помощ срещу прокурорско бездействие

[marek972]

Прокурори в България почти НЯМА. 95% от тях са споразумители.

Мързи ме да отварям друга тема, но това е доста интересно:

"В Холандия се набляга на качествената оценка и на решаване на делата в разумен срок. Там имало автоматизирана система за оценка на престъпността. Според въпросната система ако дадено престъпление има до 30 точки, то прокурорът може да сключи споразумение. Но ако ги надхвърля, то тогава се гледа по същество."


http://www.lex.bg/bg/news/view/39141

[teogeo]

Teogeo, защо се връщате там, от където започнахме ?

Питай Галилео Галилей.

С какво допринесоха изложените за втори път от Вас съждения, към конкретния
Хем не сте юрист, ама хем пък много време сте бил отделил да следите, как било това и как било онова, та раздавате квалификации - кой какъв бил. Брей. Аман от такива самородни таланти.

Не съм юрист по българското законодателство. Повече детайли за това, какво съм и какво не съм, не са ти нужни. А това, че сигурно си завършил ПУЦ-а в Симеоново не ти дава никакво предимство. Почеши коня...

[RinTimTim]

3. 90% от делата, които гледат са по чл. 343 от НК (шофиране в пияно състояние) и чл. 212 от НК (някой ром или друг несретник си купил фалшива диплома за средно и така си изкарал шофьорска книжка).

Цифровата квалификация не ти съответства на текстовата Извади сега една статистика да ни уведомиш при колко % от обвинителните актове се наблюдава този порок

Прокуратурата досега не е била виновна само за лошото време, явно и това предстои, след като ще й пишем на сметката примерно и: липсата на задоволителна разкриваемост на престъпленията против собствеността или липсата на каквато и да е разкриваемост на т.нар. "противозаконни отнемания на МПС"... а може и да предаваме на съд направо НЕИЗВЕСТНИЯ ИЗВЪРШИТЕЛ, пардон, да го споразумяваме, та да вдигнем процента и по другите текстове, да не са само 343 и 212

[capt_dreyfus]

Не съм юрист по българското законодателство. Повече детайли за това, какво съм и какво не съм, не са ти нужни.

Подчертаното е очевидно ! За следващото също сте абсолютно прав. Нито са ми нужни, нито пък имам някакво желание да познавам светлата Ви личност в детайли.

А това, че сигурно си завършил ПУЦ-а в Симеоново не ти дава никакво предимство. Почеши коня...

За добро или лошо, завършването на никое учебно заведение, не дава "предимство" - само по себе си.. Трябва и акъл.
В този смисъл, ако ще и Сорбоната да сте завършил, видно от писанията Ви, представлявате живо доказателство за верността на правилото.

[lexy21]

Към кражба няма как нито да накуцва, нито да подтичва, защото съставът на престъплението кражба, включва в себе си обективен елемент "отнемане" на владението, а в случая при Моканина "отнемане" - няма. Пияницата Гошо Кауна, сам се е лишил от владението върху вещта.

Няма данни за последното в казуса, аз поне не видях Сигурно имете предвид, че Гошо Кауна го е загубил с глед на това:
"Загубената вещ не може да бъде предмет на кражба. Когато владелецът е изгубил вещта, той се е лишил от владението върху нея. Поради това при присвояването на такава вещ липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба - отнемане на владението на вещта. Деянието ще следва да се квалифицира като престъпление по чл. 207 НК, респективно чл. 260 НК (*). Забравените вещи в превозно транспортно средство, в чакалня или други обществени заведения не следва да се считат за загубени вещи. В тези случаи лицето, което е забравило вещта, не е прекъснало владението си, тъй като не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерение да бъде присвоена, е кражба. Отнемането обаче на такава вещ с намерение да се присвои от служител, който е натоварен да прибира забравени вещи, е длъжностно присвояване, защото той по служба е длъжен да пази същата." П 6/71 Пл на ВС
При непълнота на доказателствата и тази гесция:
"Стоки, материали, инструменти и други вещи, които са дадени на служители или на работници да работят с тях, но които не са им конкретно поверени, не се намират във владение на тези лица. Затова, ако служители или работници вземат такива вещи с намерение противозаконно да ги присвоят, извършват кражба, а не присвояване." П 6/71 Пл на ВС
Магаренцето хич не му е било връчено и поверено на добрия Моканин и гесцията не променя този факт. Независимо дали е било изгубено, изоставено, оставено без надзор...
Трогателни са субективните изживявания - жалостта, която изпитва доброто му сърце при вида на немощното животно, искреността, с която се опитва да облекчи мъките му и нежността, проявена в грижата

[capt_dreyfus]

Хихихихи... А, неее, неее, не на мене тези. На дъртия краставичар - краставици няма да се опитвате да продавате !

Опитвате се да жонглирате със смисъла на цитираната от Вас съдебна практика.
Умело го правите, но за лош късмет - това постановление съм го чел и аз.
В случая иде реч, за разликата между кражба по чл. 195, ал. 1, т.6 (от длъжностно лице, което се възползва от сл. положение) и длъжностното присвояване.
При длъжностното присвояване, "връчването или поверяването на вещта за пазене" в това му качество (на ДЛ) е обективен елемент от състава на престъплението. Затова ВС, напълно правилно и логично се произнася, че ако инкриминираните вещи не са "връчени или поверени" на извършителя в качеството му на ДЛ, ще се касае за квалифицирана кражба от длъжностно лице, а не до "длъжностно присвояване".

При обсебването обаче, такова "връчване или поверяване" НЕ Е елемент от обективна страна. Това е видно при елементарното граматическо сравнение на чл. 201 и чл. 206. Тоест една вещ може да бъде "обсебена" и без да е "връчена или поверена". Следователно, това че никой не е връчвал на Моканина магаренцето, а той самоинициативно (и правомерно) е установил власт върхъ него, за да поеме чужда работа, в интерес на доминуса - не е пречка, да осъществи състава на чл. 206.

Значи се върнахме в изходна позиция, тоест - или Моканина е престъпник или Вашето тълкуване на закона (с което "образувахте" ДП по първия казус в темата) е неправилно. А сега де ?

П.С.
Продължавате да опитвате да ми се измъкнете по терлички ! А и пробвате да заметете нещата под килима със симпатично чувство за хумор. Няма да ви е толкова лесно обаче.

[georgiev_sfbg]

Хихихихи... А, неее, неее, не на мене тези. На дъртия краставичар - краставици няма да се опитвате да продавате !

Опитвате се да жонглирате със смисъла на цитираната от Вас съдебна практика.
Умело го правите, но за лош късмет - това постановление съм го чел и аз.
В случая иде реч, за разликата между кражба по чл. 195, ал. 1, т.6 (от длъжностно лице, което се възползва от сл. положение) и длъжностното присвояване.
При длъжностното присвояване, "връчването или поверяването на вещта за пазене" в това му качество (на ДЛ) е обективен елемент от състава на престъплението. Затова ВС, напълно правилно и логично се произнася, че ако инкриминираните вещи не са "връчени или поверени" на извършителя в качеството му на ДЛ, ще се касае за квалифицирана кражба от длъжностно лице, а не до "длъжностно присвояване".

При обсебването обаче, такова "връчване или поверяване" НЕ Е елемент от обективна страна. Това е видно при елементарното граматическо сравнение на чл. 201 и чл. 206. Тоест една вещ може да бъде "обсебена" и без да е "връчена или поверена". Следователно, това че никой не е връчвал на Моканина магаренцето, а той самоинициативно (и правомерно) е установил власт върхъ него, за да поеме чужда работа, в интерес на доминуса - не е пречка, да осъществи състава на чл. 206.

Значи се върнахме в изходна позиция, тоест - или Моканина е престъпник или Вашето тълкуване на закона (с което "образувахте" ДП по първия казус в темата) е неправилно. А сега де ?

П.С.
Продължавате да опитвате да ми се измъкнете по терлички ! А и пробвате да заметете нещата под килима със симпатично чувство за хумор. Няма да ви е толкова лесно обаче.

[sunshine_75]

Кой ли ще се смее последен?... Да не Ви стане лошо, Георгиев???

[georgiev_sfbg]

:wink: Кой ли ще се смее последен?... Да не Ви стане лошо, Георгиев???

...Още една "юрист-КА"!
...Е не! ...Не мога да се сдържа!

[capt_dreyfus]

:wink: Кой ли ще се смее последен?... Да не Ви стане лошо, Георгиев???

...Още една "юрист-КА"!
...Е не! ...Не мога да се сдържа!

А я се чудим от какво така засмръдя !

[georgiev_sfbg]

:wink: Кой ли ще се смее последен?... Да не Ви стане лошо, Георгиев???

...Още една "юрист-КА"!
...Е не! ...Не мога да се сдържа!

А я се чудим от какво така засмръдя !

...Още един "юРИСТ"!

[lexy21]

това постановление съм го чел

Чудесно , защото точно оттам се извежда обективната необходимост вещите да бъдат [b]конкретно поверени[/b] на определено правно основание:
т. 12 Когато пазачът, който охранява район, склад или помещение с вещи, вземе от тези вещи с намерение да ги присвои, извършва кражба. Пазач, който се разпореди като със свои с конкретно поверени за пазене вещи, извършва присвояване.
т. 6 Служители и работници, които вземат с цел да присвоят материали, инструменти или вещи, които им са дадени за работа, без да им са конкретно поверени, извършват кражба.

Та, при обсебването, движимата вещ не само се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание. Предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен на субекта [i][size=85][i]/болднатото Ал. Стойнов, Престъпления против собствеността, Сиела 2003, Обсебване, стр. 93/[/i][/i][/size] като актът на поверяването определя какви точно действия той може да извършва с тях и отграничава правомерното упражняване на фактическата власт от противозаконното разпореждане.
Между другото, това с гесцията е много сладко. При добра постановка /като тази с Моканина, която, признавам, е УНИКАЛНА /, кьоравА кражба или ПЗО на МПС няма да има по Вашата логика Някой добър човечец, като види как съм си паркирала колицата /за да не разводнявам - отключена, с ключовете на стартера/, една такава мръсна, с кални гуми, счупено странично огледало и едни невъзпитани деца играят народна топка до нея, аха да й спраскат предното стъкло/, "самоинициативно /и правомерно/" вземе да ми я подкара, в мой интерес разбира се, пък после му писне и я даде на някой да ми я докара обратно Тази позиция е много по-близо до Моканина, отколкото изходната /лично аз все още не успявам да отъждествя последните две /
Приятен и усмихнат ден от мен за днес и спорна работа!

[georgiev_sfbg]

това постановление съм го чел

Чудесно , защото точно оттам се извежда обективната необходимост вещите да бъдат [b]конкретно поверени[/b] на определено правно основание:
т. 12 Когато пазачът, който охранява район, склад или помещение с вещи, вземе от тези вещи с намерение да ги присвои, извършва кражба. Пазач, който се разпореди като със свои с конкретно поверени за пазене вещи, извършва присвояване.
т. 6 Служители и работници, които вземат с цел да присвоят материали, инструменти или вещи, които им са дадени за работа, без да им са конкретно поверени, извършват кражба.

Та, при обсебването, движимата вещ не само се намира във фактическата власт на дееца на определено правно основание. Предметът на престъплението трябва да е конкретно поверен на субекта [i][size=85][i]/болднатото Ал. Стойнов, Престъпления против собствеността, Сиела 2003, Обсебване, стр. 93/[/i][/i][/size] като актът на поверяването определя какви точно действия той може да извършва с тях и отграничава правомерното упражняване на фактическата власт от противозаконното разпореждане.
Между другото, това с гесцията е много сладко. При добра постановка /като тази с Моканина, която, признавам, е УНИКАЛНА /, кьоравА кражба или ПЗО на МПС няма да има по Вашата логика Някой добър човечец, като види как съм си паркирала колицата /за да не разводнявам - отключена, с ключовете на стартера/, една такава мръсна, с кални гуми, счупено странично огледало и едни невъзпитани деца играят народна топка до нея, аха да й спраскат предното стъкло/, "самоинициативно /и правомерно/" вземе да ми я подкара, в мой интерес разбира се, пък после му писне и я даде на някой да ми я докара обратно Тази позиция е много по-близо до Моканина, отколкото изходната /лично аз все още не успявам да отъждествя последните две /
Приятен и усмихнат ден от мен за днес и спорна работа!

[capt_dreyfus]

това постановление съм го чел

Чудесно , защото точно оттам се извежда обективната необходимост...

СТОП. Моя грешка.
АБСОЛЮТНО сте права в едно - гесцията, наистина няма да доведе до възможност за "обсебване".
Но това не защото "няма връчване или поверяване", нещо което състава на обсебването, така или иначе не изисква да е налице от обективна страна.
Просто докато правехме паралели с предходния казус, и аз и Вие пропуснахме нещо много елементарно и очевидно, а именно: ако Моканина реши да "присвои" магарето, то той ще извърши не обсебване, а ще изпълни състава на престъплението по чл. 207 НК, по причина, че последното се намира в отношение на "специалност" със състава на обсебването.
Срам.

Това уточнение обаче, не засяга по същество замисъла, който имах.
И при обсебването и при чл. 207 НК, изпълнителното деяние се състои в "присвояване".
А нали именно там беше нашият спор - дали съзнанието, умисълът за своене (респ. неговото обективирано отражение в обективната действителност) са необходими за наличие на присвояване. Да - твърдя аз. Не - твърдите Вие.

Това което целях да постигна с измисления казус за "Моканина", беше да Ви демонстрирам, че:

Е възможна хипотеза, където деецът ( в казуса Моканина ) извършва действие на фактическо разпореждане, по начин който отговаря на Вашето тълкуване на термина "присвояване", но въпреки това НЕ извършва престъпление, тъй като от цялостната фактическа обстановка е видно, че своително намерение ЛИПСВА.
От което би следвало, че Вашето тълкуване на термина присвояване е неправилно, поради разширително тълкуване на закона.

След като с общи усилия отстранихме неточностите около измисления казус, аз смятам, че можем да продължим диалога по същество. Коригирам грешно зададения си въпрос и питам - извършил ли е Моканина престъпление по чл. 207 ? Да или НЕ ?

Аз казвам не - защото видно от обстоятелствата няма своително намерение. По никакъв начин не се обективира такова. Вие какво ще кажете ?

[lexy21]

Възможната съставомернст по чл. 207 я коментирах в предходен пост, ако върнете малко. Постът беше продължение на по-предходен , в който твърдях обективна несъставомерност по чл. 206... дори и при наличие на своително намерение у Моканина /абе, то и без друго само ние си пишем тук, а другите ни се смеят, поне бързо можем да се ориентираме /

А нали именно там беше нашият спор - дали съзнанието, умисълът за своене (респ. неговото обективирано отражение в обективната действителност) са необходими за наличие на присвояване. Да - твърдя аз. Не - твърдите

Не!!! Не твърдя!!! И никога не съм!!! Ако проследите внимателно постовете, ще видите, че съм разграничавала навсякъде обективните от субективните елементи на състава на престъплението. Може би не достатъчно ясно Обективен - присвоително действие /като съм го определила по начина, който не ви допадна/ и съм третирала отделно като елемент от субективна страна своителното намерение. Дори, доколкото си спомням /за да не се връщам към първите сега и да се самоцитирам/ в един от постовете бях намигнала на разграничението, което влагам /беше нещо в стил "присвоително действие, не намрение /и ми се стори, че ме разбрахте. В последствие същото изтъкнах и в отговор на Инспектора, а и в един от поствете ми към Вас, в които писах, че "тъпо и упорито продължавам да твърдя, че е елемент от субективната страна". Реших, че изявявате несъгласие с възможността разпореждането да е само фактическо /понеже изтъкнахте, че е продал гаража, а не вещите, в отговор на определението ми за присвоителното действие, с което не се съгласихте/. За по-голяма яснота разбивах елементите на обсебването, за да субсумираме наличните данни от изходния казус под всеки един от тях, но, очевидно, не съм била дстатъчно точна в обективирането на този подход и прецизна в изказа.
Субективната страна при Моканина още не съм я засягала, защото подпуках първо обективната несъставомерност по чл. 206

[fani_i]

/абе, то и без друго само ние си пишем тук, а другите ни се смеят, поне бързо можем да се ориентираме /

Ааа, не така...четем ви, но не се смеем...поне аз. Дискусията ви ми е интересна и си заслужава дори и само с това, че в нея списват двама колеги на ниво, с подобаваща аргументация. Струва ми се, че нямате доктринерни различия, а спорът се породи на изразно ниво.
С риск да наруша тази почти конфиденциалност, ще се включа с едно наблюдение, ако правилно съм схванала ядрото на дискусията, извън дискутираните конретни казуси, а именно - дали в редица случаи се прилага априори едно разширително тълкуване на нормите на НК (най-често по чл. 206, 209 сл.) в досъдебната фаза на процеса за сметка на действително съществуващите единствено граждански правоотношения и спорове?

Мисля, че такава тенденция от години е налице: Първо гражданите решиха, че панацеята на всичките им проблеми (+ сравнително бавното гражданско правораздаване, с неизбежната в него тежест на доказване) е прокуратурата, респ. полицията. Изразът "ще те съдя" отдавна е заменен с израза "ще те дам на прокурор". Причините - не една, макар и само една посочих по-горе. Какво се получава на практика: Вместо да иде гражданинът в гражданския съд да си плати държавна такса, да си наеме адвокат, да му плати хонорар, да си СЪБЕРЕ доказателствата и да си води делото с всичките му рискове, отърчава в прокуратурата/полицията и просто си пуска една жалба (евентуално някой документ като доказателство да представи без особено затруднение) и това е. Тъй като при посочените по-горе престъпления действително има и гражданскоправен елемент, то отсяването на всички признаци (най-вече затруднението е при субективната страна) от състава изисква сезираната институция да извърши най-малкото проверка, освен ако изначално са ясни всички елементи и откаже да образува, то производството си следва хода, че много често чак до присъда (оправдателна).
Нагледах се на: "обсебени" лизингови коли, неизпълнени предварителни договори за продажба на имот, "измамени" граждани, на които някое дружество не достроило къщата, защото фалирало (включително при постановено СР за обявяване в несъстоятелност) - тук се сетете колко отделни досъдебни има само срещу едно лице, явяващо се управител на въпросното дружество; неизпълнени договори (между юридически лица), по които едната страна престирала пари, но другата не изпълнила - вместо да развалят договора и си поискат парите на отпаднало основание или каквото там се явява в конкретния случай образува се по чл. 206 срещу управителя. Повече няма да изброявам, но това са част от личните ми случаи, всички от които приключиха с влезли в сила оправдателни присъди, съответно отхвърлени граждански искове и не единствено заради моя майсторлък или процесуални пропуски, а защото действително бяха едни измъчени и извадени от естественото си място на граждански спорове обвинения и като такива - несъставомерни. Формално - приличат, може и да излезе...но точно това "приличат" трябва да отсеем на всички нива (включително досъдебното), което не се случва.
Последиците: за всички нас са ясни - държавният ресурс се впряга да реши на сульо и пульо гражданския спор, който при това не се и решава, ами и сульо не се сеща, че може да загуби, щото като не излиза по чл. 45 ЗЗД в наказателното, после се губи давността за всичките му основания по ЗЗД (които са си били точните - 79, 55, 59 и т.н.), защото докато вървяло досъдебно, че съдебно, че инстанции искът отхвърлен, а оттам давността не се счита за прекъсната, още повече че за някои искове не е 5-годишна, както при деликта, ами 3, и дори и да я приемем за спряла по време на процеса (макар и непрекъсната), то при всички случаи част от давността вече е изтекла,докато се предяви иска в съдебната фаза. При по-кратката давност може да се окаже и изцяло изтекла. Работата е там, че всъщност вреди има, но не са от престъпление деликт, поради което и при липсата на престъпление искът неминуемо ще бъде отхвърлен. Вредите обаче си остават, но наказателният съд не може да разглежда искове на друго основание (не че и такива искови молби в наказателен процес не съм виждала - позовават се на деянието в обвинителния акт, но изложението на обстоятелствата си сочи баш на неизпълнен договор).
Какво щеше да се случи, ако същите тези граждани бяха си завели граждански дела: дори и да си сгрешат правната квалификация, съдът служебно я определя според изложените фактически основания. Стига да са изложени изчерпателно и точно, ако действително си имат длъжник ще е осъден, могат да си обезпечават иска и прочие способи да ползват. Ама не - защо да плащат такси, хонорари, да събират доказателства, да носят риска от неуспешното водене на делото...като друг ще им свърши работата, а те само ще си посочат банковата сметка...
Ето за това става дума, и затова се пенявя - всички губим.

За причините: Донякъде си обяснявам заблудата на гражданите (те все пак не са професионалисти и е простено, освен ако не са с ясното съзнание, че престъпление няма, но използват прокуратурата за сплашване и натиск на длъжника си, което не е рядкост), но не си обяснявам тази тенденция у колеги - професионалисти. С част от тях (досъдебно) съм си говорила и ги питам - абе, аджаба, по съвест, действително ли виждате състав или не - все пак колкото и да се делим на пеналисти и цивилисти, все облигационно сме учили...Някои открито си казват, че не виждат, ама...то вече образувано...ще се изкара...не зависи от тях..., други мънкат...Че от кого зависи, нали именно те са в предна позиция? Да си напишат по съвест мнението (постановлението, заключението -каквито бяха...все едно как ще ги наричаме), пък вече наистина не зависи от тях. Не го и правят обаче всички, нямало как (тук цитирам и не твърдя извадката да е представителна, нито масова - споделям водени от мен разговори с колеги). Моля да не се приема като упрек към всички колеги, които работят професионално И ПО СЪВЕСТ, каквито познавам не малко. Мястото/службата, което заемаме, не е повод да формира професионалното ни мнение и преценка, а напротив - преди всичко сме юристи, после други - един ден местата ни може да са различни.
Мисля си, че колегите от досъдебното и прокуратурата, че и адвокатите пеналисти, независимо от това, трябва в детайли да познаваме и гражданското право, най-вече облигациите, и най-вече в частта им за отговорността при неизпълнение, ако искаме още в началото, а не едва в съда, да се направи разграничението между състав по НК и гражданските правоотношения, които привидно наподобяват, но не са състав. Отсеем ли деликта от договорната отговорност в конкретен казус, вече сме почти готови.
Извинявам се за дългия пост, но бях "провокирана" както от дискусията, в чиято основа стоеше този именно въпрос, така и от обилната ми напоследък практика точно по такива "неизлезли" състави.
С пожелания за спорен и успешен ден, колеги!

[lexy21]

Освен, че много се радвам, че се включихте и ни лишихте от самотата, Фани, мисля, че сте и много права. Мисля обаче и, че твърде често /било поради обема на работа или други причини/ не малко са и случаите, в които се наблюдава другата крайност - само да му премига на прокурора / разследващия орган "гражданскоправен елемент", спира да разсъжда от НП гледна точка и пуска по нанадолнището... или нанагорнището... зависи от гледната точка . Аз самата често съм го правила, за някои от случаите откровено съжалявам. Скоро ми се отдаде време да прочета на спокойствие и в детайли Решението на ВКС, с което отмени влязлата в сила оправдателна присъда на Иво Недялков - фараона от Ийст Уест Интернешенъл Холдинг Груп /длъжностно присвояване/и възобнови наказателното производство и, за да бъда откровена, ако носех шапка, щях под зем`и да я свяля на списвалия мотивите.
За мен истината е, че /особено касателно определени състави/ ГП си е вплетено до под кука и, ако човек обича професията си или просто иска да бъде добър в нея, независимо от коя страна на залата стои /вкл. и географска / трябва да се вслушва и в най-безумните становища, поне, за да е сигурен, че може аргументирано да ги опровергае. Защото в НП като по никй друг начин се засягат човешки съдби.

[fani_i]

Лекси, писах точно защото си уважавам и обичам професията и много ми се иска, когато работя да срещам колеги, които, ако не да си я обичат, поне да я уважават. Освен това, уважавам и тези, които са ме учили - живи и отдавна отишли си, дължим им го.
Права си и за другата крайност, но като че ли обсъжданото от мен залитане е по-мащабно - пак казвам, моите лични наблюдения не претендират за представителност, но все пак чета преса, гледам и телевизия... Виждам, че и държавна политика стана - като че ли всички клонове на правото изчезнаха - няма облигационно, административно (че и административно-наказателно), всичко е за прокуратурата - този тон много импонира на масовия зрител и увеличава лавинообразно жалбите, в които откровено няма нищо друго, освен ГП. Това от своя страна, товари излишно системата и се отразява на качеството пак недоволни граждани.
Започнем ли да виждаме в държавен мащаб във всяко неизпълнено задължение, във всяко административно нарушение престъпление - не можем да се наричаме правова държава.
Веднъж размият ли се границите и загубим ли критериите като общество законодателни безумия с криминализиране на голяма част от обществените отношения, които не са си за НК. Такива предложения в момента - бол. Това ми говори няколко неща, едно от които, че предложителите или не са юристи, или са забравили, че са...

[lexy21]

... и за това започнах участието си в тази тема с "прокуратурата не е панацея за всяка лична и обществена болка"... въпреки че напоследък ни убеждават в обратното. Политика някаква /не и юридическа/ и хората гледат, слушат, четат новини в нета и ... атакуват. Бащата на една приятелка /тя - наказателен съдия от дълги години, той - интелигентен човек, несвързан с правото, разсъдлив и умерен през всички години, през които го познавм/ напоследък й "налетя" , че такива като нея ги пускат престъпниците да си ходят по улиците. "Мотиви знам, че ще ми извадиш, хич не ми трябват, аз нали виждам какво става, чий интерес браниш не виждам". Като се разчуе, че някой "знаков" е "пуснат" и тя: "Вдигай ми телефона, че родителството се разстрои" . Но всъщност не е смешно. Объркаха се нещо нещата...

[fani_i]

Затова и пишем, защото не е смешно...не че очаквам оттук нещо да се промени, но и това е начин да кажем какво мислим, напоследък е едно мълчание...отвсякъде, само пресата и телевизията наистина облъчват населението...у дома обаче ( понеже няма други юристи) съм наложила цензура или ако пропусна...после контраатакувам
А за така наречените знакови дела или със значим обществен интерес (така бяха именувани дори на сайта на едно от съдилищата, сега са променени на "медийни дела") какво да кажем? Дотам се е стигнало, че даже и съдът не се усеща, че за него не би следвало да има дела с незначим обществен интерес, като каквито неминуемо трябва да квалифицираме тези, които не са от първата категория...Оттук и предпоставките и опасността съдът да работи под натиск по тези дела, защото ще е поставен на колене и в позиция да се оправдава пред "обществото" (медиите) - за какво, че е съдил по съвест?
Ако тази опасност дори и частично се реализира, ще се формира такава порочна съдебна практика и по "немедийните" дела, защото веднъж като прекрачиш границата, вече не я виждаш. Спирам с апокалипсиса, че ще притъмнее