начало

Алексей Трифонов се оттегля от надпреварата за председател на СГС Алексей Трифонов се оттегля от надпреварата за председател на СГС

Нов конкурс за младши магистрати !!!

Дискусионен форум, посветен на конкурсите за магистрати


Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот olia_paskova » 12 Юни 2010, 22:37

Здравейте колеги... относно въпроса на колегата по-горе дали прокурорът може да извършва сам цялото разследване, смятам, че може, въпреки, че досега поне в нашия съд не съм виждала такова нещо :D
Относно квалификацията аз смятам че по отношение на Димов е чл. 206 ал.4 и чл. 129 ал. 2 НК, въпреки че сега вече като се поразрових мисля, че може другото престъпление от реалната съвкупност на Димов да не е обикновена телесна повреда по чл. 129, а да е такава по чл. 132, а именно предизвикана от Илиев с насилие.
Относно връщането на досъдебната фаза за саниране на претърсването и изземването аз съм писала, че съдията докладчик следва да прекрати съдебното производсто и да върне делото на прокурора за да отстрани нарушението, но това го написах в последния момент иначе до последно бях сигурна, че е отстранимо нарушение /тълкувателно решение 2/2002 г ВКС/ но защо не го написах така, още се чудя на себе си, дано проверяващият да е без очила и точно това да не го прочете :shock: . Иначе другите неща.... относно подсъдността тя зависи от квалификацията - който го е квалифицирал по ал. 4 е Окръжен съд, а по ал. 3 на чл. 206 е Районен. Другите неща мисля, че са ясни и почти всички са ги написали - другите процесуални нарушения имам предвид...
olia_paskova
Младши потребител
 
Мнения: 10
Регистриран на: 12 Юни 2010, 22:27

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот j.k » 12 Юни 2010, 22:53

Добър вечер, колеги! Как мислите, има ли правно значение обстоятелството, че парите са съхранявани в сейфа на предприятието и е ли от значение за наказателноправната квалификаия на деянието мястото на изпълнение по сключения между подсъдимите договор за влог?
j.k
Младши потребител
 
Мнения: 61
Регистриран на: 25 Яну 2005, 17:41

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот devilchos » 12 Юни 2010, 23:59

аз мисля, че това ще има значение само при определяне на наказанието, за да може да му се наложи и лишаване от права по чл. 36
devilchos
Потребител
 
Мнения: 102
Регистриран на: 03 Апр 2005, 19:10

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот ins_sm » 13 Юни 2010, 08:40

Нека и аз да попитам нещо. Струва ми се, че въпроса е глупав, но нещо не мога да се ориентирам добре в наказателната материя! И така - Може ли прокурор от РП да извърши досъдебното производство при положение, че делото е подсъдно на ОС? Понеже и аз съм писал за престъпление по чл. 206, ал. 4 НК.
ins_sm
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 10 Яну 2004, 00:32

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот T.A.R.A. » 13 Юни 2010, 09:48

ins_sm написа:Нека и аз да попитам нещо. Струва ми се, че въпроса е глупав, но нещо не мога да се ориентирам добре в наказателната материя! И така - Може ли прокурор от РП да извърши досъдебното производство при положение, че делото е подсъдно на ОС? Понеже и аз съм писал за престъпление по чл. 206, ал. 4 НК.



Моя грешка, извинявам се, ако съм подвела някой.Проблемът ми е при изчисленията :oops:
Последна промяна T.A.R.A. на 13 Юни 2010, 13:11, променена общо 2 пъти
T.A.R.A.
Потребител
 
Мнения: 225
Регистриран на: 12 Фев 2007, 18:19

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот ins_sm » 13 Юни 2010, 10:03

Добре но 70*240=16800. След като това са големи размери, то 70000 лева не са ли особено големи и следователно отиваме към ал. 4 на 206 НК???? От чл. 35 правим извод за подсъдност на окръжен съд, а разследването по досъдебното е проведено от прокурор от районна прокуратура! Пречка ли е?
ins_sm
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 10 Яну 2004, 00:32

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот velikova_ » 13 Юни 2010, 10:12

И аз го квалифицирах по ал.4, въпреки че доста се замислих дали представлява особено тежък случай :roll: Според мен е пречка, аз лично написах,че би трябвало прокурор от окръжна прокуратура да разследва, нали все пак е подсъдно на окръжен съд.
velikova_
Потребител
 
Мнения: 267
Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот ins_sm » 13 Юни 2010, 10:21

Добре, но не мисля че е проблем досъдебното да бъде проведено от районен прокурор и да бъде внесено в районен съд. При проверка на подсъдността районния съд ще го изпрати по компетентност на окръжен съд!
ins_sm
Нов потребител
 
Мнения: 4
Регистриран на: 10 Яну 2004, 00:32

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот velikova_ » 13 Юни 2010, 10:37

Чл. 248. (1) След образуване на делото председателят на съда определя съдия-докладчик.

(2) Съдията-докладчик проверява:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници;

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и четвърта, двадесет и пета, двадесет и седма, двадесет и осма и глава двадесет и девета.

Прекратяване на съдебното производство от съдията-докладчик

Чл. 249. (1) Съдията-докладчик прекратява съдебното производство в случаите на чл. 248, ал. 2, т. 1 и 3 .
От което следва, че съдебното производство би следвало да се прекрати, а не препрати делото.
velikova_
Потребител
 
Мнения: 267
Регистриран на: 20 Мар 2009, 21:35

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот batko » 13 Юни 2010, 11:13

я още една тема с казуса :shock:
Дали няма престъпление по 132 и дали не е това капана в казуса.
За кого е 132 само за Илиев, само за Димов или е и за двамата?
При деяние по чл. 132 се прилага 161 НК и тогава вече е интересно за допуснатите нарушения какви са.
Не ви ли прани впечатление,че в казуса не се казва по кой текст е внесен ОА?
За мен деянията са по чл. 206 ал. 3 и по чл. 132 за единия и по чл. 132 за другия.
Ако акта е внесен за деяния по чл. 132 НК става весело за бройката нарушения.
Не е 206 ал.4 понеже макар и сумата да е в особено големи размери няаме особено тежък случай предвид изискването не само за увредените отношения, отзвука в обществото, но и к огед данните за личността на дееца.
batko
Младши потребител
 
Мнения: 60
Регистриран на: 01 Апр 2003, 12:04

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот darryy » 13 Юни 2010, 11:14

Димов - чл. 206, ал.3 от Нк във вр. с ал.1 от НК. Всъщност сумата си е "особено големи размери", но няма основание случая да се квалифицира като "особено тежък". Данни за това в казуса няма. Освен тоза , за да се приложи ал.4 следва "особено гомели размери" и "особено тежък случай" да са дадени комулативно.; има и още едно престъпление - по чл. 129, ал.1 от НК /в случай, че затруднението на движението на крйника е продължило повече от 30 дни/ или по чл. 130, ал.1 от Нк - ако е по-малко от 30 дни. Няма основания да се пиреме, че е действал при неизбежна отбрана, защото ако приемем поведението на Илиев за нападение, то е било прекратено, преди да му бъде причинено телесното увреждане; Налице е реална съвкупност от престъпления - чл. 23, ал.1, предл 2-ро от НК
Илиев - чл. 132, ал.1, т.2 от НК - намирам, че телесното увреждане на Димов е причинено в състояние на силно раздразнание, причинено от противозаконно действие на Димов. Счупването на челюст винаги е СТП. В казуса се казва, че е действал незабавно, след като узнал за поведението на Димов. Въпреки всичко, за наличието на такова състоние се преценява във всеки конкретен случай; ако се приеме, че такова не е било на лице - 129, ал.1 от НК.
Това, че Димов е счетоводител -касиер, а Илиев - Шофьор няма отношение в случая, както и това, че парите се пазят в служебната каса. Парите не са му връчени или поверени в това му качество - на ДЛ. Намирам че осъщественото не представлява длъжностно прислояване, а обсебване - получил е владението им от техния собственик, упражнява владение върху тях и ги пази. Разпореждането му е противозаконно, защото по този начин с тях може да се разпорежда само собственика им.
сега за съществените и другите процесуални нарушения:
1. няма пречка прокурора да извърши сам разследване, друг е въпроса защо съставя мнение, но това не процесуално нарушение;
2.съдията -докладчик неправилно е спрял производството - основанията за спиране са посочени в чл. 251 НПК, но наличието на съществени процесуални нарушения не е сред тях. Следвало е да прекрати съдебното производство, ако намери че посочените процесуални нарушения /извършване на претърсване и изземване без предварително разрешение, респ. без последващо одобрение и в отсъствието на поемни лица/ са отстраними и да върне делото на прокурора. лично моето мнение е че тези процесуални нарушения са съществени, но неотстраними. Предварителното разрешение, съотв. последващото одобрение от съд, са предвидине именно за закрила на правата на гражданите и в този смисъл нарушаването им представляват съществени такива. Те ще се вземат предвид при цененето на доказателствата.
3. Присъдата е постановена от незаконен състав - еднолично от съдия;законния състав е един съдия и двама съдебни заседатели - съществено процесуално нарушение.
4. чл. 74, ал.3 от НПК - обвиняемия не може да упражнява правата на пострадал в същото производство. Всеки от двамата се явява пострадал от деятелността на другия и обвиняем за своято поведение в едно и също производство.
5. Няма пречка защитник да предяви въззивна жалба. Друг е въпроса дали при тази ситуация може да защитава едновременно и двамата обвиняеми, поради казаното в т.3.
6. Без протест, съответно жалба от ЧТ или ЧО, въззивния съд няма правна възможност да утежнява положението на подсъдимите - съществено процесуално нарушение
darryy
Младши потребител
 
Мнения: 39
Регистриран на: 04 Май 2009, 10:23
Местоположение: Нови пазар

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sunshine_75 » 13 Юни 2010, 11:23

Колеги, както и преди съм писала тук, казусите, давани на тези конкурси нямат едно решение, има оставени дастъчно "дупки" по тях, които предполагат, в зависимост от запълването им, различни отговори.
1. Могат ли да бъдат обсебени парите? Не само решението на Р. Ненков, а и един изключителен труд на професор Сталев: "Вещноправният режим на парите", и още доста практика навеждат на извода да не могат да бъдат обсебени. Но отговорите Ви изискват солидно МОТИВИРАНЕ. И отговорът на този въпрос може би цели да "изкара" "цивилните" Ви познания... Лично аз споделям тезата, че обсебване на парите не е извършено от обективна страна.
2. Телесните повреди: кой, кога, къде... 25 минути..ТР..
3. Ако сте митивирали извършено обсебване - тогава признаците - чл. 206, ал. или 3, или 4 - пр-рът не може да привлича извън компетентността си - трябва да го изпрати на горедтоящата ОП.
Множество престъпления -с оглед на отговорите и мотивирането по-горе..
Това мнение, дето го е написал преди обвинителния акт, не знам за кого и за какво е - в НПК пише, че не съставя. Претърсването и изземването без поемни лица, без предварително разрешение или последващо саниране НЕ МОГАТ да придобият качествата на годни ПСД - няма как да бъдат повторени. В този смисъл, допуснатите процесуални нарушения са неотстраними. Нямам идея с кого е говорила Portokal, но аз не виждам как ще стане това: двама обвиняеми да са едновременно и двама пострадали в ЕДНО производство. Бих разделила задължително на две дела - няма как да се разбере предварително кой какво право би упражнил. Дори и да е необходимо само да се реализира правото да бъде запознат с правата на пострадал...Иначе чл. 28 НПК Ви казва какъв трябва да бъде състава (липсата на време в казуса иска да Ви наведе на това, прочели ли сте последните изменения на НК - СрТП - вече е 6 години тавана, преди беше 5)...
Финално: горният съд е бил длъжен да разгледа всички, не само релевираните в жалбата съображения. Направил е положението на подсъдимите по-тежко (а няма данни за протест в казуса). Не ми достига фантазия да си представя каква жалбА (ЕДНА!?+"%) от името на двамата подсъдими е пуснал защитникът... Двамата подсъдими изначално имат противоречиви интереси..
Съжалявам, че нямам възможност да следя дискусията тук, по-късно пак ще се включа. Лека неделя Ви желая засега..
sunshine_75
Потребител
 
Мнения: 826
Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sunshine_75 » 13 Юни 2010, 11:26

И за спирането Darryy е прав(-а) - пропуснала съм го... :wink:
sunshine_75
Потребител
 
Мнения: 826
Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sunshine_75 » 13 Юни 2010, 14:03

СТАЛЕВ, Ж. - " ВЕЩНОПРАВНИЯТ РЕЖИМ HA ПАРИТЕ"

1. Паричните знаци (метални или книжни) притежават белези на телесност и затова са без съмнение вещи. Съпоставени с недвижимите вещи, те са движими вещи. Ако металните пари ни се представят обикновено само като родово определени вещи, то при банкнотите на пръв поглед се получава впечатлението, че всяка банкнота, даже когато е издадена от същата държава, е индивидуално определена движима вещ, защото всяка носи серия и номер, чрез които може да бъде индивидуализирана спрямо другите банкноти на същата държава. Чл. 240 ЗЗД изрично говори за собственост върху пари, която се прехвърля от заемодателя върху заемателя, а чл. 257, ал. 3 ЗЗД предпоставя, че при неправилен влог на пари в банка или в Държавна спестовна каса те стават собственици на вложените в тях парични знаци и затова могат да се разпореждат с тях. Ако нещата стоят така, кои са основанията да се поставя въпросът за вещноправния режим на парите? Подобен въпрос предпоставя, че този режим се характеризира с някакви особености спрямо вещноправния режим на другите движими вещи. Наистина ли съществуват такива особености или спрямо парите, представени чрез паричните знаци, трябва да се прилагат всички правила, които нашето право предвижда спрямо движимите вещи, както на пръв поглед изглежда?

Работата е там, че правната уредба не е независима спрямо регулираната от нея материя. Вярно е точно обратното "тя е в дълбока зависимост от нея. Обектът на регулиране предопределя, ако щете, диктува във висока степен, неговата правна уредба. Тя трябва да бъде приспособена към особеностите на предмета на регулиране. В тази зависимост намира израз нормативната сила на т. нар. "естество на нещата", т. е. естество на подлежащата на правна уредба материя, за което всеки разумен законодател и тълкувател трябва да държат сметка, ако искат да постигнат разумна и ефикасна уредба на обществените отношения. Нормативната сила на "естеството на нещата" е едно от проявленията на присъщата на правото обща социологична закономерност, която бихме могли да обозначим като нормативна сила на фактическото или превръщане на фактическото в нормативно.

2. В своето историческо развитие парите претърпяха една забележителна еволюция. Първите парични знаци имат същата стойност, каквато имат вещите, използувани като пари (например бронзът, използуван като пари в древния Рим и затова мерен на везни; златните и сребърни монети, използувани по-късно като пари). През втората фаза, когато книжните парични знаци започват да функционират като пари наред със златните монети, банкнотите са заместители на златните монети и затова притежателят на банкнота може да иска от банката, издател на банкнотата, да му я замени със съответни по стойност златни монети (златно покритие на книжните пари). През третата фаза златното покритие се отменя, като по този начин връзката между означената на банкнотата стойност и стойността, присъща на вещта, използувана като паричен знак, се прекъсва. Същото прекъсване се наблюдава при парични знаци от неблагороден метал, които са незаменяеми със златни или сребърни монети. Последната, съвременна фаза на парите е появата на т. нар. пари по сметки (Buchgeld, Giralgeld; money of account), при които изчезва паричният знак, като вещ с отбелязана на него номинална, абстрактна стойност, за да остане само стойността. Парите по сметка са безтелесни пари. Затова съвременният паричен дълг не е даже дълг да бъдат предадени на кредитора парични знаци със стойност равна на размера на дълга, а просто дълг за определена по размер номинална стойност, така че може да бъде платен със заверяване на банковата сметка на кредитора с тази стойност (вж. № . Що се касае до съвременните парични знаци (банкноти и метални пари от неблагороден метал) без златно покритие, то те нямат - особено книжните парични знаци, някаква собствена стойност, произтичаща от физическите им качества като вещи. Съвременните парични знаци са само дотолкова вещи, доколкото е необходима вещ, на която да бъде нанесена по съответния технически способ една номинална стойност в единици на националната валута (стотинки и левове; сантими и франкове, центове и долари и т. н.). Съвременните парични зн ци са следователно веществени носители и символи на номинални, абстрактни стойности.

От гледище на обикновените движими вещи процесът на развитие на парите може следователно да бъде определен като процес на последователно обезвеществяване на парите. Веществените качества на съвременните парични знаци стават ирелевантни. На преден план излиза функцията им да бъдат носители на номинална, абстрактна стойност, чрез която те служат като всеобщо разменно и платежно средство. Тоталното обезвеществяване на парите настъпва при парите по сметки, които са само стойности. На този процес на обезвеществяване отговаря, както ще видим, изместване на вещноправните елементи в правния режим на парите и заместването им с облигационноправни елементи. Този процес кулминира при парите по сметки. За него допринасят и някои други разлики между обикновените движими вещи и паричните знаци като веществени носители на стойности.

3. Обикновените движими вещи се използуват за задоволяване на различни нужди. Поради тази им функция при тях на преден план излизат веществените им белези. Стигнали до крайния потребител, собствеността върху тях се погасява чрез употреба, независимо от това, дали тя е трайна или еднократна.

Коренно различно е положението при паричните знаци. Те не подлежат на употреба с оглед непосредствено задоволяване на нужди чрез използуване на веществените им белези. Тези белези са при паричните знаци ирелевантни, защото тяхната функция е да бъдат всеобщо разменно и платежно средство. Понеже са такова средство, при тях няма краен потребител. Те са в непрекъснато обръщение. Погасяването на собствеността върху тях става не чрез тяхната физическа употреба, а чрез плащане. Плащането е същевременно основание за преминаване на собствеността върху тях в полза на друг собственик. Никоя друга движима вещ не сменя своя собственик постоянно, без ограничение - бихме могли да кажем вечно - както паричният знак, който преминава от едни ръце в други, докато се разпадне физически. Затова малко са вещите, при които собствеността е така мимолетна, както при паричните знаци. Гражданинът, който с банкнота от 50 или 100 лева плаща на пазара един килограм грозде и получава от продавача други банкноти като разлика в цената, само минута след това престава да бъде техен собственик, защото купува с тях други продукти. Милионите граждани, разчитащи за своята издръжка на заплата или пенсия, още в деня на получаването им започват да ги харчат и към края на месеца престават да са собственици и на последната банкнота. Да се дават други примери е ненужно.

От функцията на паричните знаци да бъдат всеобщо разменно средство следва друга тяхна особеност спрямо обикновените движими вещи. Паричните знаци са абсолютно заместими. Те са заместими преди всичко помежду си. Банкнотата от 200 лева може да бъде заменена срещу 200 банкноти по един лев, 100 банкноти по два лева, 40 банкноти по 5 лева, 10 банкноти по 20 лева, 4 банкноти по 50 лева и 2 банкноти по 100 лева. Същото важи за металните пари. Паричните знаци са заместими обаче не само помежду им. Те са заменими срещу всякакви други вещи, ползване на вещи или на услуги, респ. работна сила. Казано образно: срещу пари може да се получи всичко. Нещо повече, парите може да заменят и всеки оценим в пари непаричен дълг чрез паричното обезщетение при неизпълнение. Всяка имуществена вреда може да бъде обезщетена в пари.

Затова парите (паричните знаци) са апогей на родово определените заместими движими вещи. Посочените на банкнотите серия и номер имат само вътрешно значение за банката - издател на банкнотите, но не са никакъв индивидуализиращ белег, който да е от значение в икономическия и правен оборот на банкнотите. Кой от нас, когато получава банкноти на каквото и да било основание (трудово възнаграждение, пенсия, наем, цена или остатък от нея и т. н.) или плаща с банкноти, си отбелязва тяхната серия или номер? Той не прави това, защото тези данни, отбелязани на банкнотата, са без всякакво значение с оглед на нейната функция да символизира определена стойност, тъй като всяка банкнота е заменима с всяка друга без оглед на нейната серия или номер. Изводът е, че банкнотите, макар и да биха могли да бъдат индивидуализирани чрез тяхната серия и номер, са подобно на металните пари апогей на родово определена заместима вещ. От липсата на белези, релевантни за индивидуализиране на едни парични знаци спрямо други, освен отбелязаната на тях абстрактна стойност, следва практическата невъзможност да се идентифицират паричните знаци, ако те излязат от държане на техния владелец. Излязат ли от неговото държане, те встъпват в паричния оборот и не могат вече да бъдат проследени. Бившият им държател не знае, а и да знае, не е в състояние да докаже, че е бил държател именно на тези банкноти, чиято серия и номер случайно знае. Само в редки случаи, например при влог в банка на пари в запечатана или заключена касетка, паричните знаци могат да бъдат идентифицирани, макар че се държат вече от друго лице. Както ще видим, неидентифицируемостта на паричните знаци е една от причините за практическата невъзможност относно тях да се предявяват успешни владелчески или петиторни искове (вж. № 5). Идентификацията на паричните знаци не се налага и от някакъв легитимен интерес да бъдат получени същите знаци, чието владение е било изгубено без правно основание или поради отпаднало правно основание. Абсолютната заменимост на паричните знаци е в състояние да аде на бившия владелец чрез други парични знаци същата парична стойност, от която той е бил лишен. Както видяхме, релевантна за парите е стойността, която те символизират чрез паричните знаци, а не тяхната веществена индивидуалност.

Как се отразяват върху вещноправния режим на паричните знаци скицираните техни особености спрямо обикновените движими вещи?

4. На първо място те се отразяват върху видовете вещни права, които могат да съществуват относно парични знаци. Както видяхме, паричните знаци нямат потребителна стойност. Те символизират абстрактна, дадена им от държавата стойност. Затова вещно право на ползуване върху парични знаци е немислимо. Спрямо паричните знаци разпоредбите на чл. 56-62 от ЗС са неприложими. Правото, което завещателят би дал на заветник да получава лихвите от вложена в банка сума, не е вещно право на ползуване, а е право на вземане на заветника срещу банката за лихви върху вложената сума.

Т. нар. залог на парична сума (чл. 180 и 181 ЗЗД) не е вещно право. Всяко вещно право предпоставя определеност на вещта, върху която то се претендира. Вложената в банка сума (чл. 181, ал. 1 ЗЗД), казано по-точно паричните знаци, на които възлиза тази сума, стават чрез влагането им в банката нейна собственост и се сливат с другите нейни парични средства (чл. 257, ал. 2-3 ЗЗД). Вложителят има спрямо банката вземане в размер на вложената сума (вж. № . Залогоприемателят има всъщност залог върху това вземане (арг. чл. 164, ал. 3 ЗЗД).

Единственото вещно право върху парични знаци е правото на собственост.

5. Понеже, както видяхме, паричните знаци са апогей на родово определените вещи, индивидуализацията им като условие за придобиване и прехвърляне на собствеността върху тях трябва да важи спрямо тях с още по-голямо основание, отколкото спрямо обикновените движими вещи. Особеното при паричните знаци е, че при тях предаването на владението им, предвидено от чл. 24, ал. 2 ЗЗД като условие за прехвърляне на собствеността, е на практика почти единственият способ за индивидуализация на паричните знаци. Много редки са други способи за тяхната индивидуализация (например, влагане в банка на парични знаци, поставени в запечатана или заключена касетка; завет на парични знаци, заключени в писалището на завещателя).

Ролята на владението на паричните знаци като фактор за тяхната индивидуализация и сигурността на паричния оборот са основанието владението на паричните знаци да се превърне в самостоятелно основание за придобиване на собствеността върху тях. То изпълнява тази функция само по себе си без оглед на това, дали се съпътствува от правно основание, което да го оправдава и дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. Той става собственик на държаните от него парични знаци и когато не разполага с правно основание, респ. когато то е недействително или отпаднало, както и когато е недобросъвестен. Бързият и неспъван оборот на паричните знаци, без който те не биха били в състояние да изпълнят функцията си на универсално разменно и платежно средство, е несъвместим с предварителна проверка преди предаване и получаване на паричните знаци, дали техният владелец разполага с правно основание, респ. дали е добросъвестен или недобросъвестен. Спрямо никоя друга движима вещ максимата, че "владението е равнозначно на правно основание" не важи с такава абсолютна сила както при паричните знаци. Спрямо тях то е самостоятелно основание за придобиване на собствеността върху паричните знаци по силата на една, бихме могли да кажем, естествена необходимост.

От скицираната роля на владението на паричните знаци като самостоятелно основание за придобиване на собственост върху тях следват други твърде важни особености на техния вещноправен режим в сравнение с обикновените движими вещи.

а) Чл. 78 ЗС не важи спрямо придобиване на собственост върху парични знаци. Това се отнася както за ал. 1, така и за ал. 2 на чл. 78. Придобилият владението на парични знаци ще стане техен собственик и да не разполага с правно основание и да е недобросъвестен. Собственикът на откраднати или изгубени пари не може да ги иска от техния добросъвестен владелец, защото той е станал техен собственик.

б) Получилият парични знаци като плащане по нищожен, унищожен или развален договор става и остава собственик на получените парични знаци и когато е недобросъвестен (знаел е за основанието за нищожността или унищожаемостта, тъй като например е автор на измамата или заплахата, респ. сключил е договора, без да има намерение да го изпълнява, само за да може да получи цената), въпреки липсата или последващото отпадане на правното основание.

в) Намерилият изгубени парични знаци дължи да ги върне съобразно чл. 87 и 88 ЗС, но ако ги задържи като свои, става техен владелец и затова собственик.

г) Даже крадецът на парични знаци става техен собственик чрез отнемане на тяхното владение.

Тези изводи изглеждат на пръв поглед парадоксални, но те са практически единствено приложими и при това не са несправедливи.

Те са единствено приложими с оглед на обществения интерес от сигурност на паричния оборот, пред който интересът на бившия собственик трябва да отстъпи. При това той съвсем не е беззащитен спрямо недобросъвестния приобретател на паричните знаци. Понеже е станал техен собственик без правно основание или на отпаднало правно основание (договорът, по силата на който ги е получил е нищожен, унищожен или развален), той се е неоснователно обогатил и затова отговаря спрямо обеднелия бивш собственик в размер на паричната сума, с която се е обогатил, а когато владението на паричните знаци е получено чрез деликт (кражба, присвояване), владелецът ще отговаря за непозволено увреждане. Поради абсолютната заменимост на едни парични знаци с други, бившият собственик няма оправдан интерес да получи същите парични знаци, които са излезли от негово владение без правно основание, защото чрез иска за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане той ще получи парична сума, равна по стойност на стойността на паричните знаци, чиято собственост е изгубил. Ето защо той е изцяло защитен чрез тези облигационни искове. Нещо повече, тези облигационни искове ще бъдат на практика много по-лесно осъществими, отколкото владелческият или петиторен иск (чл. 76 и 108 ЗС) за същите парични знаци, чието владение той е изгубил без правно основание или на отпаднало правно основание. Владелческите и петиторни искове относно парични знаци - и това е една друга особеност на вещноправния режим на тези особени движими вещи - се натъкват на непреодолимата на практика преграда на невъзможност да се идентифицират паричните знаци, чието владение бившият им собственик е изгубил (вж. по-горе № 2). Попаднали веднъж във владение на друго лице, те веднага се смесват неразличимо с държаните от него други парични знаци, респ. се вливат чрез извършени от него плащания в паричния оборот, сменяйки непрекъснато своите собственици, така че е изключено да бъдат открити. Затова на практика няма примери на владелчески или петиторни искове за парични знаци. Тези исков се заместват много по-успешно от искове за неоснователно обогатяване или за непозволено увреждане.

Тези облигационни искове бранят ефикасно бившия собственик на паричните знаци, защото чрез тези искове той ще получи обратно същата парична стойност, която е изгубил. Бидейки защита в полза на бившия собственик, тези искове са в същото време санкция срещу недобросъвестния владелец на паричните знаци, която е равнозначна по резултат на уважен иск за собственост срещу него, защото ще го лиши от същата парична стойност, която е придобил. Най-после, и това е особено важно - признаването на право на собственост в полза и на недобросъвестния владелец на паричните знаци ефикасно брани интересите на третите лица, получили от него плащане срещу вещи, услуги, причинени вреди или на друго правно основание. Тези интереси биха били пожертвувани без каквото и да било оправдание, ако бихме признали права срещу тях на бившия собственик на паричните знаци, изгубил тяхното владение без правно основание. Както се вижда, предлаганото разрешение е от всяко гледище не само разумно, но и справедливо.

6. Решаващото значение на владението на паричните знаци за придобиване на тяхната собственост води и до други особености на техния вещноправен режим.

а) При смесване на парични знаци правото на собственост на този, който е престанал да ги владее, се погасява и собственик на всички смесени парични знаци става лицето, което е в тяхно владение. До това разрешение бяха стигнали още римляните чрез идеята за консумиране на собствеността на изгубилия владението на паричните знаци (Д.46.3.78). Изгубилият собствеността ще има срещу получилия собствеността иск за неоснователно обогатяване, за непозволено увреждане или иск на друго правно основание в зависимост от фактическия състав, довел до смесването. В основата на неправилния влог, водещ до прехвърляне на собствеността на вложените пари от влогодателя върху влогоприемателя, лежи смесването на паричните знаци на влогодателя с паричните знаци на влогоприемателя, станало по волята на двете страни по договора за неправилен влог (вж. чл. 257, ал. 2 и 3 ЗЗД).

б) Спрямо парите е неприложима и давността като придобивен способ на собственост, учреден от ЗС (чл. 79-86). Тя е неприложима, защото от нея при парите няма нужда: придобилият владението става собственик на паричните знаци от деня, когато е станал техен владелец, така че продължаване на владението през течение на давностния срок е правно ирелевантно.

7. Що се касае до самото владение на парични знаци, то спрямо него не могат да се приложат правилата на ЗС, уреждащи владението на движими вещи, с изключение на чл. 68 и 69. Чл. 70-76 ЗС не могат да се приложат, защото паричните знаци нямат белезите на обикновените движими вещи, оправдаващи уредения от ЗС владелчески режим. Както видяхме, владението на парични знаци е разнозначно на собственост върху тях без да има значение, дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен, така че противопоставката между владение и собственост, както и между добросъвестен и недобросъвестен владелец е спрямо паричните знаци неуместна. Неуместни са и всички правила на ЗС относно подобренията на владяната вещ, тъй като подобрения на парични знаци са невъзможни. Владелческият иск по чл. 76 ЗС, както видяхме (вж. № 4), е безпредметен поради не възможността да бъдат идентифицирани паричните знаци, чието владение е било отнето по насилствен или скрит начин.

Във връзка с чл. 68 и 69 ЗС, които поначало намират приложение и спрямо паричните знаци като вещи, заслужава да бъде изтъкнато следното. Противопоставката между владение и държане е при паричните знаци от значение за вътрешните отношения между владелеца и държателя на парични знаци. Пред такива отношения сме например в случаите, когато паричните знаци се държат от касиери или други служители на физически или юридически лица, които са владелците на паричните знаци, защото ги държат чрез другите като свои, докато касиерите и други подобни тям служители упражняват фактическа власт върху паричните знаци, но не ги държат като свои, а като пари на техния работодател. Затова те ще отговарят за присвояване, ако се разпоредят с паричните знаци като със свои. Спрямо третите лица, обаче, те функционират като владелци на паричните знаци. Оборимата презумпция за владение, уредена от чл. 69 ЗС, е при парични знаци спрямо третите лица необорима. Този извод се налага от сигурността на паричния оборот. Третото лице, на което касиерът плаща определена парична сума срещу стока, която купува, или услуга, която получава за себе си, използувайки паричните знаци на работодателя си, не може да знае този факт. То се доверява на държането на паричните знаци от касиера, сочещо, че той е техен собственик. Това е достатъчно, за да стане третото лице собственик на получените от касиера парични знаци. Работодателят не ще разполага спрямо третото лице нито с иск за собственост (той е впрочем, както видяхме неосъществим - № 5), нито с иск за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане. Отговарящ спрямо него е само касиерът, освен ако третото лице е съучастник или укривател.

8. Изложеното досега сочи, струва ми се, в каква висока степен вещноправният режим, важащ за обикновените движими вещи, е неприложим спрямо тези особени движими вещи, каквито са паричните знаци. От целия вещноправен режим, установен от ЗС, за паричните знаци важат само правото на собственост и отнасящите се до владението чл. 68 и 69 ЗС, и то с някои важни отклонения, особено що се отнася до собствеността. Държим ли сметка и за обстоятелството, колко е мимолетна собствеността върху паричните знаци (вж. по-горе № 3), бихме могли да заключим, че вещноправният режим спрямо паричните знаци - казано образно - се изпарява, като на практика се замества от облигационни отношения. Това важи особено, когато сме пред парични отношения не в брой, а чрез заверяване и задължаване на банкови сметки, т. е. пред пари по сметка (№ 2).

Този проблем заслужава внимание, защото лаиците са склонни да приравняват тези отношения към отношения на собственост върху парични знаци. Даже юристи са склонни да смятат, като се позовават на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че и когато заемът се дава не в брой, а чрез заверяване на банковата сметка на наемателя със заетата сума, той става собственик на заетите пари (вж. в този смисъл решение № 176 от 19.03.1993 г. на V гражд. отд. на Върховния съд по дело 1539 от 1992 г.).

Вярно е, че чл. 240, ал. 1 ЗЗД, уреждащ заема на пари или на заместими вещи, постановява, че те се предават в собственост от заемодателя на заемателя. Оставим ли настрана заместимите вещи и съсредоточим ли погледа си върху заема на пари, обявената от чл. 240, ал. 1 ЗЗД последица, а именно, че заемът прави заемателя собственик на предадените му парични знаци, може обаче да важи само когато се касае за заем на пари в брой. Само при такъв заем паричните знаци, образуващи заетата сума, се предават на заемателя и по този начин се индивидуализират. Предаването им прави заемателя владелец на заетите парични знаци, а владението на парични знаци, както видяхме, прави владелеца им техен собственик (вж. по-горе № 5).

Заемът в брой, обаче, не е единственият вид заем. Нещо повече, при заеми от банки, с оглед уговорено целево използуване на кредита, се предпочита заемът да не се дава в брой, защото използуването на този вид заем е неконтролируемо. Заемът се дава чрез заверяване на сметка на заемателя, открита в банката-заемодател. При този способ на даване на заем заемателят не получава владение на парични знаци. Те остават във владение на банката, така че тя остава техен собственик. Заемателят не се и нуждае от това да стане владелец и с това собственик на заетите парични знаци. Вместо тях той получава пари по сметка. Парите по сметка са разпоредителна власт върху паричната стойност на заема. Тази разпоредителна власт заемателят упражнява чрез облигационните си правомощия спрямо банката, произтичащи от заема и от откритата на негово име сметка в банката, заверена със заетата парична сума. Въз основа на тези правомощия заемателят може да отправя нареждания за плащане до банката-заемодател, които тя е длъжна да изпълни. Тези плащания могат да бъдат в брой, но обикновено и те като заема не стават в брой, а чрез задължаване сметката на заемателя и заверяване сметката на неговия кредитор, т. е. чрез пари по сметка. При плащанията чрез пари по сметка, подобно на заем, даден чрез пари по сметка, няма никакво предаване на владение на парични знаци и никакво прехвърляне на собственост върху тях. Сменя се само носителят на разпоредителната власт върху парите по сметка. При заема вместо заемодателя носител на тази власт става заемателят, а при плащане чрез пари по сметка - вместо длъжника носител на тази власт става неговият кредитор. Той ще упражни тази власт чрез облигационните си правомощия спрямо банката, която води неговата сметка.

Както се вижда, радикалната разлика между парични знаци като веществени символи на паричната стойност и пари по сметка като чиста парична стойност без веществен носител неумолимо води до радикална разлика на правния режим: вещноправен спрямо паричните знаци и облигационноправен спрямо парите по сметка. Същевременно, преобладаващото значение на паричната стойност при характеристиката на паричните знаци и второстепенното значение на веществения елемент при тях води, както видяхме, до значителни особености на вещноправния режим спрямо тях - владението изтласква другите правни основания за придобиване на собственост върху парични знаци, а владелческите и петитор ни искове се заместват от облигационни искове за неоснователно обогатяване или непозволено увреждане. Правният режим на парите е наистина едно ярко доказателство за нормативната сила на естеството на подлежащата на регулиране материя - то предопределя нейната уредба.
sunshine_75
Потребител
 
Мнения: 826
Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот niamame » 13 Юни 2010, 15:21

Според мен допуснатите нарушения на досъдебната фаза не са от категорията на съществените нарушения на процесуални правила ,но са от категорията на неотстранимите.вж. чл.248 ал.2 т.3 от НПК.Просто докладчика в този случай е трябвало да насрочи съдебно заседание а не да прекратява или спира процеса,естествено ако са на лице др. основания.Той има само подготвителна функция,не гледа делото по същество ,за да кредитира доказателства.
niamame
Младши потребител
 
Мнения: 99
Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот niamame » 13 Юни 2010, 15:24

Това,че парите не могат да бъдат предмет на престъплението обсебване мисля че е нелепо.Те все пак са вещи ,а в състава елемент от обективната страна е- присвояването на ВЕЩИ
niamame
Младши потребител
 
Мнения: 99
Регистриран на: 13 Юли 2009, 16:39

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sunshine_75 » 13 Юни 2010, 15:38

Мотивирайте, колега. Аз го направих - моето тръвдение, де... Не съм казала, че не са вещи. И Черно море, и личната Ви карта също са вещи. Но не могат да бъдат предмет на кражба или обсебване.
sunshine_75
Потребител
 
Мнения: 826
Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот georgiev_sfbg » 13 Юни 2010, 16:07

...Димов бил длъжностно лице - касиер-счетоводител, а Илиев - шофьор.
...който следвало да ги пази, като ги заключи в служебната каса на дружеството....загубил огромна парична сума на хазарт и разплатил задълженията си с парите ...


Решение № 354 от 12.ХII.1995 г. по н. д. № 82/92 г., I н. о., докладчик съдията Никола Филчев
Относно условията, при чието наличие престъплението следва да се квалифицира като "особено тежък случай".

Съдебна практика, Бюлетин на ВС на РБ, кн. 2/1996 г., стр. 2

чл. 93, т. 8 ,

чл. 206, ал. 4 НК

"Особено тежкият случай" на престъплението се определя от два фактора: обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца.

------------------------

Възраждането на подсъдимия А., че съдът неправилно е квалифицирал извършеното от него обсебване като "особено тежък случай" по чл. 206, ал. 4 НК , е основателно. За да се осъществи квалифицираният състав на обсебване по чл. 206, ал. 4 НК е необходимо да са налице две кумулативни изисквания: обсебването да е в "особено големи размери" и то да представлява "особено тежък случай". Особената тежест на случая се обуславя на свой ред от два фактора: обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца. Решаващият фактор, който определя изключително високата степен на обществена опасност на имуществените престъпления е "особено големият размер" на причинената вреда. Не всяко посегателство в "особено големи размери" обаче съставлява и "особено тежък случай". При преценяване на въпроса дали случаят е "особено тежък" законът (чл. 93, т. 8 НК) изисква да се вземат предвид и онези обстоятелства, които обуславят обществената опасност на личността на престъпника. Степента на обществена опасност на дееца е самостоятелен фактор, който трябва да се отчете при квалифициране на случая като "особено тежък". Вярно е, че опасността на дееца се проявява в обществената опасност на извършеното от него деяние. Но когато законодателят е поставил изискването да се съобрази отделно и обществената опасност на дееца, той е имал предвид онези обстоятелства, които стоят извън обществената опасност на деянието и се отнасят само до личността на дееца.

:idea: длъжностно лице касиер-счетоводител :arrow: хазарт :arrow: обществена опасност на дееца и обществена опасност на деянието (в своята съвкупност за конкретния случай, изхождайки от длъжността на дееца, склонността му към игра на хазартни игри и извършеното от него деяние - да разплаща свои задължения от хазарт, с чужди нему пари от служебната каса), са налице!

Илиев спечели 70 000 лева от лотария и ги предал на Димов

:idea: :arrow: 70'000 лева = особено големи размери
(...каквато и да е била МРЗ към датата на извършване, имайки предвид, че към днешна дата, същата е 240лв., то в минало време, е била по-малка, но не е била в по-голям размер!) :wink:

ИЗВОД: Осъществен е състава на Чл.206, ал.(4), във вр. с ал.(1) от НК


...а за тези, които твърдят, че не може да има обсебване на парични знаци - да се запознаят със съдебната практика ...и не само! :wink:
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
georgiev_sfbg
Активен потребител
 
Мнения: 1147
Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот sunshine_75 » 13 Юни 2010, 16:15

:roll: Ами... аз участвам от няколко години в правенето й... На съдебната практика... Не твърдя, че съм изчела всичко и че съм безгрешна, но по-конкретни насоки може ли да получа???
Длъжностно лице - касиер-счетоводител. Предбполага се поне средно образование, неосъждан. Играл хазарт. Натрупал задължения. Разплатил се с парите на свой много добър познат (да не кажа - приятел). Колко точно е обществено опасен като деец? Да го обесим? Или?...
sunshine_75
Потребител
 
Мнения: 826
Регистриран на: 13 Окт 2004, 09:36

Re: Нов конкурс за младши магистрати !!!

Мнениеот georgiev_sfbg » 13 Юни 2010, 16:19

sunshine_75 написа::roll: Ами... аз участвам от няколко години в правенето й... На съдебната практика... Не твърдя, че съм изчела всичко и че съм безгрешна, но по-конкретни насоки може ли да получа???
Длъжностно лице - касиер-счетоводител. Предбполага се поне средно образование, неосъждан. Играл хазарт. Натрупал задължения. Разплатил се с парите на свой много добър познат (да не кажа - приятел). Колко точно е обществено опасен като деец? Да го обесим? Или?...

...с предположения - не се работи, а за обществена опасност на дееца - не се обесва!
...още един Цветанов-ист! :mrgreen:


:idea: :arrow: длъжностно лице касиер-счетоводител :arrow: хазарт :arrow: обществена опасност на дееца и обществена опасност на деянието (в своята съвкупност за конкретния случай, изхождайки от длъжността на дееца, склонността му към игра на хазартни игри и извършеното от него деяние - да разплаща свои задължения от хазарт, с чужди нему пари от служебната каса), са налице!
ЗСВ-Съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите нямат право да изразяват предварително становище по възложените им дела, както и становище по дела,които не са им възложени. Съдия, прокурор и следовател няма право да дава правни консултации.
georgiev_sfbg
Активен потребител
 
Мнения: 1147
Регистриран на: 13 Окт 2009, 07:26

ПредишнаСледваща

Назад към Конкурси, изпити


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 7 госта


cron