lexy21 написа:/абе, то и без друго само ние си пишем тук, а другите ни се смеят, поне бързо можем да се ориентираме
/
Ааа, не така...четем ви, но не се смеем...поне аз. Дискусията ви ми е интересна и си заслужава дори и само с това, че в нея списват двама колеги на ниво, с подобаваща аргументация. Струва ми се, че нямате доктринерни различия, а спорът се породи на изразно ниво.
С риск да наруша тази почти конфиденциалност, ще се включа с едно наблюдение, ако правилно съм схванала ядрото на дискусията, извън дискутираните конретни казуси, а именно - дали в редица случаи се прилага априори едно разширително тълкуване на нормите на НК (най-често по чл. 206, 209 сл.) в досъдебната фаза на процеса за сметка на действително съществуващите единствено граждански правоотношения и спорове?
Мисля, че такава тенденция от години е налице: Първо гражданите решиха, че панацеята на всичките им проблеми (+ сравнително бавното гражданско правораздаване, с неизбежната в него тежест на доказване) е
прокуратурата, респ. полицията. Изразът "ще те съдя" отдавна е заменен с израза "ще те дам на прокурор". Причините - не една, макар и само една посочих по-горе. Какво се получава на практика: Вместо да иде гражданинът в гражданския съд да си плати държавна такса, да си наеме адвокат, да му плати хонорар, да си СЪБЕРЕ доказателствата и да си води делото с всичките му рискове, отърчава в прокуратурата/полицията и просто си пуска една жалба (евентуално някой документ като доказателство да представи без особено затруднение) и това е. Тъй като при посочените по-горе престъпления действително има и гражданскоправен елемент, то отсяването на всички признаци (най-вече затруднението е при субективната страна) от състава изисква сезираната институция да извърши най-малкото проверка, освен ако изначално са ясни всички елементи и откаже да образува, то производството си следва хода, че много често чак до присъда (оправдателна).
Нагледах се на: "обсебени" лизингови коли, неизпълнени предварителни договори за продажба на имот, "измамени" граждани, на които някое дружество не достроило къщата, защото фалирало (включително при постановено СР за обявяване в несъстоятелност) - тук се сетете колко отделни досъдебни има само срещу едно лице, явяващо се управител на въпросното дружество; неизпълнени договори (между юридически лица), по които едната страна престирала пари, но другата не изпълнила - вместо да развалят договора и си поискат парите на отпаднало основание или каквото там се явява в конкретния случай
образува се по чл. 206 срещу управителя. Повече няма да изброявам, но това са част от личните ми случаи, всички от които приключиха с влезли в сила оправдателни присъди, съответно отхвърлени граждански искове и не единствено заради моя майсторлък или процесуални пропуски, а защото действително бяха едни измъчени и извадени от естественото си място на граждански спорове обвинения и като такива - несъставомерни. Формално - приличат, може и да излезе...но точно това "приличат" трябва да отсеем на всички нива (включително досъдебното), което не се случва.
Последиците: за всички нас са ясни - държавният ресурс се впряга да реши на сульо и пульо гражданския спор, който при това не се и решава, ами и сульо не се сеща, че може да загуби, щото като не излиза по чл. 45 ЗЗД в наказателното, после се губи давността за всичките му основания по ЗЗД (които са си били точните - 79, 55, 59 и т.н.), защото докато вървяло досъдебно, че съдебно, че инстанции
искът отхвърлен, а оттам давността не се счита за прекъсната, още повече че за някои искове не е 5-годишна, както при деликта, ами 3, и дори и да я приемем за спряла по време на процеса (макар и непрекъсната), то при всички случаи част от давността вече е изтекла,докато се предяви иска в съдебната фаза. При по-кратката давност може да се окаже и изцяло изтекла. Работата е там, че всъщност вреди има, но не са от престъпление
деликт, поради което и при липсата на престъпление искът неминуемо ще бъде отхвърлен. Вредите обаче си остават, но наказателният съд не може да разглежда искове на друго основание (не че и такива искови молби в наказателен процес не съм виждала - позовават се на деянието в обвинителния акт, но изложението на обстоятелствата си сочи баш на неизпълнен договор).
Какво щеше да се случи, ако същите тези граждани бяха си завели граждански дела: дори и да си сгрешат правната квалификация, съдът служебно я определя според изложените фактически основания. Стига да са изложени изчерпателно и точно, ако действително си имат длъжник
ще е осъден, могат да си обезпечават иска и прочие способи да ползват. Ама не - защо да плащат такси, хонорари, да събират доказателства, да носят риска от неуспешното водене на делото...като друг ще им свърши работата, а те само ще си посочат банковата сметка...
Ето за това става дума, и затова се пенявя - всички губим.
За причините: Донякъде си обяснявам заблудата на гражданите (те все пак не са професионалисти и е простено, освен ако не са с ясното съзнание, че престъпление няма, но използват прокуратурата за сплашване и натиск на длъжника си, което не е рядкост), но не си обяснявам тази тенденция у колеги - професионалисти. С част от тях (досъдебно) съм си говорила и ги питам - абе, аджаба, по съвест, действително ли виждате състав или не
- все пак колкото и да се делим на пеналисти и цивилисти, все облигационно сме учили...Някои открито си казват, че не виждат, ама...то вече образувано...ще се изкара...не зависи от тях..., други мънкат...Че от кого зависи, нали именно те са в предна позиция? Да си напишат по съвест мнението (постановлението, заключението -каквито бяха...все едно как ще ги наричаме), пък вече наистина не зависи от тях. Не го и правят обаче всички, нямало как (тук цитирам и не твърдя извадката да е представителна, нито масова - споделям водени от мен разговори с колеги). Моля да не се приема като упрек към всички колеги, които работят професионално И ПО СЪВЕСТ, каквито познавам не малко. Мястото/службата, което заемаме, не е повод да формира професионалното ни мнение и преценка, а напротив - преди всичко сме юристи, после други - един ден местата ни може да са различни.
Мисля си, че колегите от досъдебното и прокуратурата, че и адвокатите пеналисти, независимо от това, трябва в детайли да познаваме и гражданското право, най-вече облигациите, и най-вече в частта им за отговорността при неизпълнение, ако искаме още в началото, а не едва в съда, да се направи разграничението между състав по НК и гражданските правоотношения, които привидно наподобяват, но не са състав. Отсеем ли деликта от договорната отговорност в конкретен казус, вече сме почти готови.
Извинявам се за дългия пост, но бях "провокирана" както от дискусията, в чиято основа стоеше този именно въпрос, така и от обилната ми напоследък практика точно по такива "неизлезли" състави.
С пожелания за спорен и успешен ден, колеги!