симулативността на сделката, а твърдението на кирова пред разследващия орган не е контра летр и е основание единствено за допустимост на свидетели, които няма. Ето защо искът за обявяване на симулативността на сделката не неоснователен /макар да няма такъв въпрос /

Може да не е обратно писмо, но е начало на писменото доказателсто. Дали има или няма свидетели от казуса не е ясно, може и да се намерят, може и да не се намерят. В казуса се питаше какво е значението на признанието на Кирова, е не е ли начало на писменото доказателство както е посочено в чл. 165 от ГПК .
Ако продължава да не ви е ясно - справка с учебника на проф. Сталев.

Колега, забравих да Ви върна милия жест - направеното признание пред РО е извънсъдебно признание на факт, което, ако е доказано /в случая се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, под каквато форма е направено- ergo е доказано/ има същата сила, като направеното пред съд признание - Решение110/2003 на ІІг.о.
За повече информация - справка в учебника на Сталев...

[royalty]

" Възражението за изтекла давност не е преклудирано- в чл. 133 изчерпателно са изброени последиците от неподаване на отговор. не може да се тълкува разширително този член. На това основание и възражението за изтекла давност е допустимо във всеки момент до приключване на съдебното дирене / а на практика съм виждал и съдебен протокол, в който съда си отменя определението за даване на ход на устните състезания, защото в тях е направено възражение за изтекла давност/
лихвите са поискани /или поне с такова впечатление останах като четох казуса/. Искането за присъждане на лихви не представлява изменение на иска и е допустимо във всеки момент - аргумент чл. 214,ал. 2 ГПК "
Сериозен аргумент-протокол, в който се отменя определение за даване ход на устни съзтезания...Ми, с преклузиите явно ще има много проблеми и тоя съдия го е било страх да "отреже" страната, която е спала или пък й е симпатизирал...., но с времето и това ще стане-ще се престраши...
Мисля си обаче , че има логика в това възражението за давност да не се преклудира с отговора на исковата молба, поради простия факт, че на давността се гледа още като материалноправен институт, и с преклузията "служебно" ще се прекратят субективни права на страната, още повече,позоваването на изтекла давност може да се прави и извънсъдебно; ще се пренебрегне принципа на "установяване на истината"-чл.10 ГПК и чл.121,ал.2 К-та, но така и с др възражения...Но така е, с новия ГПК ще имаме възможност за развихряне на въображението на юристите, но накрая ще се утвърдят логически обоснованите мнения.

[sleepy_devil]

вероятно - да, сигурно -НЕ! точно това искам да кажа- няма данни за наличие на свидетели, които да установят симулативността на сделката, а твърдението на кирова пред разследващия орган не е контра летр и е основание единствено за допустимост на свидетели, които няма. Ето защо искът за обявяване на симулативността на сделката не неоснователен /макар да няма такъв въпрос /

Може да не е обратно писмо, но е начало на писменото доказателсто. Дали има или няма свидетели от казуса не е ясно, може и да се намерят, може и да не се намерят. В казуса се питаше какво е значението на признанието на Кирова, е не е ли начало на писменото доказателство както е посочено в чл. 165 от ГПК .
Ако продължава да не ви е ясно - справка с учебника на проф. Сталев.

Колега, забравих да Ви върна милия жест - направеното признание пред РО е извънсъдебно признание на факт, което, ако е доказано /в случая се ползва с материалната доказателствена сила на официалния документ, под каквато форма е направено- ergo е доказано/ има същата сила, като направеното пред съд признание - Решение110/2003 на ІІг.о.
За повече информация - справка в учебника на Сталев...

Явно нещо си говорим на различни езици.
Ако това признание не беше направено, не съществуваше, съда би ли се занимал иска за симулация?

[blind_guardian]

Възражението за изтекла давност не е преклудирано- в чл. 133 изчерпателно са изброени последиците от неподаване на отговор. не може да се тълкува разширително този член. На това основание и възражението за изтекла давност е допустимо във всеки момент до приключване на съдебното дирене / а на практика съм виждал и съдебен протокол, в който съда си отменя определението за даване на ход на устните състезания, защото в тях е направено възражение за изтекла давност/

Последици от неподаването на отговор
Чл. 133. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1 , чл. 212 и чл. 219 , той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Има и за възраженията, но преценката дали ще го приеме за разглеждане или не е на съда все пак... Становища различни... Някои приемат, някои - не. Но в случай, че се приеме такова възражение във второ или последващо заседание, ищецът би трябвало да може да прави искания за събиране на доказателства за прекъсване или спиране на давността, т. е. да се отлага делото. А ако не се е явил в това заседание?!?! Или при постъпил отговор, в който не е направено възражение, ищецът си е ангажирал писмени доказателства, поискал е експертиза, представено е заключение, което е в негова полза и той се е запознал с него, решава да не се яви и пуска молба, че иска делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът идва - изпрасква едно възражение за давност и делото приключва с решение с неочакван за ищеца край, а той доказателствата да си ги представя с въззивната жалба... Нещо не се връзва с новата концепция на гражданския процес... Или в заключение няма установена единна практика по въпроса - може да се поддържат и двете становища, както и да се преценява във всеки конкретен случай, докато не излезе нещо от ВКС по въпроса.

Много казуси сте изрешавали бе! Хайде, че не остана време...

[devilchos]

Явно нещо си говорим на различни езици.
Ако това признание не беше направено, не съществуваше, съда би ли се занимал иска за симулация?

дали е направено това признание е въпрос за основателност, а не за допустимост на иска. т.е. съдът трябва да разгледа иска за симулация, щом е сезиран.
Въпросът в казуса е какво е качеството на направеното признание - моето мнение е това - извънсъдебно признание на факт, което следва да се преценява наред с всички доказателства по делото.
Отделен е въпросът дали може да се ползва и като начало на писмено доказателство по 165, ал.2 - отговорът е да, няма пречка да се ползва като основание на допустимост на свидетелски показания.

[sleepy_devil]

дали е направено това признание е въпрос за основателност, а не за допустимост на иска. т.е. съдът трябва да разгледа иска за симулация, щом е сезиран.

И на всеки на който не му харесва някоя сделка, която е сключил,има няма начало на писмено доказателство, ще си пише искова молба до съда, че сделката му е симулативна, съда да обяви симулативността, това ли искате да ми кажете?

[royalty]

Явно нещо си говорим на различни езици.
Ако това признание не беше направено, не съществуваше, съда би ли се занимал иска за симулация?

дали е направено това признание е въпрос за основателност, а не за допустимост на иска. т.е. съдът трябва да разгледа иска за симулация, щом е сезиран.
Въпросът в казуса е какво е качеството на направеното признание - моето мнение е това - извънсъдебно признание на факт, което следва да се преценява наред с всички доказателства по делото.
Отделен е въпросът дали може да се ползва и като начало на писмено доказателство по 165, ал.2 - отговорът е да, няма пречка да се ползва като основание на допустимост на свидетелски показания.

devilchos,Ти започна тоя безмислен спор-ясно е отговорено, друг е въпросът какво мислиш.Ще ти кажа защо грешиш-самият въпрос ти показва-качесвтото на , а не значението.Качество на начало на писмено доказателство, а не "качество изънсъдебно на признание на факт"...

[devilchos]

до sleepy_devil: да, всеки, който не му харесва някоя сделка, може да предяви иск за обявяване на нейната симулативност, плаща си таксите и носи последствията от това. Никой не може да му откаже "правосъдие". Въпросът ще е от изхода на делото.
До royalty:
"Какво е правното значение на документираното признание на Кирова?"
грешката е моя- неправилно перефразирах въпроса на казуса.
Както и да е - спирам до тук. Мир!

[royalty]

до sleepy_devil: да, всеки, който не му харесва някоя сделка, може да предяви иск за обявяване на нейната симулативност, плаща си таксите и носи последствията от това. Никой не може да му откаже "правосъдие". Въпросът ще е от изхода на делото.
До royalty:
"Какво е правното значение на документираното признание на Кирова?"
грешката е моя- неправилно перефразирах въпроса на казуса.
Както и да е - спирам до тук. Мир!

В конкретния казус има значение наначало на псимено доказателство, спрямо предявения иск, не признание на факт.
Край!

[sleepy_devil]

до sleepy_devil: да, всеки, който не му харесва някоя сделка, може да предяви иск за обявяване на нейната симулативност, плаща си таксите и носи последствията от това. Никой не може да му откаже "правосъдие". Въпросът ще е от изхода на делото.

И относно изискването за доказателства по чл. 127, ал. 2 от ГПК какво ще се прави - няма писмен документ, който да прави вероятно твърдението за симулативност, няма да се допуснат свидетели, с какво ще се доказва тази симулативност?
Постъпление в хазната от такси, не че е лошо да има приходи в бюджета на съдебната власт, току виж открили още места за младши магистрати

[devilchos]

до sleepy_devil: да, всеки, който не му харесва някоя сделка, може да предяви иск за обявяване на нейната симулативност, плаща си таксите и носи последствията от това. Никой не може да му откаже "правосъдие". Въпросът ще е от изхода на делото.

И относно изискването за доказателства по чл. 127, ал. 2 от ГПК какво ще се прави - няма писмен документ, който да прави вероятно твърдението за симулативност, няма да се допуснат свидетели, с какво ще се доказва тази симулативност?
Постъпление в хазната от такси, не че е лошо да има приходи в бюджета на съдебната власт, току виж открили още места за младши магистрати

Колега, Вие май бърката материалната и процесуалната легитимация! А и процесуалните предпоставки на правото на иск... Не искам да кажа нищо, досега имам много добро впечатление за Вашите изказвания и мнения!
чл. 2 от ГПК казва "съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на на лични и имуществени права"
Щом като е подадена "молба" и са налица процесуалните предпоставки/липсват процесуални пречки/, съдът е длъжен да се произнесе по нея.
Процесуалната легитимация/ правото на иск/ се определя от ищеца в исковата молба - от кого срещу кого е иска.
Материалната легитимация/наличието на субективното право/ се определя от основателността на иска. Т.е. наличието на начало на писмено доказателство е въпрос "по същество", решаването на който определя основателността на иска, а не допустимостта на същия.
Същото е положението и с непредставянето на никакви писмени доказателства!

[sleepy_devil]

до sleepy_devil: да, всеки, който не му харесва някоя сделка, може да предяви иск за обявяване на нейната симулативност, плаща си таксите и носи последствията от това. Никой не може да му откаже "правосъдие". Въпросът ще е от изхода на делото.

И относно изискването за доказателства по чл. 127, ал. 2 от ГПК какво ще се прави - няма писмен документ, който да прави вероятно твърдението за симулативност, няма да се допуснат свидетели, с какво ще се доказва тази симулативност?
Постъпление в хазната от такси, не че е лошо да има приходи в бюджета на съдебната власт, току виж открили още места за младши магистрати

Колега, Вие май бърката материалната и процесуалната легитимация! А и процесуалните предпоставки на правото на иск... Не искам да кажа нищо, досега имам много добро впечатление за Вашите изказвания и мнения!
чл. 2 от ГПК казва "съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на на лични и имуществени права"
Щом като е подадена "молба" и са налица процесуалните предпоставки/липсват процесуални пречки/, съдът е длъжен да се произнесе по нея.
Процесуалната легитимация/ правото на иск/ се определя от ищеца в исковата молба - от кого срещу кого е иска.
Материалната легитимация/наличието на субективното право/ се определя от основателността на иска. Т.е. наличието на начало на писмено доказателство е въпрос "по същество", решаването на който определя основателността на иска, а не допустимостта на същия.
Същото е положението и с непредставянето на никакви писмени доказателства!

Аз не твърдя, че процесуалните предпоставки не са налице. Но има изискване за доказателства към исковата молба, ако няма такива (няма нещо, което да прави вероятно твърдението на ищеца), а само голите му твърдения, че сделката му е симулативна. Какво прави съда тогава?

То е вярно, че от съд и от жена всичко се иска.

[devilchos]

ами какво прави - отхвърля иска като неоснователен! но колкото и абсурдна да е претенцията, съдът трябва да се произнесе по нея! в противен случай си е отказ от правосъдие!